Хелън Кей Даймън
Пътят към дома (4)

Четвърта глава

Мегън извъртя глава точно когато той се приведе напред. Още няколко сантиметра и устата му щеше да докосне нейната.

Огромна червена светлина замига в съзнанието на Хал.

Той се облегна назад, игнорирайки страстта в очите си и копнежа, който кипеше в тялото му. Никога досега не бе провалял мисия. Не бе изгубвал концентрация. Точно обратното, пред десетте си години с тюлените се беше научил да блокира всичко, освен възложената му задача. Беше загубил две уж сериозни приятелки, които бяха искали повече, отколкото можеше да им даде, или поне така му бяха писали. Съжаляваше, че няма някой, при който да се прибира, но никога не си бе представял бъдещето си с тях, така че разделите го повече го объркваха, отколкото да го разочароват.

Но през последната година приоритетите му се бяха променили без даже да разбере. След толкова години работата вече не му беше достатъчна. Сега искаше повече. Но да намери жена, която разбираше и приемаше опасността, и която можеше да се справи с поверителността, сякаш беше невъзможно. Не че се беше опитвал. Винаги бе настоявал, че няма нужната енергия да издържи няколко нощи с някоя, но колкото повече остаряваше, почваше да се замисля дали не можеше да се промени.

Тя погали бузата му с ръка.

— Знам, че не е прилично, но мисля, че трябва да ме целунеш.

Не беше осъзнал, че зяпа устните й, докато не проговори. Поклати глава, за да разсее заклинанието, което се беше увило около него.

— Трябва да останем нащрек — отвърна, опитвайки се да не обръща внимание на нежните й милувки.

— Заплашвам ли концентрацията ти?

Той обърна ръката й и целуна дланта.

— Да, по дяволите.

Постоянният говор от улицата се засили. Близо до тях се чу спирането на автомобилни гуми. Хал притисна ръка към устата й. Когато тя кимна, той я отпусна надолу към брадичката й.

Наоколо се чуваха тежки стъпки. Вървяха и приказваха. Хал предполагаше, че гласовете бяха на бунтовниците, които проверяваха околността. Обикалянето звучеше синхронизирано и от време на време някой стреляше с оръжието си. Тъй като не се чуваха писъци на жертви, предположи, че изстрелите не бяха нищо повече от предупредителни.

Но тършуването не беше нещо незначително. Ако започнеха да душат наоколо, и без това малкото възможности на Хал щяха да намалеят още повече.

Докато седяха сковано и неподвижно с Мегън, чуха разговор пред вратата им, който след малко затихна. Хал не си пое въздух, докато всеки признак за бунтовници и евентуална заплаха не изчезна.

Той въздъхна, отпускайки рамене и бавно махна ръката си от лицето на Мегън.

— Всичко е наред.

— Това беше близо. — Разширените й очи даже не премигнаха.

— Целувката или нападателите? — Съжали за думите си веднага щом ги изрече. Трябваше да престане да говори за това, преди…

Тя го целуна. Нежните й устни затанцуваха върху неговите леко и несигурно. Отдръпна се толкова бързо, колкото беше започнала. За малко да я придърпа върху пейката под себе си.

Очите й сякаш се разшириха още повече и изглеждаха така, все едно заемаха цялото й лице. Като в транс тя погали устните му с върха на пръстите си.

— Обикновено не правя такива неща. Имам предвид, че излизам на срещи, но не се хвърлям на…

Той се опита да преглътне, но нещо сякаш го задушаваше.

— Това е в резултат на опасността…

Тя въздъхна.

— Да.

Той махна с ръка, надявайки се, че също толкова лесно щеше да забрави спомена за устните й върху неговите.

— Близостта…

— Точно.

Той кимна и стисна ръцете си в юмруци. Нищо не помогна.

— Майната му. — Прокара длан по врата й и я придърпа към себе си. — Само веднъж.

И я целуна. Не беше леко, благодарствено докосване. Беше взривоопасна целувка. Устните му се движеха върху нейните, езикът му нахлу в устата й и всяка част от тялото му пламна. Когато ръката й се притисна към гърдите му, а езикът й докосна неговия, последните останки от контрола му се изпариха. Всичко, което имаше значение, бе да я държи и да я докосва.

Включването на радиото проехтя из цялата стая и право в главата му. Той прекъсна целувката и се опита да регулира дишането си. Мегън се отдръпна, откъсвайки се от него, и огледа стаята. Движенията й бяха нервни и тя се притисна обратно към него.

Той побърза да успокои нарастващата й паника.

— Всичко е наред. — Той махна слушалката от ухото си и я дръпна между тях, така че и двамата да могат да чуват.

— Биймър? Слушам.

Гласът на Кларк се дочу толкова ясно сякаш беше с тях в стаята.

— Превозът е тук, а хотелът е празен.

Хал беше помислил да игнорира присъствието на Мегън до края на обаждането, но тя стоеше там и попиваше всяка казана дума. Беше се отказал да скрива жестоката истина от нея, затова продължи напред.

— Елисън?

— Все още търся.

Хал върна слушалката в ухото си. Изправи се, пое ръката на Мегън и я дръпна към себе си.

— Тръгваме.

Намести колана си и провери оръжието си за десети път през последния половин час. Тъкмо щеше да й обясни какво ще правят, когато тя проговори.

— Защо си тук? — попита.

Той присви рамене.

— Провеждах разузнаване. Видях как мъжете нахлуват в къщата и…

— Имам предвид на Ерит.

Нямаше смисъл да украсява тази информация също.

— Събираме вътрешна информация относно военен преврат. Американската позиция във военното ръководство продължава да се мени. Тук сме да разберем какво става.

Тя завъртя очи.

— Иска ми се някой да ме беше предупредил, че има евентуална опасност. Всичко, което ми казаха, беше речта за спокойните национални плажове.

— В защита на Държавния департамент — бяха ни казали, че имаме още седмица. — Постави ръка ниско на кръста й и я придърпа до себе си пред вратата.

— Тръгваме към водата.

— Готова съм.

Погледна надолу към нея. Лекото потрепване на гласа й беше единственият признак за безпокойството й. Стоеше мирно и чакаше инструкциите му. Не се паникьосваше, нито пищеше. Беше готова да следва заповедите му и да направи това, което се налагаше, за да се измъкне жива от тук. Изкушаваше се да я целуне отново, но се въздържа.

Хал се спусна надолу по алеята, докато тя пристъпваше плътно зад гърба му, по-тежко от него, но не шумно. Следваше го с наведена глава. Усещаше дъха й във врата си, но тя не се запъхтя.

Къщите се размиваха, докато минаваха бързо покрай тях, тичайки от прикритие до прикритие. Колкото повече доближаваха откритата площ, където беше кварталният парк, толкова повече хора виждаше той. Никой не гледаше в негова посока. Смееха се и сочеха към нещо пред тях. Когато стигнаха най-отдалечената част на парка и се отправиха към последното скривалище, той погледна за последен път към сградите и спря. Там, в далечината, стоеше мъж в костюм. Същият мъж, който Хал беше видял с посланика.

Мегън сигурно бе видяла сбирката, тъй като изведнъж спря рязко. Там, на откритото, стоеше с пантофите си и полата, която се бе повдигнала от бягането. Гърдите й се повдигаха от тежкото й дишане.

Никой не ги беше забелязал и Хал не искаше да ги разкрият. Придърпа я след себе си, докато гърбовете им не се притиснаха към стената на една малка къщичка. Хал й посочи да не мърда, докато надникна зад ъгъла, за да види по-добре.

— Това е Елисън. Трябва да го спасим — коментарът й дойде точно зад него.

Докато Хал наблюдаваше, Елисън разви едно дълго парче хартия и посочи някакви места, докато говореше на еритски. Хал погледна набързо тълпата и разбра това, което го интересуваше. Елисън се беше срещнал с лидера на бунтовниците и нямаше нито драскотина по себе си, нито викаше за помощ. Мъжът беше точно там, където трябваше да бъде.

— Чакай. Той е замесен? — Гласът на Мегън беше пълен с шок, докато изричаше това, което се въртеше в главата на Хал.

Хал знаеше, че това, което виждаха, не значеше, че е точно това, което Мегън си мислеше.

— Така изглежда. Или е операция на ЦРУ, или си е изцапал ръцете.

Мегън го погледна с онзи поглед „сигурно си си загубил ума“, който жените докарваха толкова добре.

— Скип не е от ЦРУ.

— Бих се обзаложил, че грешиш, но това не гарантира, че е одобрена операция. По-вероятно някой влиятелен човек да се възползва от внедряването на Елисън. Но ще открием това по-късно.

— А преди това?

Преди това трябваше да се измъкнат от тук и сега беше най-добрият им шанс. Толкова много войници, събрани на едно място, означаваше, че по улиците ще има по-малко. Трябваше да тръгват.

— Бягаме с всичка сила към водата.

Още не беше изрекъл думите, когато двама въоръжени мъже завиха на ъгъла и се отправиха право към тях. Говореха си и не забелязаха проблем, докато един от тях не се препъна в Мегън. Хал я избута настрани и застана пред нея. Преди мъжете да успеят да извикат помощ, Хал заби лакът под брадичката на единия, отмятайки главата му назад. Чу се хрущенето на кокали, а мъжът простена високо. За да не ги чуят, Хал ритна другия нападател зад коляното, запращайки го с лице върху земята, а оръжието му се претърколи в пясъка.

Хал не губеше време. Стъпи върху китката на първия, за да му попречи да се хвърли към оръжието. Когато вторият опита да се изправи, Мегън изрита коляното, на което се крепеше, и го повали. Щом се просна на земята, Хал го ритна в слепоочието, изкарвайки го извън строя.

Но първият не се предаваше толкова лесно. Отвори уста, за да извика помощ, и Хал го сграбчи за гърлото. Краката му заритаха във въздуха, а върховете на обувките му остъргваха земята. Ръцете му удряха тези на Хал, но той не опусна хватката си. Стискаше го, докато не се задави и захриптя. Тогава тялото му се отпусна и се свлече на земята. И двамата бяха обезвредени, но живи.

Когато Хал погледна нагоре, Мегън беше насочила едно от оръжията към мъжете. С разкрачени доколкото можеше от полата крака тя го местеше между двамата мъже в безсъзнание. Цевта му подскачаше напред-назад, докато ръцете й трепереха.

Уважението му към нея нарасна още повече.

— Добре ли си?

— Да. — Краткият й отговор беше пропит с паника.

Той реши да й отнеме оръжието, преди да го е застреляла, без да иска. Постави ръката си върху нейната и наведе цевта надолу.

— Можеш да ми станеш партньор, когато поискаш.

Очите й най-накрая се взряха в неговите.

— Махни ме от тук и ще си помисля.

Флиртуването беше добър знак.

— Съгласен съм.