Тери Брисбейн
Отвличането на леърда (4)

Четвърта глава

С извинението, че отива да вземе вино от склада в мазето, Падрик нахлузи панталоните си и слезе по стълбите на долния етаж. Вместо обаче да се насочи към мястото, където складираха виното, се запъти към скритата врата зад килера. Преминавайки през тунела и покрай потока, той се изкачи на хълма и тръгна към предната част на къщата, където стояха братята му.

Без да ги предупреди, сграбчи и хвърли Джейми на земята и успя да забие юмрук в челюстта на Дугъл, преди мъжете да разберат, че е там. Чувството беше страхотно, особено като Падрик бе сигурен, че именно Дугъл бе този, който го свали на колене по време на отвличането.

— Какво, по дяволите…? — каза Дугъл, търкайки лицето си.

— Това е защото сте се хванали да осъществите този налудничав план, без да ми кажете — каза Падрик.

Дугъл сви рамене, сякаш отвличането на неговия брат и леърд бе нещо напълно нормално.

— Подейства ли? — попита той. — Само това искам да знам. — Скръсти ръце на гърдите си и наведе глава настрани, докато чакаше Падрик да отговори.

— Върнете се след още два дни и ще ти отговоря — отвърна леърда. Това бе всичко, което смяташе да им каже точно сега.

— Бях прав, Падрик, просто го признай — настоя Дугъл.

Падрик не отговори. Вместо това се обърна и се върна към тунела. Зад себе си чуваше смеха на братята си, но не го бе грижа. Много скоро целият клан щеше да научи, че е предявил претенциите си над булката си, макар и след четири месеца.

След като влезе в мазето и намери виното, той се върна отново на втория етаж. Кат лежеше там, където я бе оставил… преситена и изтощена от вниманието, което й бе обърнал. Изпълни го чисто мъжко задоволство, знаейки че й бе доставил удоволствие безброй пъти и щеше да го направи отново сега, след като имаха още два дни насаме, далеч от света. Тя се размърда, пресегна се и постави ръка на стомаха му, щом Падрик се качи на огромното легло. Младият мъж се възбуди и тя го прие между бедрата си с лека въздишка на удоволствие, когато го почувства да се потапя в нея. По-късно, щом отново можеха да говорят, Кат му напомни, че братята му ще се върнат много скоро. Не желаейки да й признава, че е можел да избяга оттук по всяко време през скритата в килера врата, Падрик само се усмихна и предложи да останат отвлечени за още два дни.

Когато братята му пристигнаха два дни по-късно, тя не можеше да помръдне дори мускулче от тялото си, което той вече напълно притежаваше, и започваше да превзема сърцето й, така че почти й се прииска да бе казала на братята му да се върнат за тях най-рано след три дни.

Но изминаха още четири дни преди леърдът и неговата дама да се върнат в крепостта.

Заедно.