Тери Брисбейн
Отвличането на леърда (3)

Трета глава

Катриона се събуди стресната, не можейки да си спомни къде е и защо спи на стол. Ярката светлина, влизаща през малкото прозорче над вратата, което бе единственото, което не бе покрито, й показа, че вече е сутрин. Потърка тила си, клатейки глава настрани, за да прогони болката и сънливостта си. Едва тогава си спомни… всичко.

— Добро утро, Катриона — каза той.

Гласът му бе толкова мил, сякаш се срещаха на закуска в голямата зала. Поглеждайки към него, тя сплете косата си и се изправи. Краката и ръцете й бяха изтръпнали и я боляха от часовете, прекарани в една и съща неудобна поза.

Бе почистил раните си и бе омотал няколко парчета плат върху тях, за да ги предпази от по-нататъшно разраняване. Кат се препъна, докато ставаше, и той се раздвижи срещу нея. Нима инстинктивно се бе опитал да й помогне? Тя срещна погледа му и му кимна.

— Падрик.

Дори и под един покрив, те живееха разделени, затова тя не бе свикнала да го вижда рано сутрин. Или късно нощем, макар че тя, както и целият клан Грант много добре знаеха как прекарва нощите си. Кат пристъпи към малкото огнище, разтягайки ръцете и краката си, докато вървеше, след което се наведе, за да запали огън.

Дугъл и Джейми се бяха погрижили да подготвят къщата за обитаване… долу в мазето имаше храна и припаси за няколко седмици, през една тръба в къщата влизаше прясна вода от потока, а в един ъгъл бяха складирани дърва и торф, готови за горене. Тя си помисли за стаята над тях и усети как бузите й се покриват с руменина при мисълта за необичайно огромното легло, покрито с меки кожи. Кат се обърна, забелязвайки, че той следи всяка нейна стъпка.

— Скоро ще е готова овесената каша — каза му тя.

Щеше да им е трудно да водят неангажиращ разговор.

— Значи ти трябвам жив? — попита той. Въпросът бе зададен тихо, но това не я заблуди… той опитваше да събере информация за плана й. И не бе никак изненадващо.

Падрик бе станал леърд преди няколко години и бе роден да бъде водач. Той се грижеше за всеки аспект от клана — за хората, фермите, земите и богатството им… и бе смятан, дори от баща й, за един от най-умните мъже в Шотландия. Тя се опита да събере мислите и аргументите си, но не успя. Игнорира го и мислеше, че се справя добре, докато той не я прекъсна.

— Имам нужда да…

Падрик млъкна, принуждавайки я да го погледне. С няколко жеста й даде да разбере, че има нужда да се погрижи за някои лични нужди, карайки я да се изчерви до пръстите на краката си. Тя намери гърнето и го плъзна по пода към него, обръщайки му гръб, за да сготви, и се изчерви още повече, когато до нея достигнаха звуците от това, което той правеше. А още по-лошо беше, че той си свиркаше през цялото време!

Кат се съсредоточи над задачата си и скоро кашата къкреше над огъня. Внимаваше да не поглежда през рамо към Падрик. Приготви храната, напълни две купи, натопи в тях по една лъжица и сипа малко разреден с вода ейл в две чаши. Като най-голяма в огромното й семейство готвенето бе нещо, което умееше добре. Макар че Падрик едва ли го знаеше. От месеци тя приготвяше храната в крепостта, носейки от дома любимите рецепти на майка й и баба й, искайки да върши нещо, с което да се почувства полезна… особено след като не изпълняваше най-важния си дълг — на съпруга. Занесе му едната купа и едната чаша, знаейки, че единственото време за размисъл, което й бе останало, бе времето, докато се нахранят.

Падрик не успя да сдържи усмивката си. От страх за живота си, през чуденето какво ли ще поиска от него за свободата си, той прекара нощта в размисли. Докато тя спеше, той бе обмислил всички възможности и се объркваше все повече. Заявлението й, думите, които бе казала на сутринта след сватбата им, че не желае повече да я докосва, бе сложило своя белег върху живота им. Ако бе имала възражения от това, че си е намерил любовница, той нямаше да го направи, но тя не бе показала никакво желание за поддържане на интимна връзка помежду им. Смени позата си на пода и я зачака да приключи.

Катриона се изчерви от напрегнатия му поглед и той се зачуди каква бе причината за това. Бе видял да се случва и миналата нощ, точно преди да си изпусне нервите, когато я улови да поглежда към стълбите, водещи до втория етаж. Падрик довърши ейла си и постави чашата и купата обратно на подноса.

— Е, вече съм сит и напоен — каза той, наслаждавайки се на начина, по който тя трепна, чувайки гласа му. — Време е да науча каква е съдбата ми.

Изражението на Катриона стана нерешително. Жена му бе израснала пред очите му през последните няколко месеца. Тя не знаеше, че той наблюдава внимателно всяко нейно движение, докато са заедно. Не знаеше, че семейството му го информира за всяко нейно действие, за здравето й и дори за това колко е нещастна. Макар Кат да внимаваше какво говори, той много добре знаеше как се чувства жена му относно положението си в клана и причината да бъде там.

Или поне той смяташе, че знае, до миналата нощ.

Тя отмести поглед от него и изглежда се колебаеше как да отговори, затова той я подтикна да говори, осъзнавайки, че в тази къща бяха прекарали повече време заедно, отколкото през всичките месеци в дома му.

— Искаш нов съпруг.

— Не съм казала нов съпруг — сопна му се тя. — Искам съпруг.

— Ти имаш съпруг — отвърна й. — Със сигурност знаеш кой е той, след като си уредила да го отвлекат. — Изправи се на крака и се опита да кръстоса ръце на гърдите си, но късите вериги на оковите му попречиха. — Говори откровено, Кат — каза й той. — Кажи ми защо правиш това и какво ще свали оковите от ръцете ми.

Тя потръпна от думите му, преди да проговори. След това изпъна рамене и се изправи, имитирайки позата му. Но за разлика от него, тя можеше да скръсти ръце на гърдите си.

— Реших, че сделката ни повече не е приемлива за мен, Падрик. Изморих се да бъда унижавана от курвата ти. Уморих се да бъда съпруга само на хартия — каза тя меко.

Той изпусна остро дъха си, удивен от думите й. От всички неща, които смяташе, че ще чуе, това въобще не бе едно от тях! Той се бореше с импулса да се усмихне, защото думите й можеха да значат нещо друго.

За да добие по-добра представа, той попита:

— И кога го реши?

Тя сви рамене и поклати глава. Той смяташе, че ще му отговори, но тя не го направи, а просто му обърна гръб. Милостиви боже! Катриона бършеше сълзите, стичащи се от очите й. Дори в онази катастрофална сутрин тя не бе плакала.

— Няма значение.

Той разпознаваше гордостта, когато я видеше, и й позволи да запази своята.

— Значи искаш да сложиш край на брака ни, за да потърсиш друг съпруг? — Той вдигна ръце, а веригите на оковите му издрънчаха. — Не можа ли просто да поговориш с мен? Защо бе нужно цялото това насилие?

Падрик осъзна момента, в който я притисна прекалено силно, тъй като блясъка в очите й бе такъв, какъвто никога не бе виждал… чист гняв. А той бе много по-умел в това да се справя с гняв, отколкото със сълзи.

— И двамата подписахме брачния договор. И двамата приехме клаузите му и двамата знаем какви ще са последствия при един провал, Падрик. Баща ми няма да позволи на този брак да бъде сложен край, нито пък кланът ти… те… ние не можем да платим толкова висока цена.

В този момент той осъзна, че тя го бе довела тук, за да решат проблемите помежду си, без да жертва гордостта и на двама им.

— Съгласен съм. Махни тези окови и ще го обсъдим — каза той, повдигайки ръце.

Тя се колебаеше.

— Откъде да знам, че… — започна тя, но Падрик я прекъсна.

— Откъде да знаеш, че ще направя това, което се разберем сега ли? Давам ти думата си, че ще спазя това, което решим тук и сега, Кат. Думата ми на леърд и на съпруг.

— Не, не това имах предвид — прошепна тя. Кат въздъхна и го погледна. — Доведох те тук, за да видя дали бих могла да спазя условията на сделката, която искам да ти предложа, Падрик.

Объркан, но и заинтригуван, той попита:

— Какво предлагаш? Какво искаш от мен, ако не разтрогване на брака ни?

— Ако се отървеш от онази жена, ще се върна в леглото ти.

 

 

Ето. Каза го. Искрено. Ясно. Кат не бе планирала да му признава, че се съмнява в уменията си да спази условията на собствения си план. Никога не бе разумно да се пазариш, но думите се изплъзнаха сякаш от само себе си.

Дали щеше да й се присмее? Дали щеше да я заплаши, че ще я накаже заради действията й? Тя знаеше, че може да се случи нещо такова, още когато започна да съставя плана си, затова се погрижи да е окован, когато остане сама с него и гнева му.

— Сиана? — попита той, сякаш можеше да избира измежду повече жени. Предположението, че би могъл да има повече от една жена, щеше да я накара да се замисли.

— Да — отвърна тя. — Освен ако няма и други, за които не знам нищо.

Този път той се засмя, но тя нямаше чувството, че шегата е за нейна сметка. Даде й увереност да държи на своето. Но следващият му въпрос я смути.

— Как предлагаш да я замениш? През сватбената ни нощ даде ясно да се разбере, че докосването ми… как да го кажа… предизвиква погнуса в теб.

По дяволите, този мъж бе избрал да запомни именно тези нейни думи! Нима не помнеше нищо от останалото, което му каза? Но беше прав, тя ги бе изрекла и ги вярваше, но все пак тогава беше невинна, без никакъв опит в леглото, и не бе имала представа какво да очаква. Болката я бе сварила неподготвена, както и много от нещата, които бе направил той след това.

— Аз… аз… — Тя не успя да намери думи, с които да обясни, затова само поклати глава. — Този план беше грешка. Знаех го от самото начало — заяви тя, крачейки напред-назад. — Няма да се получи и по-добре въобще да не бях обмисляла да сторя нещо толкова глупаво.

Кат застана на входната врата… закованата с пирони за два дни врата… и почувства тежестта на грешната си преценка върху деликатните си рамене. Ако не бе гордостта й, тя нямаше да стои тук, по-унижена пред него, отколкото някога би могла да бъде пред семейството си. И по-лошото бе, че ще й се наложи да чака два дни, преди Дугъл и Джейми да се върнат, за да ги освободят от това място. Тя потрепери, осъзнавайки, че той ще е изключително ядосан, когато братята му се върнат и го открият все още окован.

— Приемам.

Думите проехтяха между тях и за миг Кат не бе сигурна дали е чула правилно. Тя се обърна, за да го погледне, изненадана да види, че той я гледа със сериозност, която не бе очаквала.

— Приемам сделката ти, Кат — кимна той, подчертавайки думите си. — Ако докажеш, че можеш да понесеш докосването ми и се съгласиш да се върнеш в леглото ми, ще отпратя Сиана обратно при семейството й.

Това бе всичко, на което се бе надявала, но сега какво?

Той явно бе прочел мислите й, защото вдигна ръцете си между тях и издрънча с веригите, подсказвайки й какво е първото нещо, с което трябва да се заеме. Всички мисли се изпариха от ума й, когато се опита да измисли какво да прави след това. Изваждайки ключа от скривалището му, тя тръгна към съпруга си. Падрик се изправи на крака, чакайки я.

В погледа й се четеше паника, както и в начина, по който се бе намръщила. Падрик изпита нужда да успокои страховете й и да й позволи да запази гордостта си, след като вече разбираше какво я бе подтикнало към толкова драстични действия. Заради гордостта си той я бе отблъснал от себе си, затова сега щеше да му се наложи да отстъпи, за да си я върне отново. Макар да не бе от хората, които обикновено отстъпват, в погледа й забеляза обещание за такива възможности, че той наистина пожела да й даде шанс.

— Няма защо да се боиш от мен, Кат — каза той тихо.

Тя поклати глава и младият мъж забеляза няколко къдрици да обграждат лицето й, карайки я да изглежда много по-нежна, отколкото я бе виждал някога. Ръцете й трепереха, когато се пресегна с ключа, за да го освободи. Когато оковите паднаха от китките му, той я спря да отстъпи назад, като улови брадичката й с ръка и придърпа устните й към своите. Устата му докосна леко нейната и той я чу да се задъхва.

Но по-важното в случая бе, че тя не отстъпи.

Не тя трябваше да се докаже тази нощ… а той. Трябваше да бъде по-разумен през онази първа нощ. Трябваше да я обладае нежно, а не да оставя гнева си заради брачния договор да провали първия им път заедно. Негово задължение бе да й покаже удоволствието, което би могла да открие в брачното ложе. Но в онази нощ се бе провалил.

Този път, обаче, нямаше да я предаде.

Посягайки зад главата й, той направи това, което бе мечтал да стори толкова много пъти — развърза парчето кожа, което държеше плитката й на място и разплете къдриците й. Прокарвайки пръсти през косата й, той я държеше близо, задълбочавайки целувката. Обхвана главата й и плячкоса устата й така, както бе фантазирал безброй пъти… и продължи отново и отново, докато и двамата не останаха без дъх. Тя отваряше очи да го поглежда измежду целувките и Падрик видя удивление в тъмните й сини очи, докато тялото й реагираше преди тя дори да успее да разбере какво се случва.

Но той знаеше, както и тялото му. Мъжествеността му ставаше все по-твърда, подготвяйки се за това, което щеше да се случи помежду им. Кръвта туптеше във вените му, а похотта я сгорещяваше все повече. Пое няколко пъти дълбоко въздух, опитвайки се да задържи контрола си, тъй като му бе нужен, за да заличи от ума й всички лоши спомени от първата им брачна нощ. Падрик държеше лицето й пред своето, целувайки я много нежно, плъзгайки ръката си по шията й, надолу по рамото, докато не обгърна меката пълнота на гърдата й.

Тя се задъха, усещайки милувката му.

Катриона чакаше неизбежното, докато се наслаждаваше на целувката, която бе толкова по-различна от целувките първия път. Когато се задъха, езикът му се плъзна в устата й, докосвайки нейния, карайки тялото й да настръхне и потрепери. Когато ръката му пусна главата й и минавайки през гърдите, се насочи към корема й, между бедрата й се породи странно и непознато напрежение. Точно когато си помисли, че ще я докосне там, той спря и я целуна още по-страстно, поставяйки ръка на бедрото й.

Усещания, каквито не бе изпитвала досега, преминаха през кръвта, сърцето и тялото й, карайки я да се приближи, да се отвори за него и за тази удивителна горещина, която сякаш изпълваше цялото й същество. Когато той спря и вдигна главата си, тя разпозна веселието в тъмните му зелени очи.

— Вече отвратена ли си? — попита той с много по-дълбок от обикновено глас. — Някаква погнуса или отвращение?

Той се шегуваше с нея, но всичко, за което можеше да мисли тя, бе колко е различно докосването му този път, колко приятно, не, колкото прекрасно бе в сравнение с първата им нощ. Ако бе почувствала това тогава, последните четири месеца нямаше да са така пропилени и толкова празни.

— Не — каза тя поклащайки глава, преди да се засмее леко, — все още не.

Изражението, което се появи на лицето му я накара да затаи дъх, толкова горещо и изпълнено с похот бе то. Дали това помежду им можеше да проработи? Падрик приближи глава към нея и я целуна отново. Целувките му й харесваха, затова тя му позволи да я целува. Тялото й се сгорещяваше по-силно с всяка изминала минута, между бедрата й се събра влага и там започна да се поражда странна, вълнуваща болка. Нуждата да се отърка в твърдото му силно тяло нарасна и тя почувства как се извива срещу него.

Преди да разбере какво е намислил, той я вдигна на ръце и я понесе нагоре по стълбите към втория етаж. Тя искаше да го попита толкова много неща, но чувствата, препускащи в нея, избутаха назад всички въпроси и колебания, докато той я отнасяше до скандално огромното легло.

Дневната светлина струеше през малките прозорци, поставени на всички стени на стаята. Не бяха толкова големи, че да може през тях да влезе човек, но достатъчно, че да допускат светлината да огрява стаята, позволявайки й да вижда напълно ясно, докато я полагаше на леглото, преди да се изправи, за да свали дрехите си. Изкушена да отвърне поглед, неговата заповед, или по-скоро искането му, отново я изненадаха.

— Погледни ме, Кат.

И тя го стори, гледайки как силните му ръце разкопчават колана му и го пускат на пода. Последваха го туниката и панталона му, а след това дори ботушите и чорапите, докато не остана напълно гол пред нея. Тя почувства как лицето й се покрива с руменина, докато гледаше как тялото му реагира на погледа й. Кат проследи тъмната пътечка, спускаща се надолу по гърдите му през корема до мъжествеността му, която се издигаше насред къдриците, показвайки й готовността си да слее телата им. Тя преглътна, борейки се със страха, който бързо изместваше възбудата.

— Довери ми се, Кат. — Този път думите му бяха изречени меко, по-скоро молба, отколкото заповед, и по тялото й се разля топлина. Тя кимна, макар в действителност да не бе сигурна, че може да го стори.

Падрик коленичи до нея, забелязвайки как очите й се разшириха и погледът й се измести за миг към мъжествеността му, преди да го погледне в очите. Изглежда се бе наслаждавала на целувките му, затова той я побутна нежно да легне и отново завладя устата й. Прелъстявайки и вкусвайки устните и езика й, той я изчака да се успокои напълно, преди да докосне друга част от тялото й.

Сдържа се, въпреки че копнеше да изследва всяка частица от плътта й.

Почти забрави колко невинна и неопитна е тя. Почти забрави последните четири месеца. Но когато тя се пресегна и смело обви пръсти около ерекцията му, Падрик напълно забрави как да диша и как да говори. Опитвайки се да се абстрахира от възбуждащата ласка, започна да развързва връзките на туниката и на долната й риза, плъзгайки ги надолу по тялото, за да разголи гърдите й.

Нима винаги са били толкова пълни? Нима онази нощ зърната й бяха толкова тъмнорозови? Сливането им тогава се бе случило набързо в тъмнината, лишавайки го от възможността да се наслади на красотата и на женствените й извивки. Но този път щеше да бъде различно и за двама им. Когато Кат се изви срещу него, той пое едното зърно в устата си и го облиза леко, преди да го засмуче силно.

Задъханото им дишане се превърна в стенание, нейното и неговото, докато се вкусваха един друг с изкусителни целувки, възбуждащи докосвания, нуждаейки се да слеят отново телата си. Когато Падрик почувства, че тялото й е готово, докосвайки горещината и влагата между бедрата й, той се изправи над нея, раздалечи краката й и се настани между тях, потърквайки възбудата си срещу женствеността й, карайки я да потрепери. Тогава се тласна бавно в нея, сантиметър по сантиметър, позволявайки на тялото й да се приспособи към размерите му.

Звуците, които издаваше тя, го подлудиха от нужда да я покори, за я издигне до висините — нещо, което не бе сторил първия път, но което смяташе да направи сега. Отдръпвайки се назад, докато само главичката на мъжествеността му не остана заровена в плътта й, той се тласна отново напред, чувствайки как тялото й се стяга около него все повече, приканвайки го да излее семето си в нея.

Кат не можеше да повярва на това, което изпитваше в момента. Не ограбена и осквернена, а толкова изпълнена с него, че се чувстваше така, сякаш са едно. Той я водеше нанякъде, шептейки й неразбираеми слова, милвайки тялото й, докато не му отговори по начина, по който иска, разтягайки вътрешните й мускули там, където се тласкаше и изпращайки вълни от невероятно удоволствие през тялото и душата й. Мускулите й се стегнаха, напрежението вътре в нея нарасна и се отприщи, карайки я да простене високо, докато той изливаше семето си в нея. Тялото й отвърна на мига и се отпусна, отдавайки му се напълно. Когато отново дойде на себе си, той лежеше върху нея, дишайки тихо и задъхано до ухото й. Падрик се отдръпна от нея, но я придърпа в прегръдките си, и все пак останаха свързани.

Тя лежеше тихо в обятията му, слушайки как дишането му се забавяше, и се опитваше да разбере какво се бе случило помежду им. Той я бе целунал по челото, когато се бе изплъзнал от нея, оставяйки я копнееща и усещаща празнота, каквато не бе подозирала, че може да почувства. Дали му бе доставила достатъчно удоволствие, че да отпрати Сиана? Боеше се, че ако го попита сега, отговорът му може да засенчи удивителното удовлетворение, което чувстваше в този миг. И все пак искаше да знае истината.

Преди обаче да успее да проговори, Падрик попита:

— Доказа ли се пред себе си, Кат? Можеш ли да намериш удоволствие в леглото ми? — Той легна настрани и докосна бузата й, привличайки погледа й към своя. — Ще се върнеш ли в леглото ми да бъдеш моя съпруга във всеки смисъл на думата?

Катриона разбираше какъв удар нанася този въпрос върху гордостта му. Той признаваше своята роля в разгрома, който причини раздялата и нещастието им. Сега Падрик й даваше шанс за щастие… и може би за любов.

— Да, ако ме искаш, Падрик.

Той се усмихна и сърцето й се разтуптя лудо от красотата на тази усмивка… напрегнатите черти на лицето му се успокоиха и очите му блеснаха развълнувано. И все пак имаше въпрос, който се налагаше да обсъдят.

— А Сиана?

Той се разсмя силно и я целуна бързо по устните, преди да кимне.

— Тя си замина преди седмица, Кат.

Катриона седна на леглото, събирайки чаршафите около себе си, докато поклащаше глава.

— Отпратил си я? Но защо?

Падрик също се изправи, сядайки до нея, без да се тревожи от голотата си.

— Взех решение да помоля жена ми да се върне отново в леглото ми. И щях да го направя, но бях отвлечен, преди да успея да обсъдя този въпрос с нея.

— Шегуваш се! — попита тя, не знаейки дали може или дали трябва да повярва на думите му. — Нима искаш да ми кажеш, че нищо от това не е било нужно? — Бе рискувала толкова много, но нейния риск бе нищо в сравнение с това, че братята му рискуваха връзката си с него, ако той разбереше, че са били замесени в случилото се.

— Не беше нужно, но като изключим засадата, се насладих истински на случилото се — каза Падрик, смеейки се. Но отново стана сериозен, поглеждайки я напрегнато. — Доставих ли ти удоволствие, Кат? Този път хареса ли ти?

Нима за него не бе очевидно? Тя се бе разтопила в обятията му, тялото й буквално пееше за него, за докосването му, за ръцете и устните му. Сякаш бе изговорила мислите си на глас, когато той продължи:

— Това, което се случи между нас първия път, никога повече няма да се повтори. Би ли могла да го загърбиш и да ми простиш?

Сълзите горяха очите й, но тя ги прогони. Кимайки, тя за пръв път повярва, че имат шанс за съвместно щастие, нещо, което бе напълно немислимо само преди дни. Падрик я целуна и я придърпа към себе си, прегръщайки я силно.

— Кога Дугъл и Джейми ще дойдат, за да ни освободят?

Кат погледна към него, изненадана от думите му. Дали знаеше, или просто търсеше информация? Пакостливата му усмивка й показа, че той наистина е знаел.

— След два дни — отвърна тя и забеляза как лицето му потъмня, ставайки съблазнително и порочно.

— Достатъчно време, за да започнем… — каза той и зацелува не само устните й, но и шията, след това раменете й, а след това… след това…