Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Kidnapping the Laird, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Новела
Жанр
Характеристика
Оценка
4,3 (× 64 гласа)

Информация

Форматиране
ganinka (2015)

Редактор: ganinka, 2015

История

  1. — Добавяне

Първа глава

— Тя ще ти бъде добра съпруга.

Падрик Грант отпи голяма глътка от чашата, която държеше, и поклати глава към брат си… към пияния си брат.

— Тя вече е моя съпруга — отвърна той.

Двамата наблюдаваха Катриона Макдонъл, докато говореше с няколко жени, които присъстваха на събирането. Падрик погледна към брат си, за да види дали мъжът е ядосан, и реши, че това е много вероятно. Бракът му бе уреден с цел да донесе мир между двата враждуващи клана и нямаше никакво съмнение, че той беше женен за жената.

— Да… не… да — пелтечеше брат му.

Падрик знаеше, че когато брат му обърнеше повечко чашки, единствено майка им можеше безнаказано да накара Джейми Грант да остави алкохола и да отиде в стаята си. Но точно сега тя не се виждаше никъде. Падрик забеляза другия си по-малък брат, който се приближи и седна на масата им пред камината.

— Дугъл, тъкмо казвах на брат ни, че тя ще му бъде добра съпруга. — Джейми вече не изговаряше думите, а ги крещеше, което бе наистина лош знак. Те обикновено бяха последвани от физическа разпра.

— Катриона вече е омъжена за Падрик. — Дугъл хвана ръката на брат си и я преметна през рамото си, повдигайки го на крака и придържайки го, докато запази равновесие. — Надявам се, че можеш да ми намериш някое хубаво девойче — каза брат му, повеждайки бавно Джейми далеч от масата.

Но както повечето неща през този ден, и това не завърши така, както се надяваха. Джейми се отдръпна рязко, изпъна се в пълната си височина и погледна Падрик, клатейки пръст към него, за да подчертае думите си.

— Имаш нужда от наследници, Падрик. Мъници, които да носят името и кръвта ни. И имаш нужда от тях веднага — заяви брат му. — Отърви се от онази блудница, която споделя леглото ти, и вкарай в него жена си.

Падрик се изправи на крака, скръсти ръце на гърдите си и погледна към брат си, а вената на челото му видимо се изду, свидетелство за гнева му.

— Тя е дъщеря на нашия враг. Защо държиш брака ни да се превърне в нещо повече от това, което е в действителност, а именно само една удобна уговорка, при положение че знаеш много добре каква е ситуацията?

Джейми изхълца и се намръщи. Падрик се зачуди защо въобще се опитваше да му влее разум, след като брат му празнуваше и пиеше вече втори ден?

— Да, уговорка между вас двамата. Но Макдонъл не са ни врагове. Аз гледам на тях като на съперници.

Падрик не успя да се сдържи и се изсмя в лицето на брат си.

— Съперници? Съперници, казваш? Макдонъл не са нищо повече от лъжливи, крадливи престъпници. Или вече забрави за добитъка, който ни откраднаха? Или как се опитаха да ни прогонят от собствените ни земи, тук в Гленмористън? — Той поклати глава, отказвайки да спори с брат си, докато бе толкова пиян, и въобще да обсъжда съпругата си с някой друг. Поглеждайки настрани, той забеляза, че тя ги гледа, а в погледа й блестеше бегъл интерес.

По дяволите! Защо тя трябваше да бъде Макдонъл?

Никой не би оспорил, че красотата на Катриона е рядко срещана — със сърцевидно лице, бледосини очи и дълги, гъсти златисти къдрици, които стигаха до бедрата й, когато не ги бе сплела в обичайната плитка. А щом се усмихнеше, му бе нужна цялата воля, която притежава, да не я замъкне в леглото си, да свали дрехите й и да я целува до безпаметност, докато никой от тях не може повече да се движи. Дори само мисълта за това накара тялото му да се изопне и мъжествеността му да се втвърди, копнееща за… съпругата му! Падрик не бе сигурен дали похотта му към нея се бе изразила на лицето му, но Катриона се изчерви и побърза да завърти глава, отказвайки да срещне погледа му.

— Отведи го в стаята му, Дугъл — нареди Падрик вече с по-спокоен тон. По-младия му брат поведе пияния мъж навън от залата, но спря за миг, усмихвайки се на Падрик.

— Желаеш я. Тя ти е съпруга. — Дугъл посочи очевидното, но Падрик зачака останалата част. — Може да сте се събрали по определена причина, но това не значи, че нещата не могат да бъдат различни.

Падрик седна и затвори очи, надявайки се братята му да ги няма, когато ги отвори отново. За щастие стана точно така. Но Катриона си остана там, където бе през цялата вечер, седейки с няколко от младите му братовчедки възможно най-далеч от него, но все пак в същата стая. Бе създала приятелски отношения със сестра му, която след няколко дни щеше да замине за южните острови със семейството на съпруга си. Какво щеше да прави тогава Катриона? Той чу приближаващи се стъпки и по потъмнелия поглед на Катриона веднага разбра кой е човекът, който се е насочил към него.

Ръката на Сиана се плъзна по неговата, премина през рамото му и се зарови в косата му. Притисна тялото си към гърба му, а пълните й гърди се опряха в него. Наведе се и прошепна в ухото му. Можеше да си представи усмивката, разтегнала пищната й уста, докато му говореше, тъй като бе спокойна и уверена в положението си на негова любовница.

— Ела, Падрик, готова съм да си лягаме — каза тя с мръснишкия си глас, който обикновено изпращаше вълна от желание през тялото му. Но този път изражението на лицето на Катриона попречи това да се случи.

Ако той не бе сигурен в противното, Падрик би могъл да се закълне, че Катриона се чувства разстроена от присъствието на Сиана и от намеренията й към него. Но знаеше, че не е така. Споменът за злополучната им първа брачна нощ все още прогаряше плътта му, макар да бяха изминали цели четири месеца от онази нощ. И думите й, изпълнени с ненавист и отвращение, нареждайки му да стои далеч от нея от тук нататък, все още ехтяха в ума му. Падрик не се бе върнал в леглото й, отказвайки дори да си припомня онази нощ, докато намираше утеха в нежните прегръдки на Сиана винаги, когато изпиташе нужда от женска топлина.

Но Падрик Грант не бе глупак и знаеше по-добре от всеки друг, че при първия знак от страна на жена му, че е добре дошъл в постелята й, той щеше да се озове там на мига. Гордостта му и положението му на леърд го възпираха да започне преследването, което би искал, и сегашната ситуация изглежда задоволяваше нуждите на всички… неговите, на жена му, на клана му и дори на любовницата му.

Ласките на Сиана обаче бяха преднамерени и очевидно целящи да злепоставят съпругата му пред очите на клана. Той се обърна, отдръпвайки се от докосването й, и погледна назад към мястото, на което стоеше Катриона.

 

 

Досега бе успявала да държи реакциите си под контрол, но да бъде засрамена така пред очите на цялото му семейство бе повече, отколкото би могла да понесе, без да реагира. Катриона побърза да прикрие емоциите си и погледна встрани от голямата маса, на която седяха съпругът й и уличницата му. Ако бе станала от стола си прекалено бързо, или ако ръцете й трепереха прекалено силно, то жените около нея със сигурност щяха да я разберат и да я извинят. Докато излизаше от залата, където целият клан Грант се бе събрал, за да отпразнува сватбата на най-малката сестра на леърда, тя не бе сигурна от кое я боли най-много… да бъде третирана от мъжа си така, сякаш не значи нищо, или от съжалението, изписано в погледите на всички, които бяха видели сцената.

Стигайки до малката стая, която бе обявила за своя, Катриона добави няколко цепеници към малкия огън горящ в огнището и изчака стаята да се затопли, преди да започне да се съблича. Тази стая бе построена по-късно към крепостта като допълнително помещение към кухнята, като склад или за каквото бе нужна. Когато отношенията между нея и Падрик бяха ескалирали на сутринта след първата им брачна нощ, тя си бе събрала вещите и се бе преместила тук, където никой не смееше да я безпокои. Оглеждайки се из стаята, тя въздъхна. Ако баща й някога научеше за начина, по който я третираха, или за това, че бе избягала от спалнята на мъжа си, търсейки безопасно място в една подобна стая, крехкият мир между клановете, който бе насилствено създаден с този брак, щеше да се пръсне на хиляди парчета.

Това бе единствената причина, крепяща този брак, защото, както бе заявил баща й, тя може да беше жертвеният агнец, но нямаше да позволи цялата тази ситуация да бъде заколение за нея. Ако го повикаше и поискаше закрилата му, Ангъс Макдонъл щеше да дойде, за да спаси първородното си дете от клана Грант. И войната щеше да продължи. Катриона не можеше да позволи семейството й да страда заради нейната гордост. Събличайки се, побърза да се пъхне между топлите завивки на леглото си. Часове по-късно лежеше будна, а гордостта й се бунтуваше срещу обидите, които бе принудена да понася.

Само ако можеше да го мрази заради ситуацията помежду им, щеше да й е много по-лесно да я приеме. Истината обаче бе, че не го мразеше. Той бе приел условията на брака им също както ги бе приела и тя… На брака им не се гледаше като на съюз от любов, а просто като средство за мир между семействата им. Единственото физическо условие, което им бе наложено, бе да живеят в един и същи дом и да консумират съюза си поне веднъж.

Правеха го. Бяха го направили.

Когато бе поискала от него да я остави, изисквайки да не й налага близостта си, той го бе направил, позволявайки й да живее необезпокоявана в крепостта, както бе пожелала. Но като се изключи това, че държеше любовница, Падрик се отнасяше към нея с уважение и нито веднъж не й бе вдигнал ръка. И, естествено, не бе привлякла нито погледа, нито вниманието му.

До тази нощ.

Подозираше, че причината да не успее да скрие чувствата си бе факта, че стана свидетел на това, как единствената й приятелка в Гленмористън се омъжва и осъзнаването, че Наирна ще замине от тук след няколко дни. Това бе подсилено от факта, че й се налагаше да стане свидетел на това, как Наирна и новият й съпруг се гледат един друг с преливащи от любов очи. Не, беше защото цяла вечер, а и цели дни преди това, тя наблюдаваше собственият си съпруг, неспособна да игнорира мъжествената му красота и силното му тяло.

Катриона се въртеше в малкото легло, дърпайки завивката нагоре, за да се стопли, надявайки се, че топлината ще я накара да заспи, потискайки тревожните мисли и чувства. След като бе наблюдавала толкова много пъти, как съпругът й реагира на безбройните докосвания, дори целувки, които публично си позволяваше любовницата му, тя бе виждала в тъмнозелените му очи единствено похот. А тази нощ, след като бе спорил с брат си, той бе погледнал към нея и в очите му отново се четеше похот. Но нещо дълбоко вътре в нея й нашепваше, че тази похот е насочена към нея.

Изминаха още час-два, а в ума й започна да се заформя мисъл как тя и Падрик биха могли да загърбят гордостта си в името на брака им. След като се бе заклел пред другите, че никога няма да я помоли да го приеме в леглото си, тя осъзна, че дори да го покани, той няма да дойде. Но нещо дълбоко в нея я караше да копнее той да я желае и искаше нещо повече от този неприятен, безличен уреден брак. Нещо дълбоко в душата й я караше да копнее за съпруг като този на Наирна, който да гледа с любов към нея.

Проклето да е глупавото й сърце, но тя копнееше Падрик Грант да я гледа по този начин.