Маргарит Кей
Подаръкът на шейха (6)

Епилог

Шест седмици по-късно

Рамиз ал-Муханна, наскоро коронованият принц на А̀Кадиз след преждевременната смърт на брат му по време на битка, гледаше сватбения парад с явно неодобрение. Беше ясно, че неговият съсед, принц Калид, бе заслепен от красивата французойка. Според Рамиз западноевропейците не разбираха арабските традиции и не уважаваха културата им. Въпреки убедеността на Калид, че бащата на съпругата му е бил принуден от правителството си да разграби безценните съкровища на А̀Кадиз, що се отнасяше до него, не би трябвало да му се вярва повече, отколкото на всеки друг чужденец.

Нито подобни жени бяха подходящи за съпруги, с техните глупави очаквания за истинска любов и възмутителна нужда от внимание. Жената служи за създаване на наследници, нищо повече.

Принц Калид, помисли си иронично Рамиз, сигурно бе изпаднал в транс, ако си мислеше, че тази Жулиет де Монтиняк ще спазва отдавна установените граници, които разделяха мъжа от влиянието на жената. Не изглеждаше като жена, която щеше да се ограничи до пределите на харема.

Когато сватбеното шествие премина покрай подиума, на който седеше Рамиз заедно с други почетни гости, сиянието на щастието, което се излъчваше от брачната двойка, бе почти осезаемо.

Облечена от глава до пети в червено и златно, мастиленочерната й коса се стелеше по гърба, а на глезените и китките й подрънкваха златни звънчета. Рамиз трябваше да признае, че булката изглеждаше примамливо. До нея принц Калид, облечен в кралско синьо, имаше очи само за Жулиет.

Сам в огромната тълпа, Рамиз остана безразличен към зрелището. Насилствената смърт на брат му Асад сложи край на службата му като външен посланик на А̀Кадиз и го хвърли неочаквано в изискващата големи усилия роля на владетел, която изцяло ангажира ума му и не му остави време за нищо друго. Ако не бе необходимостта да привлече всеки един съсед за съюзник, нямаше да присъства на тази сватба, но принц Калид бе прекалено важен, за да го обиди.

Когато свещеникът бедуин даде благословията си и Калид дръпна завесата, за да се покаже неговата съпруга, лицето й бе озарено от любов и от двора на двореца, в който се бе състояла церемонията, изригнаха аплодисменти.

Когато годежът бе обявен, срещна бурна съпротива от страна на племенните вождове с дъщери на подходяща възраст. Рамиз се възхити на великолепния начин, по който принц Калид защити своя избор. Жулиет де Монтиняк бе избрана за него от богинята Шал̀аал. Според Рамиз бе чиста случайност, че при разкопките на храма в разрушения град Персиманон бе открит рядък жълт диамант, най-големият, който някога бе виждан. Това е знак, бе казал Калид на хората си и те му бяха повярвали. Дипломатически триумф, съгласи се Рамиз неохотно, докато гледаше как принцът целуна продължително булката си по устните, преди да я представи на народа си, изпълнен с гордост.

Розови листенца обсипаха двойката, докато хората аплодираха.

Рамиз, принцът на А̀Кадиз, гледаше шествието невиждащо, чакайки с нетърпение тълпата да се придвижи напред към банкетните зали, където младоженците щяха да раздават монети на чакащите деца, и да се приключи най-накрая. Красивото му лице бе скрито под бяла копринена куфия с позлатени краища, а в съзнанието си вече планираше пътуването обратно през пустинята. Неговата пустиня и очакващото го кралство. Имаше много за вършене — спорове за уреждане, врагове за убиване, съюзници за привличане. Държавните дела лежаха на неговите плещи.

Когато принц Калид и неговата принцеса Жулиет седнаха на сватбената трапеза, Рамиз се извини и нареди да подготвят кервана. Не знаеше какво му е приготвила съдбата, но бе готов да посрещне всяко предизвикателство, което се изпречи на пътя му, уверен в способността си да победи.

Дългът го зовеше и той бе готов.