Маргарит Кей
Подаръкът на шейха (4)

Четвърта глава

Повдигайки назад булото, което предпазваше лицето й от безмилостното слънце и пясъка, който изритваха камилите, Жулиет внимателно отпи глътка вода от кожената манерка, която носеше със себе си. Беше изумена колко свобода на движенията й даваха арабските одежди и колко по-хладно й беше с тях. Оранжевите потури, които не представляваха нищо повече от украсени панталони, заедно със стигащата до бедрата туника от същата коприна правеха язденето на камила много по-удобно преживяване, отколкото когато носеше обичайните си дрехи за езда. Семплото наметало, с което се беше покрила, бе направено от най-лекия памучен плат. Преди да тръгнат от двореца се беше огледала в огледалото, изумена от екзотичното същество, в което се беше превърнала в рамките на пет дни.

Пет дни, прекарани почти изцяло с Калид. Пет дни, в които неспирно бяха обсъждали древни антики и изгубени цивилизации. В началото беше сдържан, но не след дълго собствената му страст по темите, която напълно съвпадаше с нейната, беше разрушила всичките му бариери. Заедно бяха надничали в древни писания и бяха изследвали старинни свитъци до последния детайл. Когато сдържаността на Калид се бе изпарила, възхищението на Джулиет от мъжа, криещ се под образа на принц, нарасна. Храниха се заедно, обикаляха из дворцовите градини и разговаряха така, сякаш думите не стигаха, за да наваксат всичкото това време, през което не се бяха познавали. Часовете, които прекарваха далеч един от друг, им се струваха безлични в сравнение с тези, в които бяха заедно.

Жива, жива, жива! Кръвта във вените й сякаш препускаше с нов плам. Беше се събудила с нетърпение да посрещне новия ден и да го види. Когато й се усмихваше, усещаше как светва чак от дъното на душата си. Никой досега не й се беше усмихвал по този начин. Никой не я бе гледал така, сякаш наистина се интересуваше от нея, от мнението й, мислите и чувствата й. Чувстваше се като преродена. Сякаш бе излязла от черупка. Чувстваше се щастлива. Беше просто Жулиет. Не дъщерята на мосю Де Монтиняк. Не Жулс, както й бе викал баща й, а Жулиет. И страшно много й харесваше!

Говореха с Калид на всякакви теми с изключение на една. Инцидентът в банята. Калид не го бе споменавал, нито бе правил повторен опит за подобна интимност. Ако я докоснеше случайно, се отдръпваше на мига, сякаш щеше да се опари. Понякога го хващаше да я наблюдава с тъмен, свиреп поглед, който караше стомаха й да се свива, но не след дълго клепачите му се спускаха и извръщаше поглед.

Следвайки примера на Калид, Жулиет също се беше опитала да пренебрегне случилото се между тях в харема, но бе непосилно. В този ден той бе събудил нещо в нея, нещо, което не можеше да приспи отново. Беше й показал какво е страст и тя изгаряше от желание да научи още. По-точно да знае какво би било да е жена на Калид и да споделя леглото му.

В хладните нощи се събуждаше в харема разгорещена и влажна, с притисната между бедрата си ръка. Какви сънища имаше само! Виждайки го отново на дневна светлина, тя се чудеше дали можеше да види желанието, изписано върху лицето й. В началото не можеше да го погледне, без да се изчерви.

Беше някъде в края на втория ден, когато й бе казал за съществуването на Персиманон, а сутринта на следващия ден бе обявил, че възнамерява да я заведе там. Сами, беше казал. Беше наредил всички да напуснат мястото. Да заведе човек от Запада там — и то жена — щеше да предизвика неодобрението на народа му. И ето ги сега, намиращи се сами насред пустинята, пътуващи към митичен изгубен град — неговият град. Жулиет едва сдържаше вълнението си.

Лекотата, с която ги насочваше по пътя, я смайваше. Плавният и спокоен начин, по който стоеше върху породистата камила, с юзди от посребрени пискюли и издуто седло от кадифе, я караше да се чувства неуверено. Бяха тръгнали призори, отправяйки се на изток, далеч от зеленината на величествения дворец, яздейки през мекия, вълнообразен пясък на пустинята, подминавайки малки оазиси, някои от които не повече от дупка в земята, и отново продължаваха напред, докато слънцето пламтеше над тях, по-скоро бяло, отколкото златно, осветявайки небето и карайки пясъка да блести като килим от малки скъпоценни камъни.

Жулиет отпи още една глътка от водата и повдигна поглед, хващайки Калид да се взира в нея. Моментално я обгърна топлина, която нямаше нищо общо с жаркото слънце.

— Още колко остава? — попита, за да разчупи неудобното мълчание.

— Два часа.

— Ще стане тъмно.

Той кимна.

— Ще лагеруваме там, а на сутринта ще разгледаме мястото. — Калид наблюдаваше омаян как Жулиет облизва капка вода от устните си. Представата за езика й върху мъжествеността му го възбуди моментално. Копнежът да я има беше станал непоносим. Желаеше я както никоя друга жена досега. Това, което го беше привлякло отначало, беше пренебрежението, невинността и решителността й да запази гордостта си въпреки обстоятелствата. Но когато започна да я опознава, да се възхищава на острия й ум, да изпитва удоволствие от прости неща като споделяне на идеи, мисли и история, личността, която се криеше под деликатното лице и пищното тяло, беше тази, която го омагьоса. Не се разкайваше от трудните години, докато бе растяла, за което й се възхищаваше, особено когато забележеше самотата в буреносно сивите й очи. В много случаи Жулиет е била също толкова самотна, колкото и той.

Всичките му мисли да я подчини се бяха изпарили след първата нощ. Не искаше да променя нищо в нея. Калид не бе вярвал в сродни души, поне не досега. Уважаваше я, но в същото време изгаряше от нарастващото желание да я бележи като своя. Мислите им се допълваха толкова добре, а какво ли щеше да е с телата им? Да опознаеш и да бъдеш опознат. Да притежаваш и да те притежават в замяна. Толкова странна и елементарна нужда.

Представата за това го обсеби през остатъка от пътуването. Когато тръгна внимателно през процепа в скалите, който от векове толкова успешно скриваше града от любопитните очи и Персиманон се появи в сумрака, Калид осъзна колко импулсивно и може би глупаво бе да я доведе тук.

Сами. Те бяха съвсем сами насред пустинята, сами в сърцето на изгубения град, който изглежда бе построен в чест на женската същност в лицето на богинята, която носеше със себе си. Калид спря камилата си до Жулиет.

— Виж как храмът, в който бе намерена Шал̀аал, е отдалечен от останалата част.

Гледайки удивено града, който сякаш бе изсечен на поне три нива в червените скали, Жулиет остана безмълвна. Рисунките не я бяха подготвили за съвършенството и красотата му, за изкусно изсечените охрените скали, вратите и прозорците с форма на ключалка.

— Имам чувството, че хората ще се завърнат всеки момент — каза тя с почтителна усмивка. — Невероятно е.

— Ще се подслоним в главната сграда.

Калид скочи от камилата си и цъкна с език, за да накара животното на Жулиет да коленичи.

Тя се спусна от високата седалка, потръпвайки от сковаността в краката си.

— Това седло изглежда много по-удобно, отколкото е в действителност — каза тя измъчено.

— Искаш ли да се изкъпеш?

— Не ме измъчвай, тук няма вода.

Калид просто се усмихна и я преведе безшумно през друг проход в скалите. Озоваха се насред нещо, което много приличаше на рай. Таен оазис — не с един, а цели три вливащи се един в друг водни басейна. В най-горния водата извираше от подземен извор, а от най-долния се вливаше в напоителен улей, който някога бе задоволявал нуждите на града. Водата изглеждаше тъмносиня на фона на сребристите нюанси на лунната светлина и бе изключително примамлива.

Калид вече бе свалил дрехите и ботушите си. Жулиет направи същото — разкопча прашното наметало и се наведе да събуе обувките си.

Когато се изправи, видя отново онзи израз на лицето му. Очите му я гледаха напрегнато, а устата му бе стисната. Лицето му се набразди от дълбоките линии на призрачната светлина. Жулиет затаи дъх. Сърцето й замря, после заби ритмично.

— Калид?

— Жулиет… — Името й се изплъзна толкова естествено от устните му. Гледайки я на лунната светлина до басейна, той забрави, че тя му е гостенка и не принадлежи на неговия свят, че е негов дълг да се отнася с уважение към нея. В този миг той я почиташе, прекланяше й се и искаше да я боготвори по най-древния от всички начини. Да притежаваш и да бъдеш притежаван. Да опознаеш и да бъдеш опознат.

— Жулиет… — Посегна към нея и тя се отпусна без съпротива в обятията му. — Жулиет — промълви отново просто от удоволствие, като прокара ръце по раменете й, проследи линията на скулата с пръст и деликатната кожа на шията й. — Parfait, ma belle^[1] — продължи, издърпвайки клипса, който придържаше воала, и освободи черната й като нощта коса. — Ти си просто съвършена.

Думите бяха излишни. Той видя желанието си, отразено в буреносно сивите й очи, и това бе достатъчно.

Целуна я и тя се отвори за него като жадно за дъжд цвете. Невинната й целувка бе трескава и страстна, увещаваше го и го молеше. Телата им, притиснати едно в друго, бяха изключително противоположни — нейните извивки и гъвкавост срещу неговата твърдост. Двете половинки на нещо, което трябваше да бъде едно цяло.

Целуна я сякаш бе жаден за нея, сякаш щеше да я изпие цялата. На Жулиет й се струваше, че ще се разтопи от целувката. Дивият натиск на устните и езика му беше прелюдия към чувствена страст. Примами устата й да се разтвори, задълбочи целувката и тя помисли, че ще припадне.

Тялото й изгаряше, сякаш бе гола под обедното слънце. Желанието препусна през кръвта й и се събра между краката й, подклаждано от устата му, ръцете му и твърдата му мъжественост, която се притискаше в корема й. Над тях звездите изглеждаха бледи в сравнение със страстта им.

Туниката й се свлече на пясъка. Калид наведе глава към гърдите й и засмука зърната през фината материя на долната й риза. Устата му й достави толкова голямо удоволствие, че тя ахна. Жулиет също искаше да го докосне. Гърбът му, линията на гръбнака му, стегнатия му задник, ръцете, раменете, пленителната вдлъбнатина на стомаха му.

Той развърза долната й риза и освободи гърдите й. Тя хвана нетърпеливо краищата на туниката му, искайки отчаяно да го почувства кожа до кожа. Пускайки я за момент, той издърпа дрехата над главата си и застана гол пред нея. Дъхът на Жулиет заседна в гърлото й при вида му. Никога не бе виждала гол мъж, но не можеше да си представи друг да бъде толкова перфектен, колкото Калид. Мъжествеността му стърчеше гордо, дебела и твърда. Изчервена, но неспособна да отвърне поглед, тя се загледа в нея, опитвайки се да си представи как щеше да я почувства в себе си.

Калид взе ръката й и я постави там, окуражавайки я да го хване и да го погали. Копринената кожа пулсираше леко под пръстите й и тези вибрации отекнаха в нея, когато го докосна. Той развърза връзките, които задържаха панталоните й, и те се свлякоха на пясъка. Прегърна я и тя усети как умереният му пулс нараства в тежко и препускащо туптене като нейния.

— Изгаряш за мен — каза Калид, възхитен от горещината, влагата и ваниловия аромат на женствеността й. — Почувствай как и аз изгарям за теб.

Тя го направи, галейки го колебливо, и изстена, когато той я погали в отговор, плъзна пръст между влажните й къдрици и я докосна. Кръвта й се стече на това място. Отново я погали и бе по-шокиращо интимно, отколкото гъбата в басейна. Неговата плът, пръстите му по тялото й, в нея. Нейната ръка върху мъжествеността му, наслаждавайки се на начина, по който тя пулсираше от докосването й.

Той я погали и тя откликна. Бяха на колене в пясъка, докосваха се и се целуваха, притискайки се все повече един в друг. Галеха се трескаво с ръце и устни, дишаха плитко и накъсано, мърмореха несвързано, изричаха имената си и молеха моля, моля, о, моля.

Не можеше да каже дали тя или Калид бе проговорил. Мъжът плъзна пръстите си по-дълбоко в нея, там, където бе само негово, и тя се изви от удоволствие, отмятайки глава с див вик, притискайки се към него и копнеейки за още.

— Моля те — изплака тя, и този път със сигурност бе излязло от нейната уста. Гласът й бе дрезгав от нуждата, а ръцете й инстинктивно стискаха задните му части настоятелно. — Моля те.

Калид се поколеба и точно в този миг честта му надделя. Първичното желание да я вземе, да я бележи като своя, бе почти непреодолимо, но въпреки това той я положи на пясъка. Устата му, езикът и устните бяха тези, които обладаха горещата й женственост, а не пулсиращата му ерекция. Вкусът й бе толкова сладък. Запъхтяният й стон, начина, по който заравяше петите си в пясъка, как извиваше гръб, за да се притисне в него, тъмните кръгове на зърната й, които изпъкваха на бледата й от лунната светлина кожа, страстното изражение на лицето й бе прекалено много.

Целуна я интимно, езикът му кръжеше около възбудения клитор, насилвайки се да я ближе бавно и томително, въпреки че тя придърпваше гърба, раменете и косата му и го подканваше умолително да побърза.

Цялото й тяло се беше сковало в очакване, всеки мускул беше стиснат и напрегнат. Не съществуваше нищо и никой друг, освен този мъж и това чувство. Беше като птичка, която се готвеше да излети за първи път, висеше на ръба на пропастта, удължавайки мъчително красивият момент на очакване, знаейки, че колкото и здраво да се държеше, скоро щеше да се наложи да се пусне. Усещането на устата му върху сърцевината й беше прекалено. Случи се внезапно — езикът му, викът й, избухването на кулминацията й, докато се носеше из небесата, стискайки шепи с пясък. Издигаше се нагоре и по-нагоре, докато най-накрая помисли, че по-високо не може, а той я целуна, опровергавайки я. Тя изстена името му. Когато започна да се съвзема, тя се повдигна и се пресегна слепешката, притискайки се в него. Усети ерекцията му и си припомни, че все още не беше свършило.

— Калид? — Тя се размърда подканващо към него. Върхът на пениса му докосна входа на влагалището й и го заля вълна от нетърпение. — Калид?

Той беше почтен мъж. Несъмнено! Нищо, че никога досега почтеността не бе била по-незначителна.

— Не… аз не мога… ние не… — каза през стиснати зъби, тъй като тя вече го докосваше и се наместваше по-близо.

— Моля те.

Небеса, имаше ли по-непреклонно изпитание от това? Не мислеше. Простена, отдръпна се леко и пое ръцете й, поставяйки ги върху мъжествеността си. Поклати глава, когато видя въпроса в очите й и я подкани да го погали. Тя го направи, ставайки по-смела в движенията си, докато наблюдаваше удоволствието, изписано на лицето му. Той я гледаше в очите, докато тя го измъчваше с движенията си и това беше най-еротичното нещо, което бе изпитвал. Опознаваше и биваше опознаван. Нямаше нужда да я притежава, за да се случи това. Мисълта нахлу в съзнанието му, когато той стигна върха, разливайки се и пулсирайки върху нея, целувайки я страстно и копнеейки моментът да не свършва.

Изпълнени с безмълвно блаженство влязоха в най-горния басейн на оазиса и се учеха как да говорят с телата си. Луната бе изгряла в небето, звездите сякаш разпръскваха сребърната си светлина само за тях. Зад двойката древния град Персиманон беше като съблазнително присъствие. Прохладните води се плискаха в горещите им тела, когато те се отпуснаха в дълбините. Целуваха се, докато падаха, смеейки се. Хуморът изчезна, когато страстта се надигна отново. Скачайки от един басейн в друг, те стояха под водопада, изпиваха се с устни, издигайки се до нови висоти, и изпробваха по какъв начин влияе всяко едно докосване на другия.

Вторият й оргазъм бе по-силен от предишния. Тя се вкопчи в него под водите на водопада, пулсирайки около ръката му, после се свлече, за да го доведе до оргазъм с устата си.

По-късно седяха увити в наметалата си, изпълнени със задоволство, хранейки се един друг с вкусни хапки на светлината на огъня, преди да се гушнат изтощени.

Когато Жулиет се събуди на следващата сутрин, почувства как Калид обсипваше челото й с нежни целувки. Почуди се какво би било да се буди всяка сутрин до него и осъзна, просто ей така, че бе влюбена. За пръв път… и за последен.