Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Есе
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 1 глас)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
moosehead (2016)

Издание:

Николай Хайтов

Хвъркатото корито

 

Българска, първо издание

Литературна група IV

 

Редактор: Иван Николов

Художник: Димитър Войнов

Художник-реактор: Веселин Христов

Технически редактор: Васко Вергилов

Коректор: Тодор Чонов

 

Дадена за набор на 6.IX.1979 г.

Подписана за печат на 30.XI.1979 г.

Издателски №1541

Формат 84×108/32

Тираж 40 100

Издателски коли 10,29

Печатни коли 12,25

Цена 0,98 лв.

 

Издателство „Христо Г. Данов“, Пловдив, 1979

Печатница „Димитър Благоев“, Пловдив

07 9536252311/5516-79

История

  1. — Добавяне

Яви се един разбойник в нашето землище — билка с нежножълти цветове. Засели се най-първо в лещените ниви, намножи се и за кратко време задуши, загърли всичките ни лещи. С корените ли ги задуши, с миризмата си ли ги отрови не се разбра, но те оттогава удариха назад.

Подир лещата жълтата удушвачка налегна овеса, после — картофите.

Картофите залиняха. Бригадирът на полевъдната бригада нареди да се прекопават, но след копанта жълтата билка отново поникна и надрасна свикналите на чуждата помощ картофи.

Удушвачката взе и над овеса връх, засенчи го и го сякаш изпи.

Тоя хищник неотдавна прескочи оградата и се засели в моя двор. Прожълтя се първата година тук-там, но на втората невинната уж билка се намножи и нападна детелината. Закротила се, детелината тихо си растеше между плочите на двора, нежно си цъфтеше и се ширеше на воля, за радост на пчелите-медоберки. Жълтият плевел се намуши между цепките на плочите, отначало само тук-там, сетне се сгъсти, обсади детелината, взе да я оплита и души.

Детелината се уплаши и отстъпи. Прецъфтя набързо, незабелязано и се стопи в сянката на жълтата билка, но след година-две се съвзе: вместо да лази настрани — удари нагоре; стръковете й от тлъсти и нежни, вкоравиха се и станаха жилави. Ожесточи се детелината, сплете ластари с жълтата нашественица — и я спря.

Третата година борбата продължи за всяка цепка в калдъръма, за всяка дупка, за всяко местенце под небето. Детелината започна да става по-едра, по-висока и вече заякнала, все по-неумолимо изтикваше нашественицата от двора. Стана от нея една храбра, мускулеста детелина… Защото нямаше кой да я плеви и предпазва и не се опираше на чужда помощ.

Край