Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Světlušky, 1974 (Пълни авторски права)
- Превод от чешки
- Вътьо Раковски, 1980 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 6 (× 1 глас)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Ян Маршичек. Светулки
Превод: Вътьо Раковски
Редактор: Анна Сталева
Художник: Мария Чакърова
Художествен зедактор: Иван Стоилов
Технически редактор: Маргарита Воденичарова
Коректор: Екатерина Тодорова
Издателство: „Народна младеж“ — издателство на ЦК на ДКМС
Държавна печатница „Димитър Найденов“ — Велико Търново
История
- — Добавяне
III Войната
1.
Пролет дойде, пролет, пак ще бъде май… — пееше си Светлинка в градината, докато отвиваше розите.
А под калината така пееше Светланек, че кънтеше цялата горска поляна.
Поляната се зеленееше от трева, жълтееше от иглика и синееше от потайниче.
Светулковците разширяваха спортната площадка. Светлинек помагаше. След работа тренираше летене, хвърляне на копие, ходене по греда, теглене на въже. Светлинка репетираше песни и игри.
— С такова нетърпение чакам тържеството на полета и съм любопитна да те видя — каза тя веднъж на Светланек.
— Защо? — опита се да разбере Светланек.
— Знаеш ли, на мене ми харесва такъв светулко, когото никой не може да победи, който е храбър и безстрашен.
Светланек скочи към нея и разпери криле, сякаш искаше да я прегърне, но Светлинка се дръпна назад и изтича към къщи. Светланек опъна криле и й препречи пътя:
— Няма да те пусна да си отидеш!
— Ако не ме пуснеш, ще ти се разсърдя. Така ли си представяш храбростта? Докажи я на тържеството на полета!
Светланек отлетя и по пътя за в къщи все мислеше как да докаже пред Светлинка на тържеството на полета, че е храбър, че не се страхува от никого.
Тържеството очакваха с нетърпение всички светулковци и всички светулки. Когато дойде денят, пръв на спортната площадка беше Светлинек. След него дойдоха музикантите и почнаха да си настройват инструментите. Докато Светлинек успее да ги огледа всичките, галерията се изпълни със зрители. Дойдоха и долетяха не само светулковците, но и разни бръмбари и насекоми.
Къпинов излезе на подиума и откри тържеството:
— Уважаеми гости, мили съграждани! Срещнахме се пак на тържеството на полета. Бъдете весели и се обичайте! Да живеят светулките и светулковците!
Между ръкоплясканията изведнъж се разнесе скимтящ рев на сирени откъм града, трещене на самолети и викове на хора от селото.
— Какво ли е това? — изплашиха се те.
След малко дотичаха на поляната хора и — хайде към игрището.
Светулковците едва успяха да се разбягат пред тях. И хората се разбягаха из гората.
Когато светулковците отново долетяха и се стекоха насам и светулките, видяха, че игрището е изпотъпкано.
Свършено беше с тържеството и с настроението. Светлинек едва не заплака.
Светлинка погледна към Светланек. Светланек видя в очите й сълзи. Съжаляваше, че не можа да й докаже колко е храбър. Искаше да я погали по лицето, но тя отмести ръката му и изтича към майка си.
Някои светулки ридаеха. Само гърмежите на оръдията и тътенът на избухващите бомби заглушаваха тяхното ридание.
— Дали не е избухнала война? — каза Къпинов.
Сирените изпищяха отново и проточено застенаха.
— Край на нападението! — викаха хората и се събираха на поляната.
Светулковците им светеха по пътя до селото и научиха, че войната наистина е избухнала. Като се върнаха, разказаха това на светулките. Те се тресяха целите от страх да не ги засегне и тях войната. Къпинов ги утешаваше, но не успя да ги развесели. Не успяха дори музикантите и щурецът с неговите поговорки, вицове и песнички.
Полският ковач и дърводелецът си говореха:
— Ако знаехме кой е започнал войната, щяхме да се дигнем срещу него.
— А аз щях да му изсвиря погребален марш за раздяла — присъедини се към тях и щурецът.
Никому не беше до смях. И на Светлинка, когато Светланек я питаше може ли да я изпрати до в къщи. Само завъртя глава. На Светланек му стана тъжно.
Печал падна над цялата поляна и над целия край под планината.