Анди Макдермът
Тайната на Ескалибур (38)

Епилог

Вашингтон, окръг Колумбия

Белокосият мъж подаде папката на човека зад бюрото и отстъпи почтително назад.

— Това е всичко, с което разполагаме дотук, сър.

— Корабът?

— Според данните от джипиеса последното му известно местоположение е било на около осем хиляди фута в Норвежката котловина, точно в арктичния кръг. Може да бъде достигнат, но не можем да преценим до каква степен ще може да бъде възстановен.

— Ами меча?

— Според доктор Уайлд и Чейс той е потънал заедно с кораба. Доколко това е истина е друг въпрос, но предвид огромната й популярност в момента, привикването им на разпит може да се окаже проблем.

— По дяволите. Мичъл трябваше да анализира и направи дубликат на свръхпроводника, преди да тества оръжието. Но той прибърза и сега изгубихме всичко.

— Моите уважения, сър — отвърна белокосият мъж, — но той следваше вашите заповеди. Искаше да се възползва от ситуацията с руснаците и вие лично го упълномощихте да потопи „Ентърпрайз“ като фалшив сигнал…

— Знам какво съм упълномощавал! — Върху бюрото се стовари юмрук. — Щяхме да елиминираме руснаците като конкуренция за полярните ресурси, а сега всичко това пропадна заради… заради някаква си археоложка и английското й гадже! — Той прегледа листите в папката и се спря на две фотографии: Нина и Чейс. После ядосано захвърли папката на бюрото. — Добре, г-н Кълъм. Свободен сте.

— Да, г-н президент. — Белокосият мъж кимна и излезе с вдървен гръб от Овалния кабинет.

Президентът Виктор Долтън се обърна и се загледа през бронираните прозорци към розовата градина на Белия дом. Джак Мичъл знаеше много добре, че ако се провали, ще бъде заклеймен като агент предател, който е използвал черната каса на DARPA за лични цели. Като истински патриот той беше поел риска и отговорността, за да защити човека, чиито заповеди всъщност изпълняваше. Нямаше да има никакви улики, свързващи го с Белия дом… но това не променяше факта, че операцията се беше провалила. Оръжието беше унищожено и дългосрочните планове на Долтън бяха провалени.

Той изгледа навъсено снимките на Нина и Чейс.

— Няма да забравя това — обеща им той.