Джефри Арчър
Времето ще покаже (56)

54.

— Можете ли да ми кажете името си?

Хари погледна сестрата, но не успя да раздвижи устните си.

— Чувате ли ме? — попита тя.

Американски акцент.

Хари успя да кимне едва-едва и тя се усмихна. Отвори се врата и макар Хари да не можеше да види кой влиза в лечебницата, сестрата незабавно се обърна, така че явно бе някой с власт. Не ги виждаше, но можеше да ги чува. За момент се почувства като подслушвач.

— Добър вечер, сестра Крейвън — изрече глас на по-възрастен мъж.

— Добър вечер, доктор Уолас — отвърна тя.

— Как са двамата ни пациенти?

— Единият определено показва признаци на възстановяване. Другият все още е в безсъзнание.

„Значи поне двама сме оцелели“, помисли си Хари. Искаше му се да извика от радост, но макар устните му да се раздвижиха, от гърлото му не излезе нито звук.

— И все още нямаме представа кои са?

— Не, но капитан Паркър дойде да види как са и когато му показах остатъците от униформите им, реши, че и двамата трябва да са офицери.

Сърцето на Хари запърха при мисълта, че капитан Хейвънс може да е оцелял. Чу как докторът отива към другото легло, но не можеше да завърти главата си и да види кой лежи на него. След малко чу:

— Горкият. Ще се изненадам, ако преживее нощта.

На Хари му се прииска да каже, че в такъв случай докторът явно не познава капитан Хейвънс и че такива като него мрат трудно.

Докторът дойде при Хари и започна да го преглежда. Беше на средна възраст, със сериозно замислено лице. След като приключи с прегледа, се обърна към сестрата и прошепна:

— Имам много повече надежди за този, макар шансовете му да си остават петдесет на петдесет след онова, през което е минал. Не се предавай, млади човече — каза той на Хари, макар да не бе сигурен дали пациентът му е в състояние да го чуе. — Ще направим всичко по силите си да ти спасим живота.

Хари искаше да му благодари, но успя само да помръдне устни. Докторът му обърна гръб.

— Ако някой от тях умре през нощта — чу шепота му Хари, — знаете каква е процедурата, нали?

— Да, докторе — отвърна сестрата. — Мога ли да попитам какво е решил капитанът за мъртвите, които извадихме от водата?

— Даде заповед да бъдат погребани като моряци в морето, при първата светлина на деня.

— Защо толкова рано?

— Не иска пътниците да разберат колко хора са изгубили живота си — обясни докторът, докато се отдалечаваше. Хари чу отваряне на врата. — Лека нощ, сестра.

— Лека нощ, докторе — отвърна сестрата и вратата се затвори.

Сестра Крейвън се върна, седна до леглото на Хари и каза твърдо:

— Хич не ми пука за шансовете. Ти ще живееш.

 

 

Когато се събуди отново, помещението бе потънало в мрак, ако не се броеше слабата светлина в ъгъла, вероятно от друга каюта. Първата му мисъл бе за капитан Хейвънс, който се бори за живота си на съседното легло. Замоли се той да оцелее и двамата да се върнат в Англия заедно, за да може капитанът да се пенсионира, а Хари да постъпи на първия военен кораб, на който успее да го уреди сър Уолтър.

Мислите му отново се насочиха към Ема и как смъртта му би разрешила завинаги проблемите на семейство Барингтън.

Чу отново вратата да се отваря и някой да влиза. Звукът от стъпките подсказваше две неща — беше мъж и знаеше накъде отива. В отсрещния край се отвори друга врата и светлината стана по-ярка.

— Здрасти, Кристин — каза мъжки глас.

— Здравей, Ричард — отвърна сестрата. — Закъсня — добави тя, но не ядосано, а по-скоро закачливо.

— Съжалявам, сладурче. Всички офицери трябваше да останат на мостика до окончателното прекратяване на търсенето на оцелели.

Вратата се затвори и светлината пак стана по-мека. Хари нямаше начин да прецени колко време е минало, преди вратата да се отвори отново — половин, може би един час — и да чуе гласовете им.

— Вратовръзката ти е накриво — каза сестрата.

— Лоша работа — отвърна мъжът. — Някой може да се досети какви ги вършим.

Тя се разсмя, а той тръгна към изхода, но внезапно спря.

— Кои са тези двамата?

— Мистър А и мистър Б. Единствените оцелели от снощната спасителна операция.

„Аз съм мистър К“, искаше да й каже Хари, докато вървяха към леглото му. Затвори очи; не искаше да си помислят, че е чул разговора им. Сестрата му премери пулса.

— Мисля, че мистър Б си възвръща силите с всеки час. Знаеш ли, не мога да понеса мисълта, че поне един от тях няма да оцелее. — Остави Хари и отиде при другото легло.

Хари отвори очи и завъртя леко глава. Видя висок млад мъж с елегантна бяла униформа със златни еполети. Изведнъж сестра Крейвън захлипа. Младият мъж постави нежно ръка на рамото й и се опита да я успокои. „Не, не! — искаше да изкрещи Хари. — Капитан Хейвънс не може да умре. Ще се върнем в Англия заедно.“

— Каква е процедурата при подобен случай? — с доста официален тон попита младият офицер.

— Трябва незабавно да съобщя на капитана, после да събудя доктор Уолас. След като се подпишат всички документи и се даде разрешение, тялото ще бъде свалено долу и подготвено за погребалната церемония сутринта.

„Не, не, не!“ — изкрещя Хари, но никой от двамата не го чу.

— Моля се на Бог или каквото има там горе — продължи сестрата — Америка да не бъде въвлечена във войната.

— Това няма как да стане, сладурче — отвърна младият офицер. — Рузвелт е твърде хитър, за да се въвлича в поредната европейска война.

— Политиците са казвали същото и миналия път — напомни му Кристин.

— Защо изобщо повдигаш тази тема? — попита офицерът. Гласът му звучеше загрижено.

— Мистър А беше горе-долу на твоите години — отвърна тя. — Може би също е имал годеница у дома.

Хари осъзна, че на съседното легло не е капитан Хейвънс, а Том Брадшоу. И тогава взе решение.

 

 

Когато се събуди отново, чу гласове от съседното помещение. След малко в лечебницата влязоха д-р Уолас и сестра Крейвън.

— Сигурно е било съсипващо — каза сестрата.

— Изобщо не беше приятно — призна докторът. — И някак ставаше по-лошо, защото всички отидоха в гроба безименни, макар да трябва да се съглася с капитана, че един моряк би искал да бъде погребан точно по този начин.

— Има ли някакви новини от другия кораб? — попита сестрата.

— Да, имат малко по-добри резултати от нас. Единайсет мъртви и трима оцелели — един китаец и двама англичани.

Хари се запита дали е възможно някой от англичаните да е капитан Хейвънс.

Докторът се наведе и разкопча горнището на пижамата му. Постави студения стетоскоп на няколко места на гърдите му и се заслуша внимателно. После сестрата сложи термометър в устата на Хари.

— Температурата му е спаднала, докторе — каза тя след малко.

— Отлично. Може да опитаме да му дадем малко рядък бульон.

— Да, разбира се. Ще имате ли нужда от мен за някой от пътниците?

— Не, сестра, благодаря, най-важната ви работа е да се погрижите този да оцелее. Ще мина отново след два часа.

След като вратата се затвори, сестрата се върна при Хари. Седна и се усмихна.

— Виждаш ли ме?

Хари кимна.

— Можеш ли да ми кажеш името си?

— Том Брадшоу — отвърна той.