Сесили фон Зигесар
Искам точно теб (14)

Н трябва да направи признание

„Тру Уест“ бе едно от онези места, които всяка вечер правеха впечатление на чисто нови, но в същото време бе толкова класическо, че спокойно можеше да е съществувало десетилетия. Стените бяха покрити с огледала, а менютата с напитки и специалитети бяха надраскани с оранжев пастел. В помещението хаотично бяха пръснати подковообразни диванчета, тапицирани с бяла кожа, а масите бяха застлани с покривки от синтетична еленова кожа. Сервитьорите носеха дънкови туники „Дрийс ван Нотен“ и тюркоазни каубойски ботуши от змийска кожа. Те разнасяха коктейли върху стари оранжеви табли от закусвални. Разнасяше се странна японска кънтри музика, а зад бара имаше стена от прозорци с оранжеви стъкла, които гледаха към река Хъдсън.

Като изключим износените черни кубинки, бе трудно човек да разпознае Ванеса. Носеше къса черна пола от изкуствена кожа и феерична червено-черна блуза с шарка на зебра. Благодарение на милия травестит на щанда на „МАК“ в „Блумингдейл-СоХо“ устните й бяха оцветени в червено, веждите й за пръв път бяха оскубани. Тя се разположи на високо столче в единия край на бара и постави камерата на рамото си.

Атмосферата на купона напомняше за шемета на първия учебен ден. Момичета в еднакви тениски на „Бостън“ пищяха и се прегръщаха. Момчета в суичъри на „Браун“ се поздравяваха с „дай пет“. Ванеса ги наблюдаваше мълчаливо в очакване някой доброволец да се приближи и да й даде интервю.

— Искам да кажа нещо — обяви едно изключително красиво момче със семпла бяла риза и панталони цвят каки. То остави джина си „Танкърей“ с тоник на бара и седна на стола до Ванеса. — Да ти кажа ли името си и в кое училище уча? — попита той.

Ванеса насочи камерата към кървясалите му, но въпреки това блестящи зелени очи.

— Само ако искаш — отвърна тя. — Просто ми разкажи как мина кандидатстването за теб.

Нейт отпи от питието си и погледна през оранжевите прозорци. Отвъд реката, над летище „Нюарк“ кръжаха самолети.

— Най-смешното е, че до този момент не се тревожех много — призна той. Извади цигара „Марлборо лайт“ от една забравена на бара кутия и започна да я търкаля върху плота. — И другото глупаво нещо е, че не би трябвало да се притеснявам. Би трябвало да празнувам.

Той погледна към камерата и смутено отмести поглед. Сепаретата зад него се пълнеха и музиката вече бе толкова силна, че едва успяваше да чуе собствените си мисли.

— Не мога да си обясня защо не й казах, че съм подал документи — измърмори той.

— На кого? — подтикна го Ванеса. — Къде?

— На приятелката ми — обясни Нейт. — Тя страшно иска да учи в „Йейл“. Това като че ли е най-важното нещо в живота й. Аз в крайна сметка кандидатствах там, понеже отборът им по лакрос има нов треньор, който за по-малко от година ги е измъкнал от втора в първа дивизия. Днес разбрах, че съм приет, а тя е резерва. Така и не й казах, че съм кандидатствал, а сега малко ме е страх да й споделя добрите новини. Все пак току-що се събрахме отново. А ако й кажа, пак ще скъса с мен.

Той изчака някаква реакция от страна на Ванеса. Когато видя, че тя няма да каже нищо, се пресегна към питието си.

— Този уикенд пристигат треньорите от „Йейл“ и „Браун“ да ме гледат как играя. Блеър заминава за Вашингтон, за да види как стоят нещата с „Джорджтаун“, което е добре, понеже няма да ми се налага да я лъжа откъде са треньорите и така нататък. — Нейт облегна лакти на бара и подпря брадичка на ръцете си.

Малко е гадно да лъжеш, нали?

Внезапно до него достигна познатият аромат на пачули и етерични масла.

— Успяхме, Нейти! — извика Серена и се хвърли на врата на Нейт. Светлорусата й коса бе събрана в небрежен кок на главата. Бе облечена с тънка златистобяла риза тип пончо и бели джинси.

Момиче от програма в Лас Вегас плюс „Кварталът на богатите“.

Нейт я целуна по бузата и се опита да изглежда учуден, както подобаваше.

— Опа — Серена направи физиономия, тъй като внезапно я бе осенила мисъл. — Блеър пак ли скъса с теб?

— Още не — Нейт тъкмо щеше да обясни как стояха нещата, когато от асансьора в дъното на ресторанта излезе Блеър и хвърли злобен поглед към гърба на Серена, докато се приближаваше.

На едно от диванчетата няколко абитуриентки от „Констънс Билард“ започнаха да си шушукат.

— Чух, че Блеър е предала един много тъп сценарий вместо есе към документите си за кандидатстване в „Йейл“. Госпожа Глос я посъветвала да го смени, но тя все пак го изпратила и затова не я приели — каза Ники Бътън на приятелката си Рейн Хофщетер. Рейн и Ники щяха да учат заедно във „Васар“ догодина и не спираха да се гледат и да пищят.

— Чух, че Блеър е написала есето на Серена за „Йейл“. Затова е толкова ядосана. Помогнала е на Серена да влезе, а самата тя е в резервния списък — каза Изабел Коутс на най-добрата си приятелка Кати Фаркас. Кати и Изабел бяха приети в „Джорджтаун“ и „Ролинс“, но Изабел бе успяла и в „Принстън“ и вече носеше тениската с името на университета. Идеята да се разделят бе толкова съкрушителна, че постоянно се държаха за ръце.

— Е, аз пък чух, че Серена е изкарала 1560 на SAT. Преструва се на тъпа, но всичко е просто поза. Така може постоянно да излиза и да не учи. Просто не й се налага — заяви Кати завистливо.

— За какво си говорите? — попита Блеър, щом стигна до Серена и Нейт, които седяха на бара. Току-що бе влязла, а вече мразеше този купон. Дразнеше я колко хора тук бяха намъкнали колежанските си тениски и странната японска кънтри музика, която се разнасяше от глупавите оранжеви колони „Босе“ над бара, както и начинът, по който Серена фамилиарничеше с Нейт и не спираше да го докосва, което правеше винаги, когато разговаряше с момчета.

— Нищо! — отговориха в един глас двамата.

Серена се завъртя на бар стола си.

— Още ли си ми ядосана?

Блеър скръсти ръце на гърдите си.

— А ти защо не си с тениска на „Йейл“? А, да. Приета си там, но вероятно няма да се запишеш — добави тя саркастично.

Серена вдигна рамене.

— Не знам. Този уикенд ще посетя някои от университетите. Надявам се така по-лесно да реша.

Внезапно Нейт усети, че се поти. Той слезе от бар стола, постави ръце на раменете на Блеър и я целуна по челото.

— Много си хубава — каза той в опит да я разсее от темата за „Йейл“.

— Благодаря — отвърна Блеър, макар да знаеше, че изглежда като задръстена зубърка, която не знае как да се забавлява. За Бога, дори не си бе сложила обици! В другата част на бара се бяха събрали няколко момичета в еднакви ловнозелени тениски на „Дартмут“ и припяваха някаква глупава дартмутска песничка, преди да обърнат поредните шотове водка.

— Десет минути и си тръгвам — каза Блеър остро на Нейт. — И без това утре сме на училище!

Сякаш това някога я бе спирало да се забавлява.

Нейт я целуна по слепоочието. Той нямаше търпение да я отведе по-далеч от Серена, преди Серена съвсем невинно да се изпусне, че и той е приет в „Йейл“.

— Искаш ли да погледаме залеза? — предложи той, ни в клин, ни в ръкав.

— Все тая — отвърна Блеър, скръстила ръце пред гърдите си като сърдито дете.

— Не се тревожете за мен — Серена завъртя стола си и застана срещу Ванеса. — Добре, скъпа, готова съм за близък план.

На Ванеса изобщо не й се наложи да фокусира камерата — бе работила през цялото време.