Георги Коновски
Територията (19)

19.

Колко е спал, Джон не разбра. Усещаше тялото си атомизирано, само болките в краката и гърба посочваха, че има нещо останало от него. Но, когато започна да се надига, рязък спазъм разтърси всичко — от главата до петите…

Едва ли не допълзя до вратата, подпря се на резето, с което беше затворена тя, със сила го отпъна и излезе в голямата стая. Там, на пейката, полуизлегнал, дремеше Иван. Явно очакваше някой от тях да се събуди, затова рязко скочи.

— Добър вечер! — поздрави той и побърза да обясни — Спахте повече от 24 часа. Жените вече станаха, хапнаха, сега ги обличат в нови дрехи, защото вашите…

Джон се огледа. Наистина — от здравата му екипировка за екскурзията бяха останали парцали, свързани от конците и колана.

Иван посочи с глава няколкото купчини дрехи върху пейката.

— Избирайте. И ще ви покажа къде да се измиете…

Дрехите бяха особени. Не точно като тези на Иван и другарите му — полувоенни, маскировъчни, а по-битови, някак си архаични. Бяла риза, стегнати, но с широки крачоли панталони, домашно плетена дебела фланела, горна дреха — плътна, с дълги ръкави, стягани от ремъчки около ръката…

— Останалите станаха ли? — попита Джон и кимна към вратите на стаите.

— Спят… И вашият другар спи. Не е в безсъзнание, а спи…

Джон се усмихна. Тиодър е добре, щом спи — значи е на оздравяване…

Иван го поведе по стълбите надолу, после излязоха навън. Слънцето вече отиваше към хоризонта. Мярнаха му се няколко човека из гората. Жени и мъже, в малко особено, но явно удобно и подходящо за планината облекло. С учудване разпозна Джейн — в странна рокля, плетена, разцепена от кръста надолу, където се показваше бяла пола, със странен колан, закопчан с особена тока, метална и блестяща, бяла блуза, а отгоре й ален елек без ръкави…

Тя дотича до него:

— Джон! Най-после… Уж сте мъже, пък ви трябва повече време, за да се намързелувате… Разбра ли — Тиодър е по-добре… Ама и ти си в един вид…

— Госпожице, — прекъсна я Иван — тъкмо го водя към банята. След час ще ви го представя измит и свеж като кисела краставичка…

— Какво е това? — попита с любопитство Джон…

Иван вдигна пръст:

— По реда си, по реда си…

Банята се оказа малка пещера, с обковани от дъски стени. През нея минаваше изворче, което местните бяха захванали в облицован с камъни басейн, а в горния му край бяха монтирали огромен железен цилиндър, в който имаше нещо като пещ. Иван пробва пуснатата от кранчето на цилиндъра вода, метна в пещта няколко едри къса дърво и каза:

— Ето — пускай си топла вода, добавяй студената и се къпи. Не е като вашите автоматизирани бани, но пък е чиста планинска водица. Тук има съединени тръби — водата се смесва в тях, можеш да регулираш…

И излезе…

Джон пробва малко системата, установи как най-добре се получава хубава за къпането вода и грабна едрия сапун — далеч от всякаквите модерни шампоани. Търка се, ми се, с удоволствие се напари с топла вода, а после пусна студен душ, изпръхтя и подскочи, пак се заля с гореща…

Избърса се с дебелите кърпи, метнати на една скамейка. После облече дрехите и установи, че е улучил ръста. Нямаше как да се огледа, но с бегъл поглед намери огромна прилика с местните хора. Дори беше брадясал като тях…

На вратата се сблъска с Майкъл и Колинз. Поздравиха се, обеща им да ги чака отпред…

Докато седеше на загрятия от слънцето камък, дойдоха Нийл и Гарбър.

А след тях се появи пак Иван. Отново с пушката, препасал малка чантичка на кръста, с явно очертаващ се в специален кобур стар пистолет…

— Честита баня! — подхвърли той…

— А? — Джон се зачуди какво да отвърне…

— Просто благодари… Така е при нас — смятаме банята за едно от благата на цивилизацията и се радваме, щом отново сме чисти… Знаеш ли, имало някога английски политик — както всички тях циничен и полуграмотен. Та той казал, че не иска да има работа с народ, който си честити банята. И това — при положение, че в нашите земи от векове банята е била нормално нещо, просто част от битието. И културата на къпането е изисквала поздрав към човека, който пак и отново е чист и свеж… А там, на Запад, са купували скъпи парфюми, за да се обливат, та да не смърдят…

Джон кима, макар да не разбра много…

Излязоха останалите мъже и всички тръгнаха по едната пътечка, която ги изведе до познатата им от пристигането къща. Там пак гореше огнището, жените ги чакаха край масата. Насядаха разбъркано — кой където иска и свари. Джон намери място до Джейн, заоглежда я, после впери поглед и към другите жени. Бяха в подобно на Джейн облекло — по всяка вероятност, местен тип. Не можеше да отрече, че така изглеждаха някак си по… и с известно стеснение призна на ум — по-сексапилни… А после една еретична мисъл премина през главата му: ако беше видял Джейн в това облекло, а не в безличните модни костюмчета…

Останалите се оглеждаха, разпитваха един друг, с наслада ядяха от скромната вечеря — хляб и особен вид сирене. Меко, леко солено, изключително вкусно…

— Имаме овце — каза Иван и посочи сиренето — Чисто овче сирене. При това от овце, пасящи по планинските ливади…

— А хлябът? — попита Майкъл.

Иван се смръщи.

— Малко трудно ни е с него. На тая височина не вирее, купуваме го от наши хора, долу, в равнината…

И посочи глинения съд, от който разсипваше по чашите червената течност.

— Но пък вино имаме… И то какво…

Наистина, виното си го биваше. Джон не обичаше алкохола — в САЩ го употребяваха най-вече лузърите. Така да се каже — разрешен евтин наркотик. Пък и ония пиеха предимно концентрат. А истинско, скъпо вино, се поднасяше в домове, където той се надяваше един ден да се засели… Обаче, засега беше още далеч…

Но изпи с наслада една чаша. Вкусно, пивко, лекичко пощипващо гърлото и придаващо веселие и дързост…

Другите също не наблягаха на чашите. С изключение на Колинз, който след третата чаша взе да оплита езика и очите му леко помътняха. Нийл и Майкъл се спогледаха, после го грабнаха под мишници и избутаха по стълбите нагоре. След час, поотрезвелият и малко засрамен Колинз се появи отново при компанията…

А тя не скучаеше през това време. Разказваха за станалото досега, отговаряха на множеството въпроси на Иван за себе си, за живота в САЩ, за американските колонии на континента, за екскурзията…