Джим Стовъл
Последният подарък (12)

Единадесет
Дар „Щедрост“

Единственият начин да вземеш повече от живота за себе си е да дадеш част от себе си.

Бях удивен от напредъка, който младият Джейсън Стивънс отбелязваше по време на едногодишното ни пътешествие през уроците на живота. Пред него имаше още доста път, но определено в края на тунела се виждаше светлина.

Когато за девети път се събрахме около конферентната маса, аз забелязах удивителна промяна в излъчването, отношението и поведението на Джейсън. Сякаш този път самият той очакваше с нетърпение да чуе каква задача ще му постави Ред Стивънс. Същото се отнасяше и за мен. Госпожица Хейстингс натисна копчето на дистанционното и Ред се появи за пореден път на видеоекрана.

— Джейсън, искам да те поздравя, че си издържал изпита по мечти. Никога обаче не си помисляй, че си овладял докрай това изкуство. Способността да мечтаеш и да превръщаш своите мечти в реалност ще расте заедно с теб като личност. Този месец искам да научиш какво означава да даряваш. Става дума за още един от парадоксите на живота. Логично е човек да смята, че колкото по-малко дава, толкова повече ще има. Вярно е обаче точно обратното. Колкото повече даваш, толкова повече ще имаш. Изобилието създава способността да даряваш, а даването води до повече изобилие. Не говоря само за областта на парите. Този принцип важи и във всяка друга област на живота.

Важно е да можеш да даваш и да получаваш. Джейсън, финансово съм ти дал всичко, което имаш на този свят. Въпреки това аз наруших принципа на даването. Давах ти пари и неща не в духа на щедрия дарител, а просто по задължение. Така и ти приемаше тези неща не с благодарност, а като нещо, което ти се полага. Това погрешно отношение ограби и двама ни от радостта, която изпитва щедрият дарител.

Важно е, когато даваш нещо на някого, да му го даваш с правилно отношение в сърцето, а не по задължение. Цял живот се учих как да давам на хората. Не бих заменил за нищо привилегията да раздавам себе си и своето на другите. Един от основните принципи в даването обаче е: това, което даваш, да бъде наистина твое — нещо, което сам си спечелил или създал, или просто част от самия теб. Този месец искам да преживееш дара на щедростта, но ако просто дадеш част от парите, които съм ти дал, или нещо, купено с тях, това ще бъде в нарушение на споменатия принцип. Ето защо всеки от следващите тридесет дена искам да даваш на някого нещо, което е лично твое.

— Аз нямам нищо свое — промърмори Джейсън.

Гласът на Ред го прекъсна:

— Зная, че в момента се чудиш какво ли би могъл да дадеш. Когато откриеш кои са тези неща, това ще отприщи щедростта в теб и ще ти отвори вратата към радост, каквато преди не си познавал. Ако си решен да продължиш по пътя към получаването на Последния подарък, който съм ти завещал, то в края на този месец ти ще се върнеш и ще докладваш на господин Хамилтън какво си дарил всеки ден от месеца. Както винаги, всичко най-хубаво.

— Как ще измисля толкова много неща за даване, които да не идват от чичо ми? — избухна Джейсън след края на записа. — Всичко, което имам, в крайна сметка е от него.

Замислих се за минута и отговорих:

— Познавах Ред Стивънс повече от половин век. Той беше строг, но справедлив. Не би изискал от теб нещо, което нямаш капацитета да извършиш.

Докато Джейсън бавно се придвижваше към вратата, аз размишлявах колко далеч беше стигнал и се надявах пътешествието му да не приключи тук.

През целия месец не спираше да ме занимава въпросът какво свое може да даде човек, който е получил от някой друг всичките си притежания. Признавам, че ми бе трудно да измисля дори няколко, но се надявах Джейсън да се справя по-добре от мен. Знаех, че чувството ми за дълг и лоялност към най-стария ми и най-скъп приятел ще ме задължи да отсъдя безпристрастно.

Когато в последния ден на месеца Джейсън се върна, двамата с госпожица Хейстингс седнаха от другата страна на бюрото ми. След кратки общи приказки Джейсън каза:

— Вижте, искам да знаете, че положих максимални усилия, но не съм сигурен дали всичките ми дарове отговарят на това, което чичо Ред е имал предвид. Доста се озорих.

Усмихнах се и отговорих:

— Всеки урок, който си струва да научиш, е труден.

Джейсън извади лист хартия и започна да изрежда:

— Наистина ми беше трудно да измисля цели тридесет неща, които мога да дам от себе си, но ето какво се получи.

Първия ден отидох до супермаркета и си намерих място за паркиране на първа линия. Тъкмо слизах от колата, когато забелязах възрастно семейство, което си търсеше място. Отстъпих им моето и паркирах в дъното на паркинга.

Джейсън ме погледна за одобрение. Аз кимнах и казах:

— Продължавай.

— На втория ден бях в центъра и заваля силен дъжд. Подслоних под чадъра си млада жена, която нямаше чадър. На третия ден отидох в болницата и дарих кръв. На четвъртия ден се обадих на един съсед, който ми беше казал, че трябва да си купува нови гуми, и му казах, че съм забелязал в един магазин изгодна разпродажба. На петия ден помогнах на възрастна жена да занесе покупките си до колата. На шестия ден се съгласих да гледам децата на една съседка, за да може да излезе с приятелки. На седмия ден отидох до Съюза на слепите и четох книги на ученици със зрителни проблеми. На осмия ден сервирах в безплатната кухня, а на деветия написах кратко писмо на приятел и му изпратих стихотворение. На десетия ден заведох децата на съседите на училище. На единадесетия помогнах на „Армията на спасението“ да опаковат и да преместят разни дарения. На дванадесетия и тринадесетия ден предоставих стая от дома си на ученици, дошли на обмен. На четиринадесетия ден помогнах на местна скаутска група да организира ежеседмичната си сбирка. На петнадесетия ден срещнах човек с изтощен акумулатор и му помогнах да запали. На шестнадесетия написах няколко писма под диктовката на хора в болницата. На седемнадесетия ден отидох в местния кучкарник и разходих в парка няколко от кучетата. На осемнадесетия ден подарих безплатните полети, които бях спечелил като редовен клиент, на една ученическа рок група, която искаше да отиде на фестивал в Калифорния. На деветнадесетия ден работих в местна социална служба и разнасях храна по домовете на възрастни хора и инвалиди. На двадесетия, двадесет и първия, двадесет и втория и двадесет и третия ден заведох заедно със скаутите на лагер група деца, които никога не бяха ходили на къмпинг и риболов. Аз също никога не бях ходил на такова нещо. На двадесет и четвъртия ден помогнах на местна църква за благотворителната им разпродажба. На двадесет и петия и двадесет и шестия ден работих на строеж с един от екипите на фондация „Подслон за човечеството“. На двадесет и седмия ден предоставих дома си на местна благотворителна организация за един от приемите им. На двадесет и осмия ден помогнах на един от съседите да почисти листата от двора си. На двадесет и деветия ден, ако щете вярвайте, помогнах в печенето на сладки за благотворителния бал на началното училище.

Тук Джейсън спря да изрежда. Не можех да повярвам, че е изпълнил задачата двадесет и девет поредни дни, а ще се провали на тридесетия. Най-накрая с безпокойство го попитах:

— А тридесетият ден, Джейсън?

Джейсън се засмя и каза:

— Тридесетият ден е днес и бих искал да почерпя вас и госпожица Хейстингс с няколко от моите домашно приготвени сладки.

Джейсън бръкна в торба, която не бях забелязал в краката му, и подаде на двама ни по няколко сладки. Аз почувствах облекчение, че Джейсън е изпълнил месечното си задание. Опитах сладките и отговорих:

— Не е зле, но се радвам, че мечтата ти не се върти около печенето на сладки.

Всички се засмяхме, а Джейсън продължи цял следобед да ни разказва за хората, които бе срещнал и на които бе раздал част от себе си през изминалия месец. Аз пък си припомних как един малък дар може да бъде приет като голям.