Уилям Уортън
Илюзии (6)

Пег

Селската вечеринка ми дойде твърде много. Хората тук са толкова недодялани. Не знам как издържат мама и татко, особено мама. Татко всъщност има малко вулгарен вкус — това е част от неговата ексцентричност. Просто се вмъква бързо и безшумно в онова, което става. Но мама е предпазлива и изтънчена. Предполагам, че се примирява с всичко това заради татко.

Той непрекъснато се опитва да контролира живота, независимо колко е объркан. Сигурна съм, че е газил в кръвта, когато са заклали горкото прасе. Не мога да го гледам как яде онази кървавица. Когато я режеше, тя пускаше почти черна кръв.

Не знам какво й стана на Ники. Тя ненавижда мъжете, които се правят на много отворени и интимничат. Всички те се държат като тринайсетгодишни. Ръцете им са груби, с дебели пръсти, драскотини и рани, които приличат на брадавици и с потъмнели, счупени и мръсни нокти, а някои — криви като конски копита.

Как е възможно хората да живеят по този начин? Господи, счупи ли ми се нокът, направо пощурявам! Но другите не са като мен. Ще ми се да престана да мисля за това и да не съм толкова чувствителна, ала не мога да го превъзмогна. Смятам, че съм наследила умението да се отдръпвам в себе си от татко, но не и отчаяното му безразсъдство. Чудя се как не се е опитал досега да се самоубие. Може и да го е правил, но мама никога няма да каже, а той вероятно не е забелязал или не си спомня.

Джордж непрекъснато ме тормози заради натрапчивите ми мисли, но е същият като мен. Наложи ли му се да облече една риза два дни подред, той се държи така, сякаш работи в помиен канал. Не отстраня ли мръсните петънца по яката и маншетите, няма да облече ризата, макар току-що да съм я изпрала, колосала и изгладила. Не иска да носи немачкаеми платове, защото бил алергичен.

Пак започвам да се оплаквам от Джордж. Дам ли воля на въображението си, винаги стигам до едно и също. Може би изпитвам вина и си измислям оправдания, за да се почувствам по-добре. Шарън, моята психоаналитичка, казва: „В другите ни дразни най-много онова, което не харесваме у себе си.“

Точно в това се състои бедата. Не мога да измисля нито една сериозна причина, за да обясня защо искам да напусна Джордж. Наистина няма за какво да се хвана.

И в същото време причините са много. Всичко у него ме дразни — начина, по който мие зъбите си, оставя влажни хавлии на пода в банята, след като се изкъпе, как яде, говори през носа си, пикае толкова шумно, че се чува из цялата къща, как се оригва и пърди, гаси фасовете си в чашите за кафе и оставя кибритени клечки в джобчетата на ризите си и когато ги пера, изпоцапват всичко.

Друг път си мисля колко съм несправедлива. Джордж прави всичко, което може да се желае от един мъж. Ходи на работа и понася тъпотиите на шефа си. Поема всички неприятности, за да запази службата си и да получи повишение. И наистина се издига сравнително бързо в една голяма корпорация. Не се напива. Е, вярно, че пуши и бих искала да откаже цигарите — щом аз го сторих, когато забременях със Сет, и Джордж може да го направи. Всъщност се опита, но отново пропуши, когато го назначиха за шеф на отдел.

Шест месеца пуши, без да ми каже. Но аз усещах. Не само дрехите, а и устата му миришеше. Особено сутрин. Вонята се процеждаше през порите му. Накрая се наложи да го попитам. Той не изпита никаква вина и не се извини. Джордж не обича да го карат да чувства, че е сгрешил. Но предполагам, че с всички е така.

Доколкото знам, в живота му няма други жени, но онази глупава фирма често го изпраща в командировки ту в Хюстън, ту във Филаделфия. Ала от друга страна, как бих могла да знам? Не ми каза за цигарите. И все пак, мисля, че няма друга. Щях да усетя.

Знам, че обича Сет. И детето го обича. Джордж е чудесен баща. Де да беше и толкова добър съпруг. Ревнувам, само като ги гледам как играят. Според мен една от причините е, че Сет прилича повече на Джордж, отколкото на мен. Двамата са замесени от едно тесто. Чувствам се като страничен човек, когато сме тримата, а уж аз съм майката.

Господи, надявам се, че мама и татко няма да повдигнат въпроса! За малко да не дойда — страхувах се, че ще направят грандиозен скандал. И двамата твърдо вярват в издръжливостта.

Знам, че на мама не й е лесно. С татко сигурно се живее трудно. Той наистина е невидим, а понякога излъчва криптонови лъчи. Не знам как го понася. Чудя се дали нямаше да е по-щастлива, ако се бе развела, когато е била на моите години. Трудно е да се каже. Е, не мога да твърдя, че е най-нещастната петдесетгодишна жена на света. Всъщност, вероятно е щастлива колкото могат да бъдат всички жени на нейната възраст.

Сигурно е ужасно да си стар. Ще ми се да можех да направя нещо за нея — да я измъкна от онзи безумен капан, в който са се окопали тук, във Франция. Смятам, че дори на татко му се иска да се махне, ако измисли начин. Когато родителите му починаха, помислих, че нашите ще се върнат в Илинойс. Той има приятели там и вероятно може да си намери работа като преподавател. Ще живеят в къщата на баба.

Е, ако повдигнат въпроса, ще кажа само, че повече не желая да живея с човек, когото не обичам и дори не понасям и който ме отегчава до сълзи. Джордж и аз не сме разговаряли за нищо съществено, с изключение може би на молбата ми за развод преди повече от четири години. Единственото голямо нещо, което направихме заедно, беше покупката на къщата, но Джордж уреди почти всичко. И сега аз трябва да я поддържам и дори да садя и поливам тревата. Ала решението взе той — досущ истински бизнесмен.

Пак започвам. Винаги се връщам към него. Изпълнена съм с гняв и враждебност. Според Шарън това се дължи на други причини, свързани с детството и взаимоотношенията с родителите ми. Тя казва, че само се съсредоточавам върху Джордж.

Може би е така. Те ни накараха да водим странен живот, изолирани от родината си. Нямахме телевизор, живеехме с малко пари, буквално гладувахме и износвахме стари дрехи, които си предавахме един на друг. Бяхме най-бедните деца в училище, където учеха някои от най-богатите хлапета в света. И на всичко отгоре имахме баща, когото всички мислеха за откачен.

Мисля, че той всъщност не е луд, а просто има странни идеи — как само нещата, в които вярваме, са реални и че ако достатъчно много хора вярват в нещо, то се превръща в истина. Това ме кара да сънувам овесена каша, подобна на плаващи пясъци, които ме поглъщат. И като капак на всичко, татко твърди, че всичко е реално и същевременно не е. И наистина си вярва. Може би наистина е малко откачен. Вероятно измишльотините за Франки Фърбо са доказателство за това.

Щях да бъда много по-щастлива, ако бях израснала в някой малък град — да речем на сто и петдесет километра от Чикаго — и ако бях мажоретка на футболните мачове. Вместо това посещавах френски училища и после Международното, когато мама започна да преподава там. Първият ми любовник беше наполовина германец, наполовина сириец. Това ви дава известна представа в какъв смахнат свят съм се развила. Живеехме в един стар дърводелски магазин, който татко преустрои в нещо като апартамент. Дори не можех да поканя приятелите си — толкова ми беше неудобно. Той се държеше така, сякаш всички щяхме да пипнем проказа, докато мама успя го убеди да си прокараме телефон. Предполагам, че съм изпълнена с враждебност и възмущение.

Но чувствата ми към Джордж нямат нищо общо с всичко това. И все пак, трябва да призная, че вероятно се свързах с него, защото родителите му бяха важни клечки — работеха в посолството и тъй нататък.

А тази мелницата е най-лошото. Съучениците ни ходеха на ски или на екскурзии в Египет, Русия и Гърция, а ние бяхме затворени тук, с плъховете и паяжините, без топла вода, душ и вана. Зиме духаше вятър, а през лятото растителността избуяваше като в джунгла и навсякъде гъмжеше от оси, мухи, комари и други буболечки. Толкова са шумни, че не чуваш птиците — с изключение на ранните утрини, когато ни събуждаха преди зазоряване, като вряскаха и се биеха.

Татко и мама плуват в езерото, когато няма рибари, но водата е толкова мътна, че не се вижда дори на петнайсет сантиметра под повърхността. Аз дори не потапям крака. Вероятно е пълно със змии.

Почти всеки ден или вали, или е облачно, така че е изключено да хванеш тен. През септември се връщаме в училище и всички имат великолепен тен, а аз — малко по-тъмна кожа и огромни лунички. По-добре да заспивам. Няма полза от тези размисли. Никой не е окачил чорапи на камината. Какво ли ще стане, ако сляза в дневната и окача чорапа си на полицата? Дали някой ще забележи? Не, страхувам се да сляза по стълбите сама по това време на нощта.

Другото, което забравихме, е супата от камъчета. Всяка Коледа татко държи да сготвим супа от камъчета.

В Германия, където по-рано карахме Коледа, той запалваше огън. После, когато купиха мелницата, правеше огнище точно пред вратата, до бента, където се предполагаше, че ще спрат Дядо Коледа и елените.

Всеки слагаше по няколко камъчета, отговарящи на броя на годините му. Когато бяхме в Германия, това ми харесваше, но не и тук. Претърсвахме цялата околност, за да намерим подходящи камъчета, после ги измивахме. Татко ги преглеждаше едно по едно, сякаш изучаваше диаманти, сетне ги пускахме в тенджерата, а той произнасяше някакви вълшебни думи.

Разбъркваше супата с голяма пръчка — винаги една и съща. Дори я донесе от Германия, когато се преместихме. Отнякъде беше намерил голяма желязна тенджера, в която готвеше супата. Огънят гореше и водата клокочеше, а той приличаше на дрипав келтски жрец. Наливаше вода от езерото. Твърдеше, че водата от кухненските кранове ще развали магията.

Преди да пуснем чистите и прегледани камъчета, ние трябваше да ги наречем — морков, картоф, ряпа, лук, цвекло или зеле. Нещо като ритуал. Татко винаги слагаше едно специално камъче, което предварително намираше и измиваше. Камъчето на мама. „Подправката“. Пускаше и още едно за себе си — „застройката“. Преди това ни даваше да ги разгледаме. Нямам представа откъде намираше онези последни две камъчета. Те винаги бяха съвсем различни от нашите.

Всички се редувахме да разбъркваме врящата супа с голямата пръчка. Само мама не трябваше да го прави. Тя оставаше вътре да готви „истинската“ супа. Щастливка. В Германия и дори тук ние мръзнехме на снега и умирахме от студ. Огънят сгряваше супата, но не и нас.

Накрая, когато бяхме почти вцепенени, татко опитваше нашата супа от камъчета. Използваше дървена лъжица. Духаше врящата течност и ни гледаше. И винаги казваше едно и също, преди да я вкуси.

— Мисля, че тази година направихме най-хубавата супа досега. Сигурен съм.

После наистина я опитваше, издавайки най-различни мляскащи звуци и повтаряше колко е вкусна. След няколко минути и ние получавахме възможността да сръбнем малко. Всяка година правеше същото и винаги ни заблуждаваше. Молехме го да ни даде да я опитаме. И всеки път супата имаше един и същ вкус — преварена вода с мирис на кал и мръсотия. И това беше всичко. И досега не знам защо правеше този номер. Това беше нещо ужасно за Бъдни вечер — все едно да намериш въглища в чорапа си. Винаги оставахме разочаровани.

Сетне татко набързо ни вкарваше в трапезарията, където мама вече бе сготвила „истинската“ коледна супа. Правеше я все по-вкусна. Трябва да я попитам за рецептата. Татко ядеше чудесната супа и твърдеше, че е хубава почти като нашата, от камъчетата. А мама не възразяваше. Той винаги донасяше една чаша от „нашата“ супа и я изсипваше в чинията на мама, настоявайки, че това е за вкус. Мама се примиряваше и с това. Мисля, че е изтърпяла ужасно много. Не знам дали аз бих понесла всичко това.

Но откакто баба почина, татко изглежда вече не прави такива щуротии. Чудя се дали разказва на Бен историите за Франки Фърбо. Предполагам, че остарява. С всички ни е така.

Не знам как ще се оправям, ако напусна Джордж. Става все по-трудно да изкопчиш издръжка и дори да успееш, мъжете не плащат. Знам, че ще ми дава някакви пари за Сет, но те едва ли ще са достатъчни. Ще трябва да си намеря работа, но такава, че да съм вкъщи, когато Сет тръгне на училище. Джордж и аз се оженихме толкова млади, че не успях да завърша колеж. Не знам дали ще мога да продължа образованието си и да получа учителска правоспособност. Ако Джордж ми помага, това ще ми отнеме само около три години и после ще бъда независима. Но не искам да живея сама.

Всъщност няма да бъда сама, защото имам Сет. Ала може и да го загубя. Все повече съдилища дават родителските права на бащата, особено в случаи като нашия, когато аз нямам основателни причини за развод.

Някой съдия наистина може да даде родителските права на Джордж, при положение, че не се ожени повторно. И тогава ще виждам Сет само през лятото и през почивните дни. Няма да го понеса. Освен това се обзалагам, че някоя ще вземе Джордж, веднага щом остане свободен. С неговата професия и външност ще го грабнат за нула време и аз ще бъда сама. По дяволите, всичко изглежда толкова мрачно, че не знам какво да правя.

Опитвам се да дишам дълбоко и потискам желанието си да смуча пръсти. Мисля, че мама вече спи. Чувам я, че леко хърка. Бих искала да събера достатъчно смелост, да седна до нея и да поговорим — да й разкажа какво мисля. Но тя изглежда напълно вглъбена в себе си. Усмихва се и прави всичко възможно Коледата да е идеална, но аз имам чувството, че всъщност не е с нас, нито се интересува от проблемите на другите.

Чудя се дали наистина тя е помолила татко да ни събере за празника. А може би идеята е на татко и той само е използвал името на мама, за да бъде сигурен, че ще дойдем, независимо дали искаме или не. Това е в стила му.

Надявам се, че ще съм заспала, когато татко и Ники се върнат. Ако трябва да слушам хъркането на татко и да се свивам в едно легло с Ники, едва ли ще мигна.

Бен е заспал пред камината. Видях го, като влязох. Всъщност човек не може да е сигурен дали спи, защото никога не маха очилата си, но когато порасне, ще стане хубавец. Вече е доста висок. Мисля, че мама и татко го глезят, но той изглежда не им създава много неприятности, за разлика от повечето деца на неговата възраст. Той е затворен в себе си и странен — като татко. Господи, Бен спеше, скръстил ръце на гърдите си и човек би се заклел, че е мъртъв, ако не дишаше! Обикновено се завива през глава, но сега не го е направил.

Аз още смуча пръстите си, докато спя, особено когато съм разстроена. Джордж ги издърпва от устата ми и ме събужда. Не казвам нищо, но това ме влудява. Казва, че съм вдигала такъв шум, че не можел да спи.

Още смуча средните си два пръста. Според Шарън развитието ми е спряло в кърмаческа възраст. Изненада се, когато й казах, че мама ме е кърмила девет месеца. Майк е кърмен повече от година и не смуче пръстите си. Ники и аз го правим. Но Бен не. Може би е свързано с пола — жените по природа обичат да смучат.

Чудя се кога Ники и татко ще се върнат от селската вечеринка. Майк постъпи умно като не отиде.