Уилям Уортън
Илюзии (5)

Лорета

Кой би предположил, че след шестмесечно прекъсване, ще ми дойде менструацията? Дори не нося нищо със себе си. Ще помоля някое от момичетата. Коя ли ще се смути най-малко? Може би Никол.

Макар че моментът е крайно неподходящ, аз се радвам. По всяка вероятност това се дължи на вълнението и притеснението, че семейството ще се събира, сякаш нищо не се е случило, докато единственото ми желание е да се съсредоточа върху онова, което става с Пит и мен. Понякога ми се струва, че ще полудея. Надявам се, че не говоря насън — толкова съм разстроена.

Пък и децата изглеждат уязвими и объркани. Нуждаят се от обич. Липсва им нещо, но не могат да го поискат. Или може би само аз имам такова чувство. Вече не знам къде съм и какво всъщност желая. Тялото ми има свой разум. А вероятно това е собственият ми разсъдък, но не съм го съзнавала.

След закуска ще помоля Никол за нещо, което ще й се види най-смешното на света — майка й, преминала вече средната възраст, има менструация. Но аз се чувствам добре. Сякаш не всичко е свършило и у мен още функционира жената, която се опитва да демонстрира своята същност.

А и Уил се държи странно. Все едно гледаш бикоборец в тесни панталони, лъскаво елече, наметало и пика, който тича из арената и уплашен до смърт се навежда зад всяка барикада, а бикът дори не му обръща внимание. Понякога животът с фанатизиран онтолог е труден, но Уил минава всякакви граници. Сражава се със сенки. Не, не е така. Мисля, че знае това, но не го съзнава. Господи, не съм сигурна, че ще издържа.

Надявам се, че момичетата и Майк ще побързат да си тръгнат и ще останат само за годишнината ни. И без това в Париж ще им бъде по-забавно. Така ще бъде най-добре за всички ни, особено като се има предвид емоционалния ми срив. Кръвното налягане на Уил сигурно се е повишило. Трябва на всяка цена да говоря с него. Така не е честно нито за него, нито за мен.

Дали знае? Може би е от онези мъже, които умеят да се примиряват с такива неща — не казват нищо и после изчезват. Изчезването е негов специалитет. Понякога говори часове наред как хората нямало да виждат нищо, ако очите им били достатъчно бързи. Само ни се струвало, че виждаме, защото не сме можели да спрем движението на електроните в атомите, на атомите в молекулите и тъй нататък. Твърди, че сме били изпразнени от материя — по-кухи и от небето. Човек може да се побърка, като го слуша.

А после ще остана съвсем сама.

Преди три седмици, когато Пит ми каза, че го връщат в Кънектикът, помислих, че няма да го преживея. Имах чувството, че ми отнемат най-желаното нещо. Смятах, че бих отишла навсякъде с него и бих направила всичко, каквото и да се случи.

Но Пит не ми спести нищо. Имал задължения към Каролин и децата си. Изгубил първото си семейство след развода и не искал това да се повтори. Мисля, че той страда колкото мен, но два брака са му достатъчни.

Наблегна на факта, че моите деца са големи, но неговите не — едното е в трети, а другото в пети клас.

Пит е почти пет години по-голям от мен. Женен е за втори път. Другите му две деца са на същата възраст като Майк и Никол.

Едно от нещата, които харесвам у него, е откровеността. Бързо взима решения и не се страхува да каже какво мисли. В същото време е напълно отдаден на онова, което върши. Животът му не е сложен — няма сенки, нито смущаващи загадки.

И когато стана дума за това, той ме накара да разбера, че и аз няма да напусна семейството си.

Но, Господи, трудно ми е да го преживея и да се откажа след двете чудесни години, които прекарахме заедно! Кратките мигове, които крадяхме от обичайния си живот, бяха наситени с чувства.

Не знам как ще продължа да живея. Карам я ден за ден и полагам големи усилия, опитвайки се да забравя и същевременно да не забравя. И през ум не ми е минавало какво означава една страстна любов.

Но знам, че трябва да кажа на Уил. При това скоро. Убедена съм, че последните години са били ужасни за него, защото сърцето и мислите ми бяха другаде. Нямам представа как ще го приеме. Той е непредсказуем. Как бих могла да му обясня колко много обичам Пит, как започна всичко и какво се случи?

 

 

Обикновено майките придружават първокласниците в първия учебен ден. Пит беше единственият татко. Ала не се набиваше на очи, не се пречкаше и помагаше на малката Дана, като в същото време я оставяше да общува с другите деца.

Той е висок почти колкото Уил, но е плешив и има прошарена брада. Съвсем не прилича на служител в многонационална компания. Има проницателни сини очи и червендалесто лице. Предните му два зъба са раздалечени. Пит е едър и пълен и изглежда тромав, но движенията му са бързи.

Много по-възрастен е от другите бащи — онези, които тогава не бяха в училището. Щях да се запозная с тях едва на първата родителска среща или открит урок. Разбрах, че работи в Ай Би Ем — компанията имаше представителство в Париж от година и половина.

Той идваше много по-често от майките и аз предположих, че ще започне да ме поучава. За повечето майки, които са на възраст между двайсет и пет и трийсет и пет години, аз съм нещо като заместник-майка, докато са тук, във Франция, а за децата — по-скоро баба. Наблюдавам тази постепенна промяна в продължение на петнайсет години, откакто преподавам в Международното училище. Отначало хлапетата често се изпускаха и ме наричаха „майко“ или „мамо“, но напоследък това се случва все по-рядко. Сега съм предимно госпожа Кели или „учителката“.

Той дойде един ден, когато децата влизаха в час по френски. Покани ме на кафе в едно заведение наблизо. Мисля, че тогава за пръв път напуснах училищния район по време на учебни занятия. Увлякохме се в разговора — първо за Дана, а после за нас двамата — и толкова се задълбочихме, че закъснях да взема класа си от часа по френски.

Не знам как го правеше, но след това започна да идва често. Пиехме кафе и разговаряхме. Свикнах да живея в очакване и с надеждата, че ще дойде. Чувствах се възрастна и същевременно млада.

Пит сподели колко е несполучлив бракът му с една жена, почти двайсет години по-млада от него. Чувствал, че е много по-възрастен от своите петдесет и три, а Каролин — по-млада от нейните трийсет и пет. Тя била нещастна в Париж и искала да се върне в Америка, но на Пит тук му харесвало. Открил няколко чудесни ресторанта и искал да ги посети заедно с мен.

Беше толкова лесно. Казвах на Уил, че имам родителска среща или отивам на посещение и всичко беше наред. Не си спомням да ме е питал къде ходя, нито какво правя или с кого. Понякога си мислех, че не му пука, не е достатъчно отдаден на брака ни, за да го интересува и е безмерен егоист. В някои отношения той беше само сянка на съпруг.

Една голяма част от разбиранията на Уил за хубав живот и как трябва да живеят хората е никой да не кара другия да прави онова, което не иска. Винаги се е държал така с децата. Това ме влудяваше. Не им даваше никакви напътствия. Те трябваше да се справят сами. Объркаха ли се, идваха при мен.

 

 

Двамата с Пит посетихме няколко чудесни ресторанта. Една вечер отидохме дори в „Бато Муш“. Страхувах се, че някой може да ни види. Пит ме успокояваше, като повтаряше, че Париж е голям град и дори да ни видят, няма да повярват. Той нямаше проблеми вкъщи, защото в Ай Би Ем го караха да работи, колкото пожелаеха. Всъщност, фактът, че почти няма контрол над живота си, го безпокоеше. Освен това можеха да го преместят когато и където поискаха. Пит казваше, че това го кара да се чувства като дете.

Няколко месеца се срещахме така, веднъж седмично, когато една вечер, както се държахме за ръце под масата и пръстите му се плъзнаха по коляното и нагоре по крака ми, той предложи да отидем в някой хотел.

Уплаших се до смърт. Знаех, че искам да го направя, но се страхувах. Дори не бях помисляла за такова нещо. Освен това се боях, че ще бъде както с Уил, ще се стегна и ще разваля всичко. Не знам защо, но сексът винаги ме е плашил, още когато бях малко момиче. Трудно е да се повярва, но никога не съм мастурбирала. Уил ме караше да отида на лекар, но аз се страхувах да направя дори това. Накрая, когато след повече от година съвместен живот, Уил и аз още не бяхме имали полово сношение, аз се консултирах с жена гинеколог. Тя ми даде някакви хапчета и комплект черни пластмасови пениси, с които да се разширявам, и най-после Уил успя да проникне в мен. Но винаги ме болеше. Дори след като родих Маги и стана по-лесно, пак не ми доставяше удоволствие. Аз съм романтична и обичам да чета такива книги. Чувствам се неловко по време на полов акт. Все едно ми отнемат най-съкровеното.

— Откровено казано, Пит, мисля, че идеята не е много добра. Взаимоотношенията ни са толкова хубави. Ще ми бъде неприятно, ако те загубя.

— Но как би могла да ме загубиш? Убеден съм, че можем да бъдем и по-близки. Знам, че ще чувстваме чудесно в леглото.

Но аз не се предавах. Може би просто изпитвах вина, но всъщност не бях готова. Знаех, че искам да опитам какво е сексът с него, но се страхувах.

После в колата се държахме като младежи — толкова бяхме възбудени. Той продължи да настоява да отидем в хотел и накрая аз бях почти готова да рискувам всичко, само за да бъда с него и да усещам допира на гъсто окосменото му тяло. Но ставаше твърде късно. Бях казала на Уил, че ще имаме съвет за „мисловните умения“, но нямаше начин да му обясня къде съм била, ако се приберях вкъщи след полунощ.

 

 

Въпросът беше там, че Уил вероятно нямаше да попита, нито дори да забележи закъснението ми. Ако нямахме гости, той обикновено заспиваше преди единайсет. Пък и на другия ден трябваше да ставам в седем и трийсет и да преподавам. Държа се ужасно с децата, ако не съм спала осем часа.

После, следващата събота Пит уж трябваше да замине за Брюксел, а аз — да участвам в някакви опреснителни курсове. Уил имаше три часа и конференция. Бен щеше да ходи с приятели да разглежда пощенски марки, а сетне на кино. Това беше идеалната възможност. Можех да разчитам най-малко на пет часа, дори повече. Знаех, че ако поиска, ще отида с него.

Облякох най-съблазнителното си френско бельо, което Никол ми бе подарила за Коледа. Не беше черно, но оскъдно, прозрачно, дантелено и с цвят на ягоди. Никога не съм имала такова нещо, нито бих се осмелила да го облека.

Напръсках се с хубав френски парфюм — любимия ми „Ecusson“. Уил ми подарява по едно шишенце за всяка Коледа. Току-що си бях направила косата. Съзнавах, че изглеждам добре за жена на моята възраст.

Срещнахме се в кафенето, където обикновено ходехме. В дъното имаше едно потайно кътче, далеч от улицата, където никой не можеше да ни види. Когато влязох, Пит вече беше там. Трябваше да е заминал за Брюксел в девет часа, а тогава беше девет и половина. Дъхът ми секна и краката ми се разтрепериха толкова силно, че едва се държах да не падна. Той ме целуна — страстно, с език — и плъзна устни по шията ми. Изненадах се, че е толкова силен и колко добре се чувствам в прегръдките му.

— Не тук, Пит. Някой ще ни види. Държим се прекалено свободно, дори за разбиранията на французите. Онези типове на барчето ни гледат.

— Наел съм стая. Точно зад ъгъла. Ще дойдеш ли с мен? Можем да останем цяла нощ, ако съумееш да се измъкнеш.

Бях твърде смутена, за да отговоря, но кимнах. Той плати сметката и излязохме. Хотелът беше съвсем наблизо и двамата безпрепятствено се качихме по стълбите. Пит ме вдигна на ръце, прекрачи прага на стаята и нежно ме сложи на леглото.

Съблече ме бавно, като ме целуваше навсякъде. Когато останах по онова зашеметяващо ягодоворозово бельо, той стана и внимателно започна да сваля дрехите си, без да откъсва поглед от мен. Гледах ръцете му, докато разкопчаваше ризата и колана си. Панталонът му падна на пода и Пит се усмихна, после събу гащетата си. Пенисът му беше възбуден — огромен и дълъг, не толкова дебел като на Уил, но извит.

Наведе се към мен и разкопча сутиена ми. За пръв път носех сутиен със закопчалката отпред, между гърдите, но Пит знаеше къде да я намери и как да я разкопчее. Ръцете му не трепереха. Не се суетеше. Беше съвсем различен от Уил. Внимателно надигна тънкия сутиен и аз отметнах от раменете си презрамките. Имам късмет, че гърдите ми все още са хубави. Не са се отпуснали и зърната им са розови като на момиче. Той започна да ги целува, а после плъзна устни по тялото ми.

Направи с мен неща, за които не бях и сънувала, нито чувала. Вместо да се стегне, тялото ми започна да откликва и сякаш пееше под неговия допир. Сетне, след като почти веднага проникна в мен, аз изпитах първия си оргазъм. Останах изумена, защото не го очаквах и нямах време дори да се замисля дали се страхувам. Предполагах, че ще изпищя или ще се разплача. Гърчех се и се извивах, и дори се надигнах, но Пит ме бутна на леглото.

Бяхме се слели в едно. Тялото ми се тресеше конвулсивно и трепереше, а Пит продължаваше да се движи бавно и настоятелно, прониквайки дълбоко в мен. Вълните идваха една след друга, докато накрая помислих, че ще ме погълнат. Хрумна ми, че една възрастна жена като мен може да получи сърдечен пристъп, но не исках всичко това да спира.

Пит тласкаше все по-силно и бързо, докато и той — пъшкайки и стенейки — изведнъж се скова. Притисна се още по-надълбоко в мен и сетне бавно започна да се отпуска.

И двамата бяхме облени в пот. Леглото и завивките бяха влажни. Той се претърколи на сухата страна и ме сложи върху себе си. Завихме се и заспахме. Не мисля, че можех да остана будна.

Спомням си, че на сутринта усещам езика на Пит в ухото си. Лежа върху него. Надигам се на колене и го възсядам. Той обвива в шепи гърдите ми и ги целува, после ги притиска една към друга, за да засмуче и двете зърна и прокарва език по тях. Чувствам, че отново съм възбудена. Пенисът му е опрян до бедрото ми. Протягам ръка да го докосна. Твърд е. Стискам го. Усещам, че пак подлудявам. Пит го плъзва в мен и аз се нагласям върху него, после се надигам, докато почти излезе и отново се нахлузвам. Гледам го в очите. Той също. Бавно продължаваме така. По устата и очите му разбирам кога да забавя и кога да ускоря ритъма. Чувствам се като истинска любовница. Радвам се, че му доставям удоволствие и същевременно се отдавам все повече на себе си. Усещам прииждането на конвулсиите — все едно раждам, но не боли.

Този път изпитваме оргазъм едновременно. Истински сблъсък. Едва сега разбирам значението на неща като любовни ухапвания и драскотини по гърба. Виждала съм такива резки по телата на хората на плажа и винаги съм имала чувството, че това е някакво самохвалство и проява на взаимна агресивност за демонстриране на превъзходство над другите. Комбинацията от сила, нежност, грижовност и страст е съкрушителна. Струва ми се, че това продължава цяла вечност и същевременно — кратък миг. Отново заспиваме.

Събуждам се и виждам, че Пит стои до леглото.

— В колко часа трябва да бъдеш вкъщи?

— Имаме още много време, Пит. Не ме оставяй.

— Наближава шест. Искам да се върна в леглото при теб, но можеш ли да останеш цяла нощ?

Скачам и запалвам нощната лампа. Господи, наистина е шест без десет. Няма начин да обясня къде съм била девет часа. Божичко!

Заставам до Пит. Той ме притегля към едрото си и кораво тяло, прегръща ме и ме целува.

— По-добре да се прибираш. Кажи, че някоя колежка те е поканила на обед. Ще измислиш ли нещо? Аз ще остана тук. Ако можеш да се върнеш, направи го. Не знам за теб, но аз никога не съм бил толкова развълнуван.

Знаех, че говори сериозно, предимно защото и аз изпитвах същите чувства. Но наред с това се притеснявах за прибирането си вкъщи.

Нахлузих набързо дрехите си и отново се целунахме. Пит се изтегна на леглото, за да ме гледа как се обличам. После стана и се приближи до мен. Още беше гол и отново възбуден. Посочи пениса си и рече:

— Виждаш ли? И той не иска да си отиваш.

В този миг бях в състояние да се съблека и да легна до него, но начинът на живот, който бях водила, ми въздейства. Не можех да го направя.

 

 

През следващите осемнайсет месеца ние се възползвахме от всяка възможност да се срещаме и винаги бяхме обезумели като първия път. Помежду ни сякаш имаше нещо химично — както в час по химия, когато изливахме прозрачното съдържание на две епруветки в колба и течността започваше да дими, да клокочи и да променя цвета си. Ние бяхме същите. Но не губехме останалото от себе си — развлечението, радостта и удоволствието, че сме заедно и споделяме мислите си. Сексът беше отделно — нещо, което според мен и двамата не очаквахме.

Знам, че започнах да се променям. В някои дни се чувствах красива. Обличах се по-грижливо, стараех се да изглеждам по-привлекателна и сияех, когато отивах на среща с Пит. Нямам представа как Уил е пропуснал да забележи всичко това. Понякога заставах пред него и се молех да ме види и да разбере, че с мен става нещо важно. Изпитвах желание да му кажа и да споделя радостта си. Но не можех. Вероятно това доказваше, че никога не съм вярвала на приказките му — как хората, които се обичали, искали другият да бъде щастлив, независимо от всичко.

Но сега се налага да му кажа. Ако ще бъдем заедно до края на живота си, той трябва да знае това. Само не съм наясно как ще го възприеме — Уил е непредсказуем. Ще изчакам, докато по-големите деца заминат за Париж. Бих искала и Бен да отиде с тях, но това е невъзможно.

В известно отношение Бен и Уил си приличат — и двамата отбягват да се изправят пред действителността. Бен се крие зад книгите си, а Уил се затваря в себе си. Е, разбира се, само когато не търчи като луд насам-натам, не оправя нещата и не покровителства всички, независимо дали те го искат или не.

Вече дори не съм убедена, че знам какво е любовта. Може би това понятие е само заместител на живота. Започнем ли да усещаме, че губим интерес към живота, а детството, игрите и радостта отминат, ние прибягваме до идеята за любовта.

Не знам какво изпитват един към друг Майк и Женевиев и доколко използват взаимоотношенията си, за да възпрат настъпването на зрелостта. Пък и много често любовта се превръща в бягство от онова, което се смята за действителност. Господи, започвам да разсъждавам като Уил!

Преди да срещна Пит, никога не съм се увличала по някого. Мисля, че не знаех дори какво е секс. Съзнавах, че съм способна да изпитвам силни чувства — личната ми сигнална система винаги беше на мястото си и слушаше, но никога не ме изоставяше и нищо не забравяше. Имам чувството, че Уил е същият.

Вече не съм сигурна и чия е вината. Нямам представа защо Уил така и не ми помогна да изпитам оргазъм и да дам воля на страстта си. Знам, че го искаше. Не мога да лъжа. Съзнавам, че проблемът е предимно у мен, но Уил не направи нищо и не пое инициативата. Той е предпазлив и колеблив. Дори да се престоря, че изпитвам оргазъм, какво всъщност би означавало това?

Но винаги съм искала да стигна върха едновременно с него. Някак стана така, че беше невъзможно да говорим по този въпрос, а после дори не изпитвахме желание да обсъждаме нищо, свързано със секса. Самата мисъл за Пит ме възбужда. Но чувствата ми към Уил са различни. През последните години той дори не направи опит да ме целуне с език. Отказа се. Прегръща ме в леглото, притиска се гальовно до гърба ми и милва гърдите ми, но това е всичко.

А четирите ни деца са чудесни. В живота ни има много малко спорове и никакви шумни скандали. Никой от нас не е заплашвал, че ще напусне, нито дори се е опитвал да причини болка на другия. А това е голямо постижение в днешно време и аз съм склонна да го нарека обич.

Но ако децата имат представа върху какво се гради бракът ни, вероятно ще умрат. Слава Богу, че родителите ни са покойници, защото едва ли щяхме да съумеем да им обясним всичко това.

Уил не прилича на никой от хората, които познавам. За човек, който е толкова приказлив, пълен с идеи и наивен, той може да бъде и много потаен. Още не знам какво всъщност мисли.

Когато се запознахме, аз смятах, че Уил само се шегува с приказките и действията си. Постоянно ме предизвикваше и ме молеше да му посоча нещо, което е реално. После разбиваше всичко на пух и прах с екзистенциалните си и идеалистични доводи. Намразих дори името Камю. Накрая му казах да престане и че няма да се омъжа за него, ако продължава с твърденията си — ние всъщност не сме съществували, а любовта ни била открито пространство, ограничено от собствената си нищожност.

Убедена съм, че глупостите му смущават децата. От една страна той играе с тях, сякаш е хлапе. Разказва им невероятни истории, особено онези за Франки Фърбо. Уил твърдеше, че този тип съществува и настояваше и децата да вярват в тази измислица. Това беше достатъчно, за да обърка умовете им.

Учил ги е на разни неща и е чудесен преподавател. Но неизвестно защо имаш чувството, че не е край теб, а някъде другаде. Уил е нещо, което съзираш с крайчеца на окото си, но погледнеш ли натам, той вече е изчезнал. Понякога си мисля, че самият Уил е Франки Фърбо.

Сигурна съм, че живее на друго място — негово лично кътче, където не допуска никой друг. Но предполагам, че с всички е така.

Ала сега на всяка цена трябва да говоря с някого. Боя се, че ако му разкажа за Пит и за случилото се между нас, ще загубим и малкото, което все още ни свързва. От друга страна, може би нещо чисто физическо няма да му се стори достойно за обсъждане. Възможно е да престане да ме уважава, защото съм се вълнувала за нещо толкова несъществено. Не, само се шегувам със себе си.

Господи, какви ужасни мисли в навечерието на Коледа! Винаги се чувствам така в началото на месечното си неразположение. Всичко ми се струва черно и се вглъбявам в себе си.

Трябва да изляза от състоянието, в което се намирам. И без това положението е достатъчно лошо. Щеше ми се двамата с Пит да бяхме отишли някъде миналата седмица. Когато през юли казах на Уил, че бих искала децата да бъдат с нас за Коледа, нямах представа за заминаването на Пит — при това на първи януари. Вероятно никога повече няма да го видя. Божичко, трудно ще го понеса!

 

 

Знам, че нещо безпокои Никол. Тя пие вино по онзи безразсъден начин, както правеше Нора, сестра ми, когато се чувстваше зле. Пък и тази нощ стоя до късно и танцува със селските момчета. Опитах се да не заспивам и да я чакам — досущ майка на ученичка. И тогава усетих, че менструацията ми идва. Станах и си сложих малко тоалетна хартия. Надявам се, че ще свърши работа, защото би било ужасно точно на Коледа сутринта да се мия и да пера чаршафи.

Мисля, че Никол не се забавлява. Съжалява Пол и се нуждае от нещо, което да я накара да забрави неприятностите си. Убедена съм, че нещо я измъчва и се чудя какво е то. И толкова е напълняла, че сигурно е по-тежка от Маги, която е цели тринайсет сантиметра по-ниска от нея.

И Майк се безпокои за нещо. Може би само защото оценките му този семестър не са добри. Но мисля, че по-скоро е свързано с Женевиев. А вероятно се чувства въвлечен в бъркотията около развода на родителите й. Знам, че на Женевиев й е трудно, но Майк не може да направи нищо по въпроса. Желанието им беше да се разделят, при това колкото е възможно по-безболезнено. Може би са чакали, докато Женевиев и Морис пораснат достатъчно, за да се оправят сами. В края на краищата, бракът е договор, който може да бъде разтрогнат, когато се изконсумира.

Дали и ние с Уил ще стигнем дотам? Толкова е лесно да изречеш думите, които ще причинят болка. После няма връщане назад. Мисля, че с Уил случаят е точно такъв. Той вероятно тихо ще се оттегли в себе си и ще стане още по-невидим. Едва ли ще се нуждаем от нещо официално като развод. Пит има семейство, затова аз никога няма да се омъжа повторно.

Чудя се как ще го преживея. Може би ще бъда доволна да живея сама с Бен, докато и той замине да учи някъде.

Но Бен ужасно би страдал от отсъствието на Уил. Детето е много чувствително. Наблюдавам го и ми идва да заплача — все едно гледам Уил. И двамата са откъснати от този свят. Знам, че и аз съм странна, затова не се оплаквам.

Най-много обичам да бъда сама. Дори да бях омъжена за Пит, пак щях да се нуждая от уединение. През повечето време се занимавам с разни неща, домакинство, пазаруване, преподаване и с всичко останало, където работата или планирането са основното, и взаимоотношенията с хората, макар да са важни, не са интимни. Тогава играя различни роли и не съм самата аз, нито искрено казвам какво мисля.

И накрая идва интимната страна — взаимоотношенията с хората, които обичам — Пит, Уил и децата.

Това е най-трудното за мен. Държа ли на някого, не мога да му позволя да обърква нещата и да върши глупости. От друга страна, любимите същества могат много лесно да ми причинят болка, но изглежда не го забелязват, затова винаги съм нащрек. Искам да се държа интимно, но се страхувам. Дълбоко в себе си не вярвам, че хората, които обичам, ще отвърнат на любовта ми, ако разкрия истинските си чувства.

Преподавателската работа е също много важна за мен. В училище мога да помагам на малките деца да се научат да обичат себе си такива, каквито са. В днешно време обществото се опитва да ги промени и да ги моделира в нещо нетипично за тях — за удобство на всички останали.

Трябва да призная, че Бен изглежда изобщо не се нуждае от мен. Много е сладък и не се перчи като другите, но е недостъпен за мен — той определено прилича на баща си. Мисля, че Уил обича най-много Бен.

Сигурно смята, че много се е издигнал, защото преподава в Американския колеж. Във Франция сме толкова отдавна, че едва ли някога ще се върнем в Щатите. Не мисля, че на неговата възраст ще получи работа дори в гимназия. В училище не се нуждаят от философи-онтолози.

Уил знае това, макар че никога не сме разговаряли по този въпрос. Би трябвало да публикува някакъв материал, но още не е написал нищо. Не губя надеждата да видя негова публикация, но мисля, че няма да го направи. Отказал се е. Той е като мен — обича преподавателската работа и няма нито време, нито склонност да свърши цялата изследователска работа, необходима за изготвянето на нещо, годно за публикуване. Де да можеше да го напише и сподели с мен, вместо да крачи напред-назад и да дърдори как всичко е нищо, следователно, нищото е всичко. Такива приказки ме отегчават до смърт.

Знам, че децата го обичат, но и те като мен се страхуват да не бъдат наранени. Уил може да бъде много жесток, дори без да се опитва или да го желае. Не атакува, а сякаш иска само да изчезнеш и да те направи невидим — все едно вече не съществуваш. И го прави. При това, без да пророни дума. Внушава ти някакво чувство за психична слепота или нещо подобно и ти се изпаряваш. В същото време говори нещо и се опитва да общува, но се отнася толкова сериозно към неща, които не означават нищо за никого, че е непоносим. Отидем ли на гости, хората го отбягват — толкова е досаден.

 

 

Трябва да се опитам да поспя. Не спя ли поне седем часа, знам, че ще се наложи да подремна, а няма да имам време за това, докато приготвяме пуйката. Чудя се дали някой е забелязал, че не сме окачили чорапи. В бързината забравих да го сторя и когато се прибрах в къщи от селската вечеринка, бях толкова уморена, че едва се довлякох до леглото. Господи, безсънието на Бъдни вечер ми напомня за детството, когато в главата ми се въртяха видения за захаросани сливи — с единствената разлика, че сега не са ми толкова сладки.