Вал Макдърмид
Кървав лабиринт (1)

Благодарности

Музиката ми помогна да завърша тази книга — музиката като непризнат лековит балсам за душата, вдъхновение, ритъм и наслада. Работя сама в стаята си, така че мога да слушам музика много силно или много тихо, както ми се иска. Мога да си пускам едно и също парче толкова пъти, колкото пожелая, без някой да ме обвини, че се опитвам да му скъсам нервите. Всяка моя книга е съпътствана от стари приятели и нови открития. И затова за тази книга благодаря на Ричард Томсън, „Зигур Рос“, „Дийкън Блу“, Роди Умбъл, Шетил Бьорнстад, Елвис Костело, Роб Дугън, Майкъл Мара, Роб Ноукс, Карин Полуърт, Волфганг Амадеус Моцарт и „Дъ Блу Найл“. Благодаря и на Иън Андерсън от „Рейдио Скотланд“, който ме накара да изхарча едно малко състояние за дискове и сваляния на записи от интернет. Особено голяма благодарност дължа на Сю Търнбул, която пристигна чак от Австралия, за да ме запознае със „Зигур Рос“ и Питър Темпъл.

Между написването на предишната и настоящата книга претърпях две сериозни ортопедични операции, затова искам да благодаря и на господин Дейвид Уиър и болничния персонал от болницата „Нюкасъл Нъфийлд“ за прекрасните си нови колене, както и за вдъхновението на един елемент от романа.

Някои от хората, които ми помогнаха при писането на тази книга, помолиха да не цитирам имената им. Надявам се да не считат, че не съм оправдала доверието им. Хари и Луиз ми помагаха с някои медицински понятия, а любезният персонал по поддръжката на градините в замъка Алнуик ме наведе на интересни размисли.

И накрая, благодаря на верните ми помощници от литературна агенция „Грегъри & Ко“, от издателство „Харпър Колинс“ и от „Коустъл Продъкшънс“, и най-вече на Джейн, Джулия, Ан, Сандра и Кен.

Но най-много благодаря на Кели, с която всичко става по-хубаво.