Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Julie’s Hungry Heart, ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
2,6 (× 27 гласа)

Информация

Сканиране
helyg
Разпознаване и корекция
tanqdim
Допълнителна корекция и форматиране
Еми (2015)

Издание:

Джил Брейди. Алекс

Американска. Първо издание

ИК „Слово“ — Велико Търново, 1995

Редактор: Елена Станкова

ISBN: 954-439-328-5

История

  1. — Добавяне

V

Ким се безпокоеше. Минаваше полунощ, а съквартирантката й още не се беше прибрала. Спреят не беше в шкафа и това я притесни. Помъчи се да заспи, но не можа.

Джули явно беше отчаяна. Нямаше да види повече мъжа, когото обичаше. За първи път в живота си бе истински влюбена, тази ужасна злополука бе помрачила щастието й.

Ким знаеше колко напрегната е тя в момента и още повече се тревожеше за нея. Около дванайсет и двайсет най-сетне чу да се отключва вратата и се успокои. Скочи от леглото и отиде по нощница в хола. Джули седеше на масата и плачеше. Ким я прегърна.

— Не мисли за това, скъпа! Да ти налея ли бърбън?

Джули избърса сълзите си.

— Не ми се пие. Алкохолът няма да ми помогне. Той не е лек за болката ми. Господи, не мога да спра да мисля за Алекс!

— Разбирам те. Но с времето ще го забравиш.

Изведнъж Джули я погледна странно.

— Какво си облякла, за бога?

На Ким й стана неудобно.

— Та това е старата нощница на баба ми. Тя е мека и я обличам, за да ми топли, когато захладнее. Любимата ми е. Не си струва заради мъж, който и да е той, да изпадаш в такава депресия. Успокой се! Къде беше досега? Притесних се за теб. Утре е демонстрацията. Трябва добре да се наспиш. Нали вече всичко е уредено?

— Нямах проблеми с организацията. Джак много ми помогна…

— Къде беше досега? — повтори Ким.

— Исках да отмъстя на баща му. Разбира се, не можах да се разправям лично с него, но успях да му скроя „малка шегичка“. Ще се ококори, когато утре види къщата си отвън.

Ким веднага се сети за спрея. Изтръпна.

— Нали не си го направила? Не е в стила ти, Джули! Щом останеш сама, вършиш само глупости.

— Нямаше друг начин. Издебнах момента, когато напусна къщата с бодигардовете си.

— Дано никой не те е видял!

— Бях предпазлива.

Ким отново я прегърна.

— Не се измъчвай повече! Мисли за протестното шествие! Ако продължаваш така, няма да стигнеш доникъде. Полицията може да ни спре.

— Важното е, че ще пишат за нас във вестниците. Надявам се всичко да мине добре. Последиците не ме интересуват. Дано се съберат повече хора.

 

 

Домашната прислужница Дора Шмидт, зачервена като рак, нахлу в трапезарията, където Ед и жена му закусваха. Тя беше германка и работеше от десет години за Търнърови. Те никога не я бяха виждали толкова изплашена.

— Господин Търнър, бързо излезте да видите на какво прилича къщата ви! Кой би могъл да направи такава свинщина?

Мона нервно оправи косата си.

— Какво се е случило, госпожице Шмидт?

— Елате! Това е дело само на престъпници!

Мона изскочи веднага и Ед я последва. Върху бялата фасада на къщата беше изписано:

Спрете опитите с животни! Убийци!

— О, господи! Това е ужасно, скъпи!

Ед Търнър се огледа, сякаш извършителите се бяха скрили в храстите. Беше сащисан.

— Каква наглост! Как ли са се промъкнали? Никой ли не ги е видял? Не са ли ги спрели?

Прислужницата повдигна рамене.

— Снощи излязохте с бодигардовете си, господин Търнър…

Мона буквално трепереше.

— О, Ед, трябва да си по-предпазлив! Кой знае какво замислят още! Може би това е някаква престъпна организация.

Той я прегърна.

— Хайде да влезем вътре, скъпа! Не се паникьосвай толкова! Госпожице Шмидт, погрижете се всичко да бъде почистено!

Но Мона не се успокои.

— Това е заплаха, не разбираш ли? Днес не бива да излизаш без телохранителите си!

— Мила, не изпадай в истерия! Знаеш, че не бих се изложил на риск. Забрави инцидента! Някой просто е искал да ни ядоса. Това е всичко.

— Наричат ни убийци.

— Познаваш тези защитници на природата и животните. Кой знае какво им е дошло сега на ум? Те са просто несретници. Не виждат по-далеч от носа си.

— Обади се в полицията! Трябва да си получат заслуженото.

— Правиш от мухата слон. Нека оставим нещата да отшумят. Ако ангажирам властите, проблемът ще се усложни. Не мисли повече за това, Мона! Пасивността е най-добрият подход към тези хора.

Мона Търнър отново седна на масата. Премести чинията със сандвичите. Вече нямаше апетит. Запали си цигара.

— Не е ли рано да пушиш?

— Много се разстроих. О, господи! Дано наистина не е нещо сериозно! Ами ако се опитат да те отвлекат?

— Престани! Те са безобидни. Вероятно са искали да ме посплашат малко. Не го вземай толкова навътре!

Ед също беше разтревожен, но не го показа. Не искаше да притеснява жена си допълнително. В момента Мона беше в такова състояние, че и най-малката дреболия би я изнервила, а той не понасяше напрегната атмосфера.

— И ще премълчим цялата тази история? Сигурен ли си, че това е най-правилното решение?

— При това единственото, скъпа. Довери ми се! Прислужницата ще почисти и всичко скоро ще бъде забравено.

— А ако тази вечер отново надраскат нещо!

— Няма да се повтори. Ще наредя къщата да се охранява денем и нощем. Доволна ли си?

— Не знам дали тези хора няма да се върнат и дали не искат и нещо друго от нас.

 

 

Сензацията беше страхотна. Минувачите се присъединяваха към демонстриращите. Такова шествие не можеше да се види всеки ден по улиците на Лос Анджелис. И както се очакваше, успя да разгорещи страстите. Някои започнаха да ръкопляскат, когато студентите минаха с животните начело с Джули. Тя бе облечена в червена мантия и яздеше бял кон. Имаше много кучета, две магарета, три маймуни, четири понита, една коза и два леопарда, които приятелят на Джак беше довел със себе си. На плакатите бяха изписани причините за протеста.

Движението беше спряно. Кучетата лаеха. Автомобилите надуваха клаксоните. Настъпи голям хаос. Джули гордо и привидно невъзмутимо седеше на коня. Като дете бе яздила малко пони, но тогава беше по-лесно. Сега изпитваше страх от височината.

След двайсетина минути дойдоха полицаите. Разпръснаха демонстрантите, но не приложиха строги мерки, защото имаше много хора, които подкрепяха протеста.

Когато Джули слезе от коня, журналистите веднага я заобиколиха. Стана според очакванията й. Заедно с Ким, Джак, някои по-близки приятели и двама репортери от „Лос Анджелис икзаминър“ седнаха в малко бистро. Към тях се присъедини и една фотографка от „Херълд трибюн“.

Сега беше моментът да каже всичко, което отдавна й тежеше на душата. Говори открито против опитите с животни и не се поколеба да спомене името на боса на най-големия фармацевтичен концерн в града.

Безразлично й бе какво щяха да пишат по-късно вестникарите, важното беше, че взеха интервю от нея. Когато я снимаха за репортажа, тя застана предизвикателно пред обектива. В погледа й се четеше решителност. Всички заети в този бизнес трябваше да разберат с кого си имат работа, а най-вече — Ед Търнър.

Вълнението попремина и хората се разотидоха. Стана време за обяд. Джули, Джак и Ким се отбиха в кафене „Робърт“, което се намираше близо до квартирата на момичетата и те го посещаваха често. Поръчаха си кафе и хамбургери.

— Беше страхотно! — възкликна Ким. — Усещам как краката ми още треперят. Между другото полицаите се държаха добре с нас.

— А ти какво очакваше? — намеси се Джак. — Да започнат да ни бият с палки ли? Тогава щеше да заприлича на революция. А това си беше мирна демонстрация.

— Но не бяхме съобщили предварително за шествието. Можеха да ни арестуват или да ни глобят.

— Ако се стигне дотам, ще си наемем адвокат. Според мен са решили, че не е нещо сериозно — каза Джули. — И все пак статията, която ще излезе за нас във вестниците, показва, че проблемите, обект на протеста ни, са важни и интересуват обществеността.

— По-добре ли се чувстваш сега? — попита я Ким.

Тя се усмихна.

— Сега ми е по-леко. Всичко мина идеално. Благодаря и на двама ви за помощта, която ми оказахте!

— Беше въпрос на чест. В такива моменти винаги можеш да разчиташ на мен. Но дали аз мога да разчитам на теб, когато ми се наложи да ползвам таксито ти?

— О, Джак, престани! Сигурно шефът вече ме е уволнил. Добре познавам Харолд Престън.

— Не се тревожи, ще ти намерим друга работа. Ще говоря с баща ми. Имаме три автокъщи в града.

— О, разбирам, малко капиталовложение! — подхвърли Ким иронично.

— Да, успяваме да свържем двата края — ухили се Джак.

Джули въздъхна.

— С нетърпение очаквам да прочета утрешния вестник. Дано статията излезе на първа страница и бъде написана по-сензационно. Трябва да започнем да събираме и подписи в защита на животните. Имаме още толкова много работа.

— Можем да се опитаме да проникнем в лабораториите и да пуснем животните на свобода.

— За бога, отивате твърде далеч! — ужаси се Ким. — Всичко си има граници. Това, което замисляте, е вече криминално престъпление. Противозаконно е.

— Ако си траем, просто нищо няма да се промени — вметна Джак.

Джули кимна.

— Имаш право. Трябва да обмислим предложението ти.

— Но моля ви, много прецизно! — напомни им Ким.

 

 

И на следващия ден Алекс не успя да открие Джули по телефона. Но тъй като утре щеше да лети обратно за Лос Анджелис, реши да поговори сериозно с нея очи в очи.

Срещата с Джон не бе минала според очакванията му. Джон Харисън нямаше да работи за компанията „Търнър“. Не искал да „губи времето си“ с бизнес. При тези обстоятелства Ед Търнър сигурно щеше да приеме оставката му.

От летището Алекс веднага отиде в офиса. Трябваше лично да докладва на баща си за своята мисия. Той вероятно би се шокирал от новата житейска философия на Харисън. Замисли се дали си струва да се застъпва повече за него. Клонът на фирмата в Тихуана се нуждаеше от здрава ръка.

Когато Алекс влезе, баща му седеше на бюрото и преглеждаше пресата. Той смъкна очилата, погледна го и се усмихна.

— Днес ли се върна? Защо не се обади предварително?

— Дори не можеш да си представиш каква изненада ме очакваше в Тихуана.

Ед сложи ръка на вестника, който четеше.

— А ти няма да повярваш какво стана в твое отсъствие. Тези откачени защитници на животните ни създават проблеми.

И той разказа на сина си за ужасните драсканици, за демонстрацията, за която пишеше във всички днешни издания.

— А това момиче е главната организаторка на протеста. Само да ми падне в ръцете, бих си разменил с нея „няколко любезни думи“.

Ед вбесено посочи към снимката на първа страница.

Алекс се приближи и я погледна. Тя показваше Джули на бял кон и с червена мантия, начело на шествието. Имаше още една снимка заедно с приятелите й в малко бистро. Тя изглеждаше страхотно, но баща му беше на друго мнение.

— Обзалагам се, че тези хлапаци са се навъртали онази вечер със спрейове наоколо. В кой век живеем? Полицията трябваше да приложи много по-строги мерки и да им даде добър урок.

Алекс сметна, че е по-уместно да си замълчи. „Какво прави това момиче? Да не се е побъркало? Нямаше ме една седмица и тя вече върши щуротии!“

— Не го взимай толкова на сериозно, татко! Те са още млади и зелени. Студенти! Вечно са недоволни от нещо и протестират. Знаеш как стоят нещата. Забрави го!

— Ти се шегуваш, но става дума за работата ни.

— Все пак не е застрашен животът ни.

Алекс беше напрегнат. Ако баща му разбереше, че това е Джули… Чувстваше се между чука и наковалнята. Как щеше да оправи тази каша? Беше твърдо решен да я представи на родителите си, но при тези обстоятелства шансовете да я одобрят и да я приемат в семейството бяха минимални. Вместо да му помага, тя му пречеше. Трябваше добре да обмисли всичко.

— Нека ти разкажа за Джон! — помъчи се да смени темата. — Вече няма да работи за нас. Като аутсайдер се чувства отлично. Подаде си оставката и според мен трябва да я приемеш.

Ед почервеня.

— Да не си си загубил ума? Харисън е един от най-добрите ни специалисти. Ненапразно му поверих фирмата в Тихуана. Навярно това състояние е временно. Всеки човек понякога си дава малко почивка. Жена ли е причината?

Алекс въздъхна.

— Де да беше толкова просто! Да, има връзка с едно момиче, но то няма нищо общо с напускането му. Оттегля се от бизнеса.

— Какво означава това?

— Иска да промени начина си на живот. Цивилизацията вече не го удовлетворява. Има нова житейска философия.

Баща му свъси вежди.

— Доколкото разбирам, това не е старият Джон Харисън. И какво ще прави сега? Хипар ли ще става?

— Нещо такова. И аз не мога да го разбера, но не искам да мисля повече за него. Живее в собствен свят, мръсен и объркан. Но в него се чувства уютно. Мисля, че нямаш друг избор, освен да го освободиш.

— Пратих те, за да го вразумиш, и както виждам, си изпълнил перфектно задачата — каза Ед саркастично. — Днес не е най-щастливият ни ден!

— Направих каквото можах — вяло се защити Алекс.

После той разказа на баща си в каква атмосфера е заварил Джон.

— По всичко личи, че трябва да го отпишем. Много съжалявам за него. Ако продължава така, скоро ще затъне. Но всеки сам кове бъдещето си.

Телефонът иззвъня. Ед вдигна слушалката и в нея се чу разтревожения глас на Мона.

— Чете ли вестниците? Тези студенти са невъзможни! Кой им позволява да организират подобни демонстрации?

Мъжът й я изслуша търпеливо, погледна Алекс и се усмихна.

— Успокой се, скъпа! Не сме изложени на опасност. Не се тревожи повече!

— И сега ли няма да се обадиш в полицията?

— Няма смисъл. Между впрочем, синът ни се върна. Поздравява те. А ако ти разкажа какво е станало с Джон Харисън, просто няма да повярваш.

В момента не я интересуваше нищо друго, освен скандалния инцидент. Искаше отново да подхване темата, но Ед дипломатично прекъсна разговора, след което се обърна към сина си:

— В последно време майка ти не е много добре с нервите. След като одраскаха стените на къщата ни, си втълпи, че е застрашен животът ни. Но когато се видите, тя ще ти разкаже всичко подробно.

Алекс имаше чувството, че не му достига въздух. Какво, по дяволите, беше направила Джули? Тя наистина беше непредсказуема. И въпреки това той беше омагьосан от чара й.

— Без малко да забравя — каза Ед, щом синът му стана. — Покрай тази история с Харисън и побърканите защитници на животните не мога да си събера мислите. Твоят ангел хранител те е закрилял.

— Откъде ти хрумна това?

— Не чу ли за самолета, с който трябваше да летиш за Париж?

— През последните дни бях в информационно затъмнение. Да не се е взривил?

Баща му само кимна утвърдително.

Алекс отново седна.

— Но това е невъзможно! Наистина е ужасно, татко!

— Така е, но ти, както се вижда, имаш голям късмет. Целият изтръпнах, щом разбрах за нещастния случай. И тогава си помислих, че твоят ангел горе явно бди над теб. Всички на борда са загинали.

Изведнъж краката му се подкосиха. Какво ли си мислеше Джули в момента? Навярно беше чула за злополуката и знаеше, че няма оцелели пътници. Затова беше организирала тази демонстрация, като отмъщение за него над баща му. Трябваше да се види с нея веднага.

— Ще се върнеш ли вкъщи за обяд? — попита Ед. — Майка ти много ще се зарадва.

— Няма да мога. Кажи й, че ще се видим в сряда вечер както обикновено.

— Окей, но няма да остане очарована. Сега ти си единственият, който би могъл да пресече мрачните й мисли.

— Ще се видим в сряда. До скоро!