Маркиз дьо Сад
Философия в будоара (2) (Първите четири диалога)

Първи диалог

Майката ще препоръча на своята дъщеричка да прочете тази книга.

Г-ЖА ДЬО СЕНТ-АНЖ

КАВАЛЕР ДЬО МИРВЕЛ

Г-ЖА ДЬО СЕНТ-АНЖ: Привет, братле. А къде е господин Долмансе?

КАВАЛЕРЪТ: Той ще дойде точно в четири. Ще хапнем в седем. Както виждаш, за приказки има много време.

Г-ЖА ДЬО СЕНТ-АНЖ: Знаеш ли, мъничко се разкайвам за своето любопитство и всички неприлични планове за днес. Ти си твърде снизходителен към мен, приятелю. Колкото по̀ искам да поумнея, толкова по-възбудена и курвенска става проклетата ми глава. Ти ме глезиш, като ми прощаваш всички лудории. На двайсет и шест е вече време да стана набожна, а аз съм все още най-развратна от всички самки. Ти не би се осмелил да си представиш какво замислям, какво бих искала да направя. Струваше ми се, че като се задоволявам с жени, постъпвам мъдро; че като се съсредоточа върху представителките на моя пол, ще престана да се стремя към вашия. Химери! Само с по-голям плам влязоха в главата ми глупостите, от които исках да се лиша. И тогава разбрах: тези, които са създадени като мен за разврат, е безполезно да си слагат вериги; бесните желания ще ги разбият много скоро. И накрая, мили мой, аз съм амфибия. Обичам всичко, забавлявам се с всички, искам да смеся всички жанрове. Съгласи се: нали е страшно екстравагантно от моя страна — да пожелая запознанство с този загадъчен Долмансе. По думите ти, той нито веднъж през живота си не е общувал с жена така, както повелява законът. Содомит по принцип, той не просто обожава мъжете, но не подминава и нас, ако му се предложи задник. Оцени чудноватостта на моята фантазия: искам да бъда Ганимед на този новоизпечен Юпитер, искам да се наслаждавам на неговите вкусове, искам да бъда жертва на неговите извращения. Знаеш ли, скъпи, досега аз ти давах само от любезност, а слугите ми се съгласяваха да развратничат с мене само за пари. Но днес — прощавайте, любезност и каприз! Аз се ръководя изключително от жаждата за удоволствия. Предчувствам, че между прийомите, които ме заробваха, и тези, които ще подчинят чудесната ми мания, има невъобразима разлика. Искам да позная това. Моля те, опиши ми твоя приятел. Веднъж го видях мимоходом и в присъствието на други.

КАВАЛЕРЪТ: Долмансе, сестричке, навърши трийсет и шест години; висок, с прекрасно лице, много живи и умни очи, наистина, понякога чертите му издават нещо жестоко и зло, притежава великолепни зъби. Най-сетне, може би има някаква женственост във фигурата и маниерите му (вследствие навика да се прави на жена); но какво безукорно изящество, чаровен глас, таланти и главно — философска нагласа на ума!

Г-ЖА ДЬО СЕНТ-АНЖ: Надявам се, че не вярва в Бога?

КАВАЛЕРЪТ: Да, как може да помислиш! Това е най-знаменитият атеист, най-аморалният човек… О! Той се отличава с пълна поквара; това е най-скверната и мръсна личност от всички досега на белия свят.

Г-ЖА ДЬО СЕНТ-АНЖ: Как ме възбужда всичко това. Ще си загубя ума по него! А вкусовете му, братле?

КАВАЛЕРЪТ: Те са ти известни. Скъпи са му всички удоволствия на Содома. Само мъже му доставят наслаждение. Съгласява се да вкуси жени само при условие, че ще се окажат достатъчно любезни да разменят пола си с него. Разказах му за тебе, предупредих го за твоите намерения. Той е съгласен, но на свой ред ти поставя условия за сделката. Предупреждавам те, сестрице; ако мислиш да му налагаш собствените си планове, той категорично ще се откаже. „Това, което съм съгласен да извърша с вашата сестра — казва той, — е дива непристойност… лудория, с която си позволявам да се оскверня само в редки случаи и при това с много предпазни мерки.“

Г-ЖА ДЬО СЕНТ-АНЖ: Да се оскверни!… Предпазни мерки! Безумно обичам жаргона на тези мили хора! Ние, жените, също си подхвърляме подобни редки думички; както и мъжките термини, те издават дълбокия ужас пред онова, което излиза извън рамките на приетия култ… А кажи, скъпи, той ебал ли те е? С твоята възхитителна фигура и двайсет години е възможно, мисля, да плениш такъв мъж!

КАВАЛЕРЪТ: Няма да крия на какви екстравагантности сме се отдавали с него: ти притежаваш достатъчно финес, за да ги порицаеш. Всъщност аз обичам жените и отстъпвам на прищевки само в случай, че за това ме помоли приятен човек. Тогава съм готов на всичко. Далеч съм от смехотворното високомерие, което предписва на нашите млади ветрогони да отговарят на подобни предложения с тояга. Нима човек не е господар на своите желания? Трябва да съжаляваме тези, които имат странни вкусове, но никога да не ги оскърбяваме: тяхната вина — е вина на природата; те не са в състояние да променят своите наклонности така, както роденият с криви крака да стане нормален. Нима човекът, пожелал да се наслаждава с вас, ви говори гадости? Не, разбира се. Той ви прави комплимент. Защо да се отговаря на комплиментите с ругатни и оскърбления? Така разсъждават само глупците. Мислещият човек няма да разсъждава по-различно от мене. Но светът е населен с жалки глупци. Ахмаците смятат, че този, който ги е признал годни за наслаждение, ги е обидил. Те са повредени от жените, които се отнасят винаги ревниво към посягащите на техните права. Те си въобразяват, че са донкихотовци на баналните права и се държат грубо с хората, които не признават всеобхватността на женската власт.

Г-ЖА ДЬО СЕНТ-АНЖ: Ах! Приятелю, целуни ме! Ти не би бил мой брат, ако разсъждаваше иначе. Но заклевам те… малко по-подробно! Опиши ми тялото на този човек… разкажи ми как си играете с него.

КАВАЛЕРЪТ: Един мой приятел осведомил господин Долмансе за великолепния член, с който, както ти е известно, съм надарен. Последният уговорил маркиз дьо V… да ме покани на вечеря с него. Там се наложи да покажа своето съкровище. Всъщност ми се струваше, че ги ръководи единствено любопитството; но най-прекрасното дупе (показаха ми го с молба да му доставя наслаждение) доказа скоро, че става дума за вродена склонност. Предупредих Долмансе за всички трудности на това начинание; нищо не го уплаши. „Аз не се боя даже от кол — ми каза той, — и вие няма да се удостоите със славата да се прочуете като най-страшния свредел за този анус!“ Маркизът беше редом, той ни ободряваше, като дърпаше, галеше, целуваше всичко, което двамата бяхме оголили. Аз показвам себе си… предлагам, за всеки случай, да се възползвам от някаква приправка. „В никакъв случай! — възклицава маркизът. — Вие ще унищожите половината усещания, очаквани от Долмансе; той иска да го разсечете… Той иска да бъде разкъсан.“

„Ще бъде удовлетворен“ — казвам аз, като потъвам сляпо в пропастта. Ти може би мислиш, сестрице, че ми е било неимоверно трудно?… Ни най-малко. Моят якичък топор се скри целият. В това нямаше никакви съмнения, докоснах глъбините на неговите вътрешности, а ми се струваше, че бугрът^[1] въобще не го беше почувствал. Отнасях се към Долмансе приятелски; необичайното наслаждение, което той вкусваше, неговият трепет, милите му слова — всичко скоро достави и на мен радост и аз го залях. Едва го извадих и, разрошен, зачервен като вакханка, Долмансе се обърна към мен. „Виждаш ли до какво състояние ме докара, скъпи мой кавалере? — каза той, предлагайки хуй, слаб, надървен, необикновено дълъг и най-малко шестдюймов в диаметър. — След като си бил мой любовник, благоволи, любов моя, да ми послужиш сега за жена, за да мога да кажа, че съм вкусил в твоите божествени обятия всички наслаждения… Моля те!“

Реших, че не ми е трудно да направя нито едното, нито другото и се отдадох под наем. Маркизът, който си беше смъкнал гащите, помоли да съм му за мъничко мъж, докато бъда жена с неговия приятел; постъпих както с Долмансе; а той, връщайки ми стократно всички удари, с които обсипах не съвсем излишния трети, изля скоро в дълбините на ануса ми най-пленителната течност, с каквато оросих почти едновременно задника на дьо V…

Г-ЖА ДЬО СЕНТ-АНЖ: Ти трябва да си изпитвал колосално наслаждение, братко, намирайки се между два огъня. Казват, че това е прелестно.

КАВАЛЕРЪТ: Да, ангел мой, това е най-добрата позиция; и все пак, каквото и да приказваме, никога не бих предпочел тези екстравагантности пред наслажденията с жени.

Г-ЖА ДЬО СЕНТ-АНЖ: Добре, мили, за да те възнаградя за любезността и деликатността, аз ще отдам на пилата ти млада девственица, по-прекрасна от Амура.

КАВАЛЕРЪТ: Как! Освен Долмансе… ти си наредила да доведат тук жена?

Г-ЖА ДЬО СЕНТ-АНЖ: Става дума за възпитание, с тази девойка се запознах миналата есен в манастира. Мъжът ми се разхлаждаше тогава във водата. Там не можехме да направим нищо, не се осмелявахме: твърде много очи ни следяха; но си обещахме една на друга да се съединим при първа възможност; аз бях обладана от това желание; за да го удовлетворя, се запознах със семейството на момичето. Бащата е развратник. Аз го плених. Красавицата ще дойде, чакам я; ще прекараме заедно два дни… два възхитителни дни; по-голямата част от това време ще посветя на нейното възпитание. Долмансе и аз ще вложим в прелестната главичка всички принципи на най-разюздания разврат; ще я запалим с нашия огън, ще й внушим нашата похот; освен това е желателно да обединим теорията с практиката. Искам да обяснявам нагледно, в хода на разсъжденията… Затова, братле, съм те предвидила да пожънеш миртата на Цитера, а Долмансе — за розата на Содом. Мене ме очакват едновременно две удоволствия: сама ще вкусвам престъпното сладострастие и като давам уроци, ще насаждам вкус към порока у невинната птичка, попаднала в нашите мрежи. Е, как кавалере, достоен ли е този план за моето въображение?

КАВАЛЕРЪТ: Той може да зачене само в твоята глава. Божествен е, сестрице, и ти обещавам да изпълня великолепно определената ми роля. Ах, хитрушо, представям си как ще се наслаждаваш, възпитавайки това девойче! Какво щастие е за тебе — да развращаваш, да задушаваш всички семена на добродетелта и религията в младото сърце. Наистина това е твърде развратно за мен.

Г-ЖА ДЬО СЕНТ-АНЖ: Разбира се, няма да пропусна нищо, за да я развратя, да я разваля и да разруша всички фалшиви принципи на морала, които са могли вече да замъглят съзнанието й; искам за две лекции да я превърна в такава мръсница, каквато съм аз… такава безбожница… такава развратница. Предупреди Долмансе, посвети го в заговора, веднага щом дойде. Нека отровата на аморализма нахлуе в това младо сърце заедно с онова, което ще впръсна аз; ще изтръгнем всички семена на добродетелта, посята без нас.

КАВАЛЕРЪТ: Не може да се намери по-добра кандидатура: богохулство, безчовечни, развратни думи се стичат от устните на Долмансе, както в старите времена мистично утешение от устата на архиепископа от Камбре; това е най-опитния съблазнител, най-разваленият, най-опасният сред хората… Ах, приятелко, нека твоята ученичка се довери на грижите на възпитателя и отхвърли всички предразсъдъци.

Г-ЖА ДЬО СЕНТ-АНЖ: Мисля, че с нейния талант това няма да се проточи.

КАВАЛЕРЪТ: Но кажи, скъпа, нима не се боиш от родителите? Ако внезапно момичето се разприказва, като се върне вкъщи?

Г-ЖА ДЬО СЕНТ-АНЖ: Не се страхувай. Съблазних бащата… Той е мой. Аз му бутнах, за да си затваря очите за всичко. Той не знае моите планове, но никога не ще се осмели да вниква в тях.

КАВАЛЕРЪТ: Твоите средства са ужасни.

Г-ЖА ДЬО СЕНТ-АНЖ: За сигурност са нужни точно такива.

КАВАЛЕРЪТ: Разкажи ми нещо за това момиче.

Г-ЖА ДЬО СЕНТ-АНЖ: Наричат я Йожени. Дъщеря е на някой си Мистивал, един от най-богатите предприемачи в столицата. Той е трийсет и шест годишен, майката — най-много трийсет и две, а момичето — петнадесет. Мистивал е толкова развратен, колкото е набожна неговата жена. Да ти описвам Йожени е умряла работа, приятелю; тя превишава моята живопис. Задоволи се с това, че нито ти, нито аз навярно не сме виждали нещо по-прелестно.

КАВАЛЕРЪТ: Ако ти не си способна да направиш портрет, нахвърляй за всеки случай, ескиз; аз трябва макар и приблизително да знам с кого ще имам работа, пред какъв идол ще принасям жертва.

Г-ЖА ДЬО СЕНТ-АНЖ: Е, добре. Косите й са шатенови, гъсти; спускат се до долната част на дупенцето; тялото е с ослепителна белота. Носът е леко прегърбен, очите — абаносовочерни и пламенни! Не е възможно да се съпротивляваш на тези очи. Не можеш да си представиш към какви глупости ме подтикнаха те… Ако беше видял прелестните й вежди, които увенчават очите, ресниците, които ги очертават. Устата й е много малка, зъбите великолепни и всичко така свежо!… А грациозността, с която се държи на плещите й милата главичка! А благородството, с което я движи! Йожени изглежда по-възрастна за годините си; може да й се дадат седемнайсет. Талията е образец на изящество и финес; гърдите възхитителни. Това са направо очарователни циценца!… Едва ли могат да напълнят шепа, но са такива нежни… такива свежи… така белички. Двадесет пъти си губих главата като ги целувах! Ако беше видял как я възбуждаха моите ласки… Очите й издаваха цялото вълнение! Приятелю мой, за останалото не знам нищо. Ах! Съдейки по това, което видях, подобно божество не е имало никога на Олимп… Но… чувам нейните стъпки. Остави ни. Излез през градината, за да не се срещнеш с нея преждевременно. Не закъснявай за срещата.

КАВАЛЕРЪТ: Нарисуваната от теб картина е залог за моята точност. О небеса! Да си тръгна… да те напусна в моето състояние!… Прощавай… целувка… само една целувка, сестрице, за да ме успокои поне нещо.