Софокъл
Електра (2)

Пролог

ВЪЗПИТАТЕЛЯТ

Дете на Агамѐмнон, който някога

бе вожд под Троя, можеш сам, с очите си,

да видиш туй, което те е пълнило

с копнеж. Виж Аргос, древния^[1], желания,

с гората на безумната Инахова

девойка^[2]. Виж на Феб Вълкоубиеца

ликейския площад, Оресте. Вляво пък

е Хериният славен храм^[3]. Пред твоите

очи са днес Микена, многозлатната,

и гибелният дом на Пелопидите,

отдето след убийството на татко ти

те взех от твоята сестра, отнесох те,

спасих те и до твойто възмъжаване

те храних, за да отмъстиш за татко си.

Орѐсте мой, и ти, най-драг приятелю,

Пиладе, трябва бързо да решавате.

Разбудени от светлината, с утринни

звънливи гласове запяват птиците.

Нощта отмина с мрака и звездите си.

Преди да е излязъл от палатите

човек, уговорете се. За бавене

тук няма време, трябва да се действува!

 

ОРЕСТ

Най-скъпи от слугите ми! За твоята

любов към нас какво добро свидетелство!

Тъй както благороден кон, макар и стар,

не губи смелостта си във опасности,

а с щръкнали уши слухти — и ти така:

подтикваш нас, и сам вървиш сред първите!

Затуй сега ще ти разкрия плана си.

Следи със своя остър слух словата ми

и ме поправяй, ако сбъркам някъде.

И тъй, когато стигнах във питийското

светилище, за да узная начина,

по който бих се разплатил с убийците

на татко, Аполон ми каза следното:

самичък, без войска и без оръжие,

да нанеса с измама справедлива смърт.

Такова предсказание получихме,

затуй вмъкни се, щом помогне случаят,

в двореца, разузнай какво се върши там

и се върни със сигурно известие.

Така си стар и побелял от времето,

че няма да събудиш подозрение.

Кажи им, че си чужденец, изпратен си

от Фанотей, фокидеца — най-първият

е Фанотей от техните съюзници.

Под клетва казвай, че по неизбежната

съдба Орѐст е паднал на питийските

игри^[4] — убит при хлъзване от бързата

кола. Това е твоето известие.

А ние, щом извършим възлияние

над татковия гроб и сложим кичури

коса — тъй, както каза Феб, — се връщаме

отново с медна урна във ръцете си,

която, знаеш, съм потулил в храстите,

та като скрием истината, радостно

известие да донесем — че моят труп

се е превърнал вече в прах под огъня.

Какво, че ще умра на думи, щом като

в действителност съм жив и с мен е славата?

Щом носи полза, всяка реч е хубава!

Та много мъдреци били са смятани

за мъртви, но когато са се връщали,

били са още повече почитани!

Така и аз като звезда — уверен съм —

ще светя и ще гледам враговете си.

Ти, родна твърд, вий, богове на моята

земя, ме приемете и закриляйте!

Мой бащин дом! Дойдох по воля божия

да те очистя от кръвта с възмездие!

Без чест от този край не ме отпращайте!

Да стана господар на свойто щастие,

възстановител на дома си. Толкова.

Ти, старче, тръгвай, изпълни потребното.

А ние ще вървим. Настана сгоден миг —

най-първият учител в наште работи.

 

ЕЛЕКТРА (зад сцената)

Горко ми, горко, нещастна!

 

ВЪЗПИТАТЕЛЯТ

Но, стори ми се, чух, че от слугините

въздиша, синко, зад вратите някоя!

 

ОРЕСТ

Не е ли бедната Електра? Искаш ли

да постоим и да й чуем жалбите?

 

ВЪЗПИТАТЕЛЯТ

Не може, не — преди да сме изпълнили

заръките на Локсий и преди да сме

прелели върху гроба. Тъй ще имаме

победа и добър успех във делото.

 

ЕЛЕКТРА

 

Система

 

Ти, пречиста зора,

и ти, въздух, обгърнал земята отвред,

колко често сте чували моя горчив,

моя скръбен напев, колко удари, ах,

са кънтели по моите ранени гърди

в часовете, когато се скрива нощта!

А безсънните нощи — тях знае това

тъй омразно легло в този пагубен дом!

О, как плача за моя нещастен баща!

Него в чуждия край кръвожадният бог^[5]

не повика на пир и не го угости —

мойта майка със своя любовник Егист

му отсече главата със кървав топор,

тъй както дървари отсичат дъб.

И тук никой не плаче за тебе сега,

само твоята щерка, о татко — така

и позорно, и скръбно загинал!

 

Антисистема

 

Не, аз няма да спра

своя жалостен вик и горчивия плач

дотогава, догдето над мене блестят

лъчезарни звездите и светлият ден!

Както плаче славѐят за своите деца,

аз ще плача при портите бащини тук,

и гласът ми ще екне по целия дом:

Персефонин и Плутонов адски дворец!

Ти, о Хермесе! Клетво могъща, и ти!

Вие, строги Ерѝнии, божи деца!

Вие виждате всяка нанесена смърт,

вие виждате всяко отнето легло —

о, елате на помощ, за моя убит

баща отмъстете, пратете ми вий

моя брат! Че не мога самичка и днес

тежестта на скръбта

върху своето рамо да нося!