Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Opowieści biblijne, 1963 (Пълни авторски права)
- Превод от полски
- Димитър Икономов, 1968 (Пълни авторски права)
- Форма
- Научнопопулярен текст
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,3 (× 8 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2015 г.)
Издание:
Зенон Косидовски
Библейски сказания
Полска
Преводач: Димитър Икономов
Редактор на издателството: Мария Бойкикева
Художник: Румен Ракшиев
Художествен редактор: Светлозар Писаров
Технически редактор: Венета Кирилова
Коректор: Евгения Веселинова
Дадена за набор на 20.III.1981 г.
Подписана за печат на 20.VII.1981 г.
Излязла от печат на 29.VII.1981 г.
Печатни коли 28,25. Издателски коли 28,25.
Усл. изд. коли 35,32. Издателски №24697
Лит. група II-2. Формат 15/60/90.
КОД 02/9531222511/0442-4-81.
Цена 4,91 лв.
Издателство „Наука и изкуство“ — София
Печатница „Александър Пъшев“ — Плевен
История
- — Добавяне
От Сътворението на света до Вавилонската кула
Сътворението на света
В началото Бог сътворил небето и земята. Земята била безформена, пуста и тънела във вечен мрак. Навсякъде се разстилала само вода и духът божий се носел над нея. И рекъл Бог: „Да бъде светлина!“. Видял Бог, че светлината е добро нещо, отделил я от тъмнината и я нарекъл ден, а тъмнината нарекъл нощ. На другия ден посред водата Бог създал небесния свод, който разделил водата на две части: на вода, която се намирала на земята под небето, и на вода, която като облаци и дъжд увиснала на небето. На третия ден събрал водата под небето на едно място и се появила суша. Тогава Бог заповядал земята да обрасне с много видове растения, които дават семена, и с дървета, които раждат плодове. На четвъртия ден направил двете големи небесни тела, които да светят на небесния свод: по-голямото да свети денем, а по-малкото да осветява нощта. Така били създадени Слънцето и Месецът, за да отделят деня и нощта и да определят годишните времена, дните и годините. Наслагал също така безброй звезди по небесния свод. На петия ден сътворил Бог морските чудовища и всички други живи същества, които се движат във водата, както и птиците, които летят над земята. И благословил ги, като казал: плодете се и се множете и пълнете морето и въздуха. На шестия ден създал добитъка, влечугите и всички други животни, които ходят по земята. Накрай сътворил човека по свой образ и подобие, за да господарува над цялата земя, над всичко, което живее и расте на земята. На седмия ден Бог починал след работата си и благословил тоя ден и го направил празник за вечни времена.
Адам и Ева в Рая
В плодородна равнина, която се намирала на изток, Бог Йехова създал градина, известна навсякъде като райска градина, и настанил в нея Адам (буквално: човека), за да я управлява и да се грижи за нея. Там растели множество най-различни дървета, приятни за окото и полезни поради вкусните си плодове. Точно в средата на рая растели „дървото на живота“ и „дървото за познаване на доброто и злото“. Там текла голяма река, която давала влага на растенията. В мястото, където излизала от градината на рая, тя се разклонявала в четири главни реки на света. Едната се наричала Фисон и обикаляла цялата хавилска земя — там, гдето има най-хубаво злато, ароматна смола и камък оникс. Втората река се наричала Гихон[1] и обикаляла цялата земя Куш. Третата река била Хидекел[2], тя течала на изток от (град) Ашур, а четвъртата Ефрат. Бог Йехова позволил на Адам да яде от плодовете на всички дървета с изключение на „дървото за познаване доброто и злото“, чийто плодове му забранил да вкусва под заплаха, че ще умре. Бог Йехова видял, че не е добре човекът да бъде самотен и му довел в рая всички животни, които живеели на земята, и птиците, които летели във въздуха. Адам дал имена на млекопитаещите, птиците и на всички други твари, но пак се чувствувал самотен, защото нямал равен на себе си другар. Затова Йехова пратил на Адам дълбок сън, извадил му едно ребро и създал от него жена. Тогава Адам рекъл: „Ето това е кост от костите ми и плът от плътта ми; тя ще се нарича жена, защото е взета от мъжа. Затова мъжът оставя баща си и майка си и се прилепва към своята жена така силно, че те стават едно тяло.“ Адам и жена му били голи, но не се срамували от това. Между животните, които създал Бог Йехова, с най-голяма хитрост се отличавала змията. Един ден тя попитала жената защо Бог им забранил да ядат плодовете от „дървото за познаване на доброто и злото“. На това жената отговорила: „За да не умрем.“ „Сигурно няма да умрете“ — уверявала я подлата змия и я убеждавала, че Бог не иска да ядат плодовете на това дърво, защото ще им се отворят очите и като Бог ще знаят доброто и злото. Жената се вгледала в „дървото за познаване доброто и злото“, видяла, че е приятно на окото, а плодовете му дават мъдрост. Тогава откъснала от забранения плод, изяла го, а после убедила мъжа си да направи същото. Тогава очите и на двамата се отворили и те забелязали, че са голи. Засрамени от голотата си, накъсали смокинови листа, за да закрият телата си. Когато Бог Йехова се разхождал из рая, Адам се скрил с жена си между дърветата. Бог Йехова попитал Адам: „Къде си?“ А той се обадил и рекъл: „Чух шума (от стъпките ти) в градината, уплаших се, защото съм гол, и се скрих.“ Тогава Бог попитал: „Кой ти казва, че си гол? Да не би да си ял плод от дървото, от което ти забраних да ядеш?“ Адам хвърлил цялата вина върху жената, която, попитана от Бог Йехова, на свой ред обвинила змията, че я прелъстила и наговорила да яде от забранения плод. Бог Йехова се разсърдил на змията, проклел я и я наказал за вечни времена да се влачи по земята, да яде пръст и да живее в непрестанна война с човека. А на жената рекъл, че ще ражда децата си всред болки и ще се намира под властта на мъжа си, който ще господствува над нея. Накрая се обърнал към Адам и казал: „… проклета да е земята поради тебе: с мъка ще се храниш от нея през всичките дни на живота си. Тръни и бодили ще ти ражда тя; при все че твоя храна са плодовете на земята. С пот на лицето си ще добиваш своя хляб, докле се върнеш в земята, от която си взет; защото си пръст и ще се превърнеш в пръст!“ Адам дал на жена си името Ева, понеже щяла да стане майка на всички хора на земята. Бог Йехова направил за грешната двойка дрехи от животински кожи, облякъл голотата им и ги прогонил от рая, понеже не искал те да ядат плодове от „дървото на живота“ и по тоя начин да станат безсмъртни. На стража при вратата на рая поставил огромен крилат херувим с огнен меч.
Каин и Авел
Адам и Ева имали двама синове: по-големият се наричал Каин, а по-малкият — Авел. Авел бил овчар, Каин — земеделец. Един ден се случило, че Каин принесъл в жертва на Бога земни плодове, а Авел му посветил първородното агне от стадото си. Йехова приел благосклонно дара на Авел, а жертвата на Каин дори не благоволил да погледне. Каин се разсърдил извънредно много по тази причина и лицето му се помрачило. Тогава Йехова го попитал: „Каине! Защо се разсърди, а лицето ти се помрачи? Ако постъпваш добре, жертвата ти ще бъде приета, ако се държиш зле, грехът ще застане пред прага, а ти със своята алчност няма да се овладееш и ще изпаднеш в негова власт.“ Каин обаче не послушал предупреждението. Раздиран от завист, примамил Авел в полето и го убил коварно. Когато видял престъплението, Бог се обадил отново и попитал Каина: „Къде е Авел, брат ти?“ А той отговорил: „Не зная. Нима съм пазач на брата си?“ Тогава Бог казал с голям гняв: „Какво направи ти? Кръвта на твоя брат вика от земята към мене. Ти ще бъдеш прокълнат изгнаник и скитник по земята за вечни времена, но който поиска да те убие, ще бъде наказан седмократно.“ За да се скрие от Йехова, Каин тръгнал в изгнание и се заселил в страната Нод на изток от Едем. Там си намерил жена и имал от нея син Енох. Правнук на Енох бил Ламех, който имал две жени. От едната от тях, Ада, имал син Иавал, който станал баща на скотовъдците и пастирите. Брат му Иувал бил баща на музикантите, които свирят на гусли и пищялки. Тувалкаин, роден от втората жена, Цила, бил занаятчия, опитен при обработката на мед и желязо. Адам живял 930 години. Ева му народила синове и дъщери, а от тях се родили много потомци. Един от тях, Матусал, живял 969 години. Негов внук бил Ной, който от своя страна родил трима синове: Сим, Хам и Иафет.
Потопът
Потомството на Адам и Ева постепенно заселвало земята. Но човешкият род бил белязан с петното на първородния грях. Човекът трябвало с тежък труд да изкарва насъщния си хляб, в сърцето му се загнездила злобата и подлостта. Хората вдигали ръце едни срещу други, избивали се в непрестанни войни и се ограбвали взаимно. Земята била пълна с насилия и престъпления и при тая бъркотия не било обръщано внимание на предупредителния глас на твореца. Йехова съжалил за своето дело и се огорчавал в сърцето си от престъпленията на човешкия род. Затова той решил да премахне всичко по света — както хората, така и животните, та да сложи край на неправдите. Не искал обаче делото му да бъде унищожено без остатък. Надявал се, че една нова, друга генерация хора и животни ще се окаже по-послушна и ще създаде по-добър, по-щастлив свят. Между грешниците само богобоязливият Ной се радвал на благосклонност пред очите на Бога. Той имал трима синове: Сим, Хам и Иафет, които също не се били отклонили от пътя на правдата. По поръчение на Бога Ной построил ковчег от гоферово дърво, а пролуките запълнил със смола. Ковчегът бил дълъг триста лакти, широк петдесет лакти и висок тридесет лакти, имал три ката, но само един прозорец и една врата. Ной построил ковчега с помощта на синовете си, при все че тогава бил вече на 600 години. Щом Бог видял, че ковчегът е готов, обявил, че ще изпрати на земята потоп. Решил да спаси само Ной, жена му и тримата му синове с жените им, а така също по една двойка от всички четириноги, влечуги и птици, за да се размножават отново. Ной вкарал животните в ковчега, натрупал храна и се затворил вътре заедно със семейството си. След седем дни се излял проливен дъжд, който продължил четиридесет дни и четиридесет нощи. Водата се надигала и надигала, докато накрай заляла цялата земя и дори най-високите планини потънали в нея. Всичко живо, хора, животни и птици, загинало. Само ковчегът на Ной заедно с неговото семейство и животните се носел по повърхността на водната шир. Най-сетне дъждът престанал, но водата спадала много бавно и още сто и петдесет дни не се виждал нито къс от суша. На седмия месец ковчегът заседнал на върха на планината Арарат в Армения, а на десетия месец планинските върхове се показали от водата. Ной почакал още четиридесет дни, а после пуснал през прозореца една врана, за да се убеди дали тя ще намери суха земя. Но птицата веднага се върнала в ковчега. След това Ной пуснал гълъб, но и той се върнал, понеже не намерил място, където би могъл да кацне. След още седем дни пак пуснал гълъба и тогава той се върнал привечер с маслинено клонче в човката, което показвало, че по земята са се появили сухи места. Почакал още нови седем дни и за трети път пуснал гълъба на свобода, но този път той не се върнал, защото земята била напълно изсъхнала. Ной излязъл от ковчега и построил олтар, за да принесе жертва на Своя Господ в знак на благодарност за спасението му. Йехова решил, че никога вече няма да наказва човечеството с потоп и в знак на вечен съюз с всички живи същества по земята окачил на небето лъчезарната седмобагрена дъга. Ной отново се заловил да обработва земята и да отглежда добитък. Засадил лозе и дори се научил да прави вино. Веднъж си пийнал малко повече и замаян свалил дрехите от себе си, та съвсем гол заспал в шатрата. Намерил го в такова състояние Хам, баща на Ханаан, и, като се душел от смях, съобщил на братята си какво видял. Но Сим и Иафет проявили по-голямо уважение към баща си: извърнали очи, за да не видят голотата му, и го покрили с плащ. Когато Ной се събудил и чул за държанието на Хам, изпаднал в такъв гняв, та го проклел и предсказал, че неговите потомци ще станат роби на поколенията на Сим и Иафет. След потопа Ной живял още 350 години, следователно в момента на смъртта си бил на 950 години. От неговите синове произхождали трите големи групи от човешкия род, който населява земята. Иафет станал родоначалник на народите от Севера, от Сим произлезли семитите, а Хам дал началото на африканското население, хамитите. Един от потомците на Хам бил Нимрод, който се проявил пред Господа като голям ловец.
Вавилонската кула
Отначало хората говорели на един език. Те населявали Сенаарската земя в поречието на Тигър и Ефрат. Земята там била необикновено плодородна, затова живеели все по-добре. Това ги направило много горди и те решили да построят кула, която да достигне с върха си до самото небе. Като строителен материал вместо камъни употребили печени в огън тухли, които споявали с глина. Кулата растяла все по-високо, докато Йехова се разтревожил и решил да я разгледа. Разсърдила го човешката суетност и объркал езиците на хората, за да не могат да се разбират помежду си. По тая причина между строителите настъпил такъв хаос, че те трябвало да се откажат от по-нататъшния строеж, и се пръснали по всички страни на света, като оставили натрупания строителен материал, както и инструментите, с които си служели. А градът, където се издигала кулата и където станало смесването на човешките езици, бил наречен Вавилон.