Тръгвайки заедно с нормален ход от площад Бересфорд, те продължили в следния ред: улиците Гардинър Лоуър, Гардинър Мидъл и площад Маунтджой на запад; после, вече с доста позабавен ход двамата по погрешка завили вляво към площад Гардинър и стигнали чак до ъгъла с улица Темпъл на север; после с още по-забавен ход със спирания и на пресекулки завили надясно по улица Темпъл, на север, чак до площад Хардуик. Напредвайки, с различна крачка и с отпусната походка, прекосили по диагонал двата площада преди църквата Сейнт Джордж, тъй като винаги е по-напряко по хордата, отколкото по дъгите, които се явяват части от окръжността.

И над какви теми умувал този двуумвират по време на пътешествието?

Музика, литература, Ирландия, Дъблин, Париж, приятелство, жени, проституция, диети, влиянието на газовото осветление или на лампите с нажежена жичка върху растежа на съседните парахелиотропни дървета, поставянето на спомагателни открити общински боклукчийски кофи, римокатолическата църква, обетът за безбрачие на свещениците, ирландската нация, йезуитското образование, служебните кариери, изучаването на медицина, отминалите дни, вредното влияние на предсъботните дни^[2], припадъкът на Стивън.

Успял ли Блум да открие общи черти на сближение в техните респективно сходни и несходни реакции към действителността?

И двамата проявявали подчертано предпочитание към художествените внушения на музиката, много повече отколкото към тези на пластичните изкуства и живописта. И двамата харесвали континенталния начин на живот повече от островния, както и Отсаматлантика повече от Отвъдатлантика като място за живеене. И двамата били отрано закърмени с добра домашно възпитание и били наследили типичното за неправоверния упорство, изразявайки всевъзможни съмнения по отношение на много ортодоксални религиозни, национални, социални и етически доктрини. И двамата признавали влиянието на магнетичното привличане между половете като ту стимулиращо, ту притъпяващо сетивата.

Имало ли разминаване в техните възгледи по определени точки?

Стивън изразявал открито несъгласие с мнението на Блум, че човек трябва сам да усъвършенства начина си на хранене и живот в градска среда, докато Блум мълчаливо се разграничавал от мнението на Стивън за вечното утвърждаване на човешкия дух в литературата. Блум се съгласявал тихомълком с мнението на Стивън, че е необходима поправка в анахронизма, който се получава при определяне датата, на която била покръстена ирландската нация от друидизъм в християнство от Патрик, син на Калпорний, син на Потитий, син на Одисей, изпратен от папа Целестин I в годината 432 по време на царуването на Лиъри и чак до годината 260 или там някъде по време на царуването на Кормак Макарт († 266 сл. Хр.), задавил се от неправилно преглъщане на храна^[3] в Слети и погребан в Рознари. Припадъкът, който според Блум се дължал на слабост и недояждане, както и на определени химически съставки с различни по количество нечисти примеси и алкохолен градус, чието действие било ускорено от умствено изтощение и забързаното световъртене при пълно отпускане, Стивън описал като причинен предимно от повторната поява на ранноутринния облак (съгледан и от двамата, но от различни гледни точки на наблюдение, а именно Сандикоув и Дъблин), който в началото не изглеждал по-голям от женска длан.

Имало ли поне един въпрос, по който мненията им да са еднакви и отрицателни?

Влиянието на газовото и електрическото осветление върху растежа на съседните до източника на светлина парахелиотропни дървета.

В миналото Блум обсъждал ли е такива въпроси по време на нощните си разходки?

През 1884-а с Оуен Голдбърг и Сесил Търнбул нощем по градските алеи между авеню Лонгуд и ъгъла с Ленард и от ъгъла с Ленард и улица Синг и улица Синг и авеню Блумфийлд. През 1885-а с Пърси Апджон вечер, когато се облягали на дувара между вила Гибралтар и резиденция Блумфийлд в Клъмлин, баронство Ъпъркрос. През 1886-а от време на време със случайни познати и перспективни купувачи пред къщни прагове, предни веранди и третокласни вагони на влакове в предградията. През 1888 доста често с майор Брайън Туийди и неговата дъщеря госпожица Мариън Туийди — заедно и поотделно в къщата на Матю Дилън в Раундтаун. Веднъж през 1892-а и веднъж през 1893-а с Джулиъс Мастиански, и в двата случая в гостната на неговата (на Блум) къща на улица Ломбард Уест.

Във връзка с тази безсистемна поредица от срещи през 1884, 1885, 1886, 1888, 1892, 1893 и 1904 какви мисли вълнували Блум по отношение на времето и мястото на тяхната поява?

Той смятал, че прогресивното разширяване на полето на индивидуалното човешко развитие и съответното придобиване на опит е съпроводено от подчертано регресивна рестрикция в областта на общуването и междуличностните отношения.

Като например?

Например преминал от несъществуване към съществуване в очите на мнозина и бил приет като такъв; тоест съществуване със съществуване, с всекиго, както всеки с всекиго: после минал от съществуване към несъществуване в очите на мнозина, невъзприет от всекиго.

Какви действия предприел Блум при пристигането им на местоназначението?

На четвъртото от равноотстоящите и нечетен брой стъпала пред къщата на улица Екълс номер 7, той механично пъхнал ръка в задния джоб на панталона си, за да извади ключа.

И бил ли там?

Ключът се намирал в същия този джоб, но на панталоните, които носел по-предишния ден.

Защо ядът му бил два пъти по-голям?

Заради забравянето, а и защото си спомнил, че на два пъти си бил напомнил мислено да не забравя.

Тогава пред какви възможности била изправена двойката, останала без ключ преднамерено и (съответно) непреднамерено?

Да влезе или да не влезе. Да почука или да не почука.

Решението на Блум?

Да прибегне до хитрина. Прескочил ниската оградка на дворчето пред сутерена, като прехвърлил крак през перилата, притиснал шапка върху главата си, хванал се за два железни върха от по-ниските, свързани едно с друго перила и преградки, постепенно наклонил тялото си от височина пет фута девет инча и половина до височина два фута и десет инча от повърхността на плочника, осигурявайки по този начин свободно движение на тялото си, после се пуснал от перилата и свил тялото си на топка в готовност да поеме удара от падането.

И паднал ли?

В съответствие с телесното си тегло от единайсет стона и четири фунта по английската измервателна система и според показанията на градуирания кантар за редовно самоследене на теглото в помещението на Франсис Фрьодман, фармацевт, на улица Фредерик Норт номер 19, по време на празника Възнесение Господне, който се паднал на дванайсетия ден от месец май във високосната хиляда деветстотин и четвърта година от християнската ера (пет хиляди шестстотин шейсет и четвърта от еврейската и хиляда триста двайсет и втора от мюсюлманската) златно число 5, епакта 13, соларен цикъл 9, Господни букви С В, римски индикт 2^[4], Юлиански период 6617, MXMIV^[5].

Надигнал ли се без последствия от удара?

Като възвърнал стабилното си равновесие, той се изправил съвсем непострадал, макар и разтърсен от удара, повдигнал резето на вратата към дворчето на сутерена, прилагайки сила в свободния му край по закона на лост от първи род в опорната точка, и по този начин добил заобиколен достъп до кухнята през съседното черно помещение за миене на съдове, драснал клечка Луцифер^[6], пуснал на свобода запалителния светилен газ чрез отвинтване на вентила, запалил го, лумнал висок пламък, който чрез допълнително регулиране той намалил до спокойно светене, след което запалил и малка преносима свещ.

Междувременно каква разнородна поредица от образи събудило това в ума на Стивън?

Облегнат на перилата на сутеренното дворче, той видял през прозрачните кухненски стъкла мъж, който регулирал пламъка на газта със сила четиринайсет свещи, мъж, който запалил свещ, който събул едната си обувка, после втората, мъж, който излязъл от кухнята със свещ, чиято сила на светене се равнявала на една свещ.

И появил ли се някъде другаде този човек?

След промеждутък от четири минути мъждукащият пламък на неговата свещ промержелял през полупрозрачния и полукръгъл стъклен витраж над вратата към антрето. Вратата се завъртяла плавно на пантите си. В отворилото се пространство пред прага отново се появил същият мъж без шапка, със свещ.

Стивън отвърнал ли на знака му?

Да, и тихо влязъл, помогнал му да сложи обратно веригата на вратата, после тръгнал безшумно по коридора подир гърба на мъжа, подир фъфлещите му стъпки и запалена свещ, покрай светлеещ процеп под друга врата вляво, после леко и внимателно по извита стълба от повече от пет стъпала вдясно и оттам в кухнята в къщата на Блум.

Какво направил Блум тогава?

Той угасил свещта с рязко, насочено срещу пламъка издухване, придърпал два чамови стола до огнището, един за Стивън — с гръб към гледащия в сутерена прозорец, и един за себе си, да го използва, когато му потрябва, после паднал на едно коляно, привел се над огнището и взел да стъкмява клада от кръстосани насмолени трески и разноцветни хартийки, както и от неправилните многоъгълници на първокачествените брикети по двайсет и един шилинг за тон, купени от склада на господата Флауър и Макдоналд на улица Д’Олиер 14, запалил я на три различни места, където стърчали връхчетата на хартията, с помощта на една-единствена кибритена клечка Луцифер, и така отприщил потенциалната енергия, която се съдържа в горивото, оставяйки неговите въглеродни и водородни елементи да се свържат с кислорода във въздуха.

За какви подобни видения се размислил Стивън?

За други хора на други места и по друго време, които били падали на едно коляно или на две, разпалвайки огнището за него, за брат Майкъл от Христовите братя в лечебницата на колежа в Клонгоус Уд, Салис, графство Килдеър; за собствения си баща Саймън Дедалус в голата, напълно необзаведена стая в първото му жилище в Дъблин, на улица Фицгибън номер 13; за кръстницата си госпожица Кейт Моркън в къщата на умиращата й сестра госпожица Джулия Моркън на Ъшърс Айланд номер 15; за майка си Мери, съпруга на Саймън Дедалус, в кухнята на номер 20 на улица Норт Ричмънд рано сутринта на празника на свети Франциск Ксаверий през 1898-а; за декана по учебните занимания, отец Бът, в лабораторията по физика на колежа, площад Стивънс Грийн номер 16; за сестра си Дили (Дийлия) в къщата на баща си в Кабра.

Какво видял Стивън, като вдигнал взор на височина един метър над огнището към отсрещната стена?

Под редица от пет пружинени домашни звънци, върху криволинейно въже, опънато между две кукички напряко в нишата до комина, висели четири малки квадратни кърпички, проснати една до друга, незащипани, после редица от съседни правоъгълници и един чифт сиви дамски чорапи с двойно пресукана нишка на петите и горния край за жартиерите, проснати в обичайното си положение, защипани с три щръкнали дървени щипки за пране — две в двата външни края и третата — в точката на съединяване.

Какво видял Блум върху кухненската печка?

Върху дясната (по-малка) плоча видял синя емайлирана съдинка, а върху лявата (по-голяма) плоча — черен метален чайник.

Какво направил Блум при печката?

Преместил съдинката върху лявата плоча, надигнал се и занесъл металния чайник до умивалника, пуснал водата да потече, като развъртял крана на чешмата.

И потекла ли тя?

Да. От резервоара в Раундуд в графство Уиклоу с кубичен капацитет от 2400 милиона галона, после потънала в подземния водопровод с филтриращи системи от единични и двойни тръби, построени при първоначално планирана стойност от пет лири на линеен ярд, покрай Даргъл, Ратдаун, Глен-ъф-дъ-Даунс и Калоухил към водохранилището от 26 акра при Стилоргън, едно разстояние от 22 изисквани от закона мили, оттам, през система от спомагателни водоеми, под наклон от 250 фута към градските покрайнини край моста Юстас, по улица Ъпър Лесън, въпреки че поради продължителната лятна суша и дневното подаване от 12 и половина милиона галона, нивото на водата било спаднало под ръба на преливника, поради което градският инспектор по водопроводно дело, господин Спенсър Харти, строителен инженер, по настояване на комисията по водоснабдяване бил забранил използването на градските води за други цели освен консумация (опасявайки се от замърсяване на питейната вода с вода от каналите Град и Ройъл, както това се случило през 1893-а), особено след като Комисията по прилагане на закона за социално подпомагане в Южен Дъблин, въпреки строго определеното количество от 15 галона на човек дневно, доставяни през тръба с шестинчово сечение, били обвинени в надлимитна злоупотреба от 20 000 галона на вечер според показанията на водомерите и според потвържденията на юрисконсулта към общината, господин Игнейшъс Райс, адвокат, с което се оказало, че е ощетена една друга част от обществото, състояща се от редовни данъкоплатци, платежоспособни и благонадеждни.

От какво във водата се възхитил Блум, водолюбителят, водочерпецът, водоносецът, водоведът, когато отново се върнал при печката?

От нейната универсалност: нейното демократично равенство и верността й към природата си в търсене на собственото си ниво; нейната необятност в океана според Меркаторовата проекция^[7]; нейните неизмерими дълбини в Сундамската падина на Тихия океан, надвишаваща 8000 клафтера; неспокойствието на нейните вълни и повърхностни частици, които, всяка по реда си, опират във всички точки на крайбрежието; независимостта на нейните съставни части; изменчивостта на морските състояния; хидростатичната й инертност, когато е в покой; хидрокинетичната й набъбнала заобленост, както по време на квадратурен, така и по време на максимален прилив; нейното утихване след буря; нейната стерилност при циркумполярните вечни ледове, арктически и антарктически; нейното значение за климата и търговията; нейното превъзходство над сушата в съотношение 3 към 1; нейната безспорна хегемония, ширнала квадратните си левги до безкрая в областта под субекваториалния тропик на Козирога, всевечната й непоклатимост в нейния прастар басейн; нейното жълтеникавокафяво дъно; нейната способност да разтваря и да задържа в разтворено състояние всички разтворими субстанции, включително милиони тонове най-скъпоценни метали; нейното бавно и упорито разяждане на полуострови и вдадени навътре в морето носове; нейните алувиални наноси; нейната тежест, обем и плътност; нейната невъзмутимост в лагуни и високопланински езерца; различното преливане на нейните цветове и отсенки в зоните с топъл, умерен и студен климат; нейните транспортни възможности и разклоненията на континенталните й води, реки, вливащи се една в друга по пътя си към океана с всички техни притоци и презокеански течения; морски течения, северни и южни екваториални магистрали; нейната неимоверна мощ при подводни земетресения, порои, артезиански кладенци, изригвания, буйни потоци, водовъртежи, пълноводни разливи, прииждащи порои, мъртви вълнения, вододели и водораздели, гейзери, водопади, въртопи, водни стихии и хали, заливания и преливания, потопи, внезапни дъждовни урагани; нейната необятна околоземна ахоризонтална крива; нейната пролетна потайност, латентната й влага, разкриваема чрез върбови пръчки или хидрометрични инструменти, например дупката в дувара на Аштаунската порта, нейната способност да насища въздуха, да дестилира росата; простотата на нейния състав, две части водород и една част кислород; нейните лечебни свойства; нейната способност да задържа телата на повърхността във водите на Мъртво море: тихата й, неуморима експанзия, с която завладява сухи корита, дерета и оврази, празни язовири, с която прониква в пропукани корабни корпуси: способността й да очиства, да утолява жажда, да потушава огън, да подхранва растителността; нейната безпогрешност като парадигма и парагон; нейните превъплъщения в изпарения, мъгли, облаци, дъжд, суграшица, сняг, градушка; нейната сила, заприщена в яки метални хидрокранове; неизброимостта на нейните форми в езера и заливи, в морски ръкави и речни извивки, в тесни проливи и лагуни, в атоли и архипелази, в притоци, фиорди и канали, в разливни устиета и морски течения; нейната твърдост в глетчери, айсберги и плаващи ледени късове; нейното послушание в хидравлични мелници, водни и воденични колела, турбини, динамомашини, електростанции, цехове за избелване, работилници за щавене и мъналки; нейната полезна работа в канали, реки, стига да са плавателни, в плаващи и сухи докове; нейният потенциал, ако се впрегне енергията на приливите й или пък на водопадите, които се спускат от едно ниво на друго; нейната подводна фауна и флора (анакустична, фотофобна), която по брой, ако не буквално, се равнява на обитателите на цялото земно кълбо; нейното вездесъщие поради това, че съставлява 90% от човешкото тяло; пагубните вреди от нейните изпарения и миазми в болестотворни езера, в гибелни мочури и тресавища, зловонието на вазите с увехнали цветя и на застоялите блата при гаснеща луна.

След като вече сложил напълнения дополовина чайник да се топли, защо се върнал при все още отворения кран на чешмата?

За да измие изцапаните си ръце с частично изтънелия калъп сапун Барингтън с лимонено ухание, по който все още имало полепнала хартия (купен преди тринайсет часа за все още неплатените четири пенса) в прясната студена, никога непроменяща се и винаги променяща се вода, да ги изсуши — и лицето, и ръцете, — в грубата ленена кърпа с червена ива, поставена на въртяща се дървена ролка.

Каква причина посочил Стивън за това, че отклонил предложението на Блум?

Че бил хидрофоб, че ненавиждал частичния контакт чрез топване или пък тоталния чрез потопяване в студена вода (бил се къпал за последен път през месец октомври предната година), мразел воднистата субстанция, наподобяваща стъкло и кристал, нямал никакво доверие на разводнени мисли и език.

Какво спряло Блум да посъветва Стивън относно неговата хигиена и профилактика, към която би трябвало да се прибавят и предупреждения в полза на предварителното намокряне на главата и съкращаването на мускулите при енергично наплискване на лицето и врата, на торакалната и епигастралната област при къпане в море или езеро, тъй като онези части на човешката анатомия, които са най-чувствителни към студа, са тилът, стомахът и тенарът или стъпалото на крака?

Несъвместимостта на водата с изменчивите капризи на гения.

Какви други дидактически съвети премълчал Блум по подобни причини?

Например диетични: относно съответното процентно съдържание на протеин и калории в бекона, солената треска и маслото и отсъствието на първото във второспоменатото, както и изобилието на второто в първоспоменатото.

Кои, според мнението на домакина, били най-изявените качества на неговия гост?

Самоувереност, както и неговата неизменна и противоречива способност за самораздаване и самосъбиране.

Кое е онова съпътстващо явление, което налятата в съд течност извършва под влиянието на огъня?

Явлението кипене. Предизвикано от постоянния приток на въздух между кухнята и комина, затоплянето се предава от подпалените съчки дърва на лесновъзпламенимите многостенни бучки битумни брикети, които съдържат в пресованата си минерална форма шистови отломъчни вкаменелости от праисторически гори, които пък на свой ред са възникнали благодарение на слънцето, тоест на извечния източник на топлина (и лъчение), чийто обмен се осъществява в благодатната среда на вездесъщия излъчващ светлина и топлопроводен етер. Топлината (загряване чрез конвекция), влиза в кръгово движение, което се подпомага от самото горене, и по този начин се пренася непрекъснато и с увеличаващо се топлоизлъчване от топлинния източник към течността в съда, като се предава от неравната и нелъсната тъмна повърхност на металната плоча, като една част се отразява, една част се абсорбира, една част се излъчва по-нататък и по този начин температурата на водата постепенно се повишава от нормалната си стойност до точката на кипене и това повишаване на температурата идва в резултат на изразходването на 72 топлинни единици, които са необходими да повишат температурата на половин литър вода от 50° до 212° по Фаренхайт.

Кое е онова нещо, което показва, че температурното затопляне е завършило?

Двойното сърповидно изхвърляне на водна пара изпод капака на чайника, едновременно и от двете страни.

За какви лични цели Блум би могъл да използва вече кипналата вода?

За бръснене.

Какви са преимуществата на вечерното бръснене?

Наличието на по-мека брада; по-мека четка, особено ако неволно и непрестанно се забравя от бръснене до бръснене и престоява слепена от използваната пяна; по-гладка кожа, ако се случи неочаквано да срещнеш позната дама в закътано място в необичаен час; както и това, че можеш на спокойствие да поразсъждаваш върху изминалия ден; още усещане за чистота, когато се събудиш на следващия ден след ободрителния сън, тъй като сутрешните шумове, предупредителни и тревожни, дрънченето на гюмове за мляко, двойното почукване на пощаджията, четенето на вестник, препрочетен по време на сапунисването, повторното сапунисване на едно и също място, внезапен удар, гръм, мисълта за нещо търсено или мисъл непотърсена — всичко това може да причини прибързано потрепване на ръката, в резултат на което цъфва щръбка и пластир за кръпка, следва намокряне и поливане, които следва да се приложат мигновено.

Защо липсата на светлина го притеснява по-малко от наличието на шумове?

Поради увереността, която му дава усещането за допир посредством неговата твърда, силна, мъжка, женска, пасивна и активна ръка.

Какво качество притежава тя (неговата ръка) и какво контракачесто й влияе?

Нетрепването на уверената хирургическа ръка, но за разлика от хирурга, не би пролял човешка кръв дори когато делта оправдава средствата, защото дава предпочитание на природното лечение, хелиотерапията, психофизикотерапията, остеопатията.

Какво се вижда на долния, средния и горния рафт на кухненското шкафче, отворено от Блум?

На долния рафт има пет вертикално наредени чинии за закуска, шест хоризонтално наредени малки чинийки за закуска с обърнати върху тях чаши за закуска, една необърната, а изправена чаша за мустаци^[8], чиния от порцелан марка Краун-Дарби, четири бели чашки за варени яйца с позлатен ръб, отворена велурена кесийка с дребни монети, предимно медни, и стъкленица с ароматични бонбони виолетки. На средния рафт се виждаше нащърбена чашка за варено яйце, пълна с пипер, солничка, четири различни по вид черни маслини в омазнена хартия, празна месна консервена кутия на Плъмтри, овална кошничка, застлана с шумящо лико, а вътре в нея — една круша от сорта Джързи, половин бутилка бял диетичен портвайн, закупен от Уилям Гилби & Co, с наполовина съблечена мека розова хартиена обвивка, още пакет разтворимо какао Епс, пет унции от най-добрия сортов чай на Ан Линч от по два шилинга за фунт в смачкано пакетче от оловносива хартия, цилиндрична кутия с най-добрата захар на бучки, две глави лук, едната по-голяма, испанска, шише бира, другата, по-малката — ирландска, разрязана надве, разцъфнала по сечението и затова с по-силна миризма, бурканче със сметана от Образцовата ирландска мандра, кафява глинена каничка с вместимост четвърт пинта и със съдържание от четвърт пинта пресечено мляко смес, превърнато от стайната температура във вода, възкисела суроватка и полутвърди парченца, което прибавяше към количеството, извадено за закуската на господин Блум и госпожа Флеминг, състояща се от една английска пинта, тоест цялото първоначално доставено количество, още две скилидки чесън, половин пени и малка чинийка с резен пресни ребърца. На горния рафт беше строена батарея от бурканчена със сладко, различни по големина и произход.

Кое е това оставено върху покривката на кухненския шкаф нещо, което привлече вниманието му?

Четири многоъгълни парченца от два скъсани розови билета за залагане с номера 8 87 и 8 86.

Какви спомени временно набраздиха чедото му?

Спомени за съвпадения, за истини, по-странни от измислици, загатващи как ще свършат надбягванията с хандикап в Златната купа, за официалния и окончателен резултат, за които той бе прочел в Ивнинг Телеграф, късното розово издание, във файтонджийската бърлога при моста Бът.

Къде другаде бе доловил още по-предишни намеци за резултата, обективни или обективизирани?

В лицензираното заведение на Бърнард Кърнан на номера 8, 9 и 10 на улица Литъл Бритън; в лицензираното заведение на Дейвид Бърн на номер 14, улица Дюк; на улица О’Конъл Лоуър, пред Греъм Лемънс, когато един мрачен субект пъхна в ръката му листче за хвърляне (впоследствие захвърлено), възхваляващо пророк Илия, възстановителя на Ционската църква; на площад Линкълн, пред заведението на Ф.У. Суени & Co (с ограничена отговорност), лицензирани фармацевти, точно когато Фредерик М. (Бантъм) Лайънс бързо и на няколко пъти му бе поискал, прочел и върнал екземпляра на последното издание на Фриманс Джърнъл и Нашънъл Прес, който се канеше да захвърли (впоследствие захвърлен), а след това бе продължил към ориенталската сграда на Турски топли бани на номер 11, улица Ленстър, със светлината на вдъхновението, грейнала върху лицето му, а в ръцете си носи завета на своя народ, издълбан на езика на пророчествата.

Какви смекчаващи съображения успокоили тревогата му?

Трудностите на тълкуването, тъй като смисълът на всяко събитие се узнава след неговото случване и често е така променлив, както акустичното уведомление, което идва подир електрическото изпразване, както и точното съпоставяне на действителните загуби в случай на погрешно тълкуване в общия сбор на възможните загуби, явяващи се за сметка на пропуски в първоначалното успешно тълкуване.

Неговата склонност?

Да не рискува — нямаш очаквания, нямаш разочарования — и беше удовлетворен.

Какво го удовлетворявало?

Това, че не е претърпял действителни загуби. Че е допринесъл за действителните печалби на други. Светлина за неверниците.

Как Блум приготвил лека закуска за неверника?

В две чаши за чай сложил две равни лъжици, общо четири, от разтворимото какао Епс, след което продължил според напътствията, напечатани върху етикета, като първо изчакал достатъчно дълго, за да се разтвори какаото, после добавил предписаните съставки за окончателното приготовление според указания начин и в съответствие с посоченото количество.

Какви знаци на престараване и специално гостоприемство показал домакинът пред своя гост?

Отказал се от домакинското си право върху чашата за мустаци, имитация на порцелана Краун-Дарби, която му била подарена от единствената му дъщеря Милисент (Мили), като я заменил с чаша, еднаква с тази на госта си, след което сипал повече на госта си, а на себе си — по-малко от гъстата сметана, която поначало се пазела единствено за закуската на неговата съпруга Мариън (Моли).

Осъзнал ли гостът тези жестове на гостоприемство и бил ли признателен за тях?

Самият домакин шеговито насочил вниманието му към тях, а той пък ги приел сериозно, докато двамата отпивали в шеговито мълчание от масовия продукт на Епс, от насъщното какао.

Имало ли е други жестове на гостоприемство, които той премислял, зла потиснал, запазвайки ги за друг човек, както и за себе си, но при бъдещи случаи, с които да продължи започнатото приятелство?

Зашиването на една раздрана цепка с дължина инч и половина от дясната страна на сакото на госта. Както и да подари на госта си една от четирите дамски носни кърпи, ако и когато се увери, че вече са в подходящ за подаряване вид.

Кой отпивал по-бързо?

Блум имал преднина от десет секунди на старта при първото отливане, а от вдлъбнатината на лъжицата по протежение на цялата й дръжка имало постоянен приток на топлина, три отпивания срещу едно на опонента, после шест на две, девет на три.

Какво друго съпътствало този негов многократен акт?

Като отсъдил чрез наблюдение, ала по погрешка, че смълчаният му събеседник е потънал в творческо съчинителство наум, той се размислил върху удоволствията, които сам бе преживял навремето в областта на литературата, търсейки в нея по-скоро предписания и указания, а не толкова развлечения, като неведнъж разгръщал пиесите на Уилям Шекспир, за да открие там разрешение на собствените си мъчителни, къде въображаеми, къде действителни проблеми.

И намерил ли търсеното разрешение?

Въпреки внимателното препрочитане на отделни класически откъси с помощта на речник останал с неоснователното убеждение, че текстът не съдържа отговори на всички интересуващи го въпроси.

Как завършва първото му оригинално поетическо произведение, написано от него, многообещаващ поет, още на единайсетгодишна възраст през 1877-а по случай обявяването на три награди съответно от по 10, 5 и 2,6 шилинга от списание Трилистна детелина, седмичник?

Амбиция една ме мъчи

да видя под печат стиха си.

Надям се, място все ще се намери

и събрат все някой, без да се чумери,

ще сложи името ми с намерение

да ви покаже що е вдъхновение.

Искрено Ваш: Л. Блум

Открил ли той четири на брой разединяващи ги фактора между временния си гост и себе си?

Име, възраст, раса, вяра.

Какви анаграми бил комбинирал от името си още като млад?

Леополд Блум

Елподбомул

Молдопелуб

Болопедум

Оулд Олебо, депутат.

Какъв акростих, съчинен по абревиатурата на първото му име, изпратил той (кинетичен поет^[9]) на госпожица Мариън Туийди на 14 февруари^[10] 1888-а?

Поетите във рима често пеят,

От музика прелива им стихът.

Лелеят химни да светлеят,

Да къпе се във тях светът.

Изпи ме ти, сега ела и ме вземи.

Какво му попречило да довърши една актуална песен (музика от Р. Г. Джонстън) върху отминали събития и настоящи случки, озаглавена Ако Брайън Бору можеше да се върне и да види стария си Дъблин сега, поръчана му от Майкъл Гън, наемател на театъра Гейъти, намиращ се на номера 46, 47, 48, 49, улица Саут Кинг, за да бъде включена в шеста сцена, долина от елмази, при второто поставяне (30 януари 1893-а) на голямата ежегодна коледна пантомима Синдбад мореплавателя (написана от Грийнлийф Уитиър, декори Джордж А. Джаксън и Сесил Хикс, костюми госпожа и госпожица Уийлан, постановка Р. Шелтън, 26 декември 1892 г. под личното ръководство на госпожа Майкъл Гън, хореография Джеси Ноар, арлекинада Томас Ото) и изпята от Нели Буверист в главната роля?

Първо, колебанията между събития от имперски и местен интерес, както и предугажданият диамантен юбилей на кралица Виктория (родена 1820-а, на престола от 1837-а) и постугажданото откриване на новия градски рибен пазар; второ, опасения за готвено противопоставяне от страна на екстремистки кръгове по въпросите на съответните визити на Техни кралски височества, херцогът и херцогинята на Йорк (действителни) и на Негово величество крал Брайън Бору (въображаем); трето, конфликт между професионалния етикет и професионалното съперничество, свързан с неотдавнашното издигане на Големия мюзикхол на пристана Бърг и на Кралския театър на улица Хокинс; четвърто, една объркана разстроеност в резултат на състраданието към неинтелектуалното, неполитическо и неактуално излъчване от физиономията на Нели Буверист и похотливостта, породена от показването на бели части от нейното неинтелектуално, неполитическо и неактуално долно бельо, докато тя (Нели Буверист) се намира в него; пето, трудностите при подбора на подходяща музика и хумористични алюзии от Шеги и смешки за случки човешки (1000 страници е по един смях на всяка); шесто, римите, хомофонични и какофонични, свързани с имената на новия кмет, Даниъл Талън, новия главен шериф Томас Пайл и новия правителствен юрисконсулт Дънбар Плънкет Бартън.

Каква връзка съществувала между възрастта им?

Преди 16 години, през 1888-а, когато Блум бил на сегашната възраст на Стивън, Стивън бил на шест годинки. След 16 години през 1920-а, когато Стивън ще бъде на сегашната възраст на Блум, Блум ще бъде на 54. През 1936, когато Блум ще бъде на 70, а Стивън на 54, тяхното първоначално възрастово съотношение от 16 към 0 ще стане 17½ към 13½, като съответно пропорцията ще се увеличава при всяко добавяне на произволен брой бъдещи години, защото ако съотношението, съществуващо през 1883-а, би останало неизменно, ако, разбира се, приемем, че това изобщо е възможно, дотогава, а именно през 1904-а, когато Стивън е на 22, Блум би бил на 374, а през 1920, когато Стивън ще бъде на 38, тоест на сегашната възраст на Блум, Блум би бил на 646, докато през 1952, когато Стивън би достигнал максималната следпотопна^[11] възраст от 70 години, Блум, би трябвало вече да е живял 1190, тъй като се явява роден през 714, а това би означавало, че вече е надминал с цели 221 години максималната предпотопна възраст, тази на Матусал, а именно 969 години, докато, ако Стивън би продължил да живее, докато достигне тази възраст през 3072 сл. Хр. Блум би трябвало да е живял 83 300 години, тъй като тогава излиза, че би трябвало да е роден през 81 396 пр.Хр.

Какви събития биха обезсилили тези изчисления?

Прекратеното съществуване на двамата заедно или поотделно, въвеждането на нова ера или нов календар, унищожението на света и последвалото го изтребление на човешкия род, нещо неизбежно и непредсказуемо.

Колко предишни срещи доказват тяхното отдавна съществуващо запознанство?

Две. Първата в люляковата градина в къщата на Матю Дилън, вила Медина, улица Кимидж, Раундтаун, през 1887-а, в присъствието на майката на Стивън, когато Стивън бил на пет годинки и отказал да подаде ръка за поздрав. Втората в кафенето на хотел Брезлин в един дъждовен неделен ден през януари 1892-а, в присъствието на бащата на Стивън и дядовия му брат, когато Стивън бил на пет годинки.

Блум приел ли поканата за обяд, отправена от сина и след това повторена и потвърдена от бащата?

С големи благодарности, с оценяване на жеста, с най-искрена признателност, от сърце и душа, най-благодарствено изказал съжаление и отказал.

Разговорът им по повод тези спомени дали пък не разкрил и трета свързваща ги нишка помежду им?

Госпожа Райордан, вдовица със самостоятелен доход, бе живяла в къщата на родителите на Стивън от 1 септември 1888-а до 29 декември 1891-а, а също така бе живяла през 1892, 1893 и 1894 в хотел Сити Армс със съдържателка Елизабет О’Дауд, на улица Пръша номер 54, където през част от времето в годините 1893 и 1894 служела и като постоянен доносник и консултант на Блум, който обитавал същия хотел, тъй като тогава работел при Джоузеф Къф от Смитфийлд номер 5 като контрольор, надзираващ продажбите в намиращия се в съседство Дъблински пазар за добитък на Северния обиколен път.

Блум извършвал ли е спрямо нея някакви дела на човешко милосърдие?

Понякога, в топли летни вечери, извеждал немощната вдовица със самостоятелен, макар и ограничен доход, в инвалидната й реконвалесцентна количка, чиито колела се въртели бавно, чак до ъгъла на северния обиколен път точно срещу кантората на господин Гавин Лоу, където обичала да остава известно време и да оглежда през военния си бинокъл с една леща непознатите граждани в трамваи, в двуколки с напомпани пневматични гуми, наемни файтони, велосипеди за двама, частни и наемни фиакри, закрити ланда, малки, теглени от понита коли и дълги открити четириколки, които прекосявали града от центъра към парка Феникс и обратно.

Защо продължавал да извършва тези бдения с пълна невъзмутимост?

Защото на младини често обичал да седи и наблюдава през изпъкналата окръгленост на пъстрия витраж непрекъснато променящата се гледка навън, пешеходци, четириколки, велосипеди и всевъзможни други сухопътни превозни средства, които отминавали бавно, бързо, равно, плавно, обикаляли наоколо и наоколо по кръглия ръб на въртящото се кълбо.

Какви отчетливи спомени пазел всеки от двамата сега, осем години след смъртта й?

По-възрастният си спомнял играта й на безиг, с карти и пулове, нейния териер Скай, нейното предполагаемо богатство, нейните прояви на бездушие и начеващата й катарална глухота; по-младият — нейната лампа с масло от рапица пред статуята на Непорочното зачатие, нейните две четки за дрехи със зеленото кадифе на гърба и с кафявото кадифе на гърба, едната се казвала Чарлс Стюарт Парнел, а другата Майкъл Давит, както и нейните книжни салфетки.

Имало ли начин да си възвърне младостта, която спомените на по-младия му събеседник събудили у него?

Упражненията, препоръчвани в книгата на Юджин Сандау Физическата сила и как да я придобием, които преди изпълнявал вкъщи, макар е нередовно, впоследствие съвсем зарязал, а те били предназначени специално за чиновници, заети с работа на бюро, както и онези, при които трябвало да се съсредоточи пред огледалото и да раздвижи всичките групи лицеви мускули, в резултат на което да се получи едно приятно отпускане и още по-приятно възвръщане на младежката жизненост.

Имал ли е някакви специални атлетически наклонности на млади години?

Въпреки че вдигането на щанги не било по силите му, а за пълен кръг на успоредката не му достигал кураж, все пак в гимназията се изявил с издръжливостта си при вдигането на крака под прав ъгъл спрямо тялото на успоредката, поради силно развитите си и доста твърди коремни мускули.

Някой от двамата намекнал ли открито за съществуващите помежду им расови различия?

Нито един.

Какви, редуцирани до най-простата си реципрочна форма, били мислите на Блум относно мислите на Стивън за Блум и мислите на Блум относно мислите на Стивън за мислите на Блум относно Стивън?

Мислел, че той го смята за евреин, докато той знаел, че той знае, че той знае, че не е.

Ако премахнем спънките на сдържаността, какво било тяхното съответно потекло?

Блум, единственият мъжки транссъщен^[12] наследник на Рудолф Вираг (впоследствие Рудолф Блум) от Сомбатхей, Виена, Будапеща, Милано, Лондон и Дъблин и на Елън Хигинс, втората дъщеря на Джулиъс Хигинс (по баща Кароли) и Фани Хигинс (по баща Хегърти); Стивън първородният жив мъжки единосъщен наследник на Саймън Дедалус от Корк и Дъблин и на Мери, дъщеря на Ричард и Кристина Гулдинг (по баща Гриър).

Били ли са кръстени Блум и Стивън, къде и от кого, мирянин или духовник?

Блум (три пъти) от преподобния господин Гилмор Джонстън, бакалавър на изкуствата, еднолично, в протестантската църква Сейнт Николас от покрайнините, в Кум; от Джеймс О’Конър, Филип Гилиган и Джеймс Фицпатрик, съвместно, под една водна помпа в село Суърдс; и от преподобния Чарлс Малоун, кат. св., в църквата Тримата светци покровители, Ратгар. Стивън (веднъж) от преподобния Чарлс Малоун, кат. св., еднолично, в църквата Тримата светци покровители, Ратгар.

Съществува ли прилика в образованието на единия и на другия?

Ако поставим Стивън на мястото на Блум, тогава въпросният Стум би завършил успешно началното училище и гимназията. Ако поставим Блум на мястото на Стивън, въпросният Бливън би завършил успешно всички класове на подготвителния, началния, средния и гимназиалния курс; би взел всички възможни приемни и редовни изпити и би се дипломирал със степен в Кралския университет.

Защо Блум се въздържал да му каже, че затова пък редовно е посещавал университета на живота?

Защото се измъчвал от съмнението дали вече не е споменавал това свое наблюдение пред Стивън или пък Стивън да го е споменавал пред него.

Кои два вида темперамент представлявали те поединично?

Научният. Артистичният.

Какви доказателства привел Блум, за да докаже, че неговата вродена наклонност клони повече към приложната, отколкото към чистата наука?

Определен вид възможни открития, за които обичал да си мисли, когато след похапване до пресита полягвал по гръб, за да улесни храносмилането, стимулиран от идеята за това колко важни са онези изобретения, които вече представляват общодостъпен факт, ала навремето са били нещо съвсем революционно, като например въздухоплавателния парашут, рефлекторния телескоп, спираловидния тирбушон, безопасната игла, сифона за минерална вода, каналните шлюзове с ръчно отваряне и затваряне, смукателната помпа.

Тези изобретения били ли са по принцип предназначени за подобряване на възпитателната схема в детските градини?

Да, за да се изхвърлят оттам старите детски пушки с тапа, надуваемите мехури за плаване, прашките и всички други игри и играчки, които крият опасност. И на тяхно място да се въведат астрономически и калейдоскопични занимания, запознаване с дванайсетте зодиакални знака от Овен до Риби, миниатюрни механически планетарии, аритметични, ромбовидни и геометрични желатинови бонбони, бисквитки във формата на зоологически фигурки, футболни топки с изрисувана върху тях карта на земното кълбо, кукли, облечени в исторически костюми.

Какво го стимулирало допълнително в тези негови размишления?

Финансовият успех, постигнат от Ефраим Маркс и Чарлс А. Джеймс, първият чрез неговия базар за по един пенс на улица Джордж 42, Юг, а вторият в неговия магазин за по шест и половин пенса, с панаир на световната мода и изложба от восъчни фигури, на улица Хенри 30, вход по два пенса, за деца — един; както и безкрайните неразработени до този момент възможности в областта на това съвременно изкуство рекламата, което трябва да се свие до трибуквени моноидейни символи, вертикални за максимална видимост (предвидимост), или хоризонтални за максимална четливост (разчитаеми), с голяма магнетична сила и ефективност, които не само да привличат всяко реещо се внимание, но и да го грабват и обсебват, да го убеждават и принуждават да вземе решение на мига.

Например?

К. 11. Кайноус 11/— Панталони.

Къщата на Кийс. Александър Дж. Кийс.

Един лош пример?

Погледнете тази висока свещ. Изчислете кога ще догори и в замяна ще получите безплатно чифт специални обувки от истинска кожа и гарантиран блясък на стойност една свещ. Адрес: Баркли & Кук, улица Талбът 18.

Бацил-кил (Пудра против паразити).

Чудочист (Вакса за обувки).

Многоценен (Комбинирано джобно ножче с две остриета, тирбушон, пиличка и чистачка за лула).

Един недопустим пример?

С какво е пълен всеки дом без месните консерви на Плъмтри?

С кавги.

А с тях? Кънти от смях.

Произведени от Джордж Плъмтри, Мърчант Кий 23, Дъблин, по четири унции в кутия, поместено лично от градския съветник Джоузеф П. Нанети, депутат, Ротунда Уорд, улица Хардуик 19, точно под скръбни вести, некролози за годишнини и жалейки. Името върху етикета е Плъмтри. Плъмтри е месна консерва, регистрирана търговска марка. Примлясквайте бдително. Пазете се от месмитации. Като Плътми. Плътти. Мутри и Мъди.

Какъв пример привел той на Стивън, за да го посвети в тази изкусна оригиналност, въпреки че собственият келепир не води винаги към мир?

Лично хрумналият му и охулен проект за светеща кола-витрина, теглена от товарно животно, в която две елегантно облечени момичета да седят приведени над лист и да пишат.

Какво подсетило Стивън за сцената, която изплувала в главата му?

Самотен хотел в планински проход. Есен. Здрач. В камината гори огън. В тъмния ъгъл е седнал млад мъж. Влиза млада жена. Неспокойна. Самотна. Сяда. Отива до прозореца. Става. Сяда. Здрач. Мисли. Пише върху самотен хотелски лист хартия. Мисли. Пише. Въздиша. Колела и чаткане на копита. Изтичва навън. Той излиза от тъмния ъгъл. Сграбчва самотния хотелски лист хартия. Поднася го към огъня. Здрач. Чете. Самотно.

Какво?

Полегат, отвесно изправен, наклонен наляво почерк: хотел Куинс, хотел Куинс, хокуинс…

Какво подсетило Блум за сцената, която изплувала в главата му?

Хотел Куинс, Енис, графство Клеър, където Рудолф Блум (Рудолф Вираг) умира вечерта на 27 юни 1886-а, часът неупоменат, вследствие на превишена доза от самакитка (аконитин), взета доброволно под формата на антиневралгичен мехлем, съставен от две части аконитин за мазане и една част течен хлороформ (закупени лично от него в десет и двайсет сутринта на 27 юни 1886-а от аптеката на Франсис Денехи, на улица Чърч 17, Енис) след като си купил, но не вследствие на това, нова твърда сламена шапка в три и петнайсет през същия следобед на 27 юни 1886-а, много елегантна (след като, но не вследствие на това, си купил в горепосочените час и адрес горепосочената отрова), от магазина за текстилни стоки на Джеймс Кълън, на улица Мейн номер 4, Енис.

На какво се дължала тази омонимия, на информираност, съвпадение или интуиция?

На съвпадение.

Описал ли той сцената с думи, за да изплува пред очите на неговия гост?

Предпочел да гледа лицето на другия и да слуша неговите думи, благодарение на което потенциалът на разказа бил осъществен и кинетичният темперамент — облекчен.

Дали във втората разказана му сценка, описана от разказвача като Изглед към Палестина от връх Фасга или Притча за сливите, не видял само едно второ съвпадение?

Тя, както и предишната сценка, заедно с други неразказани, но съществуващи като естествена последица, към които могат да се добавят и есетата по различни теми и поучителни сентенции (напр. Моят любим герой или Не оставяй днешната работа за утре) били писани по време на ученическите години и според него съдържали сами по себе си и в съгласие със субективния фактор определени обещания за финансов, социален, личен и сексуален успех, специално събрани и избрани като образец на педагогически теми (със стопроцентова стойност) за работа в подготвителните и начални класове или пък, също така, издадени в печатна форма, по примера на прецедентите на Филип Бофоа или Доктор Дик или пък Хеблон^[13] с неговите Студии в синьо, в издание с ясно определен тираж и платежоспособен спонсор, или вербално използвани като интелектуален стимул за отзивчиви слушатели, мълчаливо одобряващи успешния разказ и поверително предугаждащи успешния край по време на постепенно удължаващите се нощи след лятното слънцестоене, което се очаква да настъпи след три дни, тоест в четвъртък на 21 юни (св. Алойзий Гонзага^[14]), когато слънцето ще изгрее в 3.33 и ще залезе в 8.29 ч.

Кой домашен проблем много повече, както и по-често от всеки друг, занимавал мислите му?

Какво да правим с нашите съпруги?

Какви били неговите хипотетични и възможни предложения?

Салонни игри (домино, халма, бълхи, пръчици, зарчета, карти, развали пет, безиг, двайсет и едно, разори човече, дама, шах или табла); бродиране, кърпене, плетене за нуждите на Полицейското общество за подпомагане на бедните с дрехи; музикални дуети, уроци по мандолина и китара, пиано и флейта, китара и пиано; писане на прошения към нотариусите, адресиране на пликове, два пъти в седмицата посещения на разнообразни забавления; търговска дейност в ролята на обаятелно властна господарка съдържателка, на която е приятно да се подчиняваш в някой прохладен магазин за млечни продукти или в топла тютюнджийница с диван; тайното удоволствие от еротичната възбуда в мъжки бардаци, но държавно контролирани и медицински инспектирани; светски визити на редовни, нечести, превантивни интервали с редовен, чест, профилактичен надзор, винаги в компанията на познати от женски пол с всепризната в квартала почтеност; вечерни образователни курсове, учредени със специалната цел да направят общото хуманитарното образование по-приятно.

Какви примери на недостатъчно умствено развитие у жена му го подтикнали към последното (девето) решение?

В свободните си моменти имала навика да издрасква цели листове хартия със знаци и йероглифи, за които твърдяла, че са гръцки, ирландски и староеврейски букви. Непрекъснато го разпитвала, на различни интервали от време, как се пише главната буква на името на един град в Канада, а именно Квебек. Почти нищо не разбирала от сложните политически игри, вътрешните, и от равновесието на силите, външните. При пресмятане на сбора на дадени сметки, често прибягвала до помощта на пръстите си. След приключване на лаконични епистоларни съчинения често забравяла оръдието на калиграфското изкуство в разяждащия пигмент, излагайки го по този начин на корозивното действие на железния сулфат, зеления камък, витриола и шикалките. Изписвала по-необикновените многосрични чуждици фонетично, по силата на погрешна аналогия, или и двете: метемпсихоза (като ментеб-сихоза), ананим (като известния лъжец, за когото се споменава в Светото писание^[15]).

За да постигне някакво привидно равновесие, с какво неутрализирала тези и други подобни недостатъци на собствената си интелигентност по отношение преценката си за хора, места и предмети?

С мнимия, на пръв поглед очевиден паралелизъм на перпендикулярните рамена на всички везни, доказани по силата на конструкцията. С противовеса на нейната житейска вещина при даване на преценки относно даден човек, доказани по силата на опита.

Как се опитвал той да излекува това нейно състояние на сравнителна неграмотност?

Всячески. Като оставял на видно място книги, разтворени на определена страница; като приемал за дадено, когато се мъчел да обяснява, че тя крие в себе си латентно познание; като в нейно присъствие открито се присмивал на други, неприсъстващи, за тяхното невежество.

На какъв успех се радвали опитите му за директно обучение?

Възприемала, ала далеч не всичко, само части от цялото, заслушвала се с интерес, поглъщала знанието с изненада, повтаряла усърдно, запомняла трудно, забравяла лесно, после си припомняла с известен страх, повтаряла погрешно.

Коя система се оказала по-ефективна?

Косвеното подмятане, включващо в себе си егоизъм и себелюбие.

Например?

Не обичала да носи чадър в дъжд, той обаче харесвал жени с чадър, не обичала да носи и новата си шапка в дъжд, той пък харесвал жени с шапка, купил й нова шапка за дъжд и тогава тя си сложила новата шапка, ала взела и чадъра за в случай на дъжд.

Приемайки аналогията, за която се намеквало в притчата на гостенина му, какви примери привел за постизгнаническа прослава?

Тримата големи търсачи на чистата истина, Мойсей Египетски, Мойсей Маймонид, автор на Море невухим (Пътеводител на колебаещите се) и Мойсей Менделсон, но сред тях от Мойсей (Египетски) до Мойсей (Менделсон) нямало по-велик от Мойсей (Маймонид).

Какво уточнение било направено от страна на Блум относно един друг, четвърти търсач на чистата истина, на име Аристотел, споменат, с позволение, от страна на Стивън?

Че въпросният търсач бил всъщност ученик на неизвестен философ-равин.

Били ли споменати други анапокрифни знатни синове на правото и на закона, и още деца на избрания или презряния народ?

Феликс Бартолди Менделсон (композитор), Барух Спиноза (философ). Мендоса (боксьор^[16]), Фердинанд Ласал (реформатор и участник в дуел).

Какви откъси от стихове на староеврейски и староирландски били цитирани със съответните модулации на гласа и превод на текстовете от домакина на госта и от госта на домакина.

От страна на Стивън: suil, suil, suil arun, suil go siocair agus, suil go cuin (върви, върви, върви, върви, ти скъпи мой, върви, пази се, отваряй си очите).

От страна на Блум: Kifeloch, harimon rakatejch m’baad l’zamatejch (твоите ланити под къдрите твои са като половинки нарови^[17]).

Как глифическото сравнение на фоническите символи на двата езика доказва устната традиция?

На предпоследната празна страница на една книга с ниска литературна стойност и озаглавена Сладостите на греха (извадена от Блум и така изманипулирана, че предната й корица да влезе в допир с повърхността на масата) с молив (предоставен от Стивън) Стивън изписа ирландските букви джи, и, ди и ем, в техния азбучен и модифициран вариант, а Блум на свой ред изписа староеврейските гимел, алеф, далет и (при липсата на мем) едно подменено гоф, после обясни и техните аритметични стойности като редни и бройни числителни, а именно 3, 1, 4 и 100.

Какво било знанието за тези езици, мъртви или възродени, което всеки един от двамата притежаваше — теоретично или практично?

Теоретично, тъй като се свеждало до определени граматически правила в морфологията и синтаксиса, но при почти отсъстващо богатство на речника.

Какви допирни точки съществували между тези езици и между хората, които ги говорели?

Това били гутурални звуци, диакритични придихания, вмъкнати и помощни букви и в двата езика; тяхната древност, като и това, че и двата били изучавани още в Сенаарската земя 242 години след потопа в училища, основани от Фений Фарсаг, потомък на Ной, прародител на Израил, и от Хебер и Херемон, прародители на Ирландия; тяхната археологическа, генеалогическа, агиографска, екзегетическа, хомилетическа, топономастическа, историческа и религиозна книжнина, обхващаща творби на равини и Божи адепти, Тората, Талмуда (Мишна и Гемара), Мазор, Петокнижието, Книга на Дън Кау, Книга на Балимоут, Венеца на Хаут, Книга на келтите; тяхното прогонване, преследване, оцеляване и възраждане; изолацията на техните синагогски и църковни обреди по гета (абатството Света Дева Мария) и мирски домове (кръчмата Адам и Ева); забраната за носене на техните национални костюми, така както са упоменати в наказателните закони и указите за еврейските одежди; възстановяването в Ханаан на царството Давидово, Ционско, както и възможностите за ирландска политическа автономия и самоуправление.

Какъв химн си тананикал Блум, отчасти и в очакване на този общ и етнически необратим върховен завършък?

Kolod balejwaw pnimah

Nefesch, jehudi, homijah^[18].

Защо пеенето секнало след края на първото двустишие?

Вследствие на дефектирала памет.

Как певецът компенсирал този дефект?

Чрез перифразиране на цялото съдържание.

В кои общи области на познанието се слели техните размишления?

В растящото опростяване, което се наблюдавало от египетските епиграфични йероглифи до гръцката и римската азбука и до очакванията от съвременните стенографски и телеграфични кодове в клинообразните надписи (семитски) и в дълбинните петоребрени наклонени чертички на плочковото писмо (келтски).

Гостът откликнал ли на молбата на своя домакин?

Двойно при това, като начертал подписа си и с ирландски, и с римски букви.

Какво слухово впечатление добил Стивън?

В дълбокодревната мъжка и непозната мелодия той доловил гласа на миналото.

А какво било визуалното впечатление на Блум?

В познатата фигура на неспокойния млад мъж той видял провидението на бъдното.

Какви били у Стивън и у Блум квазиедновременните и добронамерени квазисетивни усещания за прикрита идентичност?

У Стивън визуални: традиционната фигура с хипостаза, така както е описана от Йоан Дамаскин, Лентул Роман и Епифаний Монаха, тоест левкодермична, сесквипедална, с винобагри коси^[19].

У Блум слухови: традиционните катастрофично екзалтирани акорди.

Какви възможности за изява съществували пред Блум в миналото и кои били неговите образци за пример?

В църквата — римска, англиканска или неконформистка; образци: Негово преподобие Джон Конми, О.И., преподобният О’Сьомг, доктор по богословски науки и ректор на колежа Света Троица, доктор Александър Дж. Дауи. В адвокатската професия — английска или ирландска; образци: Сиймор Буш, кралски адвокат, Руфъс Исаакс, кралски адвокат. В театралната професия, съвременни и шекспирови образци: Чарлс Уиндам, блестящ комик, Осмонд Тиърл († 1901), изпълнител на Шекспир.

Домакинът насърчил ли госта да изпее със съответните модулации на гласа онази странна легенда на сродна тема?

При това настойчиво, тъй като седели на място, където никой не можел да ги чуе, защото било съвсем уединено, ободрени от доскоро топлите отвари, вече изконсумирани заедно с подповърхностните неразтворими наноси на механичната микстура от вода плюс захар плюс сметана плюс какао, които почивали на дъното.

Изпълнение на първата (мажорна) част от песенната легенда.

Малчуганът Хари Хюс

със приятели веднъж

мач отишъл да играе.

Ритнал топката така,

че прескочила зида

на съседа стар евреин.

Ритнал я отново пак,

джама счупил за капак

на съседа стар евреин.

Как синът на Рудолф приел тази първа част?

С несмесени чувства. С усмивка, евреин, изслушал я с удоволствие и си представил несчупения прозорец на кухнята.

Изпълнение на втората (минорна) част на легендата.

Ала ето ти беля,

идва неговата дъщеря

със зелена рокля тя била.

Ела, красавецо, насам,

топката вземи си сам.

При теб да идвам сам не ща,

с другарите си само ще се престраша.

Пък и учителят ми ако разбере,

пердах ме чака, ще ме съдере.

Ала смелата еврейска дъщеря

пресегна се и сграбчи бялата ръка.

Повлече го навътре, надалеч,

отдето не долавяш плач, ни реч.

Без много-много да умува

с нож преряза му гръцмуля.

И Хари Хюс, уви, не ще играе вече вън,

потъна малчуганът в своя вечен сън.

Как бащата на Милисент приел тази втора част?

Със смесени чувства. Без усмивка, чул и си представил с удивление дъщерята на евреин, облечена в зелена рокля.

Коментарът на Стивън в сбита форма.

Един от всички, най-малкият от тях се оказва обречената жертва. Веднъж непреднамерено, втори път преднамерено той предизвиква съдбата си. И тя му се явява, точно когато е изоставен от другите и на свой ред го предизвиква, когато най-малко му се иска, под формата на призрак на надеждата и младостта, сграбчва го, за да не мърда. Повежда го към странни някакви покои, към тайна дяволска бърлога и там с неумолимост принася в жертва безропотното същество.

Защо домакинът (обречената жертва) се опечалил?

Предпочитал разказът за извършеното деяние да се занимава със самото деяние, пък и да не беше именно той, дето ще се занимава с разказа.

Защо домакинът (колебаещ се и покорен) останал неподвижен?

В съблюдение на закона за съхранение на енергията.

Защо домакинът (потаен безбожник) запазил мълчание?

Претеглил възможните доказателства за и против ритуалното умъртвяване: подстрекателствата на йерархията, предразсъдъците на простолюдието, разпространението под формата на слухове само на част от истината, завистта към богатството, желанието за възмездие, спорадичното появяване на атавистичното чувство за вина, смекчаващите обстоятелства на фанатизма, хипнотичното внушение и сомнамбулизма.

Към кое (ако въобще съществува) от тези умствени и физически смущения той не бил напълно неподатлив?

Към хипнотичното внушение: веднъж, на събуждане, не познал своята спалня; повече от веднъж, на събуждане, се оказвало, че за неопределено време не е в състояние да се движи или да произнася звукове. Към сомнамбулизма: веднъж, насън, тялото му се надигнало, приклекнало и пропълзяло по посока на угасналото огнище и като стигнало целта на придвижването си, там, на място, се свило на кълбо, зъзнещо, полегнало в нощната си дреха и пак се унесло в дрямка.

Това последното или друго сходно явление проявявало ли се е у някой друг член на неговото семейство?

На два пъти, веднъж на улица Холс и веднъж на Онтарио Теръс, неговата дъщеря Милисънт (Мили) съответно на шест и осемгодишна възраст бе бълнувала насън, един път надавайки вик на ужас, и втори път, отговаряйки на въпросите на две фигури в нощно облекло с празен безмълвен израз на лицето.

Какви други случки от нейното детство си спомнял той?

15 юни 1889-а. Ревливо новородено момиченце, дере се така, че кръвта зачервява лицето му на приливи и отливи. Викали й Падни Смъкнато чорапче, дето мрази хапче, ала туй бацилът чака, да й влезе във тумбака; и броеше лаз, два, тли копчетата на сакото, че били парички да й купи татко с тях кукла, дрешки и юнак с мустак; руса дъщеря на тъмнокоси родители, но в рода им имало и блондин, далечен, но кръвен роднина, кръвопиец, хер хауптман Хайнау от австрийската армия, сродник и сводник, халюцинации на тема лейтенант Мълви от британския военен флот.

Какви ендемични особености присъствали?

Иначе казано, структурата на назалните й и фронтални черти била директно наследена по права линия, която, макар и прекъсвана на интервали в миналото, щяла да продължи да се развива до най-отдалечените си интервали.

Какви спомени пазел той от нейните момичешки години?

Как захвърлила обръча си за игра и въжето за скачане в една ниша. Как веднъж на Херцогова ливада един турист англичанин я помолил, но тя отказала да му разреши да я снима и да отнесе със себе си фотографския й образ (без да каже защо). Как веднъж на Южния обиколен път в компанията на Елза Потър, когато някакъв зловещ на външен вид човек тръгнал подире им, тя се затичала по улица Стеймър, след което отведнъж спряла и се върнала обратно (без да обясни причината за това необяснимо поведение). В навечерието на собствения си петнайсети рожден ден написала писмо от Мълинджър, графство Уестмийд, в което намеквала с недомлъвки за някакъв местен студент (без да споменава по какво и кой курс).

Причинило ли му огорчение това първо сбогуване, вещаещо второ сбогуване?

По-малко, отколкото си въобразявал, и повече, отколкото се надявал.

Какво второ сбогуване, станало едновременно, било възприето от него по подобен, макар и различен начин?

Временното изчезване на неговата котка.

Защо по подобен и защо по различен начин?

По подобен, защото било подтикнато от тайната цел, а именно дирене на нов мъжки екземпляр (студентът от Мълинджър) или на лечебна билка (валериан). По различен поради различните възможни начини на завръщане към обитателите или към обиталището.

В кои други аспекти си приличали техните разлики?

В пасивността, в икономичността, в силата на навика, в неочакваността.

Например?

Дотолкова, доколкото навеждала глава с разпуснатите си коси, за да й върже панделката (срв. източилата врат за ласки котка). И още нещо, при езерото на Стивънс Грийн сред обратните отражения на дърветата, нейната плюнка, без коментар, предизвикала концентрични кръгове от водни обръчи, указваща с постоянството на своята перманентност местонахождението на една одремала се, неподвижна риба (срв. котката, дебнеща мишка). И отново, за да си спомни датата, участниците в битката, повода и последствията на известно военно сражение, имала навика да подръпва кичур от косата си (срв. котката, която се мие зад ушите). Освен това Мили-Пили била сънувала един безмълвен и незапомнен разговор с кон, чието име било Джоузеф, на когото (комуто) предложила чаша лимонада, а той (то) май приел (срв. замечтано замъркалата край огъня котка). Затова в пасивност, икономичност, в силата на навика и в неочакваността техните различия били подобни.

По какъв начин използвал подаръците 1) препариран бухал и 2) будилник, получени заедно със сватбените благопожелания, за да я заинтересува и образова?

Като нагледни уроци, за да й обясни: 1) природата и навиците на яйценосните животни, големите възможности на въздушните полети, някои дефекти на зрението, както и познатия още от древността метод на балсамиране; 2) принципа на махалото и начина по който действа в топуза и тежестта на отвеса, в зъбчатите предавки и стабилизатора, а преведено на езика на личните и обществени регламенти, и в различните позиции по посока на часовниковата стрелка на подвижните индикатори върху неподвижния циферблат, както и в точността, с която в рамките на всеки отмерван час се повтаря онзи момент, когато голямата и малката стрелка са под един и същ ъгъл на наклона, а именно, с 5 и 5/11 минути на час, с всеки изминал час в аритметична прогресия.

По какъв начин тя му се отплащала?

Не забравяла: за двайсет и седмия му рожден ден му подарила чаша за мустаци от имитация на порцелана Краун-Дарби, за да закусва с нея. Съобразявала: в деня за заплата или около него, когато правел покупките за вкъщи, не за нея, проявявала загриженост за него и неговите нужди и се досещала за желанията му. Възхищавала се: когато обяснявал различните природни явления, не специално на нея, и винаги казвала, че иска да притежава, ама още веднага, без да чака и без да учи, поне частица от неговите познания, една половинка, или четвъртинка, или поне една хилядна част.

Какво предложение направил Блум, денамбул, баща на Мили, сомнамбул, пред Стивън, нощамбул?

Да си почине през оставащите часове, разделящи четвъртъка (собствено казано) от петъка (по-точно казано), като полегне върху, едно импровизирано легло в апартамента, в стая точно над кухнята и точно в съседство със спалнята на неговите домакин и домакиня.

Какви други преимущества биха могли да последват в резултат от продължаването на подобна импровизация?

За гостенина: сигурно убежище и уединение за учене. За домакина: подмладяване на интелекта, съпреживени радости и удоволствия. За домакинята: разпад на обзелата я обсесия и придобиване на правилно италианско произношение.

Защо е възможно тези няколко временни и случайни срещи между гост и домакин да попречат на или да не попречат на една възможна постоянна евентуалност за примирителен съюз между студент и еврейска дъщеря?

Защото пътят към дъщерята минава през майката, а пътят за майката — през дъщерята.

На кой непоследователен и многосричен въпрос от страна на домакина гостът отвърнал с едносрично отрицание?

Дали познавал покойната госпожа Емили Синико^[20], случайно убита на железопътната гара Сидни Парейд на 14 октомври 1903 година.

Кое изказване било потиснато още в зародиш от страна на домакина?

Твърдението, обясняващо отсъствието му от погребението на госпожа Мери Дедалус, по баща Гулдинг, на 26 юни 1903-а, в навечерието на годишнината от кончината на Рудолф Блум (по баща Вираг).

Било ли прието предложението за приютяване?

На минутата, необяснимо, дружески и с благодарности било отхвърлено.

Каква размяна на пари била извършена между домакин и гостенин?

Първият върнал на втория, без лихва, сумата от (1л. 7ш. 0п.) на стойност една лира и седем шилинга, предплатени от последния на първия.

Какви контрапредложения били вече направени, приети, променени, отхвърлени, преповторени с променени условия, преприети, ратифицирани и препотвърдени?

Да се започне в съгласие с предварителни договорености курс по италиански език на мястото на местоживеенето на обучаваната. Да се започне курс по певческо изкуство на мястото на местоживеене на обучаващата. Да се започне поредица от статични, полустатични и перипатетически интелектуални диалози на мястото на местоживеене и на двамата участници (ако двамата участници живеят на едно и също място), или в хотела и таверната на Кораба, улица Лоуър Аби 6 (собственост на У и Е. Конъри), в Националната библиотека на Ирландия, улица Килдеър 10, в болницата Майчин дом, улица Холс 29, 30 и 31, в градски градинки, в близост до местата за богослужение, пресечните кръстовища на две или повече улици или в точката на разполовяване на въображаемата линия, свързваща техните две жилища (в случай, че двамата живеят на различни места).

Какво според Блум правело осъществяването на тези взаимно самоизключващи се твърдения проблематично?

Невъзвратимостта на миналото: веднъж по време на представление на цирка на Албърт Хенглър в Ротондата на площад Рътланд, Дъблин, един пъстродрех клоун в търсене на баща интуитивно се упътил от арената към аудиторията и по-точно към мястото, където Блум седял съвсем сам, и заявил публично пред въодушевената публика, че той (Блум) бил неговият (на клоуна) татко. Непредсказуемостта на бъдещето: веднъж през лятото на 1898-а той (Блум) белязал един флорин (равен на 2ш.) с три резки върху външния фрезован ръб на монетата и платил с нея сума, която дължал на Дж. и Т. Дейви, собственици на бакалница, Чарлмонд Мол 1, Грандканал, за да се завърти в обръщение във водовъртежа на публичните финанси с мисълта, че е възможно да се върне при него по обиколен или директен път.

Клоунът бил ли син на Блум?

Не.

Върнала ли се монетата на Блум при него?

Никога.

Защо едно периодически повтарящо се чувство на неудовлетвореност го потискало още повече?

Защото в тази критична и повратна точка на човешката история копнеел да поправи много социални несправедливости, продукт на неравенството, алчността и международните враждувания.

Значи вярвал, че човешкият живот може да се усъвършенства безкрайно, стига да се премахнат тези условия?

Разбира се, оставали обаче онези вродени условия, наложени от самата природа, различни от човешките закони, които са неделима част от човешкото цяло; необходимостта от избиване, за да се осигури прехрана на останалите; болезненият характер на двете крайни функции на отделния живот, мъките на раждането и смъртта; монотонната менструация на човекоподобните и (най-вече) на човешките женски, която продължава от пубертета до климактериума; неизбежните злополуки по море, в мини и фабрики; някои много мъчителни болести и неизменните хирургически операции, вродената лудост и свойствената на някои индивиди престъпност, пагубните епидемии; катастрофалните катаклизми, които вклиняват страха в основата на човешкия разсъдък; сеизмичните сътресения и разместването на земните пластове, чийто епицентър нерядко се случва в гъсто населени региони; самият факт на житейското израстване, чийто път минава през мъките на метаморфозата от детството през зрелостта до разтлението.

Защо избягвал да размишлява върху всичко това?

Защото било задача на по-висшите умове да премахват и заменят нежелателните феномени с други, по-приемливи феномени.

Стивън бил ли съпричастен към това негово мрачно униние?

Той просто потвърдил своето човешко значение като осъзнато и разумно животно, което подхожда силогично от известното към неизвестното, като осъзнат и рационален човешки реактив между микро- и макрокосмоса, неизбежно съграден върху неизвестността на пустотата.

Това твърдение било ли разбрано от Блум?

Не вербално. Субстанциално.

Какво успокоило мрачните му предчувствия?

Това, че като компетентен и обезключен гражданин, той бил подходил енергично от неизвестното към известното през неизвестността на пустотата.

В какъв ред по старшинство и с каква съпътстваща го церемония бил осъществен изходът от дома на робството към пустинята на обитаването?

Запалена свещ в светилник, носена от

Блум.

Дяконска шапка върху ясенов бастун, носена от

Стивън.

С каква интонация secreto^[21] и на кой възпоменателен псалм?

Номер 113, modus peregrinus: In exitu Israel de Egypto: domus Jacob de populo Barbaro^[22].

Какво направил всеки от двамата при външната врата за излизане?

Блум поставил светилника на пода. Стивън сложил шапката на главата си.

За кое същество вратата за излизане се оказала врата за влизане?

За котката.

Коя гледка ги посрещнала, когато те, първо домакинът, после гостенинът, се появили тихомълком, два пъти по-сумрачни от тъмнината на коридора в задната част на къщата и прекрачили в полусенките на градината?

Небесното дърво на звездите, обкичено с влажни нощносини плодове.

С какви размишления придружил Блум демонстрацията на различните съзвездия, която направил пред приятеля си?

Размишления за необятните хоризонти на еволюцията; за луната, която остава невидима в начеващите фази на новолунието преди своя перигей; безкрайната решетовидна, блещукаща некондензирана маса на Млечния път, забележима денем от всеки наблюдател, застанал в долния край на вертикален цилиндър на дълбочина хиляда и петстотин метра от повърхността към центъра на земята; за Сириус (алфа в Голямо куче) на разстояние десет светлинни години (57 000 000 000 000 мили) и по обем 900 пъти по-голяма от нашата планета; за Арктур; за прецесията на равноденствията; за Орион с неговия пояс, шесторни слънца тета и мъглявината, в която могат да се вместят 100 от нашите слънчеви системи; за умиращите и раждащите се нови звезди, такива като Нова от 1901-а; за нашата система, която се е устремила към съзвездието Херкулес; за паралакса и паралактичното отместване на така наречените неподвижни звезди, които в действителност се движат непрекъснато от неизмеримо далечни в миналото еони към безкрайно отдалечени в бъдещето еони в сравнение с които годините, три пъти по двайсет плюс десет, колкото се полагат на човешкия живот, представляват един безкрайно кратък отрязък.

Имало ли у него и обратни на това размишления, за една непрекъснато намаляваща инволюция?

За еоните на геологическото време, записани в пластовете на земята: за милиардите микроскопични ентомологически органични съществувания скрити в кухините на земята, под подвижни камъни, в кошери и могили; за микроби, паразити, бактерии, бацили, сперматозоиди; за неизчислимите трилиони, билиони, милиони от неуловими молекули, които силата на сцеплението и молекулярния афинитет могат да съберат върху главичката на една карфица; за онази вселена, която населява човешкия серум, изпъстрен с червени и бели телца, самите те вселени от празни пространства, населени с други телца, всяко от които, по законите на приемствеността, представлява вселена от съставни частици, всяка от които е отново делима на подразделения от повторно делими съставни частици, делими и делители в непрекъснато делене, които никога не достигат до крайно делене, така че ако прогресът продължи достатъчно дълго, нищо никога и никъде няма да бъде достигнато.

Защо не задълбочил тези свои изчисления до постигането на по-точен резултат?

Защото преди известен брой години, през 1886-а, когато се занимавал да изчислява квадратурата на кръга, научил за съществуването на число^[23], което може да се изчислява до една относителна степен на точност до такава величина и с толкова знаци, например девет на девета степен от девет на девета степен на девет, че за отразяване на получения резултат били необходими 33 гъсто напечатани тома, всеки от по хиляда страници, безброй много печатни коли и топове оризова хартия би трябвало да бъдат набавени, за да поберат в отпечатан вид пълната история на целите числа, десетици, стотици, хилядни, десетки хилядни, стотици хилядни, милиони, десетки милиони, стотици милиони, милиарди, относно ядрото на мъглявината на всяко число от всеки ред, съдържащ в сбит вид потенциала да бъде повдигнат на най-високата кинетична стойност на всяка степен от всяка от своите степени.

Дали според него задачата за обитаемост на планетите и техните сателити от дадена раса, определена по вид, както и за възможното социално и морално избавление на въпросната раса от спасител, не била по-лесна за разрешаване?

Тя била от различен по трудност порядък. Давайки си сметка, че човешкият организъм при нормални условия е в състояние да издържи атмосферно налягане от деветнайсет тона, при издигане на значителна височина над морското равнище в околоземната атмосфера той започва да страда със сила, нарастваща в аритметична прогресия, с приближаването на демаркационната линия между тропосферата и стратосферата, от кръвоизливи в носа, затруднено дишане и световъртеж; той, когато се заловил с разрешението на този въпрос приел като работна хипотеза, която не можело да бъде доказана за невъзможна, че една по-лесно приспособима раса от същества с различна анатомия би могла да преживява при условията, които съществуват на Марс, Меркурий, Венера, Юпитер, Сатурн, Нептун или Уран и които да се окажат достатъчно добри и съответстващи й, тъй като човечеството в своя апогей, създадено по различни образи и подобия с точно определени различия, но сродни с цялото, както и едно с друго, по всяка вероятност там, както и тук, ще си останат неизменно и неотменно привързани към суетата, суета на суетите и всичко е суета^[24].

А въпросът за възможното избавление?

Малкото предпоставя голямото.

Кои отделни черти на съзвездията били на свой ред обсъдени?

Техните различни цветове, които говорят за степените на жизненост (бял, жълт, тъмночервен, ален, цинобър); тяхната степен на блясък; техните величини, стигащи до седма включително^[25]; техните позиции; съзвездието Воловар; Уолсингамския път; колесницата на Давид^[26]; пръстеновидният пояс на Сатурн; кондензацията на спираловидните мъглявини и сгъстяването им в отделни слънца; взаимозависимото въртене на двойните слънца; независимите едно от друго, но синхронни открития на Галилей, Симон Марий, Пиаци, Льо Верие, Хершел, Гале^[27]; систематизациите, които се опитали да направят Боде и Кеплер, установявайки, че квадратът на периода на обикалянето на една планета около слънцето е пропорционален на куба на средното разстояние до него^[28]; почти безкрайната свиваемост на опашатите комети и техните огромни елиптични входящи и изходящи орбити от перихелий към афелий; звездният произход на падащите метеори; либийските^[29] разливи на Марс в периода около раждането на младия звездоброец; ежегодната повторяемост на метеоритните дъждове в периода около празника на свети Лаврентий (мъченик, 10 август); ежемесечната повторяемост на новолунието, все още в обятията на старата луна^[30]; възприетото вече като факт влияние на небесните върху човешките тела; появата на звезда (от първа величина) с голям блясък, видима и през нощта и през деня (ново светещо слънце, породено от колизията и амалгамацията в нажежено състояние на две несветещи бивши слънца) по времето, когато се родил Уилям Шекспир, над делтата в полегналото и никога незалязващо съзвездие Касиопея, както и на звезда (от втора величина) от подобен произход, но с по-малък блясък, която се появила и изчезнала от съзвездието Корона Бореалис по времето, когато се родил Леополд Блум, и за други звезди с (вероятно) подобен произход, които (действително или вероятно) се появили и изчезнали от съзвездието Андромеда по времето, когато се родил Стивън Дедалус, в и от съзвездието Колар няколко години след раждането и смъртта на Рудолф Блум младши, във и от други съзвездия няколко години преди или след раждането и смъртта на други хора; съпътстващите ги явления като затъмнения, слънчеви и лунни, потъване в затъмнение и поява след затъмнение, стихване на вятъра, преход на сенки, смълчаност на крилати същества, изпълзяване на привечерни и нощни животни, продължителност на пъклени сияния, помътняване на земните води, пребледняване на човешките същества.

Неговите (на Блум) логически заключения, след претегляне на въпроса, позволявали ли допускането на евентуална грешка?

Че това не било небесно дърво, нито небесна пещера, нито небесен звяр, нито небесен човек. Това било Утопия^[31], тъй като няма известен метод, който да отвежда от познатото към непознатото; няма безкрайност, която да бъде сведена до крайност чрез възможно предполагаеми съпоставки на едно или повече тела както от една и съща, така и от различни величини; нито подвижност на илюзорни форми, имобилизирани в космоса и ремобилизирани в атмосферата; нито минало, по всяка вероятност престанало да съществува като настояще още преди неговите бъдещи очевидци да навлязат в действителното си настояще съществуване.

А той не бил ли по-убеден в естетическата стойност на гледката?

Без съмнение, освен всичко друго и поради повтарящите се поетически примери, сътворени в делириума на налудничава страст или в оскърблението на отблъсната любов, пламенно призоваващи на помощ състрадателните съзвездия или пък студенината на сателита на тяхната планета.

При това положение приемал ли за вярна теорията за астрологическите влияния върху земните злочестини?

Струвало му се еднакво възможно тя да бъде както доказуема, така и опровержима, което се отнасяло и до номенклатурата, използвана в селенографски карти, която можело да се дължи както на проверимата интуиция, така и на погрешната аналогия; езера на мечтанията, морета на дъжд, заливи на росата, океан на плодородието^[32].

Какви по-специални сходства му се струвало, че съществуват между луната и жената?

Нейната древност, отколешното й съществуване и надживяване на безброй земни поколения; нейното нощно надмощие; нейната сателитна зависимост; нейната отразена светлина; нейното постоянство при всичките й възможни фази на изгряване и залязване в точно определено време, наедряваща и намаляваща; принудителната неизменност на нейния лицев аспект^[33]; уклончивият отговор на утвърдителни въпроси; властта й над прииждащите и оттеглящите се морски води; силата й да очарова, да огорчава, да създава красота, да подлудява, да подстрекава към престъпност и да я подпомага; невъзмутимата непроницателност на образа й; непоносимостта на нейната недоверчива, деспотична, неумолимо сияйна близост; нейните знамения, предвещаващи бури и затишия; нейната възбуждаща светлина, нейното движение и нейното присъствие; предупреждението на нейните кратери, нейните пресъхнали морета, нейното безмълвие; нейното великолепие, когато е видима; нейната примамливост, когато е невидима.

Какъв видим и блещукащ знак привлякъл погледа на Блум, който на свой ред привлякъл погледа на Стивън?

На втория етаж (от задната страна) на неговата (на Блум) къща светлината на керосинова лампа със скосен абажур хвърляла сянка върху екрана на спуснатия транспарант, закупен от Франк О’Хара, производител на щори, завеси, драперии, корнизи и ролкови жалузи, улица Онджиър 16.

Как успял да разгадае загадката за невидимата привлекателна личност, неговата съпруга Мариън (Моли) Блум, за чието присъствие свидетелствал видимият яркосветещ знак, лампата?

С помощта на директни и косвени словесни алюзии или уверения; със смирена обич и обожание; с помощта на описания, въздържания и внушения.

И двамата ли се умълчали?

Умълчали се, всеки умислено съзерцаващ другия в огледалата на техните две реципрочни тела, на технитенегови-и-ненегови съответни лица.

Били ли двамата безкрайно бездействени?

По предложение на Стивън и по подкана от Блум, двамата, първо Стивън, после Блум, се заели да се изпикаят в градинския полумрак, с допрени страни, с извадени навън изворни органи, надлежно затулени от кръгово ръкообхващане, погледите им, първо на Блум, после на Стивън, зареяни нависоко към светлеещите и полусветлеещи прозоречни сенки.

По един и същ начин ли?

Траекториите на техните, отначало последователни, впоследствие едновременни струи били различни; на Блум — по-дълга, по-малко напоителна, точно подобие на раздвоената форма на предпоследната буква в азбуката, с която в последната година на гимназията (1880) се гордеел, че може да я издигне до най-голяма надморска височина при съвместното състезание срещу основите на гимназиалната институция, общо двеста и десет души; на Стивън — по-висока, по-шипящо съскаща, като у човек, който през последните часове на отминалия ден е увеличил чрез диуретична консумация неспадащото високо налягане в пикочния мехур.

Какви различни мисли занимавали всеки един от тях поотделно, относно невидимите им, но доловими, разположени в две успоредни прави органа?

Блум: проблемите на възбудимостта, издутостта, твърдостта, реактивността, размерите, хигиената и силата на изхвърляне. Стивън: проблемът за святата и тайнствена непокътнатост на обрязания Христос (1 януари, празник, задължителното изслушване на месата и въздържание от ненужна рабска работа), както и проблемът дали божественият препуциум, плътската брачна халка на светата римска католическа апостолическа църква, която се пази в Калката, заслужават простичката хипердулия или пък направо четвъртостепенна латрия, която се полага на такива страдащи от гноен абсцес божествени израстъци като косата и ноктите^[34].

Кое небесно знамение било наблюдавано от двамата едновременно?

Една звезда полетяла, очевидно с голяма скорост, прекосила небесната твърд от Вега в Лира над зенита, отвъд звездната група Косите на Вероника и се отправила към зодиакалния знак Лъв.

Как центростремителният изпращач подсигурил възможността за изход на своя центробежно устремен гостенин?

Като мушнал цевта на един мъжки ключ, резба в резба, в дупката на една халтава женска ключалка, стиснал здраво предната разширена като панделка част на ключа, завъртял го отдясно наляво, издърпал един болт от гнездото му и взел да бута навътре и на напъни старата, отживяла, незакрепена на панти врата, докато отворил процеп за свободно влизане и свободно излизане.

Как се сбогували единият с другия на раздяла?

Застанали в перпендикулярно положение до една и съща врата, от двете й различни страни, в основата, контурите на техните протегнати за прощаване ръце се срещали в коя да е точка, образувайки какъв да е ъгъл, по-малък от сбора на два прави ъгъла.

Под акомпанимента на какъв звук се извършил допира на техните допирателни и последвалото разединение на техните (респективно) центробежни и центростремителни ръце?

Под звука на камбана, отбелязваща точния час на нощта откъм камбанарията на църквата Сейнт Джордж.

Какво доловили двамата заедно и всеки поотделно в ехото на този звън?

Стивън:

Liliata rutilantium. Turma circumdet.

Iubilantium te virginum. Chorus excipiat.

Блум:

Бим-бам-бум,

бим-бам-бум.

Къде се намирали онези няколко души от компанията, в която Блум този ден при зова на същия камбанен звън бе пропътувал разстоянието от Сандимаунт на юг до Гласневин на север?

Мартин Кънингам (в леглото), Джак Пауър (в леглото), Саймън Дедалус (в леглото), Том Кърнан (в леглото), Нед Ламбърт (в леглото), Джо Хайнс (в леглото), Джон Хенри Ментън (в леглото), Бърнард Коригън (в леглото), Патси Дигнъм (в леглото), Пади Дигнъм (в гроба).

Какво доловил само Блум?

Двойния кънтеж на отдалечаващите се стъпки върху земята на земния рай, както и двойния отглас на дързък дръмбой в окънтената уличка.

Какво почувствал само Блум?

Студът на междузвездния космос, хиляди градуси под точката на замръзване или пък абсолютната нула по Фаренхайт, Целзий или Реомюр: начеващите имитации на зараждащата се зора.

За какво му напомнили камбанният звън, допирът на ръка, стъпките в нощта, студът в самота?

За неговите покойни приятели, които в момента се намирали в различно положение и на различни места: Пърси Апджон (убит в сражение, река Модър^[35]), Филип Гилиган (белодробна туберкулоза, болницата на улица Джарвис), Матю Ф. Кейн (удавяне, Дъблински залив), Филип Мойсел (пиемия, улица Хейтсбъри), Майкъл Харт (белодробна туберкулоза, болницата Милосърдната майка), Патрик Дигнъм (апоплексия, Сандимаунт).

Коя гледка и кое явление го подтикнали да остане навън?

Залязването на трите последни звезди, дифузията на дневната светлина и изгряването на новия соларен диск.

Друг път наблюдавал ли е тези явления?

Веднъж през 1887 след продължителна игра на шаради в къщата на Люк Дойл, Кимидж, останал в търпеливо очакване да види появата на явлението ден, седнал върху една ограда с поглед, обърнат по посока на Мицрах, към изгрев-слънце.

Спомнял ли си какви били тогава първите парафеномени?

Раздвижване на въздуха, ранобуден петел в далечината, звън от църковни камбанарии в различно отдалечени точки в пространството, птича песен, самотните стъпки на подранил пешеходец, видимата дифузия на светлината под напора на невидимо светлинно тяло, първият златист крайник на издигащото се слънце, едва забележимо в ниския край на хоризонта.

Останал ли навън?

С дълбока въздишка се прибрал по обратния път, препрекосил градината, влязъл повторно в коридора, затворил повторно вратата. С кратка въздишка взел повторно свещта, изкачил повторно стълбите, приближил се повторно към вратата на преддверието на втория етаж и влязъл повторно.

Какво възпрепятствало влизането му най-ненадейно?

Дясната половина на слепоочния лоб на кухата сфера на неговия краниум влязла в контакт с острия дървен ръб и след една съвсем кратка, но чувствителна част от секундата последвало болезнено усещане в резултат на предходния допир, съответно препредаден и регистриран.

Опишете промените, които били направени в разположението на отделните части от мебелировката.

Едно тапицирано с морава дамаска канапе било предислоцирано от мястото срещу вратата до камината, близо до компактно захвърленото английско знаме (промяна, която самият той често възнамерявал да извърши); масата, покрита с мозайка майолика под формата на синьо и бяло каре, била поставена срещу вратата на мястото, освободено от канапето с моравата тапицерия; бюфетът от орехово дърво (чийто щръкнат ръб за кратко бе възпрепятствал неговото влизане) бил преместен от мястото си до вратата на по-предна, но и по-опасна позиция, а именно пред вратата; двата стола, които стояли отдясно и отляво на камината, сега били преместени на мястото, първоначално заемано от масата мозайка, повърхностно покрита със синьо-бяла карирана майолика.

Опишете ги.

Единият: трътлест, тапициран фотьойл със солидни подлакътници, които се окръгляли назад, след което се спускали полегато, който, сякаш рязко и с отвращение отблъснат назад при ставане, бе повдигнал неравните ресни на правоъгълния килим и по този начин бе изложил на показ своето централизирано, дълбоко хлътнало, доволно изтърбушено и доста обезцветено седалище. Другият: тънък и строен с извити навън крака фотьойл с лъскав камъшитен овал, поставен точно срещу първия, цялата му рамка от горе до седалката и от седалката до основата била боядисана в тъмнокафяво, а самото място за сядане оформяло светъл кръг от бяла плетена тръстика.

Какъв смисъл се криел в тези два фотьойла?

Смисълът на подобието, на позицията, на символа, на косвените улики, на засвидетелстваната свръхмъжественост.

Какво се намирало на мястото, първоначално заемано от бюфета?

Пиано (Кадби) с открити клавиши, а върху затворения му капак — чифт дълги жълти дамски ръкавици и изумруденозелен пепелник с четири изгорели клечки кибрит, частично изпушена цигара и два обезцветени фаса, а пюпитърът подпирал партитурата на Старата песен за любовта в тоналност сол мажор за вокал и пиано (текст от Дж. Клифтън Бингам, музика Дж. Л. Молой, в изпълнение на мадам Антоанет Стърлинг), отворена на последната страница със следните последни препоръки ad libitum, forte, оргелпункт, animato, задържане, оргелпункт, ritirando^[36], финал.

С какви чувства Блум обходил с поглед в ротативен ред въпросните предмети?

С напрежение вдигнал светилника; с болка, усещайки цицината върху конфузно контузеното си дясно слепоочие; с внимание, вторачил поглед в големия, трътлест и пасивен, и в тънкия, лъскав и активен; с молба, като се навел и оправил обърнатия нагоре край на килима; с развеселеност, защото си спомнил цветната скала на доктор Малахия Мълиган, съдържаща градацията на зеленото; с удоволствие, повтаряйки думите и предидущия акт, възприемайки по различни канали на вътрешната си чувствителност последвалото и съпътстващото приятно хладно разпръскване на постепенното обезцветяване.

Следващата му постъпка?

От една отворена кутия върху масата с мозайка майолика извадил черен миниатюрен конус с височина един инч, изправил го върху кръглата му основа в малко ламаринено тасче, поставил светилника в десния ъгъл на рафта над камината, извадил от джоба на жилетката си сгъната надве страница на рекламния проспект (с илюстрации), озаглавен Агендат Нетаим, разгънал го, погледнал го небрежно, свил го на тънко руло, запалил го от пламъка на свещта, поднесъл го, вече запален, към върха на конуса, докато последният достигнал степен на розово разгаряне, поставил рулото в основата на купичката на светилника, като махнал изпепелената му част така, че да улесни по-нататъшния процес на горене до пълно изгаряне.

Какво последвало след тази операция?

Пресеченият кратерен връх на конуса и по-точно образувалият се миниатюрен вулкан избълвал във вертикална посока змиевидно извиващ се стълб от дим, напомнящ уханието на ароматен ориенталски тамян.

Какви хомотетични предмети, освен светилника, се намирали върху рафта над камината?

Часовник с канелюри от конемарски мрамор, спрял на 4.46 сутринта на 21 март 1896-а, сватбен подарък от Матю Дилън; миниатюрно кристално дърво под прозрачен похлупак, сватбен подарък от Люк и Каролайн Дойл; препариран бухал, сватбен подарък от градския съветник Джон Хупър.

Каква размяна на погледи се осъществила между тези три предмета и Блум?

Във високото тясно огледало с позлата по края неразкрасеният гръб на миниатюрното кристално дръвце съзерцавал изправения гръб на препарирания бухал. Пред огледалото сватбеният подарък на градския съветник Джон Хупър гледал Блум с бистър, меланхоличен, мъдър, ясен, нетрепкащ, състрадателен поглед, докато Блум гледал сватбения подарък на Люк и Каролайн Дойл с мътен, тъмен, спокоен, дълбок, нетрепкащ, изпълнен със съжаление поглед.

Чие сложно и асиметрично отражение в огледалото привлякло погледа му в този момент?

Отражението на самотен (ипсорелативен) непостоянен (алиорелативен) мъж.

Защо самотен (ипсорелативен)?

Той без братя и сестри живя,

но бащата на мъжа

беше дядо на сина.

Защо непостоянен (алиорелативен)?

От детството до зрелостта неизменно приличал на майчиния си джинс. От зрелостта до сенилността все повече заприличвал на бащиното си коляно.

Какво последно визуално впечатление получил откъм огледалото?

Оптическото отражение на няколко обърнати наопаки тома, неправилно наредени, съвсем не в порядъка на обичайния азбучен ред с пробляскващи заглавия върху двата отсрещни рафта с книги.

Изредете книгите^[37].

Дъблински телефонен указател на Том, 1886.

Поетически творби от Денис Флорънс Маккарти (тънка бакърена пластинка под формата на буков лист за отбелязване, поставена на стр. 5).

Събрани творби на Шекспир (тъмночервен марокен, позлатени вдълбани букви).

Полезно сметачно помагало (платно, кафяво).

Тайната история на двора на Чарлс II (червено платно, вдълбани винетки).

Наръчник на детето (синьо платно).

Когато бяхме още момчета от Уилям О’Брайън, депутат (зелено платно, леко овехтяла, вместо лента за отбелязване пощенски плик на стр. 217).

Избрани мисли на Спиноза (кожа, кафеникава).

История на небето от сър Робърт Бол (синьо платно).

Трите пътешествия до Мадагаскар на Елис (кафяво платно, заглавието заличено).

Писмата на Старк-Мънроу от сър А. Конан Дойл, собственост на Градската библиотека на Дъблин, улица Кейпъл 106, заета на 21 май (в навечерието на Петдесетница) 1904-а, дата за връщане 4 юни 1904-а, просрочена с 13 дни (подвързана с черно платно, бяло листче с каталожен номер от букви и цифри).

Пътуване из Китай от Виатор (преподвързана с кафява хартия, заглавието с червено мастило).

Философията на Талмуда (памфлет, шит).

Животът на Наполеон от Локхарт (избеляла корица, бележки в полето, омаловажава победите, преувеличава пораженията на главния герой).

Soil und Haben^[38] от Густав Фрайтаг (черен картон, готически шрифт, цигарен купон вместо листче за отбелязване на стр. 24).

История на Руско-турската война от Хозиър (кафяво платно, два тома, със залепен етикет от обратната страна на корицата, Гарнизонна библиотека, Губернаторски площад, Гибралтар).

Лорънс Блумфийлд в Ирландия от Уилям Олингъм (второ издание, зелено платно, позлатена трилистна винетка, името на предишния собственик върху опаката страна на форзаца заличено).

Наръчник по астрономия (подвързия кафява кожа, откъсната от тялото, приложение от пет илюстрации, текстът към илюстрациите със стари букви на ръчна преса, шрифт гармонд, бележките под линия на автора с шрифт нонпарей, обясненията към думите в петит, заглавията с малък цицер).

Тайнственият живот на Христос (черен картон).

По следите на слънцето (жълто платно, липсваща титулна страница, повтарящ се колонтитул).

Физическата сила и как да я придобием от Юджин Сандау (червено платно).

Кратко и ясно изложение на геометрическите елементи, написана на френски от Ф. Игнат. Пардис и преведена на английски от Джон Харис, доктор по богословие, Лондон, отпечатана за Р. Наплок в Свещеническата печатница MDCCXI, с посфещение на най-достойния му приятел Чарлс Кокс, блакородник, член на Парламента за град Саутуарк с калиграфски надпис с мастило върху свободния лист на форзаца, удостоверяващ, че тази книга е собственост на Майкъл Галахър, дата 10-и май 1822, с молпа фсеки човег, който я намери, в случай че книгата бъде сакубена или сабутана, да има добрината да я фърне на Майкъл Галахър, дърводелец, Дюфъри Гейт, Енискорти, графство Уиклоу, най-хупавото място в сфета.

Какви размисли ангажирали ума му по време на обратното му мислено обръщане към обърнатите книги?

За необходимостта от ред и място за всичко и всичко да си знае мястото; за недооценяването на литературата от страна на женския пол; за неуместността на положението на една ябълка, вклинена във водна чаша и на един чадър, подпрян върху подставката за нощно гърне; несигурността при укриването на кой да е таен документ зад, под или помежду страниците на книга.

Кой бил най-дебелият том?

Руско-турската война на Хозиър.

Какво, наред с останалите сведения, съдържал вторият том на въпросното произведение?

Името на една решителна битка (забравено), често припомняно от един ключов за битката офицер, майор Брайън Купър Туийди (незабравен).

Защо, първо и второ, не се консултирал с въпросното произведение?

Първо, за да си упражни мнемотехниката; второ, защото след един интервал на амнезия, когато седнал на масата в средата на стаята с намерението да се консултира с въпросното произведение, си спомнил посредством мнемотехниката името на военното сражение, Плевна^[39].

Какво внесло успокоение в седящото му положение?

Прямотата, голотата, позата, спокойствието, младостта, грациозността и полът в замисъла на статуетката, поставена в средата на масата, изобразяваща Нарцис, закупена на търг от П. А. Рен, Бачълърс Уок, номер 9.

Какво внесло раздразнение в седящото му положение?

Инхибиторният натиск на яката му (размер 17), на жилетката му (с 5 копчета), две всъщност ненужни части от облеклото на зрелия мъж, които са нееластични и следователно не се променят според масата чрез разтягане.

Как раздразнението било облекчено?

Свалил яката, заедно с черната си вратовръзка и подвижното копче от врата си и я положил в лявата половина на масата. Разкопчал в Последователен ред и обратна посока жилетката, панталоните, ризата и долната фланела до медиалната линия на тялото, площ, покрита с редки, закъдрени навътре черни косми, простиращи се в триъгълна конвергенция от тазовия басейн над окръглеността на корема и пъпната вдлъбнатина, покрай линията на кръста, от която тръгват разклонения до кръстовището на шестия пекторален прешлен и оттам продължават в две посоки под прав ъгъл и свършват в кръгове, описани около две равноотстоящи точки, вляво и вдясно, със зърнестите изпъкналости на мамалните възвишения. Освободи в последователен ред всяко от шестте минус едно копчета на копчелъка, подредени по двойки, едната от които непълна.

Какви неволни действия последвали?

Стиснал между 2 пръста кожата, обкръжаваща белег от заздравяла рана в лявата подребрена област под диафрагмата, който бил получен в резултат на ужилване от пчела, нанесено преди 2 седмици и 3 дни (23 май 1904). Започнал чесането с дясната ръка, съвсем не на точното място и без да чувства сърбеж, покривайки различни точки и повърхности от собствената си частично разголена, но изцяло измита плът. Пъхнал лявата си ръка в левия долен джоб на жилетката, напипал и извадил оттам сребърна монета (1 шилинг), пъхната там (по всяка вероятност) по случай (17 октомври 1903) погребението на госпожа Емили Синико, Сидни Парейд.

Съставете бюджета за датата 16 юни 1904

Дебит		Кредит
£ s. d.		£ s. d.
1 свински бъбрек	0 0 3	Налични	0 4 9
1 брой Фриманс Джърнъл	0 0 1	Комисиона от Фриманс Джърнъл	1 7 6
1 баня и бакшиш трамваен билет	0 1 6	Заем (Стивън Дедалус)	1 7 0
1 в памет на Патрик Дигнъм	0 5 0
2 банбърски кексчета	0 0 1
1 лека закуска	0 0 7
1 подновяване на библиотечния абонамент	0 1 0
1 лист за писма и пликове	0 0 2
1 обяд и бакшиш	0 2 0
1 пощенски ордер и марка	0 2 8
трамваен билет	0 0 1
1 свинска пача	0 0 4
1 агнешко краче	0 0 3
1 блокче обикновен шоколад Фрай	0 0 1
1 содена питка	0 0 4
1 кафе с кифла	0 0 4
заем (Стивън Дедалус) възстановен	1 7 0

Салдо:	017 5
	£219 3		£219 3

Продължил ли процесът на разсъбличане?

Усещайки леката, но упорита болка в ходилата, той протегнал крак на една страна и се загледал в гънките, подутините и останалите характерни болежки, причинени от натиска върху ходилото по време на продължителното обикаляне напред-назад в няколко различни посоки, после, като се навел напред, развързал стегнатите на възел връзки, издърпал ги от дупчиците и ги разхлабил, свалил една по една двете си обувки за втори път, изтеглил частично намокрения десен чорап, захващайки го в областта на пръстите, който бил отново продупчен от нокътя на големия му пръст, вдигнал десния си крак и след като откопчал лилавия си еластичен жартиер за къси чорапи, свалил десния си чорап, поставил така оголеното си дясно ходило на ръба на седалката на стола, изчоплил и откъртил една грапавина от нокътя на големия пръст, поднесъл я към носа си и вдишал дълбоко миризмата на живеца, после с удоволствие захвърлил изчопления ноктест фрагмент.

Защо с удоволствие?

Защото вдишаната миризма съответствала на други миризми, вдишани от други ноктести фрагменти, изчоплени и откъртени от младия господин Блум, ученик в забавачката на госпожа Елис, когато коленичел за кратко за вечерна молитва и потъвал в амбициозни мечтания.

В каква последна амбиция се слели всички негови едновременни и последователни амбиции?

Не да наследи по принципа на първородството, на поравното разпределение при липса на завещание, нито по принципа на последнородството, не да притежава за вечно ползване огромно имение с достатъчна земя в акри, ярдове, декари и други стандартни землемерски мерки (установена цена £42), нито торфени пасища, заграждащи баронски замък с къщичка за пазача и алея за файтони отпред, нито, иначе погледнато, еднотипна къща или вила близнак калкан-до-калкан, описвана като Rus in urbe^[40] или Qui si sana^[41], а да закупи с личен договор на негово име с пари в брой подобна на бунгало двуетажна къща със сламен покрив, а именно дом с южно изложение, на покрива с ветропоказалец и заземен гръмоотвод, с веранда, облазена от паразитни растения (бръшлян и дива пълзяща лоза), външна врата в маслиненозелено с лъскаво лустро и елегантни месингови дръжки, отпред с декоративна замазка с позлатена ажурна плетеница под стряхата и върху триъгълното чело на фронтона, изградена по възможност върху меко заоблени възвишения с красива гледка от балкона с каменен парапет към неизползвани и неизползваеми междусъседни пасбища на площ от 5 или 6 акра собствена земя, на такова разстояние от най-близката обществена пътна артерия, че светлините на къщата да се виждат нощем над и през живия плет от габър, оформен според изкуството за подрязване на дървета и храсти във всевъзможни причудливо-декоративни форми, разположена на дадено място, отдалечено на не по-малко от законно установената 1 миля от периферията на метрополиса, във времевата граница на не повече от 5 минути от най-близката трамвайна или железопътна линия (например Дъндръм на юг или Сътън на север, като и за двете места се знае от опит, че наподобяват земните полюси по това, че представляват любими климатични пояси за субектите, страдащи от белодробна туберкулоза), като земната площ, която трябва да се отдава под наем, е с фиксиран наемен срок от 999 години, а къщата с двор се състои от 1 гостна с еркерен прозорец (с 2 стреловидни арки) с прикрепен към черчевето термометър, 1 приемна, 4 спални, 2 стаи за прислугата, кухня, облицована с плочки, с готварска печка и отделно помещение за миене на съдовете, отделна стая с вградени шкафове за бельото, секционна библиотека от опушен дъб, съдържаща Енциклопедия Британика и Речник на новото столетие, кръстосани старинни средновековни и ориенталски оръжия, гонг за вечеря, лампа от алабастър, сферичен пендел, автоматична телефонна слушалка от ебонит с прилежащ указател, аксминстърски килим с ръчно изработена пискюллия, светлобежова основа с решетъчни бордюрни орнаменти, масичка за игра на карти с крака, имитиращи лъвски лапи, огнище с масивни пиринчени прибори за поддържане на огъня, лавица от позлатен бронз и часовник с хронометър, за да бъде точно сверяван с отмереното от катедралата време, барометър с хидрографична карта, комфортни канапета и канапенца в гостната с вградени мебели, вещи и покъщнина по ъглите, тапицирани в рубиненочервен плюш със здрави пружини и хлътнали седалки, три забележителни японски паравана, плювалници (в клубен стил, кожа в наситено бордо, чиято лъскавина се поддържа с минимум усилия посредством ленено масло и оцет), както и пирамидално призматичен полилей като основно светило, прегъвна пръчка за кацане с папагал, обучен да стои и върху човешки пръст (цензурирано заучен език), релефни стенни тапети от по десет шилинга дузината с десен от напречни фестони и наситеночервени цветя, в горния край диадемен фриз, стълбище с три непрекъснати реда стъпала под последователни прави ъгли от лакиран светлозърнест дъб, стъпала и подпори, централна колона, балюстради и перила, врати със стъпаловидно изрязани декоративни улеи, излъскани с камфорна вакса, баня с топла и студена течаща вода, с вана и душ; клозет на мецанина с единичен прозорец с продълговато матово стъкло, сгъваема седалка, подвижна лампа, месингови скоби и панти, подлакътници, столче за краката и художествена олеография от вътрешната страна на вратата; едноцветно копие; стаи за прислугата с отделен санитарен и хигиеничен възел за готвача, общата прислуга и чиракуващата прислуга (заплати, които през година се вдигат с повишаващата се стойност от 2 лири, при обща застрахователна годишна премия (1 лира) и пенсионна надбавка (въз основа на системата 65) след трийсетгодишен трудов стаж), кухненски килер, склад за провизии и напитки, шкаф за хранителни припаси, хладилник, външни помещения, мазе за въглища и дърва с винарска изба (пенливи и непенливи видове) за избрани особи, ако се случи да гостуват за вечеря (официално облекло), пълна газификация с въглероден едноокис.

Какви допълнителни атракции би могла да предостави къщата?

Като допълнение би могла да предостави тенискорт и игрище за хандбал, градински кът с храсти, стъклена лятна оранжерия с тропически растения, засадена по последна дума на ботаническите изисквания, алпинеум с водоскоци, пчелен кошер, организиран според последните хуманни принципи, овални цветни лехи в правоъгълни тревни площи, украсени с ексцентрични елипси от червени и обагрени лалета, син синчец, минзухар, иглика, самакитка, ароматен грах, момина сълза (луковиците закупени от сър Джеймс У. Маки, с ограничена отговорност, продажба на едро и дребно, на семена, луковици и разсад, на химически торове, улица Саквилъпър 23), овощна градина, зеленчукова градина и лозова градина, защитени от бракониерски набези и евентуални нарушители на неприкосновеността чрез дуварни заграждения със забучени отгоре стъкла и барака с катинар за инвентаризирани инструменти и сечива.

Какви например?

Капани за змиорки, кошчета за ловене на омари, въдици, брадвичка, ръчен кантар с топуз, точило, трамбовка, сноповързачка, зебло за каруци, сгъваема стълба, гребло с 10 зъбци, дървени калеври, сенообръщачка, вила, овощарска ножица, кутия с боя, бояджийска четка, мотика и така нататък.

Какви подобрения биха могли да се внесат допълнително?

Зайчарник и птичарник, гълъбарник, ботаническа консерватория, два хамака (женски и мъжки), слънчев часовник, плътно засенчен и подслонен от златен дъжд или люлякови дървета, един екзотично и хармонично настроен японски звънец, прикрепен към левия латерален стълб на външната врата, обемиста каца с голяма водовместимост, косачка със странична предавка и кутия за събиране на окосената трева, водопръскачка с хидравличен маркуч.

Какви превозни улеснения биха били желателни?

Редовна връзка с града посредством влак или трамвай, взети от техните съответни междинни станции или терминали. Велосипед, колело със свободен венец и прикрепена отстрани кошница за дълги преходи сред природата, или теглителни превозни средства, магаре с преметнато на гърба му камъшитно изделие или пък елегантен файтон с безотказно работещ, нисък набит кон (с дорест косъм, издръж. 14 ч.).

Как би могъл да се казва този възможен или вече издигнат дом?

Вила Блум. Св. Леополд. Цветоблум.

Възможно ли би било Блум от улица Екълс номер 7 да си представи Блум от Цветоблум.

В свободни вълнени дрехи, с купена от Харис шапка от туид на главата, цена 8 шилинга и 6 пенса, с удобни гумени ботуши с еластичен клин и лейка, засажда в редица млади борчета, пръска ги, подрязва ги, привързва ги към колчета, сади трина, бута ръчна количка, натоварена с плевели, без да се изморява прекомерно по залез-слънце сред уханието на прясно окосено сено, тори почвата, умножава мъдростта си, постига дълголетие.

Каква учебна програма от интелектуални занимания била също така възможна?

Моментална фотография, сравнителни изследвания в областта на религията, както и на фолклора, съотнесен към различни любовни и суеверни обичаи, съзерцание на небесните съзвездия.

А какви леки развлечения?

На открито: работа в градината и на полето, колоездене по равни пътеки с макадамова настилка, изкачване на заоблени възвишения, плуване в уединени сладководни басейни и гребане в неизморителни реки в здрави маломерни товарни лодки или леки двугребки със спомагателна котва във водни площи без бентове, преливници и бързеи (в период на летуване), вечерни разходки за здраве или обиколки на кон за по-добро разглеждане на стерилния пейзаж и контрастиращите с него приятни огньове на димящите торфени находища (в период на зимуване). На закрито: обсъждане, в атмосфера на равнодушна сигурност, на неразрешените исторически и криминални проблеми; беседи за нецензурираните екзотични и еротични шедьоври; занимания с дърводелство с помощта на кутия инструменти, съдържаща чук, шило, пирони, болтове, винтове, кабарчета, свредел, пинцети, дърводелско ренде и отвертка.

Било ли възможно да се превърне в джентълмен земеделец, занимаващ се с добиви и добитък?

Не било невъзможно при наличието на 1 или 2 немлеконадойни крави, 1 копа свежо сено и останалия реквизит от земеделски сечива, като например буталка за избиване на масло, наредени от единия край до другия, машина за рязане на ряпа и така нататък.

Какви биха били неговите граждански функции и социален статус сред останалите провинциални родове и благородници земевладелци?

Подредени последователно във възходящата градация на йерархичния порядък, както следва: градинар, земепазител, обработвател, животновъд, и в зенита на кариерата си, резидент магистрат или мирови съдия с фамилен плюмаж, герб и съответно мото към него (Semper paratus^[42]), надлежно заведено и изведено в канцеларията на съдебната регистратура (Блум, Леополд П., член на Парламента, член на Кралския таен съвет, рицар на ордена на свети Патрик, доктор хонорис кауза по право, Блумвил, Дъндръм), специално споменати факти, както в съда, така и за сведение на светските хроники (господин и госпожа Леополд Блум напуснаха Кингстаун на път за Англия).

Как си представял той, че ще действа в качеството си на тези нови повинности?

Представял си, че пътят му минава между ненужна снизходителност и прекомерна строгост; справедливо разпределение в едно хетерогенно общество, състоящо се от произволни класи, които непрекъснато се пренареждат в рамките на все по-голямо или по-малко социално неравенство според постулатите на едно непредубедено и неоспоримо правосъдие, опитомено посредством смекчители на вината от възможно най-дивите географски ширини, но взискателно до последния цент при конфискация на имоти и имения, съвсем частни и в реални граници, винаги в полза на короната. Изцяло предан на най-висшата узаконена власт в страната, откърмил в себе си вродена любов към справедливостта, неговите цели щели да бъдат строго поддържане на обществения ред, премахването на всякакви злоупотреби и неправди, макар и не едновременно (тъй като всяка реформаторска или ограничителна мярка представлява предварително решение, което се съдържа по принципа на изтичането и просмукването в окончателното разрешение), придържане към буквата на закона (общински, държавен, както и на търговския закон) срещу всякакви потайни заговорници в ущърб на трета страна, срещу нарушители, действащи в разрез с местните разпоредби и правилници, срещу възкресителите (по пътя на бракониерството и дребните кражби на съчки и подпалки) на горскоимуществените права, излезли от употреба поради неизползваемост, срещу всички гръмогласни подстрекатели към международно преследване, всички виновници за международни враждувания, всички слугински смутители на домашния уют, всички нахални нарушители на съпружеските нежности.

Докажете, че е бил предан на правдата още от най-ранна възраст.

Още пред учителя си Пърси Апджон в гимназията през 1880-а, когато доброволно разкрил неверието си в догмите на ирландската (протестантска) църква (в която неговият баща Рудолф Вираг, по-късно Рудолф Блум бил повторно покръстен след първата му юдейска вяра и причастие през 1865-а от Обществото за популяризиране на християнството сред евреите), по-късно се отрекъл от нея в името на римокатолическата точно по времето и с оглед на предстоящото му бракосъчетание през 1888-а. Пред Даниъл Магрейн и Франсис Уейд през 1882 по време на младежкото им приятелство (приключило поради преждевременното емигриране на последния), проповядвал по време на нощните им разходки политическата теория за колониалната (например в Канада) експанзия и теорията за еволюцията на видовете на Чарлс Дарвин, формулирана в Произходът на човека и Произход на видовете. През 1885-а публично изразил своята привързаност към колективната и национална икономическа програма, препоръчвана от Джеймс Финтан Лалор, Джон Фишър Мъри, Джон Мичъл, Дж. Ф. Кс. О’Брайън и други, към аграрната политика на Майкъл Давит, към проконституционната агитация на Чарлс Стюарт Парнел (депутат от гр. Корк), към програмата за мир, за реформи и ограничения на Уилям Юарт Гладстон (депутат от Мидлоудиан, Северна Британия) и именно в подкрепа на неговите политически убеждения той се изкачил до едно съвсем сигурно място сред разклоненията на дърво край пътя Нортъмбърланд, за да наблюдава влизането (2 февруари 1888 г.) в столицата на демонстративно факелно шествие, наброяващо 20 000 души, с участието на 120 професионални корпорации, носещи 2000 факли и придружавайки маркиза на Рипън и Джон Морли^[43].

Колко и по какъв начин предлагал да плати за своя дом сред природата?

Според рекламната брошура на Индустриално-чуждестранната аклиматизирана националнодружествена държавноспомоществователна строителна компания (регистрирана през 1874-а) най-много с по £60 на година, които биха съставлявали една шеста от сигурния доход на негово разположение, обезпечен от златните му ценни книжа, носещи 5% обикновена лихва при капитал от £1200 (оценка при цена за двайсетгодишно изплащане) от която една трета платима при влизане във владение, а остатъкът под формата на годишна рента, а именно £800 плюс 2½% лихва върху същата, платима на четири равни годишни вноски до окончателното погасяване на заема, отпуснат за гореспоменатата покупка в рамките на период от 20 години, на стойност една годишна рента от £64, при включена главница, нотариалният акт остава собственост на заемодателя или заемодателите с уговорката за принудителна продажба, обявяване на възбрана поради пресроченост на плащанията и взаимно обезпечаване в случай на продължителна невъзможност да се спазват условията по договора, в противен случай имотът, състоящ се от къща с двор, преминава в абсолютно собственическите ръце на наемателя ползвател до изтичане на периода от гореуговорените години.

Какви средства за бързо, но несигурно забогатяване биха могли да улеснят незабавното закупуване на имота?

Частен безжичен радиотелеграф, с който да предава посредством система от точки и чертички резултатите от националното конно състезание (с препятствия и без препятствия) на разстояние от една или повече мили, както и на двеста метра, спечелено от абсолютен аутсайдер при курс 50 към 1 в 3 часа и 8 мин. следобед на Аскът (по Гринич), като съобщението ще се получава и ще бъде на разположение с цел да се правят залози в Дъблин още в 2:59 следобед (Дънсинкско време). Неочакваното откриване на предмет с голяма парична стойност: скъпоценен камък, ценни пощенски марки с лепило на гърба или с клеймо (7 шилинга, бледоморави, неперфорирани, Хамбург, 1866 г.; 4 пенса, роза, синя перфорирана хартия, Великобритания, 1855; 1 франк, тъмносива, официална емисия, перфорирана, с диагонално поставен печат, Люксембург, 1878); античен династичен пръстен, уникална реликва, скрита на необичайно място или по необичаен начин; откъм въздуха (изпусната от орел в полет), откъм огъня (сред овъглените останки от опожарена сграда), откъм морето (сред плавея, сред плаващи корабни останки, изхвърлени след авария товари и изоставени стоки), откъм земята (във воденичката на някой съестен продукт, например домашна птица). Дарение от някой испански затворник под формата на старо съкровище от скъпоценности, или звонкови монети, или златни кюлчета, или сребърни авоари, депозирани в някоя платежоспособна банкова корпорация отпреди 100 години при лихва от 5% с натрупвания върху общата стойност от £5 000 000 (пет милиона). Контракт с безскрупулен контрагент за доставка на 32 пратки от дадена стока предвид на плащането в брой при доставката при начална ставка от ¼ пени, подлежаща на непрекъснато увеличение в геометрична прогресия от 2 (¼ п, ½ п., 1 п., 2 п., 4 п., 8 п., 1 ш. 4 п., 2 ш. 8 п., общо 32 члена). Добре стикована схема, съставена на базата на теорията на вероятностите да се влезе с взлом в банката на Монте Карло. Разрешение на всевечния проблем за намиране квадратурата на кръга, или правителствена награда от £1 000 000.

Какво огромно богатство би могло да се придобие по линията на индустриални проекти?

Усвояването на ширнали се дунами^[44] от пустееща песъчлива почва, както гласи предложено в проспекта на Агендат Нетаим, Блайбтройщрасе, Берлин, W.15, чрез засаждане и отглеждане на портокалови горички, динени бостани и други насаждения, залесяване. Използването на отпадъчни хартии, кожи на канални гризачи и човешки екскременти, притежаващи химически свойства, с оглед огромното производство на първите, огромния брой на вторите и огромното количество на третите, тъй като всяко човешко същество със средна жизненост и апетит произвежда годишно, като оставим настрана такива вторични продукти като вода и течности, общата сума от 80 либри (при смесено месно и вегетарианско хранене), което трябва да се умножи по 4 386 035, тоест по общия брой на населението на Ирландия, според резултатите от последното статистическо преброяване от 1901 г.

Имало ли по-мащабни проекти?

Проект, който трябвало да бъде уточнен и предоставен за одобрение на пристанищната управа за експлоатация на белите въглища (хидравличната сила), които да се добиват чрез хидроелектрически централи при най-високата точка на прилива покрай наносната ивица на дъблинското крайбрежие или при извора на Пулафука или Пауърскорт, или водосборния район на главните притоци за производството на 500 000 водни конски сили на електрическа енергия за промишлени нужди. Проект, който включвал полуостровната делта на Норт Бул при Долимаунт и изграждането върху земята на носа, използвана досега за игра на голф и като стрелбищен полигон, на асфалтираната еспланада с казина, сергии, панаирни стрелбища, хотели, пансиони, читални и заведения за смесено къпане. Проект за използването на кучешки и кози впрягове за ранна доставка на сутрешното мляко. Проект за развитието на ирландския туристически трафик във и около Дъблин чрез речни лодки с бензинов двигател, извършващи редовни курсове в наносния талвег между моста Айланд и Рингсенд, екскурзионни автобуси, железопътни локални теснолинейки и параходи за плаване покрай живописното крайбрежие (10 шилинга на човек на ден, включително екскурзовод на три езика). Проект за възстановяване на старите пътнически и товарни водни ирландски маршрути, като преди това се изчистят буренясалите им пътища. Проект за свързване на трамвайната линия от пазара за добитък (при Северния обиколен път и улица Пръша) с доковете (улица Шериф Лауър и Ийст Уол), паралелно с железопътната линия Линк, чието трасе е поставено (в сътрудничество с Голямата южна и западна железопътна линия) да минава между пазара за добитък, станцията Лифи и терминалите на железницата Мидланд Грейт Уестърн, Норт Уол 43 до 45, в близост с последните станции или дъблински клонове на Голямата централна железница, Мидландската железница на Англия, Градската дъблинска компания за пощенски кораби, Ланкшърската йоркшърска железопътна компания, параходните компании на Дъблин и Глазгоу, параходните компании на Глазгоу, Дъблин и Лондондери (линията Леърд), Британската и Ирландската параходни компании, параходите на Дъблин и Моркъм, Лондонската северна и западна железопътна компания, Дъблински пристанища, докове, кейове и депа и временните хангари на Палгрейв, Мърфи & Co, собственици на параходи, застрахователни агенти за параходи от Средиземноморието, Испания, Португалия, Франция, Белгия и Холандия, както и за превозване на добитък, а допълнителните мили, полагащи се на компанията Дъблински обединени трамваи, с ограничена отговорност, да се поемат от таксите на скотовъдите.

При каква протаза осъществяването на тези няколко проекта ще се превърне в естествена и необходима аподоза?

При наличието на гарант, който да поръчителства за необходимата сума и да я подкрепи с акт на дарение и прехвърляне на ваучери приживе от страна на дарителя или по силата на завещание след безболезнената кончина на дарителя, или ако именити финансисти като (Блум Паша, Ротшилд, Гугенхайм, Хирш, Монтефиоре, Рокфелер), всеки един от които притежава шестцифрено състояние, натрупано по време на успешен живот, слеят капиталите си и дадат възможност желаното нещо да се осъществи.

Какво евентуално би могло да го направи независим от такова богатство?

Независимото откриване на неизчерпаема златоносна жила.

По каква причина размишлявал върху толкова трудни за реализиране проекти?

Една от неговите аксиоми била, че подобни размишления или пък автоматичното разсъждаване сам за себе си по лично засягащи го развития или пък спокойното спомняне на миналото, когато се практикува редовно преди сън, успокоява умората и в крайна сметка води до здрав сън и освежена жизненост.

Неговите доводи?

Като човек физик той знаел, че от седемдесетте години на пълноценния човешки живот поне 2/7, тоест 20 години преминават в сън. Като човек философ той знаел, че при свършека на всеки отпуснат ни свише живот само една минимална част от човешките желания се сбъдват. Като човек психолог той вярвал в успокояването по изкуствен начин на злотворните фактори, които се задействат главно по време на нощния сън.

От какво се страхувал?

От извършването на убийство или самоубийство по време на сън вследствие на временна загуба на светлината на разума, тоест на несъизмеримия и безусловен интелект, заложен в гънките на мозъка.

За какво, по стара привичка, били последните му разсъждения?

За създаването на една-единствена уникална реклама, която да кара минувачите да спират изумени, напълно новаторски афиш без каквито и да е външни ефекти, сведен до възможно най-простата и най-ефикасна, силно въздействаща формула, който с лекота да прониква в полето на случайно хвърления човешки поглед и да е напълно в крак със забързания ритъм на съвременния живот.

Какво съдържало първото отключено чекмедже?

Изписана на ръка тетрадка-дневник от онези на Виър Фостър, собственост на Мили (Милисент) Блум, известен брой страници от която съдържали рисунки с надпис Татенцето и на тях се виждала огромна сферична глава с 5 щръкнали косъма, 2 очи в профил, тяло в пълен анфас с 3 големи копчета, 1 триъгълно ходило; 2 пожълтели снимки на английската кралица Александра и на Мод Бранскум, актриса и професионална красавица; коледна картичка с илюстровано изображение на едно паразитно растение^[45], надписът Мицпа^[46], датата К-да 1892, името на изпращачите, тоест господин и госпожа М. Къмърфорд, и стихчето: Нека туй коледно дръвче радост, мир, покой ти донесе и моя поздрав от сърце; парче червен доста размекнат восък за печат, закупен от магазина на господата Хелис, с ограничена отговорност, улица Дейм 89, 90 и 91; кутия с няколко останали от пълното й съдържание позлатени и изтъпени писци с буквата J върху тях, закупени от някакъв магазин на някаква си фирма; стар пясъчен часовник със зрънца от търкалящи се песъчинки; запечатано предсказание (никога неразпечатвано), написано от Леополд Блум през 1886-а относно очакваните резултати от приемането на законопроекта на Уилям Юарт Гладстон за самоуправление през 1886-а (така и негласуван)^[47]; входен билет №2004 от благотворителния базар на С. Кевин, цена 6 пенса, 100 награди; детско писъмце с дата и понеделник с малко п^[48], в което пишело: главно т Татенце запетая главно к Как си въпросителен знак, главно а Аз съм много добре точка нов ред подпис със заврънкулки главно м Мили без точка; брошка камея, собственост на Елън Блум (по баща Хигинс), покойница; 3 написани на пишеща машина писма, получател Хенри Флауър, чрез пощенски клон Уестланд Роу, подател, Марта Клифорд, чрез пощенски клон Долфинс Барн; транслитерираното име и адрес на подателя на трите писма, обозначени посредством обърнатата азбука, изписана първо отляво надясно и после отдясно наляво на четири последователни реда с препинателни знаци следната криптограма (без гласните) Т. ОМ./ЮО.К К.УФ/Ю.УК.СН/Я.ОС^[49]; вестникарска изрезка от английското седмично периодично издание Модерно общество на тема телесното наказание в девическите училища; розова панделка като украшение на великденско яйце от 1899 година; два частично разгънати гумени презерватива с резервни пликчета, закупени по пощата от кутия 32, пощенски клон Чаринг Крос, Лондон; опаковка от една дузина кремавоподплатени пликове и бледоморава хартия за писма с воден знак, от която били останали само 3; подбрани австро-унгарски монети; 2 билета от Кралската и монополна унгарска лотария; не много силна увеличителна лупа; 2 еротични фотокартички, на които се виждали: а) орален акт между гола сеньорита (снимана отзад, позиция отгоре) и гол тореро (сниман отпред, позиция отдолу); б) анално проникване от мъж богослужител (напълно облечен, със забелени нагоре очи) в жена богослужителка (частично облечена, очи отворени), закупени по пощата от кутия 32, пощенски клон Чаринг Крос, Лондон; вестникарска изрезка на рецепта за възстановяване на стари светлокафяви обувки от щавена кожа; марка с лепило на гърба от 1 п., цвят лавандула, от времето на кралица Виктория; таблица с мерките на Леополд Блум, съставена в миналото, по време и след 2 месеца на последователни упражнения със скрипеца на Сандоу Уайтли (за мъже 15, за спортисти 20 шилинга) респективно гръдна обиколка 28 и 29½ инча, бицепси 9 и 10 инча, ръка между лакътя и китката 8½ и 9 инча, бедра 10 и 12 инча, прасци 11 и 12 инча; рекламен проспект на Чудодей, най-доброто лекарство в света за болки в ректума, произведено в Чудодей, Ковънтри Хаус, Саут Плейс, Лондон, адресиран до госпожа Л. Блум с кратко придружително писъмце, започващо с: Уважаема госпожо.

Цитирайте дословно думите, с които рекламният проспект претендирал за преимуществата на това чудодейно лекарство.

То лекува и успокоява съня ви в случай на оплаквания от газове, благотворно подпомага природата при мъчнопроходимост, осигурява моментално облекчение при изпускането на газове, като запазва чистотата на околните части и облекчава естественото освобождаване и този първоначален харч от 7 шилинга и 6 пенса ще направи от вас нов човек, а животът ви — по-хубав. Дамите намират Чудодей особено полезен, с бързи и приятно изненадващи резултати, сравними единствено с чаша студена изворна вода в зноен летен ден. Препоръчайте това чудодейно лекарство на своите приятели — и жени, и мъже — ефектът е дълготраен. Само пъхвате източения му заоблен край. И чудодеецът действа.

Съществували ли свидетелства в подкрепа на това твърдение?

Многобройни. От свещеници, един британски флотски офицер, известен писател, градски съветник, болнична сестра, дама, майка на пет деца, разсеян просяк^[50].

Какво било заключението в заключителното свидетелство на разсеяния просяк?

Колко жалко, че правителството не е снабдило нашите хора с чудодейци по време на южноафриканската военна кампания! Какво голямо облекчение би било това!

Какъв предмет добавил Блум към колекцията си от предмети?

Едно четвърто, написано на машина писмо, получено от Хенри Флауър (нека Х.Ф. бъде Л.Б.) от Марта Клифорд (открий М.К.).

С какви приятни размишления било съпроводено това действие?

С размишленията, че независимо от въпросното писмо неговата магнетична физиономия, фигура и обноски са били приети много благосклонно през изминалия ден от страна на една съпруга (госпожа Джоузефин Брийн, по баща Джоузи Пауъл), на една медицинска сестра, госпожица Калън (малко име неизвестно), една прислужница Гъртруд (Гърти, фамилно име неизвестно).

Каква възможност му била подсказана с това?

Възможността съвсем скоро да упражни мъжкия си чар след един скъп обяд или вечеря в частен апартамент в компанията на елегантна светска куртизанка с голяма телесна красота и поносима алчност, обучена в игрово разнообразие, дама по произход.

Какво съдържало второто чекмедже?

Документи: свидетелството за раждане на Леополд Паула Блум; застрахователна полица на стойност £500, издадена от Шотландското застрахователно дружество, незавещана на Милисент (Мили) Блум, защото завещанието влизало в сила след нейната 25-годишна възраст с натрупваща се печалба от £430, £462.10.0 и £500 на 60-годишна възраст или смърт, съответно на 65-годишна възраст или смърт, или пък с натрупване на печалбата (изплатени) от £299.10.0 заедно с изплащане в брой на £133.10.0 при поискване; спестовна книжка, издадена от банка Ълстър, клон Колидж Грийн плюс извлечение на текущата с/ка за второто полугодие, приключващо на 31 декември 1903 г. със салдо в полза на вложителя; £18.14.6 (осемнайсет лири, четиринайсет шилинга и шест пенса, стерлинги) и нетна стойност на движимото имущество; удостоверение за притежанието на £900 канадски 4% (регистрирани) правителствени облигации (освободени от гербов налог); списък на членовете на управителното тяло на католическото гробище (Гласневин) във връзка със закупуването на гробен парцел; изрезка от местен вестник относно смяната на името, извършена като едностранен акт.

Цитирайте дословно съдържанието на този документ.

Чрез настоящето аз, Рудолф Вираг, понастоящем жител на улица Кланбразил №52, Дъблин, предишен адрес Сомбатхей, кралство Унгария, удостоверявам, че приемам и отсега нататък възнамерявам при всички случаи и по всяко време да използвам и да бъда известен под името Рудолф Блум.

Какви други предмети, свързани с Рудолф Блум (по баща Вираг) се намирали във второто чекмедже?

Една дагеротипна и не много ясна снимка на Рудолф Вираг и неговия баща Леополд Вираг, направена през 1852 година в ателието за портрети на техния (съответно) първи и втори братовчед, Щефан Вираг от Сешфехервар, Унгария. Една стара книга хагада^[51] с чифт очила с рогови рамки и изпъкнали стъкла, пъхнати на страницата с благодарствената молитва по случай празника Песах (Пасха); фотографски изглед на хотел Куинс в Енис, собственик Рудолф Блум; плик, адресиран До моя скъп син Леополд.

Какви откъслечни фрази извикали в съзнанието му тези цели пет думи?

Утре става седмица, откакто получих… няма смисъл, Леополд… да бъда… с твоята скъпа майка… това повече не се издържа… към нея… за мен вече всичко свърши… бъди добър с Атос, Леополд… скъпи ми сине… винаги… от мен… das Herz… Gott… dein…^[52].

Какви спомени събудили у Блум тези предмети за човешки субект, страдащ от прогресивна меланхолия?

За стар вдовец с вечно рошава коса, в леглото, завит презглава и въздиша; за немощното, недъгаво куче Атос; за отровата, към която посягал във все по-големи дози от пилюли и скрупули^[53] като палиативно средство срещу хроничната си невралгия; лицето по време на смъртта на един седемдесетгодишен старец, самоубил се с отрова.

Защо Блум изпитвал угризения на съвестта?

Защото в своето незряло нетърпение често се отнасял с неуважение към определени вярвания и обичаи.

Например?

Забраната да се консумира едновременно месо и мляко, срещите и беседите, веднъж седмично, на несъгласувано абстрактни, пламенно конкретни меркантилни теми от страна на бивши съвярващи, бивши съотечественици; обрязването на мъжките деца; свръхестественият характер на юдейските скрижали; непроизносимостта на тетраграмарона^[54], светостта на шабата.

Как тези вярвания и обичаи му изглеждали сега?

Не по-смислени отколкото навремето, но и не по-смислени отколкото други подобни вярвания и обичаи му изглеждали сега.

Какво било първото му впечатление от Рудолф Блум (покойник)?

Как Рудолф Блум (покойник) разказвал на сина си Леополд Блум (на 6 години) спомените си в ретроспекция за преселвания и заселвания във и между Дъблин, Лондон, Флоренция, Милано, Виена, Будапеща, Сомбатхей, придружени с коментари на задоволство (неговият дядо бил виждал Мария Тереза, императрица на Австрия и кралица на Унгария), с търговски съвети (капка по капка вир става). Леополд Блум (на 6 години) изслушвал тези разкази, като същевременно се консултирал с географската карта на Европа (политическа) и най-сериозно предлагал учредяването на сродни търговски компании в различните гореспоменати центрове.

Успяло ли времето да заличи еднакво, но по различен начин, спомените за тези преселения у разказвач и слушател?

У разказвача с напредването на годините и вследствие на използваната наркотична отрова; у слушателя с напредването на годините и вследствие на объркаността му, породена от чужди преживявания.

Кои индивидуални особености на разказвача се явявали съпътстващи обстоятелства, производни на амнезията?

От време на време сядал да се храни, без дори да свали шапка. От време на време лочел лакомо останалия от цариградското грозде със сметана сок направо от наклонената към устата му чиния. От време на време избърсвал уста след хранене със скъсан пощенски плик или други попаднали му подръка парчета хартия.

Кои две проявления на остарялост се срещали по-често от останалите?

Късогледото броене на монети с помощта на пръстите и оригването след преяждане.

Кое нещо представлявало частична утеха на фона на тези спомени?

Застрахователната полица, банковата книжка, удостоверението за притежание на акции.

Опишете Блум, като приложите кръстосано умножение на обратите на съдбата, от които гореизброените благосъстояния го предпазвали, и като сведете всички позитивни стойности до една незначителна, негативна, ирационална и иреална величина.

В последователен, низходящ, илотски^[55] ред: Беднотия; уличен амбулантен търговец на евтина бижутерия, неохотно настойчив събирач от немай-къде на несъбираеми и съмнителни дългове, останал на църковни помощи и помощник бирник. Просия: предизвикан банкрут при незначителни активи от 1 шилинг, 4 пенса на лира, човек-реклама, боклукчия, нощен скитник, подмазващ се подлизурко, куц моряк, сляп младеж, старец на услугите на съдебен пристав^[56], досадник, блюдолизец, лепка, угодник, ексцентрично публично посмешище, седнало на пейка в градския парк, разтворило над главата си отдавна захвърлен, изпокъсан чадър. Немотия: питомец на приюта за старци (към Кралската болница), Килмейнъм, пациент на болницата Симпсън за обеднели, но достопочтени господа, трайно инвалидизирани от подагра или недостиг на зрителност. Краен упадък: възрастен, безсилен, лишен от избирателни права^[57], останал на благодеяния, умиращ, откачен голтак.

Какви други съпътстващи упадъка унижения съществували?

Студеното безразличие на преди приятелски настроени приятелки от женски пол, презрението на мускулести мъжкари, приемането на коричка хляб, престореното незабелязване от страна на случайни познати, лаят на незаконородени и нелицензирани скитащи кучета, замерянето от страна на дечурлига с гнили зеленчуци, тоест да си достоен за малко или нищо или за по-малко от нищо.

По какъв начин подобно положение можело да се предотврати?

Чрез смърт (промяна на състоянието), чрез напускане (промяна на мястото).

Кой от начините бил за предпочитане?

Вторият, по линията на най-малкото съпротивление.

Кои съображения го правели не съвсем нежелателен?

Постоянното съжителство, надвисналата опасност от взаимна търпимост към личните недостатъци. Засилващият се у нея навик да си прави самостоятелни и независими покупки. Необходимостта да се противодейства на постоянното задържане на едно място чрез непостоянно пребиваване другаде.

Поради какви съображения това се явявало не нерационално?

Засегнатите страни, веднъж свързани, се били умножили и размножили, и тъй като това било вече сторено и имало налице дете, отгледано до зрелостната си възраст, двете страни, макар и засега разделени, били длъжни да се съединят отново, да се умножат и размножат, което обаче било абсурдно, да образуват, по пътя на събирането, онази отколешна двойка от две съединени страни, която представлявали в началото, което било невъзможно.

Поради какви съображения това се явявало желателно?

Привлекателният изглед на определени местности в Ирландия и в чужбина, което личало от общите географски карти с цветен печат, както и от специализираните военнотопографски карти, при съобразяване с мащаба и щрихите.

В Ирландия?

Мохерските скали, ветровитата пустош на Конемара, езерото Ней с потъналия в него вкаменен град, Великанската пътека, фортовете Камдън и Карлайл, Златната долина на Типъреъри, островите на Аран, пасбищата на кралски Мийд, брястът на света Бригита в Килдеър^[58], Кралската корабостроителница в Белфаст, Сьомгените бързеи, езерата на Киларни.

В чужбина?

Цейлон (с плантации от подправки, снабдяващи с чай Томас Кърнан, доставчик за Пулбрук, Робъртсън & Co, Минсинг Лейн №2, Лондон, ул. Дейм №5, Дъблин), Йерусалим, свещеният град (джамията на Омар, Дамаската порта, свято въжделение), Гибралтарският проток (уникалното рождено място на Мариън Туийди), Партенонът (с неговите статуи, голи гръцки богини), Уолстрийт, паричният пазар на света (който контролира международните финанси), Пласа де Торос в Ла Линея, Испания (където О’Хара от Кралските камеронци убил бик^[59]), Ниагара (където никое човешко същество не минава безнаказано), земята на ескимосите (гълтачи на сапун^[60]), забранената страна Тибет (отдето никой пътник се не връща^[61]), Неаполският залив (дето го виж и умри^[62]), Мъртво море.

Под чие напътствие, подир кои знаци?

По море, септентрионал^[63], нощем полярната звезда, която се намира на върха на пресечната точка между правата линия от бета към алфа в Голямата мечка, продължена и разделена външно в омега, и хипотенузата на правоъгълния триъгълник, образуван от правата алфа-омега и правата алфа-делта на Голямата мечка. По суша, меридианно, от бисферичната луна, разголваща се в несъвършено променящи се фази на сърповидност до задния междукълбовиден процеп под несъвършено потулващата го пола на жена с месест нос, небрежно поклащаща бедра, облачен стълб дене^[64].

Кое публично съобщение би помогнало за разкриването на местонахождението на заминалия?

Награда от пет лири, в неизвестност, отвлечен или избягал от дома си на улица Екълс №7, джентълмен на около четирийсет години, безследно изчезнал, отговаря на името Блум, Леополд (Полди), височина 5 фута 9½ инча, добре сложен, мургава кожа, възможно оттогава да е пуснал брада, когато е бил видян за последен път, е бил облечен с черен костюм. Горната сума се дава за информация, която би довела до неговото намиране.

Кои две универсални двусъставни имена биха му подхождали като знайно и незнайно съществуващ?

Приет от всекиго, известен никому. Всякой и Никой^[65].

Какви преимущества му давало това?

Уважение и дарове от непознати, приятелите на Всякой. Безсмъртна нимфа, красавица, невеста на Никой^[66].

Отпътувалият няма ли да се появи някога, някъде, някак?

Той вечно ще скита на собствен ход до най-крайните предели на орбитата на своята комета, отвъд неподвижни звезди, променливи слънца, телескопски планети^[67], астрономически безпризорници, до най-отвъдните сини синори на космоса, преминавайки от земя в земя, сред хора и народа, сред случки и събития. Някъде едва доловимо ще дочуе и някак неохотно, принуден от самото слънце, ще се подчини на повика за връщане. И тогава, изчезвайки от съзвездието Северна корона, той неизвестно как ще се появи прероден над делта в съзвездието Касиопея и след неизчислим брой еони, преминали в странстване, ще се завърне, отчужден отмъстител, разбунен правдоносец, страшилище за злосторници, мрачен кръстоносец, пробуден от сън, с финансови ресурси (само предположение) надминаващи онези на Ротшилд или Сребърния крал.

Какво би направило подобно завръщане нерационално?

Незадоволителното равенство между изхода и завръщането във времето чрез обратимото пространство и изхода и завръщането в пространството чрез необратимото време.

Каква игра на силите, без да се изключва инерцията, би превърнала отпътуването в нежелателно?

Късният час, който причинява пасивност; тъмнината на нощта, която причинява непрогледност; несигурността на улиците, която представлява заплаха; необходимостта от почивка, която не позволява движение; близостта на едно непразно легло, която изисква издирване; очакването на топлина (човешка), темперирана от студенина (на постелките), която, забранявайки желанието, я прави желана; статуята на Нарцис, звук без ехо, пожелано желание.

Какви преимущества притежавало едно непразно легло пред едно празно легло?

Изключва нощната самота, предлага по-качествената човешка (зряла женска) топлина пред нечовешката (бутилка с гореща вода), стимулира сутрешните контакти, осигурява икономия на гладенето в домакинството, но само в случай, че панталоните бъдат акуратно сгънати и поставени по дължина между матрака (раиран) и вълнения тюфлек (на баклавички).

На кои последователни дела, наближили, отминали, непредусетени, Блум, в състояние на натрупана умора, направил безмълвно равносметка?

Подготвяне на закуската (жертвоприношение чрез изгаряне); вътрешночревно храносмилане и предварително планирано изхвърляне на изпражненията (светая светих); къпане в банята (ритуала на Йоан); погребението (ритуала на Самуил); рекламата на Александър Кийс (Урим и Тумим^[68]; постният обяд^[69] (ритуала на Мелхиседек); посещението в музея и Националната библиотека (светилище); търсенето на книги по Бедфорд Роу, Мърчантс Арч, Уелингтън Кий (Симхат Тора^[70]); музиката в хотел Ормонд (Шира Ширим^[71]); препирнята с един брутален троглодит в помещението на Бърнард Кърнан (холокост^[72]); празен период от време, включващ и возене в кола, посещение до един дом на опечаление, сбогуване (пустиня); еротизмът на женския ексхибиционизъм (ритуалът на Онан); продължителните родилни мъки на госпожа Мина Пюърфой (възношение); посещението в размирно разюздания дом на госпожа Бела Коен, ул. Тироун Лоуър №82^[73], последвалата кавга и случайно завързалата се схватка на улица Бийвър (Армагедон); нощната разходка до и от Файтонджийската бърлога при моста Бът (изкупление).

Каква самовнушена загадка възникнала у Блум, която го накарала да стане, да отиде, да провери и с опасение да заключи, че е безсилен да стигне до заключение?

Причината била долавянето на кратък, отривист, непредочут, силен, самотен пукот, издаден от неодушевения материал на масата от дърво с опънати дървесни жилки^[74].

Каква самозададена загадка накарала Блум да стане, да отиде и да събере своите многоцветни, многообразни и многобройни дрехи, неволно проумявайки, че не ще проумее?

Кой е Макинтош?

Коя саморазбираща се от само себе си загадка, промисляна от Блум с непоследователно постоянство в продължение на вече 30 години, безмълвно и ненадейно разбулил, след като постигнал естествена затъмненост чрез угасяването на изкуствената светлина?

Къде бил Мойсей, когато угаснала свещта^[75]?

Какви несъвършенства в иначе съвършения ден си изброил Блум наум, безмълвно, последователно, в крачка?

Временният неуспех в намерението му да поднови рекламата, да получи известно количество чай от Томас Кърнан (закупчик на Пулбрук, Робъртсън и Co, улица Дейм №5, Дъблин, и Минсинг Лейн №2, Лондон), да удостовери наличието или липсата на задно-ректално отвърстие в случая с гръцките женски и женствени богини, да си осигури достъп (безплатен или платен) до представлението на Лия в изпълнение на госпожа Бандъм Палмър в театъра Гейъти, улица Саут Кинг №46, 47, 48, 49.

Чий образ на отсъстващо лице извикал в съзнанието си Блум и дълго го задържал там?

Лицето на нейния баща, покойния майор Брайън Купър Туийди от Кралския дъблински стрелкови полк, Гибралтар и Реховот, Долфинс Барн.

Кои повтарящи се образи на същото лице били възможни по силата на хипотезата?

Отдалечаващите се, на перона на Голямата северна гара, улица Еймиънс, с неизменно непроменлива величина на ускорението по две успоредни линии, които се срещат в безкрайността, ако бъдат продължени; по две успоредни линии, препродължени откъм безкрайността с неизменно непроменлива величина на забавянето, на перона на Голямата северна гара, улица Еймиънс, при завръщането си.

Какви ефектно разнообразни части от лично дамско облекло възприел той зрително?

Чифт нови невмирисани полукопринени черни дамски чорапи, чифт нови виолетови жартиери, чифт дамски кюлоти, голям размер и доволно изрязана кройка, от индийски муселин, ухаещи на мускус, жасмин и турски цигари Мурати, със забодена в тях дълга лъскава стоманена безопасна игла, извита в крива линия, камизола от батиста, поръбена с тънка дантела, плисирана пола от синьо копринено моаре и всички тези предмети били пръснати в безпорядък върху четвъртит пътнически сандък, скрепен с летви четиристранно, с метални наъгълници, с многоцветни етикети и белобуквен надпис върху предната си страна: Б.К.Т. (Брайън Купър Туийди).

Какви други нелични предмети възприел зрително?

Комод с един счупен крак, изцяло покрит с квадратно парче кретон на ябълки, върху което била поставена черна сламена шапка. Още съдове с гръцки геометрични орнаменти, закупени от Хенри Прайс, производител на плетени изделия, модни стоки, порцелан и ковано желязо, улица Мур, №№ 21, 22, 23, разположени в несъразмерен ред върху умивалника и пода, състоящи се от леген, сапунерка и табличка за четката за коса (върху умивалника, заедно), висока кана и артикул за нощно обслужване (на пода, поотделно).

Действията на Блум?

Поставил собствените си дрехи върху един стол, свалил останалите по себе си такива, измъкнал изпод декоративната възглавница-подложка в горната част на леглото сгъната дълга нощна бяла мъжка риза, промушил глава и ръце през съответните, предназначени за целта отвори, махнал възглавницата от горния и я преместил в долния край на леглото, пригладил, както се полага, чаршафите и се пъхнал в леглото.

Как?

Предпазливо, както неизменно правел при напъхване в нечие местопребиваване (негово собствено или чуждо); загрижено, тъй като змиеспиралните пружини на леглото били престарели, а халтавите месингови обръчи и висящи украшения, извити в свободен радиус, неизменно се раздрънчавали под силата на напора и напрежението; бдително, както се влиза в леговище или в пусия от похот и пепелянска подлост; внимателно, за да не разбуди никого; благоговейно, тъй като това било ложе на зачатие и раждане, на консумиране на брака и на брачна измяна, познало и сън, и смърт.

На какво се натъкнали неговите крайници при постепенното си разгъване?

На нови и чисти чаршафи, допълнителни миризми, присъствието на човешко тяло, женско, нейното, отпечатъка от човешко тяло, мъжко, не неговото, на трохи и ситни парченца от месна консерва, претоплена, които побързал да отстрани.

Ако се усмихнал, защо го направил?

Тъй като си помислил, че всеки, който се напъхва, си въобразява, че е първият проникнал, докато всъщност винаги се явява последният член от предходната поредица или най-много да се нарече първият член на последващата поредица, при която всеки си въобразява, че е първият, последният, и един-единственият, докато самият той не бил нито пръв, нито последен, нито един-единствен в цялата тази поредица, която водела началото си от безкрайността и се преповтаряла до безконечност в безкрайността.

Кои влизали в предходната поредица?

Бил приел, че Мълви е първият от неговата си поредица, Пенроуз, Бартел д’Арси, професор Гудуин, Джулиъс Мастиански, Джон Хенри Ментън, отец Бърнард Кориган, един фермер от Кралското дъблинско общество за конни надбягвания, Магът О’Райли, Матю Дилън, Валънтайн Блейк Дилън (кмет на Дъблин), Кристофър Калинан, Ленехан, един италианец латернаджия, неизвестен господин от театъра Гейъти, Бенджамин Долард, Саймън Дедалус, Андрю (Досадата) Бърк, Джоузеф Къф, Уиздъм Хели, градския съветник Джон Хупър, доктор Франсис Брейди, отец Себастиан от планината Аргус, ваксаджия от пред Централната поща, Хю Е.(Блейзис) Бойлан и др., и така нататък до безпоследния член.

Какви били мислите му относно последния член от настоящата серия и последен обитател на леглото?

Мисли за неговата сила (простак), телесни пропорции (пренапращял), търговски умения (пунгаш), впечатлителност (пръцкохвалец).

Защо наблюдателят споменал впечатлителност в добавка към сила, телесни пропорции и търговски умения?

Защото бил установил с нарастваща учестеност у предходните членове на една и съща поредица похотливости как възпламеняването се предава първоначално с трепет, после с разбиране, сетне с мерак и най-накрая с отегчение, бележейки променящите се симптоми на двуполовите прояви на разбиране и страхови задръжки.

От какви антагонистични чувства били засегнати последвалите му разсъждения?

Завист, ревност, отчуждение, бездушие.

Завист?

Към онзи телесно-духовен мъжки организъм, който е специално адаптиран към поза отгоре по време на енергичното човешко съвкупяване и енергичното постъпателно движение в стил бутало — цилиндър, така необходимо за получаване на пълно задоволяване на постоянната, но не и остра похотливост, присъща на телесно-духовния женски организъм, пасивно притъпен, но не и тъп.

Ревност?

Защото една пълнокръвна и летливо-волна природа в свободно състояние се явява алтернативно и агент, и реагент на привличането. Защото взаимодействието между агенти и реагенти, макар променливо във всеки момент, се движи с обратнопропорционални тласъци на засилване и намаляване, непрекъснато кръгово концентрично разширение и радиално проникване и препроникване. Защото контролираното осмисляне на флуктуациите на избирателния афинитет произвежда, при желание, флуктуации на томително задоволение.

Отчуждение?

Предвид на: а) запознанството с начална дата септември 1903 г. в дюкяна на Джордж Месайъс, крояч и шивач на дрехи по поръчка, Едън Кий №5; б) гостоприемството, лично предложено и прието с любезна двувзаимност и обвързаност; в) сравнително крехката младост, обект на пристъпи от амбициозност и великодушие, колегиален алтруизъм и любовен егоизъм; г) извънрасовото привличане, междурасовото съжителство, надрасовите прерогативи; д) предстоящото музикално турне в провинцията с общи текущи разноски и поделени нетни постъпления.

Бездушие?

Толкова естествено, колкото е и всеки един естествен акт на природата, изразен или възприет и извършен по механично природен начин от природни креатури в съответствие с неговата, нейната, тяхната природни същности на несходни сходства. Не толкова бедствено, колкото би било гибелното унищожение на планетата вследствие на сблъсък с някое тъмно слънце. По-малко осъдително от кражбата, грабежите по пътищата, жестокостта към децата и животните, присвояването на пари чрез измама, фалшификациите, обсебването, заграбването на обществени средства, злоупотребата с общественото доверие, симулациите, поразиите и прахосничеството, покваряването на малолетни, злонамереното оклеветяване, изнудването, незачитането на съда, палежите, държавната измяна, углавното престъпление, бунта в открито море, нарушението на чужди граници и права, кражбата с взлом, нощния обир, избягването от затвора, практикуването на противоестествени пороци, дезертирането от армията по време на сражение, клетвопрестъпничеството и лъжесвидетелстването, бракониерството, лихварството, шпионирането в полза на кралските врагове, превъплъщението, покушението, непредумишленото убийство, предумишленото и преднамереното убийство. Не повече неестествено, отколкото всички други променени процеси на адаптация към променените условия на съществуване в резултат на реципрочното равновесие между телесния организъм и присъщо придружаващите го факти като храни, напитки, придобити навици, редовно задоволявани наклонности, сериозни болести. Като повече от неизбежно, непоправимо.

Защо повече отчуждение, отколкото ревност, по-малко завист, отколкото бездушие?

От гаврата (брак) и гаврата (прелюбодеяние) не може да се получи нищо друго, освен гаврата (съвкупление), и все пак брачният поругател на брачно поругания остава невъзмутен от прелюбодееца поругател на поруганата прелюбодейка.

Какво възмездие, ако въобще се стигне до такова?

Убийство — никога, тъй като две злини не правят едно добро. Дуел по силата на кой кого — не. Развод — засега не. Разобличаване с помощта на механическа уловка (автоматично легло-капан) или свидетелски показания от човек (скрит зрящ очевидец) — още не. Завеждане на дело за нанесени щети чрез юридическо въздействие или симулиране на опит за покушение с факти, доказващи нанесени наранявания (самонанасени) — не е за пренебрегване. Или пък, по възможност, мълчаливо одобрение, начало на съперническо съревнование (материално: преуспяваща конкурентна агенция за реклами; морално: прокопсваща конкурентна агенция за интимност), пренебрежение, отчуждение, унижение, отделение, закрилящо отделилият се от другия, закрилящо отделителя от двамата други.

С какви размишления той, съзнателно противодействащият на неизвестната пустота, оправдал пред себе си собствените си чувства?

С предопределената крехкост на химена, предполагаемата неосезаемост на нещото само по себе си; със съществуващото несъответствие и непропорционалност между самоудължаващото се напрежение на предложеното нещо и самосъкращаващата се отмора след извършеното нещо; погрешните заключения за слабостта на жената и за силно развитата мускулатура на мъжа; променящите се етически кодове; естественият граматически преход чрез инверсия, невключващ никаква промяна на смисъла на изречението в минало свършено време (при синтактичен разбор, сочещ подлог в мъжки род, едносричен звукоподражателен преходен глагол с пряко допълнение от женски род) от изречение в действителен залог със съотносителни елементи в минало свършено време (при синтактичен разбор, сочещ подлог в женски род, спомагателен глагол и квазиедносрично звукоподражателно минало причастие с допълнителен деятел в мъжки род) в изречение в страдателен залог; непрекъснатото произвеждане на осеменители чрез размножаване; вечно повтарящото се производство на семенна течност чрез дестилация; безсилието на триумфа, протеста или отмъщението; безсмислието на възхваляваната добродетелност; летаргията на невежата материя; апатията на звездите.

До кое последно удовлетворение се приближили тези антагонистични чувства и размисли, веднъж сведени до най-простите си проявления?

Задоволство от вездесъщието както на източното, така и на западното полукълбо, от всички обитаеми земи и острови, изследвани и неизследвани (земята на следнощното слънце, островите на блажените, о, гръцки острови, Обетованата земя), от заоблени задни женски полукълба, ухаещи на мляко и мед, и от отделящата се сангвинична и семенна топлина, напомняща за отколешното семейство от закръглени извивки, неподлежащи на настроения под впечатление или на противоположности на изражение, издаващи безмълвна, неизменна, животинска зрелост.

Видимите признаци на предусещаното задоволство?

Приближаващата ерекция; пробуденото съчувствие; постепенното надигане; предпазливото разкритие; мълчаливото умисляне.

А после?

Целунал закръглените сладкодъхави мекосочни любеници на отзадието й, по една целувка върху всяко окълбено мекосочно полушарие, навътре помежду сладкодъхавите гънки с томителна, продължителна, възбудителна, устнодопирна целувка^[76].

Видимите признаци на постусещаното задоволство?

Безмълвно умисляне; предпазливо умълчаване; постепенно притихване; угрижена неохота; приблизителна ерекция.

Какво последвало след това мълчаливо действие?

Сънливо обаждане, не толкова сънливо разпознаване, начеващо възбуждение, катехизисно препитване.

С какви видоизменения разказвачът отговорил на това препитване?

Отрицателни: изключил споменаването на тайната кореспонденция между Марта Клифорд и Хенри Флауър, кръчмарската свада при, в и около лицензираното заведение на Бърнард Кърнан & Co, с ограничена отговорност, на улица Литъл Британи №№ 8, 9 и 10, случката с еротичната провокация и бърза ответна реакция на ексхибиционизма на Гъртруд (Гърти), фамилно име неизвестно. Положителни: включил споменаването на представление с участието на госпожа Бандам Палмър в Лия в театъра Гейъти, улица Саут Кинг 46, 47, 48, една покана за обяд в ресторанта на хотел Уинс (Мърфис), улица Лоуър Аби 35, 36 и 37, един том с леко порнографско съдържание, озаглавен Сладостите на греха, анонимен, авторът — светски лъв, както и временното объркване, причинено от погрешно преценено движение по време на следобедното гимнастическо изпълнение, а името на жертвата (оттогава напълно възстановена) било Стивън Дедалус, преподавател и писател, най-големият засега оцелял син на Саймън Дедалус, без установено занимание, един въздухоплавателен подвиг извършен от него (разказвачът) в присъствието на свидетел, по-точно гореспоменатият преподавател и писател, с пъргава навременност на решението и гимнастическа гъвкавост.

Останал ли разказът в останалата си част невидоизменен от други изменения?

Абсолютно.

Кое събитие, или пък личност, изпъкнало като отличителен белег на разказа му?

Стивън Дедалус, преподавател и писател.

Какви ограничения на правата и съпружеските задръжки били доловени от слушащата и разказващата страна, касаещи ги лично, по време на този пресеклив и все по-лаконичен разказ?

Откъм слушащата страна: ограничение на собствената й детеродна плодовитост, тъй като бракът бил отпразнуван 1 календарен месец след 18-тата годишнина от раждането й (8 септември 1870 г.), тоест на 8 октомври, и консумиран на същата дата, в резултат на което се появила първата женска издънка, родена на 15 юни 1889-а, с вероятна начална дата на зачеването 10 септември същата година при пълноценно полово сношение с изхвърляне на семенната течност в естествения женски орган, което се случило за последен път пет седмици преди това, тоест преди 27 ноември 1893 г., тоест преди раждането на 29 декември 1893 г. на втората (и единствена мъжка) издънка, споминала се на 9 януари 1894 г. на възраст от 11 дни, което означава, че оттогава е минал период от 10 години, 5 месеца и 18 дни, по време на който половото сношение било непълноценно, без изхвърляне на семенна течност в естествения женски орган. От страна на разказвача: ограничаване на дейността му, както умствена, така и телесна, поради пълноценен умствен обмен между него и слушащата страна, непровеждан от времето на пубертета, белязан от менструален кръвоизлив у последната женска издънка на разказващата и слушащата страна, появил се на 15 септември 1903 г., така че се събира период от 9 месеца и 1 ден, по време на който и вследствие на предварително установеното естествено единомислие в недомислието между консумираните жени (слушателка и издънка) и определянето на пълна телесна свобода на действията.

Как?

Чрез различни и преповтаряни женски въпроси относно мъжките маршрути къде, на кое място, по кое време, за колко време, с каква цел, с кого, в случаите на временни отсъствия, замислени или осъществени?

Какво се преместило видимо над невидимите мисли на слушащата и разказващата страна?

Хвърлената сянка на една лампа с абажур, с променлива серия от концентрични кръгове с променящата се степен на светлосянката.

В какви посоки били легнали слушателка и разказвач?

Слушателка, изток — югоизток; разказвач, запад — северозапад; върху 53-ия паралел северна ширина и 6-ия меридиан западна дължина; под ъгъл от 45° спрямо земния екватор.

В какво състояние — на покой или движение?

На относителен покой спрямо самите тях и един спрямо друг. И на движение, което ги носело поединично и съвместно в посока съответно запад, напред и назад, ведно с присъщото постоянно въртеливо пътуване на земята по всепроменяшите се магистрали на непроменящия се космос.

В каква поза?

Слушателка: полегнала полустранично наляво, лявата ръка под главата, десният крак протегнат напред в права линия и почиващ върху левия крак, прегънат, в позата на Гея-Телус, задоволена, отпусната, набъбнала от семе. Разказвач: полегнал настрани, наляво, с прегънати ляв и десен крак, палецът и показалецът на дясната ръка почиващи върху челото, близо до горната част на носа в позата, която може да се види на една снимка, направена от Пърси Апджон, умореното детемъж, мъжътдете в утробата.

Утроба? Уморен?

Почива. Пътешествал е.

С кого?

Със Синдбад Лодкаря, и Тиндбад Тикваря, и Джиндбад Джандаря, и Уиндбад Уискаря, и Ниндбад Ножаря, и Финдбад Фъшкаря, и Биндбад Билкаря, и Пиндбад Пчеларя, и Миндбад Месаря, и Хиндбад Хлебаря, и Риндбад Рибаря, и Диндбад Дръндаря, и Виндбад Винаря, и Линдбад Лайнаря, и Ксиндбад Коткаря.

Кога?

По пътя към тъмното ложе му се препречил квадратният кръг на яйцето на птицата рух голямата гагарка на Синдбад Мореплавателя, в нощта на постелята на всички гагарки и рухове на Смуглобад Светлодат.

Къде?

Бележки

[1] Итака

Време на действието: два часът сутринта. Място: къщата на Блум на улица „Екълс“ №7. Орган: човешкият скелет. Изкуство: точните науки. Цвят: няма. Символ: кометите. Техника: катехизис, тоест изложение на темата, в случая повествованието, чрез въпроси и отговори.

Съответствия: Бък Мълиган — Антиной, първият от женихите. Бойлан — Евримах, вторият от женихите. Разумът — лъкът на Одисей. Скрупулите — женихите. Съответствията на Стивън и Блум са ясни от предишните глави. ↑

[2] Тоест петък, денят преди еврейския шабат. Евреите смятат петъка за нещастен ден, защото според тяхната традиция това е денят на грехопадението, когато Адам и Ева били изгонени от райската градина. Християните също го смятат за нещастен, защото Христос е разпнат в петък. ↑

[3] Кормак Макарт (254–266) се задавил с рибена кост, доста символичен край, като се имат предвид легендите, според които именно той пръв се покръства в християнство. Докато официалната версия е, че св. Патрик покръства Ирландия, но това става по-късно, през 432 г. Виж още бел.82, гл.8. ↑

[4] Индикт се нарича цикъл от петнайсет години при старото леточисление, въведен от император Константин Велики. ↑

[5] 1904-а наистина е била високосна, а празникът Възнесение Господне тогава се паднал на 12 май. Началото на еврейската 5664 г. започнало на 10 септември 1904 г., а на мюсюлманската 1322 — на 18 март 1904 г.

Изредените в абзаца показатели се отнасят до методите на изчисляване на датата, на която да се празнува Великден, тъй като от него зависи църковният календар на цялата християнска година.

MXMIV = 1904 г. ↑

[6] Виж още бел.127, гл.15. ↑

[7] Меркатор с истинско име Герхард Кремер (1512–1594) — фламандски географ картограф. Автор е на картографски проекции, от които най-известна е цилиндричната равноъгълна (Меркаторова) проекция, по която изработва световна карта на морските пътища през 1569 г. ↑

[8] Вид чаша със специален капак, който предпазва мустаците от потопяване в течността. ↑

[9] За смисъла на „кинетичен“ тук се налага да цитираме думи на Стивън Дедалус от „Портрет на художника като млад“, където той казва: „Истинското изкуство никога не възбужда в нас кинетични чувства — желание или отвращение. Желанието ни тласка да се приближим към нещо, да го обладаем; отвращението ни тласка да се отдалечим от нещо, да го отхвърлим. Това са кинетични емоции. Следователно в случаите, когато са налице — при порнографията и дидактиката, — не можем да говорим за истинско изкуство. Ето защо естетическата емоция (в общия смисъл на думата) е статична.“ ↑

[10] Празникът на влюбените Св. Валентин. ↑

[11] Намек за вярването, че преди потопа средната възраст на човека е била няколко стотици години.

Оттук нататък изчисленията на Блум са доста погрешни, особено що се отнася до съотношението между възрастите на двамата. Тоест вместо да умножава по 17, той умножава по 70, откъдето се появяват и тези космически цифри. ↑

[12] Тъй като бащата на Блум е мъртъв, те вече не са единосъщни, а транссъщни. Докато при Стивън единосъщието може да се тълкува не само буквално, но и фигуративно, тъй като него го занимават теологичните въпроси за връзката между Отеца и Сина, а в „Сцила и Харибда“ — и за отношението между бащата-призрак и Хамлет. ↑

[13] Доктор Дик е псевдоним на дъблински писател на лековати стихчета за пантомими, а Хеблон — на дъблинския адвокат Джоузеф О’Конър, чийто „Студии в синьо“ описват по доста забавен, но и вулгарен начин случки от потайния живот на Дъблин. ↑

[14] Денят на св. Алойзий Гонзага (1568–1591) се празнува на 21 юни. Младеж от богато семейство, той се присъединява към ордена на йезуитите и отива да помага на болните от чума. Заразява се и умира съвсем млад, затова е светец-покровител на младостта. Самият Джойс взима за свое средно име името Алойзий: Джеймс Алойзий Джойс. ↑

[15] По аналогия с библейския Анания. ↑

[16] Даниъл Мендоса, английски шампион по бокс от 1792 до 1795 г. ↑

[17] Песен на песните 4:3 и 6:7. ↑

[18] Приблизителен превод: „Дълбоко в сърцето си лелея/ да сгрява ме душата на Юдея“ (ивр.). Това са началните думи на националния химн на Израел. Стиховете са на поета Нафтали Херц Имбер (1856–1909). ↑

[19] Споменатите тук исторически личности са писали за външния вид на Христос, макар и да не са го описвали по начина, по който прави това Стивън. Лентул Роман или Публий Лентул е личност, за която се твърди, че бил управител на Юдея преди Пилат Понтийски и бил изпратил писмо до метрополията, съдържащо описание на Христос. Думата „сесквипедален“ е доста озадачаваща, тъй като значи „многосричен“, но тук очевидно е използвана в смисъл на „много дълъг“, „много висок“. Други джойсоведи твърдят, че Стивън е искал да каже „висок шест фута“ или приблизително метър и деветдесет. Същата височина се споменава и в „Стивън хероят“, която като книга до голяма степен се покрива с глава V от „Портрет на художника като млад“. ↑

[20] Героиня от разказа на Джойс „Прискърбен случай“ от сборника „Дъблинчани“. ↑

[21] Тихо, тайно (лат.) — така свещеникът чете първата част на евхаристийната молитва. ↑

[22] Modus peregrinus — „начин на пътуване“ (лат.), в случая „на изселване“.

„Когато Израил излезе из Египет, домът Иаковов — от другоплеменен народ…“. Във втора песен на „Чистилище“, „Божествена комедия“, изд. „Народна Култура“, 1975; душите на мъртвите пеят същия псалм на изхода „In exitu Israel“. ↑

[23] Става въпрос за числото π, което не може да се изрази като точна обикновена или десетична дроб, затова задачата за построяване на квадрат, еднакъв по площ на даден кръг, е нерешима. ↑

[24] Книга на Еклисиаста 1:2. ↑

[25] Тоест величина, която може да се наблюдава с невъоръжено око. След нея звездите могат да се наблюдават само с телескоп. ↑

[26] Вероятно става дума за Малката мечка. ↑

[27] Симон Марий (1570–1640) германски астроном, който едновременно с Галилео Галилей открива спътниците на Юпитер през 1610 г.

Джузепе Пиаци (1746–1826) италиански астроном, известен с това, че открива първата фиксирана малка планета, астероида Церера, през 1801 г., а и с това, че издава внушителен каталог със 7646 звезди през 1814 г.

Льо Верие (1811–1877) френски астроном, който математически изчислява положението и орбитата на Нептун.

Сър Уилям Хершел (1738–1822) английски астроном, основател на звездната астрономия. Открива Уран през 1781 г.

Йохан Гале (1812–1910) германски астроном, който с телескопични наблюдения потвърждава съществуването на Нептун така, както това вече е предсказано от изчисленията на Льо Верие. ↑

[28] Доста точна формулировка на третия закон на Кеплер за движението на планетите. ↑

[29] Либия се нарича екваториалната област на Марс, кръстена така от италианския астроном Джовани Скиапарели (1835–1910), който изучава географията на Марс и неговите „канали“. ↑

[30] Когато при новолуние се различава, макар и едва бледнеещ, и дискът на старата луна, това се смятало за лошо знамение. ↑

[31] „Утопия“ е въображаемият остров от едноименното произведение на Томас Мор (1478–1535), но освен това в превод означава и „не (съществуващо) място“. ↑

[32] Това са имена, които фигурират не в астрологията, а в селенографията, изучаваща лунната повърхност. ↑

[33] Тъй като въртейки се около оста си, тя винаги остава обърната към земята с едната си страна. ↑

[34] Тук схоластичният проблем, който Стивън повдига, се състои в това, че след като Христос е и от човешка и от божествена точка съвършен, тоест няма нищо в повече, нито в по-малко, тогава обрязването не нарушава ли съвършенството на неговото цяло. Отговорът на църквата е, че той приема „обрязването като знак и печат на правдата чрез вярата“, както това се казва в посланието на св. Павел до римляни, гл.4, която се чете по време на службата на 1 януари. Тоест, чрез обрязването Христос не се променя, а само получава „знак или печат“.

Вторият въпрос в същия абзац е дали на крайната плът или препуциума, като част от Христовото тяло, се полага латрия, тоест обоготворяване, което дължим единствено на Бога, или хипердулия, тоест онзи вид уникално почитане, което се различава съществено от богопочитанието и което дължим единствено на Дева Мария, като най-свята сред простосмъртните. ↑

[35] Една от битките по време на Англо-бурската война. ↑

[36] По желание, силно… оживено… измъкващо се (вм. обичайният музикален термин ritardando, което означава постепенно забавяне). ↑

[37] Този списък с книгите на Блум е доста странен, защото някои от заглавията са на съществуващи книги, съвсем правилно цитирани, докато други — не. Някои от заглавията просто наподобяват съществуващи книги, но има и такива, които са измислени от Джойс. ↑

[38] Пасиви и активи (нем.) ↑

[39] Виж бел.2, гл.4. ↑

[40] Село в града (лат.) ↑

[41] Където си здрав (ит.) — популярно наименование на курортни санаториуми. ↑

[42] Винаги готов (лат.) ↑

[43] Маркиз Рипън (1827–1909) и Джон Морли (1838–1923) са английски политици, симпатизирали на Ирландия. ↑

[44] Виж бел.17, гл.4. ↑

[45] Паразитното растение в случая е имелът, който е свещен за друидите. ↑

[46] Наблюдателница (ивр.). Виж Битие 31:49. ↑

[47] Когато Гладстон става министър-председател за трети път на 1 февруари 1886, за всички е ясно, че това е станало с помощта на Парнел и срещу обещанието да прокара законопроект за самоуправлението на Ирландия. Гладстон внася законопроекта още през април, но той бива отхвърлен не само от опозицията, но и от членове на собствената му партия и правителство. Гладстон подава оставка на 26 юни същата година. ↑

[48] На английски имената на дните от седмицата се пишат с главна буква. ↑

[49] Разтълкуваната криптограма е: „Марта Клифорд, Долфинс Барн“, в която кодът е обърната отзад напред азбука, а именно от Я до А. Когато двете азбуки се наложат една върху друга, на местата на верните букви се поставят съответстващите им от обърната азбука. ↑

[50] Виж бел.33, гл.9. ↑

[51] Виж бел.14, гл.7. ↑

[52] Сърцето… Бог… твоето (нем.). ↑

[53] Аптекарска мярка, равна на 20 грама. ↑

[54] Четирите съгласни на еврейското име на Господа Йахве, които се изписват като JHVH, JHWH, YHVH или YHWH. Тук непроизносимостта не е защото името се произнася трудно, а защото е толкова свято, че всяко произнасяне би го осквернило. ↑

[55] В случая робски, тъй като „илот“ се нарича човек от поробеното население в древна Спарта, което било собственост на робовладелската държава. ↑

[56] Около кантората на съдебния пристав често се навъртали безработни в очакване да ги изпратят по някоя неприятна поръчка, обикновено събиране на дългове и налози. ↑

[57] Тук е интересно да се отбележи, че през 1904 г. в Дъблин право да гласуват са имали само хора, които плащат данъци, но не и онези, които живеели на социални или църковни помощи. ↑

[58] Името Килдеър произлиза от ирландското Cilldara и означава „Църквата на бука“, тоест дървото е бук, а не бряст. Там, под един бук, се намирала килията на св. Бригита и там тя основава своята религиозна общност. ↑

[59] Въпросният О’Хара, на служба в британския гарнизон в Гибралтар, наистина станал прочут бикоборец. ↑

[60] Навремето вярвали, че ескимосите ядат много и всякакви мазнини, за да се предпазват от студеното време. ↑

[61] Цитат от известния монолог на Хамлет „Да бъдеш или не“. ↑

[62] Италианска поговорка: Vedi Napoli, e poi muori, тоест „Виж Неапол и умри“. ↑

[63] Така римляните са наричали съзвездието Голямата мечка. ↑

[64] Изход 13:21. ↑

[65] „Никой“ е името, с което Одисей се представя на циклопа Полифем. ↑

[66] Тук несъмнено се намеква за нимфата Калипсо, която приютява на острова си Одисей и му обещава безсмъртие, ако остане при нея. ↑

[67] „Телескопски“, защото става дума за Уран и Нептун, които не могат да се наблюдават с просто око. ↑

[68] Така се нарича средството, в превод „явление и истина“, чрез което Бог напътства своя народ и водачите му. Предполага се, че това са били плоски предмети, които първосвещеникът носи в нагръдника си. Според учените става дума за 12 скъпоценни камъка, колкото е броят на Израилевите колена, или пък две еднакви пръчици или камъчета, чрез които след молитва се разбирал Божият отговор — „да“ или „не“. ↑

[69] Очевидно сандвичът със сирене горгонзола може да мине за постна храна. ↑

[70] Симхат Тора или Веселата Тора бележи последния ден от празника Сукот, тоест края на годишния цикъл на изчитането на Тората или Петокнижието. ↑

[71] „Песен на песните“ (ивр.) ↑

[72] Или още всесъжение, тоест жертвоприношение, при което цялата жертва се изгаря. В буквален превод „холокост“ означава „пълна жертва чрез изгаряне“, оттам и съвременното му значение, възникнало след Втората световна война. ↑

[73] Сгрешеният адрес, даден в „Кирка“, тук е вече коригиран. ↑

[74] Гръмотевицата на Зевс, с която той дава съгласието си Одисей да избие женихите, тук се явява само като един скромен, може би квазибожествен пукот. ↑

[75] Въпросът е от типа шеговити загадки, в които римата е по-важна от смисъла. Отговорът тук е: „По долни гащи в тъмната маза“. ↑

[76] Тази целувка е директна отпратка към завръщането на Одисей в Итака. Срв.: „Пред него се ширна земята./ Радост обзе Одисея страдален, когато съгледа/ свидния край. Коленичи и плодната почва целуна,/ вдигна нагоре ръце за молба към свещените нимфи.“ ↑

Към следващата част или към съдържанието

Джеймс Джойс Одисей (17)

Метаданни

Данни

Одисей

Информация

История

Сваляне / Връзки

17.[1]

Джеймс Джойс
Одисей (17)

17.^[1]