Тринити Фейгън
Изкуплението на Аякс (18)

Осемнадесета глава

Саша не забави крачка, едва забелязваше украсените с мозайки тавани, великолепните картини, сложната позлата на иконостаса. Душата й тъгуваше за майка й, сякаш бе загинала. Всъщност точно това се беше случило.

Сети се за Джакс и закрачи по-бързо. Сигурно бе полудял от тревога.

Тъкмо подмина последната мраморна царска гробница, когато чу шум от тичащи стъпки зад гърба си. Стегна се и изтегли ножа от джоба си, после отстъпи леко встрани с надеждата, че някой просто тича към изхода.

Вместо това се появи висок мъж в черни дрехи, скрито в сянка лице и нож в ръката. Той прескочи гробницата с един-единствен неестествено дълъг скок, тя му се изплъзна в последния момент, стрелна се зад следващата гробница. Беше Ския, далеч по-силен от нея. И бе дошъл да я убие.

Саша прескочи последната надгробна плоча, излезе на алеята и хукна към вратата. Преди не й изглеждаше толкова далече. А сега сякаш бе на километри от нея.

Изпратеният да я убие я сграбчи за косата и силно я дръпна назад. Саша усети как острието му пронизва гърба й, подмина сърцето и се заби в белия й дроб. Времето внезапно забави ход и тя се замоли за живота си, за душата на Джакс, за смъртта на Ерикс.

Впила очи във вратата, тя замахна назад с ножа си, но уцели единствено крака му. Мъжът отпусна хватката си и тя се отскубна, залитна, неспособна да си поеме дъх, знаейки, че всеки момент ще припадне. Ако успееше да стигне вратата, щеше да оцелее. Джакс щеше да я излекува.

Но не можеше да тича, не можеше дори да помръдне, и когато високият Ския отново връхлетя, разбра, че всичко е свършено. Щеше да умре в тази прекрасна църква, а нарисуваните ангели щяха да бъдат единствените свидетели.

Вратата се отвори и Джакс се втурна вътре, а тялото и дрехите му мигом се възпламениха. Хукна към нея, а виковете му достигаха до ушите й сякаш от другата страна на необятна планина, като бледо ехо.

— Саша! О, господи, не! Саша!

Усети как острието отново се заби в гърба й и този път прониза целта. Краката й се подгънаха и миг преди да рухне, видя как Джакс протяга ръце към нея, видя обгореното му тяло, овъглените му дрехи. Падна на земята, а после се издигна над тялото си и видя нападателят да се отдалечава с накуцване, а Джакс да я вдига в прегръдка и да я люлее напред-назад, шепнейки името й. Поемаше след нея към смъртта.

Миг преди тъмнината да ги обгърне, го чу да шепне:

— Обичам те.