Дж. Р. Уорд
Пробудена любов (21)

19.

Джон стоеше с наведена глава и се опитваше да запази спокойствие. Съблекалнята бе пълна с пара, гласове и звуци, характерни за шляпането на мокри хавлии по голи гърбове. Обучаващите бяха захвърлили потните си бели одежди и вземаха душ, след което щяха да хапнат и да отидат в класната стая за уроците.

Всичко, което се разиграваше в съблекалнята, бе типично за момчета на тяхната възраст, с изключение на силното нежелание на Джон да се съблече гол. Макар всички други да бяха с неговото телосложение, сцената бе неговият кошмар от гимназията. Или поне докато не се отърва от образователната система при навършването на шестнайсетата си година. В момента бе и смъртно уморен, затова нямаше енергия да се справи със ситуацията.

Предполагаше, че е вече полунощ. Обаче се чувстваше така, сякаш е четири часът сутринта. Тренировките бяха изтощителни за него. Нито едно от другите момчета не бе силно, но всички можеха да се справят със заемането на бойните стойки, с които ги запознаваха Фюри и Тор. На някои дори им се удаваха напълно естествено. А Джон бе истинска катастрофа. Краката му бяха бавни, ръцете му винаги се оказваха на грешното място и в неподходящия момент, липсваше му физическа координация. Независимо колко се стараеше, не можеше да запази равновесие. Тялото му беше като торба, пълна с вода — не приемаше нужната форма.

— По-добре ще е да побързаш — каза Блейлок. — Остават само още осем минути.

Джон хвърли поглед към банята и душовете. Те още работеха, но нямаше никой вътре — поне доколкото можеше да види. Съблече бързо белите си дрехи, свали бандажа и забърза към…

По дяволите. Леш беше в ъгъла. Сякаш го причакваше.

— Хей, великане — каза провлечено, — наистина ни показа едно-две неща…

Неочаквано млъкна и втренчи поглед в гърдите на Джон.

— Ти, лайно такова! — извика и излезе като вихрушка от банята. Джон сведе поглед към кръглия белег над лявата си гръд — онзи, който имаше по рождение… Същият, за който Тор му бе казал, че членовете на братството получават при приемането си в него.

Страхотно. Сега можеше да прибави и този белег към нещата, за които не искаше да чуе и дума от устата на съучениците си.

Когато излезе от банята, увил хавлия около кръста си, всички момчета, дори Блейлок, стояха на групичка. Гледаха го задружно и мълчаливо, а той се питаше дали вампирите имат стаден инстинкт като например вълците и кучетата, които се движат на глутници.

Те продължаваха да го гледат втренчено и той си помисли: „Хм, да, това тук е потвърждението“.

Наведе глава и отиде до шкафчето си с отчаяното желание денят най-после да свърши.

 

 

Беше около три часът сутринта. Фюри вървеше бързо по Десета улица към „Зироу Сам“. Бъч го чакаше пред входната врата от хром и стъкло, отпуснат лениво въпреки студа. Изглеждаше добре в дългото кашмирено палто и шапката е надпис „Ред Сокс“, нахлупена ниско над очите. Анонимен, но добър външен вид.

— Как вървят нещата? — попита Бъч, след като си стиснаха ръце.

— Нощта е пълна катастрофа, що се отнася до борбата ни с лесърите. Все още не сме открили нито един. Но ти благодаря за компанията, приятелю, имам нужда от нея.

— Няма проблем. — Бъч нахлупи шапката с името на любимия си отбор още по-ниско. Също като братята, не искаше да бие на очи. Като детектив от отдел „Убийства“ беше помогнал за изпращането в затвора на доста наркодилъри, така че бе по-добре да не се забелязва.

Влязоха в клуба. Техно музиката гърмеше и изопваше нервите. Също както и ярките светлини и всичките хора, насъбрали се вътре. Фюри си имаше своите причини да дойде, а Бъч бе просто любезен с него.

— Това местенце е просто „превъзходно“ — каза ченгето, докато го оглеждаше един мъж, облечен в розов костюм и гримиран в подходящи тонове. — Предпочитам да си имам работа с наркодилъри и бели боклуци и да пия бира пред тази псевдокултура на двайсети век.

Като стигнаха до онази част на заведението, отредена за ВИП персони, сатененото въже бе спуснато веднага, за да могат да минат.

Фюри кимна на охраната, после хвърли поглед на Бъч.

— Няма да се бавя.

— Знаеш къде да ме намериш.

Ченгето се запъти към тяхната маса, а Фюри — към задната част. Спря пред двамата мароканци, които охраняваха личните покои на Преподобния.

— Ще му предам, че си тук — каза онзи, който стоеше вляво.

Само части от секундата след това Фюри вече бе вътре. Офисът приличаше на пещера — слабо осветен и с нисък таван. Вампирът, седнал зад бюрото, изпълваше пространството. Особено когато се изправи на крака.

Преподобния бе висок цели два метра. Прическата ирокез му подхождаше толкова, колкото и скъпият италиански костюм. Лицето му бе безмилостно и интелигентно и му отреждаше точно мястото, което заемаше в този опасен бизнес. Очите му обаче…

Не отговаряха на останалото. Бяха странно красиви, с цвета на аметиста — тъмновиолетови и проблясващи.

— Връщаш се толкова бързо? — попита той с нисък и гърлен глас, по-неприветливо от обикновено.

„Ще взема стоката и ще побързам да изчезна“, помисли си Фюри.

Извади пачка банкноти и отдели три от най-едрите. Остави и хиляда долара върху хромовото бюро.

— Два пъти повече от обикновено. И искам количеството да бъде разделено на четири равни части.

Преподобния се усмихна студено и обърна глава наляво.

— Рели, дай му каквото иска. И прибери парите. — Един от подчинените му изникна от полумрака и се скри през малката врата в далечния ъгъл на стаята.

Останаха сами. Преподобния излезе бавно иззад бюрото, движеше се, сякаш във вените му течеше гориво, целия излъчваше мощ. Приближи се толкова плътно до Фюри, че го принуди да пъхне ръце в джобовете на палтото си и да хване един от пистолетите си.

— Сигурен ли си, че не те интересуват някои от по-силните вещества? — попита Преподобния. — Червеният дим е за онези, които вземат малки дози.

— Ако исках нещо друго, щях да ти кажа.

Вампирът се закова пред него. Прекалено близо. Фюри смръщи вежди.

— Някакъв проблем ли има?

— Имаш красива коса, знаеш ли? Като на жена е. Всичките тези различни цветове. — Гласът на Преподобния беше странно хипнотизиращ, а тъмнолилавите му очи — коварни. — Като говорим за жени, чух, че не се ползваш от услугите на моите дами тук. Вярно ли е?

— Защо това те интересува?

— Просто искам да съм сигурен, че нуждите ти са задоволени. Дяволски важно е клиентът да е доволен. — Приближи се дори още повече и кимна по посока на скритата в палтото ръка на Фюри. — Държиш пистолет, нали? Страхуваш ли се от мен?

— Просто искам да съм сигурен, че ще мога да се погрижа за теб.

— О, така ли?

— Да. В случай че имаш нужда от изкуствено дишане „Глок“ в уста.

Преподобния се усмихна широко и кучешките му зъби проблеснаха.

— Знаеш ли, чух онази клюка… че един от членовете на братството се бил обрекъл на въздържание. Да, представи си, воин, който може и без секс. Чух и някои други неща за този вампир. Че бил само с един крак. И имал близнак, който бил белязан и социопат. Да не би случайно да познаваш този брат?

Фюри поклати глава.

— Не.

— Ха! Странно, виждал съм те тук с мъж, който като че ли носи маска, подходяща за Хелоуин. Всъщност виждал съм те в компанията на двама едри типове, които отговарят на описанието, което чух. Не мислиш ли…

— Направи ми услуга и ми донеси стоката. Ще чакам отвън. — Фюри се обърна. От самото начало бе в лошо настроение и разочарован, защото тази нощ не бе участвал в схватка и кървеше вътрешно, задето Бела го бе отхвърлила. Моментът не бе подходящ за конфликти. Нервите му бяха опънати като въжета.

— Да не би да се въздържаш, защото предпочиташ мъже?

Фюри хвърли гневен поглед през рамо.

— Какво ти става тази вечер? Винаги си бил нетърпим, но сега си истински задник.

— Знаеш ли, може би просто имаш нужда от секс. Лично аз не си падам по мъже, но мисля, че мога да ги намеря подходящ.

Фюри избухна. За втори път в рамките на двайсет и четири часа. Прекоси бързо офиса, хвана Преподобния за реверите на костюма „Гучи“, прикова го към стената и се облегна на гърдите му.

— Защо ме предизвикваш?

— Ще ме целунеш преди секса ли? — прошепна Преподобния, все още играещ си с него. — Искам да кажа, това е най-малкото, което можеш да направиш, като се има предвид, че се познаваме само професионално. Или не си падаш по любовната игра?

— Върви по дяволите.

— Е, това наричам оригинален отговор. Очаквах нещо по-интересно от теб.

— Добре. Как ти се струва това?

Фюри го целуна ожесточено — допирът бе по-скоро нещо като удар в лицето и нямаше дори и намек за сексуалност. Направи го само за да изтрие самодоволното изражение от лицето на копелето. Получи се. Преподобния замръзна и изръмжа и Фюри разбра, че му е изиграл номер. Но просто за да е сигурен, че урокът е научен, захапа силно долната му устна между кучешките си зъби.

Като усети кръвта върху езика си, отстъпи назад. Челюстта му увисна. Шокиран, каза:

— Я виж ти, поглъщач на грехове.

Като чу последните му думи Преподобния изведнъж стана сериозен. В последвалата тишина той като че ли обмисляше как може правдоподобно да отрече.

Фюри поклати глава.

— Дори не се и опитвай. Вкусвам го. Усещам го.

Аметистовите очи се присвиха.

— Политически правилният термин е симпат.

Фюри го стисна здраво, но това бе просто рефлекс. Боже! Симпат! Тук, в Колдуел. Живееше сред тях. И се опитваше да се представя за обикновен цивилен.

Тази информация бе важна, съществена. Последното, от което Рот имаше нужда, беше още една гражданска война сред вампирите.

— Трябва да отбележа нещо — каза тихо Преподобния. — Ако ме издадеш, ще изгубиш доставчика си. Помисли за това. И откъде ще вземаш онова, от което имаш нужда, ако мен ме няма?

Фюри гледаше втренчено във виолетовите му очи и мислеше за последиците. Щеше да предаде новината на братството веднага щом се прибереше у дома и щеше да наблюдава внимателно Преподобния. Колкото до това да го издаде… Гоненията, на които симпатите бяха подложени през столетията, винаги му се бяха стрували несправедливи — при условие че не прибягваха до мръсните си трикове. А Преподобния управляваше клуба поне от пет години, без да е имало проблеми, свързани с поведението на симпатите.

— Ще сключим малка сделка — каза Фюри и му отвърна със същия втренчен и нетрепващ поглед. — Аз ще си държа устата затворена, а ти ще седиш мирно и тихо. И няма да се опитваш отново да ми пробутваш мръсни номера. Няма да ти позволя да изсмучеш чувствата и емоциите ми, както се опита преди малко, ясно ли е? Искаше да ме ядосаш, защото изпитваше глад точно за тази емоция.

Преподобния понечи да каже нещо, но точно в този момент вратата на офиса му се отвори широко. Влезе жена-вампир, но почти веднага се закова на място. Разкрилата се пред очите й картина вероятно я бе поразила — две мъжки тела, почти плътно притиснати едно до друго. Устната на Преподобния кървеше, по устата на Фюри също имаше кръв.

— Излез веднага оттук! — извика Преподобния.

Жената отстъпи назад толкова бързо, че се препъна и удари лакътя си в рамката на вратата.

— И така, сключихме ли сделка? — попита Фюри, след като тя излезе.

— Ако признаеш, че си член на братството.

— Не съм.

Очите на Преподобния мятаха мълнии.

— Казвам го само за да го знаеш — не ти вярвам.

Изведнъж Фюри разбра, че темата за братството неслучайно е повдигната тази вечер. Притисна тялото на Преподобния към стената. Силно.

— Питам се как ще се справиш, ако самоличността ти излезе наяве?

— Ние… — Преподобния си пое дъх на пресекулки — току-що сключихме сделка.

 

 

Бъч вдигна поглед, когато жената, която бе изпратил да потърси Фюри, се върна. Покупката на червения дим обикновено се осъществяваше бързо, а ето че сега бяха минали цели двайсет минути.

— Приятелят ми все още ли е там? — попита Бъч и разсеяно отбеляза, че тя разтрива лакътя си.

— О, да, там е. — Тя му се усмихна сковано и той изведнъж осъзна, че пред него стои вампир. Те винаги се усмихваха така — просто разтягаха устни — когато бяха сред хора.

Беше привлекателна с дългата руса коса и черната кожа, обгръщаща плътно гърдите и хълбоците й. Когато седна до него, долови мириса й и се замисли за секс за първи път от… е, откакто бе срещнал Мариса през лятото.

Отпи голяма глътка и пресуши скоча в чашата си. След това спря поглед на гърдите й. Да, в главата му се въртяха единствено мисли за секс, но това бе по-скоро физически рефлекс, отколкото нещо друго. Интересът му към тази жена не бе като този към Мариса. Когато ставаше въпрос за нея, нуждата му бе… всепоглъщаща. Нещо, което бе от значение.

Жената до него го стрелна с очи, като че ли бе усетила посоката на мислите му.

— Приятелят ти може да се забави малко.

— Така ли?

— Тъкмо бяха започнали.

— С покупката?

— Със секса.

Бъч вдигна рязко глава и погледът му прикова нейния.

— Моля?

— О… — Тя смръщи вежди. — Вие двамата да не би да сте заедно?

— Не, не сме заедно — отсече той. — Какви ги дрънкаш, по дяволите?

— Да, и аз реших, че не може да си такъв. Обличаш се добре, но нямаш такова излъчване.

— Приятелят ми също не си пада по мъже.

— Сигурен ли си?

Той се замисли за дадената от Фюри клетва за въздържание и започна да се чуди.

Нямаше значение. Имаше нужда от друго питие. Не искаше да се меси в работите на Фюри. Вдигна ръка и направи знак на сервитьорката, която бързо дотича.

— Още един двоен скоч — каза. За да бъде учтив, се обърна към жената до себе си: — Искаш ли нещо?

Ръката й се озова на бедрото му.

— Всъщност, да. Но тя не може да ми го даде.

Когато сервитьорката се отдалечи, Бъч се облегна назад и протегна напред и двете си ръце — отвори се за нея. Тя прие поканата и се облегна на него, а ръката й се придвижи по-нагоре по бедрото му. Тялото му се раздвижи — първият признак за живот от месеци — и през главата му мина мисълта, че може би ще успее да изхвърли Мариса от мислите си, ако отново прави секс.

Жената продължаваше да го гали през панталоните, а той я гледаше с едва ли не клиничен интерес. Знаеше накъде отиват нещата. Щеше да прави секс с нея в една от частните бани. Щяха да са му необходими около десет минути. Щеше да я съблече, да свърши и после да си плюе на петите.

Бе правил секс по тази бърза процедура стотици пъти през живота си. Това бе всъщност мастурбация, маскирана като секс. Не бе кой знае какво.

Замисли се за Мариса… и усети как сълзите напират в очите му.

Жената до него се раздвижи и застана така, че гърдите й се отпуснаха върху ръката му.

— Да отидем отзад, татенце.

Постави дланта си върху нейната, която продължаваше да гали слабините му, а тя замърка като котка в ухото му. Това продължи, докато не отмести ръката й.

— Съжалявам. Не мога.

Жената се отдръпна и го изгледа така, сякаш го подозираше, че си играе с нея. Бъч я гледаше в отговор, без да мигне.

Не беше готов да каже, че няма да прави секс никога повече.

И със сигурност не разбираше защо е така завладян от Мариса. Знаеше само, че старият му навик да си доставя удоволствие със случайни жени нямаше да сработи. Не и тази вечер.

Внезапно се разнесе гласът на Фюри, победил заобикалящия ги шум.

— Хей, ченге, искаш ли да останеш? Или ще си тръгнем?

Бъч вдигна поглед. Забави се с отговора, докато си задаваше въпроси относно приятеля си.

Жълтите очи на брата се присвиха.

— Какво има, ченге?

— Готов съм да тръгваме — каза Бъч и неудобният момент отмина.

Докато Бъч се надигаше от мястото си, Фюри изгледа жената. Погледът му бе твърд, неумолим. И й казваше на всяка цена да си държи устата затворена.

„О! — помисли си Бъч, докато вървяха към вратата. — Значи Фюри наистина бе гей.“