Чарлс Буковски
Жени (41)

41

Още същата вечер започнах да пия. Без Катрин нямаше да ми е лесно. Постоянно намирах някакви неща, които си беше забравила — обици, верижка.

Помислих си, че трябва да се върна при пишещата машина. Изкуството изисква дисциплина. Всеки кретен може да гони фустите, но изкуството е друга работа. Седях, пиех и размишлявах за това.

В 2:10 сутринта телефонът звънна. Бях стигнал до последната бира, която имах.

— Ало?

— Ало?

Беше женски глас, на млада жена.

— Да?

— Вие ли сте Хенри Чинаски?

— Да.

— Моята най-добра приятелка много ви харесва като писател. Днес е рожденият й ден и аз й обещах да ви се обадя. Изненадахме се, че номера ви го има в телефонния указател.

— Има го, да.

— Ами, днес е рожденият й ден и аз си помислих, че ще й стане приятно, ако ви дойдем на гости.

— Добре.

— Казах на Арлийн, че сигурно у вас постоянно е пълно с жени.

— Не, аз съм отшелник.

— Значи нямате нищо против да дойдем на гости?

Дадох им адреса и обясних как да стигнат вкъщи.

— Само едно нещо, свърши ми бирата.

— Ще купим бира. Аз се казвам Тами.

— Минава два — отбелязах аз.

— Ще намерим бира. Дълбоките деколтета вършат чудеса.

Двете пристигнаха след двайсет минути — с дълбоки деколтета, но без бира.

— Кучи син! — възмущаваше се Арлийн. — Преди винаги ни даваше. Този път явно се уплаши от нещо.

— Майната му — каза Тами.

После двете седнаха и казаха на колко са години.

— Аз съм на трийсет и две — каза Арлийн.

— Аз съм на двайсет и три — каза Тами.

— Ако двете си съберете годините, ще получите моята възраст — казах аз.

Арлийн имаше дълга черна коса. Тя седна на стола до прозореца и започна да си реше косата, да си оправя грима, да се оглежда в едно голямо сребърно огледало и да говори. Очевидно беше надрусана с хапчета. Тами имаше почти съвършено тяло и дълга, естествено червена коса. Тя също беше надрусана, но не чак толкова много.

— Ако платиш сто долара, можеш да ме чукаш — предложи ми Тами.

— Не, няма нужда.

Тами беше твърде груба, както много жени в началото на двайсетте. В лицето приличаше на акула. Още отначало не ми хареса.

Двете си тръгнаха към 3:30, а аз си легнах сам.