Кирил Влахов
Мишле

Вън е сняг и студ, и лед,

но на нас ни е добре,

пишем ние ред след ред,

мое мъничко мишле.

 

Нека пада вън снега

по широкото поле,

нас добре ни е така,

мое мъничко мишле.

 

Ето два е вече, три;

гледам твоето носле,

но на теб не ти се спи,

мое мъничко мишле.

 

А на мене ми се спи,

пък и леко ми е зле

и с притворени очи,

мое мъничко мишле,

 

зяпам компа и личи —

хич не виждам даже две,

просто толкоз ми се спи,

мое мъничко мишле.

 

А кога ще спя, кажи,

мое мъничко мишле?

Май е все едно, уви,

стига да ни е добре.

А пък вън вали, вали,

и е сняг, и студ, и лед…