Кирил Влахов
Завръщането в бащината къща (след уморителен ден втора смяна)

Да се завърнеш в бащината къща,

когато вечерта смирено гасне

и тихи пазви тиха нощ разгръща

да приласкае морните и каталясали.

Кат бреме хвърлил черната умора,

що училищните дни ти завещаха —

ти с плахи стъпки да се вмъкнеш в двора

пред гостенин очакван радост плаха.

 

Да те посрещнат хиляди задачи

и сложил чело на безсилно рамо,

да чезнеш в техните усои здрачни

и дълго да повтаряш „Мамоо, мамо…“

Смирено влязъл в стаята позната,

и пуснал леко силните колонки

да шепнеш тихи думи в тишината,

впил морен поглед в своите иконки:

тъй няма да дочакаш мирен заник —

до трийсти още много път ще има…

О, скрити вопли на печален странник,

напразно спомнил си ваканцията мила!