Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- 2013 (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
История
- — Добавяне
Не е време днес за песни,
както казал е поетът —
ето думите чудесни,
изразите тъй уместни
как по редовете кретат.
Ненужни, безсмислени, сиви,
на хората те са противни.
И да пея — няма кой да слуша,
и да се мъча — всичко е на халост.
Дошло ми е до гуша!
Но ушите са запушени
на хората. За жалост…
Защо им трябват песни,
защо да търсят чувства,
та нали е триж по-лесно
в душата празна да е пусто?
Но разберете, иначе не мога —
задушавам се, умирам,
не освободя ли таз тревога,
що в гърдите ми напира.
И ще си пиша…
Нищо, че напразно е, безсмислено
и че до сърцата ви не стигат
чувствата, надеждите разлистени
а за каприз и показност го мислите.
И ще си вярвам…
Ще вярвам аз, че мога
да вдъхновя, да трогна,
да запаля във душите огън…
Нищо, че гласът ми глух е
понякога.
Нищо, че звучи му сухо
на някого.
И само, както казват,
пълня празни листове.
Нищо, мене и това ми стига —
стига ми, наистина…