Хенри Сайерс
Би Джей не отговаря (1)

Първа глава

Тиктакането на часовника бавно отмерваше секундите. Махалото с форма на осмолъчна звезда плавно изминаваше своя път. На потъмнелия от времето циферблат до тънките римски цифри бяха изобразени знаците на Зодиака. „Интересно, на колко ли е години?“ — помисли си Грег, като разглеждаше с любопитство древния механизъм в дървената кутия. Беше виждал такива само по филмите. Свери информацията на ръчния си хронометър с показанията на стрелките със странна форма. Часовникът вървеше учудващо точно. Явно махалото беше коригирано по изкуственото притегляне в станцията, което бе по-слабо от земното.

Грег се отдръпна и седна в едно кресло. Не обичаше много-много да чака, но нищо друго не му оставаше. Побарабани с пръсти по облегалката и отново заразглежда кабинета, защото идваше тук за пръв път и му беше интересно. И тъй, Грег Милър, пилот първи клас от службата за далечни полети, седеше в кабинета на прекия си началник Джон Майлс в един от секторите на петата транспортна площадка в голямата междинна станция „Джемини“, която се въртеше в геостационарна орбита около Нептун. Той чакаше идването на още един началник, само че с много по-висок ранг от Джон Майлс. А тъй като големите чиновници имат навика да не се отнасят особено внимателно към времето на подчинените си, Грег заразглежда интериора.

Той чувстваше, че му предстои сериозен разговор. Особено щом прекият му шеф говори невероятно мъгляво за пристигането от Земята на представител на централния щаб, който иска да се срещне с теб на всяка цена. И действително, идването на човек от центъра в станцията на самата граница с далечния Космос само за един поверителен разговор е твърде необичайно събитие. Традиционните канали за далечна връзка осигуряваха напълно цялата оперативно-работна информация. И изведнъж — транспортиране само на едно упълномощено лице… Впрочем Грег научи това едва сега, от краткото пояснение на Майлс. А за всички останали този човек беше обикновен пътник в патрулния кораб от Земята.

Майлс откъсна очи от малкия екран върху бюрото си и със стоическо изражение погледна Грег. С целия си вид показваше, че няма какво да се прави, освен търпеливо да се чака — такива птици не кацат всеки ден при нас. Сякаш за да не подлага повече търпението им на изпитание, вратата безшумно се отвори и в стаята с енергична походка влезе висок побелял мъж със сурово и същевременно открито лице. Майлс скочи и се изпъна. Влезлият го погледна с тънка ирония и пръв протегна ръка за поздрав. Сетне се обърна към Грег, който също беше станал.

— Извинете, че ви накарах да чакате. Трябваше да поостана у началника на станцията — какво да се прави, протоколна суета — малко криво се усмихна и към двамата, отпусна се в креслото и с жест покани събеседниците си да последват примера му.

Милър и Майлс седнаха, после Майлс напълни три чаши от сифона на масичката. Гостенинът кимна с благодарност и продължи:

— И тъй, господин Милър и господин Майлс, да започваме. Аз съм Гейбриъл Карпентър, главен специалист в четвърти отдел на централния щаб на Единната световна служба за космически съобщения. Вероятно сте твърде учудени от появата ми, нали? — той пак се усмихна някак сухо, като внимателно наблюдаваше реакцията им.

Двамата мълчаливо кимнаха, без да се докосват до чашите си. Карпентър доволно притвори очи, сякаш не беше и очаквал друг отговор, прехвърли крак върху крак и отново запита:

— Какво ще ми разкажете за случая с Би Джей 86?

Милър и Майлс се спогледаха и след кратка пауза думата по старшинство взе Майлс:

— Би Джей е пилотиран товарен кораб. Преди повече от година и половина стартира от нашата транспортна площадка с товар от редки метали и други суровини. Трябваше да стигне до индустриалната зона на орбита около Марс, но се отклони от курса си и изчезна безследно заедно с екипажа. Делото официално е заведено към случайните катастрофи. — Майлс помълча малко, за да си спомни някои подробности. — Фирмата, която беше наела кораба, и роднините на пилотите получиха пълната застраховка… Май това е всичко.

Карпентър премести проницателния си поглед върху Милър, но Грег само поклати глава:

— Това е, което знаем. По всички телеканали съобщаваха подробно за случилото се. Или има някакви нови подробности?

Карпентър се подсмихна и отговори на въпроса с въпрос:

— Милър, а вие какво знаете за работата на обект РХ—12 в орбитата на Тритон?

Грег се постара да прикрие учудването си и за да спечели време, се зае да разпечатва една тонизираща дъвка. Ами да, това беше най-недостъпният за външни лица научно-технически комплекс в цялата област на големите планети… Той лапна ментоловата плочка, която приятно охлади езика му, улови не по-малко учудения поглед на шефа си и каза, като леко се запъваше:

— За този обект не е известно много… Там действа концернът „Джиазу“. Трийсет процента от капиталите му са собственост на държавни органи. Работи в сферата на издирване на нови свръхмощни енергийни източници… — Грег вдигна вежди и се замисли, ровейки в паметта си, сетне допълни: — Транспортният поток е еднопосочен — за там със специални рейсове се извозват материали и техника през нашата площадка, а оттам не идва нищо. Изглежда засега изследванията им не дават големи резултати. Цялата служебна информация се предава по специален канал. Май това е всичко.

— Не сте осведомен зле, без особени подробности, но в общи линии напълно изчерпателно. — Карпентър почука с пръст по масата. — А не виждате ли връзка между тези два въпроса?

Майлс и Милър отново се спогледаха и едновременно поклатиха глави.

— Правилно, точно така трябва да изглежда за всички непосветени — доволно изрече човекът от центъра.

Той стана, замислено премина през кабинета, няколко минути разглежда старинния часовник, сетне рязко се обърна към двамата.

— А връзка има. Малцина знаят за нея, но тя съществува. Само че нека веднага се разберем — всичко, което ще се каже между тези стени, представлява най-секретна информация и ничии уши не трябва да го чуят. Тук съм в качеството си на пълномощник от моята служба по разследване на делото Би Джей 86.

Двамата се спогледаха с най-сериозен вид.

— И тъй — продължи Карпентър, — истинските обстоятелства са следните: този злополучен кораб трябвало да транспортира първото експериментално количество на най-новия енергоносител с повишена мощност за индустриални цели. Работното му название е „Крокус“^[1]. Няколко контейнера вече били натоварени на кораба, когато технолозите на обект РХ—12 установили, че веществото не е достатъчно стабилизирано за такъв далечен преход. Разтоварили контейнерите и корабът тръгнал с най-обикновен товар. — Карпентър замълча и отпи от чашата си. — А сетне по неизвестни причини променил курса си и скоро безследно изчезна. Е, какво — той усмихнато погледна подчинените си, — това май е по-интересно от официалната версия, преразказвана от всички телекоментатори, нали?

Грег погледна Майлс. Неговото лице също беше съсредоточено.

— А сега ще стане още по-интересно. — Карпентър отново се заразхожда из кабинета с ръце зад гърба. — Няколко дни, след като корабът изчезна, получихме съобщение от едно отделение на астрофизическата академия. Телескопът им случайно засякъл слаб, практически неуловим сигнал за бедствие. Толкова слаб и изкривен, че не могли веднага да го идентифицират. Изпратен бил от кораб, чийто номер не бил отбелязан в нито един регистър, нито бил прикрепен към някой стартов комплекс или технологична площадка. Това е още по-интересно, господа, нали? — обърна се Карпентър към събеседниците си, опрял ръце върху облегалката на креслото. — А сега най-любопитното. След като се поизмъчихме с дешифрирането и параметрите на сигнала, установихме следното: координатите на мястото, откъдето е изпратен, са такива, че ако беше с нормална мощност, щяха да го уловят много от нашите станции и кораби. Но тя е била толкова слаба, сякаш източникът на сигнала не е искал да го чуят надалеч. И ако телескопът на астрофизиците не бе минал случайно на аварийна честота, нямаше и да разберем за този SOS. Координатите на източника на странния сигнал сочеха място, съвсем близо до курса на Би Джей 86, който трябваше да пренася свръхмощния енергоносител. Логиката на последвалите събития сочи, че екипажът на транспортния кораб е приел този сигнал, спуснал се е на помощ, променил е курса си и е изчезнал безследно.

Грег се облегна назад в креслото. Всичко, чуто досега, намирисваше на някаква много опасна авантюра. Той изобщо не очакваше такъв развой на събитията.

— На кого ли е потрябвало да поставя този капан? — наруши настъпилото мълчание Майлс. — Ако всичко е така, както разказвате, нещата са много сериозни.

— Точно така — потвърди Карпентър. — И именно затова не поправихме официална версия за нещастния случай — да не подплашим истинските виновници.

— И кои са те? Имате ли някакви предположения? — попита Грег.

— За съжаление… само априорни подозрения и несигурни версии. Нямаме никакви други данни, освен засечения от астрофизиците сигнал SOS. Ето защо сред заподозрените са всички, на които е необходим свръхмощен енергиен източник. А те са предостатъчно и вие сами можете да ги изброите.

— Да — съгласи се Майлс и потърка брадата си, — тук спадат и независимите консорциуми за разработване на полезни изкопаеми на десетки планети, и компаниите за далечни превози на товари, и кой ли още не, та чак и радикалните политически групировки. Ако се придържаме към принципа „кой има полза от това“, няма да стигнем далеч.

— И какво намерение има четвърти отдел на щаба? — направо попита Грег. Той усещаше, че в тази операция ще му бъде отредена важна роля.

— След като бяха разработени безуспешно няколко възможности за залавяне на инсцениралите катастрофата, стигнахме до извода, че единственият начин да засечем злосторниците е вариантът „примамка“.

Сякаш за да чува по-добре, Грег се наклони рязко напред и разля чашата си върху комбинезона. Карпентър светкавично погледна пилота, който отръскваше водата от панталона си, и се усмихна:

— Навярно вече се досетихте за какво ще стане дума… И тъй, обстоятелствата и условията за успех на нашия вариант са следните. Някой иска да получи новия свръхмощен енергоносител. За какво му е — за решаване на някакви технологически проблеми или за създаване на нов тип оръжие, сега не е толкова важно за нас. Този някой се е опитал да се добере до „Крокус“, завземайки кораба, но случайно енергоносителят не се е оказал на борда му. Престъпление е извършено, но целта не е постигната. Последиците само са, че Би Джей 86 официално е обявен за безследно изчезнал и виновен за всичко е нещастният случай. Значи, престъпниците нямат причини за безпокойство. От друга страна, те не са постигнали целта си. Логиката подсказва, че отново ще се опитат да завладеят партидата „Крокус“, още повече че е получено допълнително количество от него. Нашата служба смята, че имаме най-голяма възможност да разкрием престъплението, ако изпратим кораб-примамка. След като се озове в ситуацията, довела Би Джей 86 до гибел, екипажът му трябва да влезе в контакт със злосторниците и според обстановката или да ги неутрализира, или поне да ги идентифицира… Разбирате ли?

— Напълно — отвърна Грег, а Майлс го подкрепи с енергично кимване.

Карпентър доволно помръдна брадичката си и продължи:

— И тъй, технолозите от обект РХ—12 най-сетне окончателно стабилизираха енергоносителя, за да издържи далечния полет, и „Крокус“ трябва да бъде натоварен на един от следващите транспортни кораби. Заинтересованите сигурно го знаят и едва ли нещо ще ги изплаши. Между другото пристигането ми тук не предизвиква подозрения — във всички документи съм записан като обикновен специалист по безопасността на стартовите комплекси на междинните транспортни площадки и извършвам редовната проверка. За истинската ми цел знаят само началникът на станцията и вие двамата. Имаме следния план, в който Грег Милър ще трябва да играе главната роля, а Джон Майлс — ролята на координатор на всички действия. Няколко дни по-късно тук пристига обикновен рейсов кораб. След почивка от четири дни ще замине обратно с „Крокус“ на борда си. Корабът вече е оборудван с всичко необходимо за изпълняване на специална дейност на станцията около Сатурн. Ще го докара наш екипаж и според регламента ще остане тук да си почива. А вие, Милър — ако, разбира се, се съгласите, — ще тръгнете с него обратно. По пътя ще приемете сигнала за бедствие и ще промените курса си, ще се постараете да заловите кораба-примамка, използвайки специалното си оборудване, и да го докарате на нашата база. Ето това е нашия прост и ясен план. — Карпентър замълча за миг и следейки израза на слушателите си, запита: — Е, какво, съгласни ли сте да участвате?

Грег гледаше хладното и същевременно енергично лице на Карпентър, резките му отсечени движения и усилено мислеше: какво да отговори? От една страна, всичко изглеждаше ясно — загадката на изчезналия екипаж, професионалният му дълг и уставът за далечни космически съобщения го задължаваха да се съгласи, без да се колебае. Но, от друга страна, да се впусне презглава в такова рисковано пътешествие… Защото абсолютно неизвестно е какво го очаква в Космоса при този кораб-примамка. Много трудно е човек да си представи по какъв начин пиратите ще се опитат да заловят неговия кораб. Капитан Милър имаше голям опит в далечния Космос и веднага прецени, че рискът е твърде реален, а шансовете за благополучен изход — достатъчно мъгляви.

Грег силно потърка гърба на носа си и погледна представителя на центъра право в очите:

— Не мога да отговоря незабавно на подобно предложение. Трябва да преценя много добре всичко. Освен това налага се да се посъветвам и с втория пилот — той също ще се напъха в тази работа и да решавам вместо него…

— Че работата е извънредно сериозна, нещо повече, много опасна и всичко трябва предварително да се обмисли, няма спор. Но е излишно да уведомявате втория пилот. Както вие решите, така и ще бъде. Ако сте съгласен, ще го информирате чак в открития Космос. Като командир вие вземате решението, а членовете на екипажа само изпълняват заповедите ви. Няма нужда да запознавате повече хора с факта, че се подготвя операция. Всеки допълнителен човек значително намалява шансовете за спазване на най-строга секретност. Така че вие самичък трябва да решите — гласът на Карпентър стана малко по-мек, той седна близо до Грег на крайчеца на масата, сложи ръка върху рамото му и добави: — Помислете си до утре и в осем сутринта ще ми съобщите решението си. Става ли?

Грег се съгласи и се надигна.

— Мога ли да тръгвам?

— Да, разбира се. Но имайте предвид, че трябва бързо да вземете решение, нямаме много време.

— Сутринта ще съм направил избора си. Къде да ви намеря?

— Кажете го на Майлс, а той ще ми предаде.

Грег кратко се сбогува и излезе от кабинета, а двамата началници продължиха да обсъждат многобройните детайли на бъдещата операция.