Алберто Анджела
Един ден в древен Рим (6) (Всекидневие, тайни и любопитни факти)

6,30 ч.
Събуждането на dominus

От спалнята на dominus, господаря на дома, долита силно хъркане. Отместваме бавно вратата, лъч светлина прекосява стаята и осветява легло, поставено в нещо като ниша, издълбана в стената. Там е dominus, увит в завивки, украсени с избродирани ленти в пурпурен, син и жълт цвят, които падат чак до земята, като образуват лъкатушни гънки.

Учудени сме от измеренията на леглото — то, такава е традицията, е много високо и за да се качиш на него, е необходима малка табуретка. Тя е почти заровена в завивките. Върху нея още стоят сандалите, които dominus е събул, преди да си легне.

Това е старомодно легло с три облегалки. Напомня диван. Дървените му крака са шлифовани и украсени с инкрустации от слонова кост и плочки от позлатен бронз. В ъглите се подават глави на тигри и сатири, изпъкващи на косо влизащата светлина. Няма пружини, дюшекът е поставен върху кожени ленти, които образуват мрежата на леглото. Тези легла със сигурност са по-неудобни от нашите.

Dominus се обръща, като мърмори нещо и оправя възглавницата си с два юмрука. Главата му потъва почти изцяло в нея — очевидно е пухена.

Но с какво са пълнели дюшеците си римляните? Доколкото знаем днес, някои са били със слама, други, като този, с вълна.

Има и изключения, като една люлка, намерена напълно запазена в Херкулан. Под скелета на бебе, загинало при изригването на Везувий, са открити остатъците от дюшек, напълнен с листа. Не трябва да се изключва възможността да са служели за предпазване здравето на новороденото или да са се използвали против паразити.

Dominus е сам в стаята, къде е неговата съпруга? В нашето общество мъжът и жената традиционно спят в едно легло. В римската епоха невинаги е така. Докато младоженците действително имат брачни легла, за една благосъстоятелна двойка е признак на „елегантност“ да са в отделни стаи. Затова съпругата на dominus (така наречената domina) е в своята лична спалня, cubiculum.

Време е да се става. Римляните се събуждат рано, с пукването на зората, и си лягат рано. В епоха, в която липсва електричество, се следва естественото движение на слънцето. И така ще бъде в продължение на векове — всъщност ние сме изключението.

Този, който много деликатно събужда господаря, е най-довереният му роб. След няколко минути dominus излиза от стаята, все още сънлив. Той е висок, набит мъж с бели коси и сини очи. Дългият нос подчертава аристократичното му лице.

Загърнат в елегантна синя дреха, той бавно се отправя към дървена конструкция, залепена до една от стените. Прилича на малък храм с триъгълен тимпан и две колони, които го поддържат. Това е святото място в дома — ларариумът. Тук се почитат ларите — божествата, покровители на семейството. Те са тези две малки статуи в центъра на „храма“. Приличат на момчета с дълги коси, които танцуват. До тях са други две божества, Меркурий и Венера. Робът подава на господаря чинийка, в която има дарове. Dominus с тържествени движения и изричайки ритуални фрази, ги полага в ларариума в купа, поставена пред статуйките. После изгаря есенции.

Всяка сутрин денят започва с този ритуал. И тук, и в хиляди други жилища. Никога не се подценява властта на тези малки божества — те отговарят за проблемите на ежедневието в римските къщи. Общо взето, ритуалът съответства на застраховка срещу кражба, пожар в къщата или лоша участ за членовете на семейството…