Айн Ранд е прекомерно надценена както като литератор, така и като мислител — по същество тя е най-банален пропагандатор на „уж десните“ следовници на Троцки — либертарианците.
Макар и силно раздут като обем „романът“ „Атлас изправи рамене“ е слабо четиво, дължащо популярността си само благодарение на изкуствено форсирана PRопаганда — и нищо повече. Айн Ранд се е опитала да създаде „десен“ аналог на дистопията на Джек Лондон „Желязната пета“ — дори е копирала сюжетния модел. Но с позорно слаби резултати — и като художество, и като напън за концептуалност. А крайните й напъни за „деснота“ довеждат произведението й до продукт на най-банална левичарщина, опираща се върху догмата за класовата война.
Достойното място на романа на Ранд всъщност е до „Как се каляваше стоманата“. Романът на Островски божем има определени художествени достойнства — Ранд е нямала късмета текстът й да бъде силно пипнат от опитни люде както в литераторството, така и в идеологията, както са направили М. Горки и Иля Еренбург. с текста на Островски
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.