Лили Сейнт Джърмейн
Седем синове (17)

Глава седемнадесета

— Хей… Земята вика Саманта! — Джейс размахваше ръка пред лицето ми. Бяхме спрели на улицата до плажа в центъра на всички щуротии, които се случваха по нея. Можех да видя как някакъв тип жонглира с огън, как филипинка на средна възраст се раздаваше фалшиво на караоке песен и една дузина културисти, които все още тренираха на металните уреди в пясъка.

Спомени от тийнейджърските ми години нахлуха в съзнанието ми. Даже миришеше по същия начин. Насилих се да се концентрирам върху думите на Джейс.

— Искаш ли да хапнем някъде? — попита той.

Поклатих глава.

— Нека поплуваме — казах, привлечена от океана като от магнит. Изритах взетите назаем обувки на тротоара и стъпих върху божествено топлия пясък. Усещането беше превъзходно. Усещане за вкъщи.

Джейс се ухили самодоволно.

— Нямаме бански.

Свих рамене.

— Бельото ми ще свърши работа — казах аз, издърпах блузата си през глава и я захвърлих на земята до обувките. Разкопчах панталоните си и ги плъзнах надолу по тялото си, след което също ги метнах върху купчинката. Бях останала само по черен сутиен и изрязани бикини и знаех, че изглеждам добре. Погледнах отново към Джейс и се засмях.

— Хайде — казах му. — Освен ако не те е страх.

— Страхувам се да не ме арестуват — каза дяволито. — Не нося бельо.

— О! — възкликнах, повдигайки вежда. — Е, поне си навий дънките и ела с мен до водата.

Пробягах по пясъка и скочих във водата, оставяйки го да проклина на тротоара, докато се опитва да свали кожените си ботуши. Гмурнах се, държейки очите си плътно затворени, за да не си изгубя лещите. Измежду татуировката, лещите и опитите да запомня фалшивото си име, поддържането на този фарс започваше да става наистина дразнещо.

А едва сега започвах.

Изплувах на повърхността и заритах с крака, а солената вода ме прочистваше от ужасите на последните няколко дена.

Джейс стоеше колебливо на брега и едва докосваше водата с пръстите на краката си. Беше свалил коженото яке и тениската си, и докато се носех мързеливо на повърхността, можех свободно да се любувам на плочките по мускулестото му тяло. Опърпаното момче, което помнех отпреди, се беше превърнало в един изключително привлекателен мъж. Татуировките му бяха напълно различни от тези на Елиът — повечето свързани с бандата — и когато се обърна да погледне нагоре към плажа, можех да видя татуса му „Джипси Брадърс“. Беше идентичен с този на Дорнан и стомахът ми се разбунтува. „Обърни се, Джейс.“

Той го направи и нагази във водата до глезени.

— Идвай тук, женчо — подразних го аз.

— Дънките ми ще се намокрят — отвърна той и аз нацупих устна драматично, което го накара да се засмее.

— Водата е тоооолкова приятна — казах.

Бръкна в джоба си, извади телефона и ключовете и ги захвърли на пясъка близо до водата. Никой нямаше да ги докосне. Той беше „Джипси Брадър“. Можеше да се каже, че притежаваха Венис Бийч.

Закрачи до колене и горната част на дънките му веднага се намокри от солената вода.

— По-напред — извиках, като започнах да се изтласквам обратно.

Поклати глава и остана на място. Доплувах до него с дяволита усмивка на лицето.

— Неде… — Тръгна да ме предупреждава, но преди да успее да се изкаже, вече го бях хванала за ръката и го дръпнах във водата. Когато излезе на повърхността и започна да плюе вода, усетих как сърцето ми омеква.

— Благодаря — каза със сарказъм.

— Моля — отвърнах. — Казах ти, че водата е приятна.

Той поклати глава и се захили развеселено. За момент се загледа към хоризонта и заговори със сериозен тон.

— Сега си нещо като гаджето на татко ли?

За малко да се задавя.

— К-какво? — запънах се аз.

— С татко. Двойка ли сте?

Усмивката ми изчезна напълно и аз зарових крака в пясъка под нас. Беше задал интересен въпрос. Мислеше ли си Дорнан, че имаме връзка, без значение, че се познавахме отскоро и че бяхме крещящо несъвместими заедно?

— Не знам — казах честно. Защото наистина беше така. Неочакваната близост с Дорнан се беше оказала и дар, и проклятие — имах неограничен достъп до него, клуба и синовете му, но в същото време това означаваше, че ще трябва да прекарам голяма част от времето си в компанията на мъжа, когото мразех най-много на този свят. Мъжът, който разкъса на парчета цялото ми съществуване и открадна всичко, което някога ми е било скъпо.

— Мисля, че е доста хлътнал — каза Джейс с нотка, която не можех да определя — ревност… примирение?

Свих рамене.

— Та аз го срещнах едва преди няколко дена. Всичко, което исках, е работа в клуба.

„Не исках да застреля предполагаемото ми бивше гадже — невинен непознат — а след това да опре пистолет в челото ми.“

— Баща ми не е от мъжете, на които можеш да откажеш — каза сериозно, присвивайки очи под последните слънчеви лъчи.

— И все пак сме тук — отвърнах.

Не проговори известно време и аз използвах времето да поплувам бавно около него.

— Съжалявам за брат ми. Пристрастен е към онези шибани енергийни напитки — проговори Джейс най-накрая.

— Моля? — попитах и спрях да загребвам с ръце. Доплувах до него и поставих краката си на твърдия пясък.

— Чад — каза той и захапа устната си замислено. — Хората си мислят, че е надрусан, но не е. Пие скапаните напитки с гуарана още в момента, в който отвори очи сутрин. Някой ден ще си докара инфаркт. Опитах се да му обясня, но…

Можех само да си представя как е приключил разговорът.

— Харесвам напитките — казах засмяно. — Почти толкова, колкото обичам и бира.

— Не пипай тези в хладилника в клуба — предупреди ме той. — Чад ще те убие, докато спиш. Изглежда всичките са негови.

Усмихнах се нехайно, когато една извратена идея започна да се заформя в съзнанието ми.

Някой ден ще си докара инфаркт.

Усмивката ми се разтегли до ушите.

— Какво? — попита Джейс, пръскайки ме с вода по лицето.

— Нищо — отвърнах, като го изпръсках и аз. — Мислех си колко добре ще ми дойде една бира сега.

Облякохме сухите дрехи върху мокрите си тела и те се залепиха по кожите ни, докато пиехме бира и хапвахме рибни такос на тротоара. Ставаше тъмно и докато наблюдавах жонглиращият с огън мъж, обмислях детайлите по плана си.

Мозъкът ми препускаше с такава скорост, че едва се концентрирах върху това, което ми говореше Джейс.

Изглежда най-накрая бях решила как да убия Чад.

И щеше да бъде много вкусно.