Джеймс Патерсън, Питър Де Джонг
Крайбрежен път (98)

95.
Кейт

Съдия Ротщейн отново посегна към дървеното чукче, за да въдвори ред в залата. Том написа на едно листче името Линдгрен и го плъзна по масата към мен. Но аз вече се бях изправила.

— Госпожице Робинсън, днес за пръв път научаваме за всичко това. А то е, меко казано, шокиращо. И доста смущаващо. Бихте ли повторили още веднъж пред нас защо решихте чак сега да го разкриете?

— Всичко е от Исус — заяви Ники. А след това млъкна, сякаш за да ни остави време да се освестим. — Той ме споходи в съня ми и ми заръча да го сторя, понеже било мой дълг да разкажа какво се е случило.

— Исус Христос често ли ви спохожда в сънищата? — попитах аз.

Публиката избухна в смях и Ротщейн още веднъж посегна към чукчето си.

— Това се случи за пръв път.

— Ясно. Но защо тогава сте чакали толкова дълго, за да го споделите? И защо точно сега подбрахте мига на откровението?

— Ами изплаших се — колебливо отвърна момичето. — Пък и не исках да сторя зло на моя братовчед. Ала Исус ми заповяда да кажа всичко, което знам.

— След изнасилването отидохте ли на медицински преглед?

— Не.

— Така ли? А въобще някой лекар прегледа ли ви?

— Не.

— Питам още веднъж: въобще някой прегледа ли ви?

— Не.

— От никого не сте била прегледана?

Момичето поклати глава, но аз настоях:

— Не чух отговора ви, госпожице Робинсън.

— Не, не съм била преглеждана от лекар.

— А не се ли тревожите, че може да сте прихванали някоя от болестите, предавани по полов път, или да забременеете?

— Цикълът ми е редовен — изтърси Ники.

— Но не се ли притеснявате за венерически болести?

— Не съвсем.

— Какво се получава в крайна сметка? На никого не сте съобщили за инцидента. На нито един човек. Няма протокол в полицията, няма медицинско свидетелство, а на всичкото отгоре, след като изнасилването приключило, сте слезли най-спокойно долу, за да довършите чистенето в къщата. Следователно липсва каквото и да било доказателство, дори показание на някой свидетел, което да подкрепя или потвърждава вашата версия, така ли?

— Възразявам, Ваша чест! — извика Хауард.

— Какво точно целите с този въпрос, госпожице Костело? — попита съдия Ротщейн.

— Преди два дни, когато решихте да се явите тук като свидетелка, искам да кажа, след като Исус ви е споходил, с кого първо говорихте? — продължих аз.

— Обадих се в полицейския участък в Ийст Хамптън.

— И с кого, по-точно, се свързахте там?

— С полицай Линдгрен — призна момичето.

Не издържах и я притиснах с поглед:

— Госпожице Робинсън, наскоро да сте била арестувана за нещо? По-точно през последните няколко месеца?

— Да. За притежание… — едва отрони тя.

— За притежание на дрога ли?

— Да.

— И кой ви арестува?

Ники Робинсън се озърна безпомощно наляво и надясно. Очите й обходиха всички наоколо, освен мен, но отникъде не намери подкрепа. И чак тогава прошепна:

— Полицай Линдгрен.

Силни гневни викове отекнаха от всички посоки и разтърсиха залата. Съдия Ротщейн вече нямаше избор — изпълни заканата си и изпразни залата.