Даниъл Силва
Английският убиец (31)

30.
Цюрих

В един магазин за хлебни изделия, на пет мили северно от Цюрих, Габриел проведе телефонен разговор и купи dunkelbrot^[1]. Когато се върна в колата, завари Анна да чете писмото, което баща й бе написал в нощта преди да бъде убит. Ръцете й се тресяха. Габриел запали мотора и подкара обратно към автомагистралата. Анна сгъна писмото, пъхна го обратно в плика и го прибра в сейфа. Другият сейф с картините лежеше на задната седалка. Габриел включи чистачките. Анна опря глава на предното стъкло и започна да наблюдава как водата се стича по него.

— На кого се обади?

— Ще имаме нужда от малко помощ, за да излезем от страната.

— Защо? Кой ще ни спре?

— Същите хора, които убиха баща ти. И Мюлер. И Емил Жакоби.

— Как ще ни намерят?

— Снощи ти влезе в страната със собствения си паспорт. След това нае тази кола на собственото си име. Градът е малък. Ще допуснем, че те знаят за пребиваването ни в страната и че някой ни е забелязал на Банхофщрасе, въпреки новата ти външност.

— Кои са те, Габриел?

Той си спомни за писмото на Ролф. В Швейцария има хора, които искат миналото да остане там, където е — погребано в банковите хранилища на Банхофщрасе, — и няма да се спрат пред нищо, за да постигнат тази цел.

Какво се опитваше да каже той, по дяволите? В Швейцария има хора… Ролф знаеше точно кои са тези хора, но дори в смъртта си потайният стар швейцарски банкер не можеше да разкрие прекалено много. Все пак следите и косвените доказателства бяха налице. Като използваше догадките и логичните предположения, Габриел може би щеше да успее да попълни белите петна, които старецът бе оставил.

Някак инстинктивно той подходи към проблема така, сякаш това бе картина, нуждаеща се от реставрация — картина, която за нещастие бе пострадала значително през вековете. Спомни си за картината на Тинторето, която някога бе реставрирал, вариант на „Кръщение Господне“, нарисувана от венецианския майстор за частен параклис. Това беше първата работа на Габриел след избухването на бомбата във Виена и той нарочно бе търсил някаква много трудна задача, която да го погълне. Картината на Тинторето бе точно такава. Големи части от оригинала бяха унищожени през вековете. В действителност върху платното имаше повече бели петна, отколкото покрити с боя места. Габриел на практика трябваше да пренарисува цялата картина, включвайки малките участъци, останали от оригинала. Може би щеше да направи същото и в този случай: да пренарисува цялата история около малките участъци от факти, които му бяха известни.

Може би историята бе нещо такова…

Август Ролф, виден цюрихски банкер, решава да се откаже от колекцията си от картини на импресионисти, знаейки, че тя съдържа картини, които са били конфискувани от евреите във Франция. Както е характерно за него, Ролф желае да извърши тази сделка тихомълком, затова се свързва с Израелското разузнаване и моли да му изпратят свой представител в Цюрих. Шамрон предлага Габриел да се срещне с Ролф в неговата вила, използвайки реставрацията на картина от Рафаел като параван за посещението си.

За нещастие те разбраха за моите планове да се откажа от колекцията…

Някъде по пътя Ролф прави грешка и неговият план да предаде картините на Израел е разкрит от някой, който иска да му попречи.

Те се смятат за патриоти, за пазители на швейцарския идеал за неутралитет и брутална независимост. Те са изключително враждебно настроени към външни хора, особено към онези, които считат за заплаха за своето оцеляване…

Кой ли би се почувствал застрашен от намерението на един швейцарски банкер да предаде на Израел една колекция, спечелена по нечестен път? Други швейцарски банкери с подобни колекции? Габриел се опита да си представи нещата от тяхна гледна точка — гледната точка на тези „пазители на швейцарския идеал за неутралитет и брутална независимост“. Какво би се случило, ако станеше всеизвестно, че Август Ролф притежава определен брой картини, за които се е смятало, че са изгубени завинаги. Щеше да се вдигне невероятен шум. Еврейските организации по света щяха да връхлетят на Банхофщрасе и да настояват банковите хранилища да бъдат отворени. Оттам нататък само едно систематично национално издирване би могло да укроти страстите. За някой от така наречените пазители на швейцарския идеал щеше да е по-лесно да убие човек и да открадне неговата колекция, отколкото да се изправи пред новите неудобни въпроси за миналото.

Те изпратиха човек от Секретните служби, за да ме сплаши…

Габриел се сети за цигарите „Силк Кътс“, които бе открил в пепелника върху бюрото в кабинета на Ролф.

…_човек от Секретните служби_…

Герхард Петерсон.

Двамата се срещат в тихия кабинет на Ролф в Цюрих и обсъждат ситуацията, подобно на благоразумни швейцарски джентълмени, като Ролф пуши „Бенсън и Хеджис“, а Петерсон — „Силк Кътс“.

— Защо сега решихте да върнете картините, хер Ролф? Толкова много години са изминали. Вече нищо не можем да направим, за да променим миналото.

Но Ролф дори не трепва, затова Петерсон урежда с Вернер Мюлер да откраднат картините.

Ролф знае, че Габриел ще пристигне на следващия ден, но е достатъчно разтревожен, за да напише писмо и да го остави в секретния си банков сейф. Иска да остави фалшива следа. Използвайки телефон, за който знае, че се подслушва, той си уговаря среща в Женева за следващата сутрин. След това урежда нещата така, че Габриел да влезе сам във вилата — и чака.

Но в три часа през нощта алармената система на вилата изведнъж се изключва. Екипът на Петерсон влиза в къщата. Ролф е убит, картините са взети. Шест часа по-късно Габриел пристига във вилата и открива трупа на Ролф. По време на разпита Петерсон разбира как старецът е смятал да предаде колекцията си. Той също така разбира, че планът на Ролф е отишъл по-надалеч, отколкото изобщо си е представял. Освобождава Габриел, предупреждава го никога повече да не стъпва на швейцарска земя и го поставя под наблюдение. Може би поставя под наблюдение и Анна. Когато Габриел започва своето разследване, Петерсон знае за него. Петерсон предприема прочистваща операция. Вернер Мюлер е убит в Париж, а галерията му — унищожена. Габриел е видян с Емил Жакоби в Лион и три дни по-късно Жакоби е убит.

Анна си отчупи крайшник от хляба.

— Кои са те? — повтори въпроса си тя.

Габриел се запита от колко ли време мълчи, колко ли мили са изминали.

— Не съм сигурен — отвърна той. — Но вероятно е станало нещо такова.

* * *

— Наистина ли смяташ, че това е възможно, Габриел?

— Всъщност това е единственото логично обяснение.

— Божичко, струва ми се, че ще повърна! Искам да се махна от тази страна.

— И аз.

— Е, значи ако теорията ти е вярна, все още има един въпрос, който се нуждае от отговор.

— И кой е той?

— Къде са сега картините?

— Там, където винаги са били.

— Къде, Габриел?

— Тук, в Швейцария.