Нора Робъртс
Възкръснало минало (6)

6.

Хрумна й, че изглежда като жена с ясна цел. Малка черна рокля, секси обувки и бутилка вино под мишница.

Но не виждаше нищо нередно. Наистина целта й бе ясна, само мъжът, с когото бе свързана, все още не знаеше. Ако срещнеше познат, какво от това? Бе пълнолетна, неомъжена и свободна. Никой не би оспорил правото й на малко здравословен секс без обвързване.

Все пак изпита облекчение, когато прекоси фоайето на „Уейфарър“, без да види нито едно познато лице. Натисна бутона на асансьора за нагоре и неволно започна да прилага техника на вдишване и издишване за успокоение, която бе усвоила в курс по йога.

Каза си, че трябва да спре.

Не искаше да бъде спокойна. Утре щеше да търси спокойствие. Тази вечер кръвта й кипеше като заредена с електричество. Копнееше да чувства стягане на всички мускули и горещи тръпки по цялата кожа.

Качи се в кабината и натисна бутона за етажа на Макс. Когато вратите се затвориха, през тези на съседния асансьор излезе Алекс Крю.

 

 

Макс седеше на бюрото си и докато телевизорът работеше за фон, преглеждаше бележките си и съставяше ежедневния си доклад. Спести няколко подробности. Нямаше смисъл да документира, че си бе поиграл с кучето или че бе целунал Лейн, а после я бе завил и се бе спрял да я погледа, докато спи.

Това не бе съществена информация.

Подробно описа щетите върху имуществото й, действията и реакциите й и своите изводи за сегашния й начин на живот.

Скромна жителка на малък град, постигнала успех в бизнеса. Компетентна в работата си, привързана към уютния си дом на възвишението и към местната общност.

Но откъде бе намерила средства да си купи този дом и да открие фирма? Беше проверил размера на кредитите й за жилище и бизнес — по не съвсем законен начин — но сумите не бяха достатъчни. Бе направила значителни влогове, определено непосилни за млада жена, която има постоянни, но неособено високи доходи, откакто е завършила колежа.

„Ала и тези суми не са значителни — продължи да разсъждава той. — Никакво разточителство, нищо, което би могло да издаде, че крие състояние, от което капят милиони“.

Караше сносна, не твърде скъпа кола. Американска, на три години. В дома си имаше ценни мебели и творби на изкуството, но тя бе в бизнеса с антики, така че отново нищо чудно.

Гардеробът й, поне тази част, която бе успял да види, издаваше добър класически вкус. Но и в него нямаше нищо много скъпо, напълно подобаваше на несемейна жена, успяла в търговията с антики.

Всичко, свързано с нея, съответстваше на този имидж.

Не водеше живот на богата жена. Не приличаше на измамница — обикновено той ги разпознаваше. Какъв смисъл би имало да купи къща сред горите, да си вземе грозно куче и да открие магазин на главната улица в малък американски град, ако не желаеше именно това?

Жена с нейното образование можеше да живее навсякъде и да работи всичко. Следователно изводът бе, че се занимава точно с каквото желае.

Това също не се връзваше.

Проблемът бе, че чувствата, които бе събудила у него, го объркваха. Облегна се назад в стола си и се загледа в тавана. Всеки път, когато я видеше, преставаше да мисли трезво. Имаше нещо в гласа, лицето и уханието й, което го омайваше.

Може би отказваше да повярва, че е мошеничка, защото не бе изпитвал толкова силно влечение към жена от… всъщност никога не бе изпитвал.

Разумно и професионално бе да ограничи личните си контакти с нея. Дори и да бе най-ценната му следа към Джак О’Хара, нямаше да може да я използва, ако не се отърсеше от въздействието й.

Би могъл да измисли повод да прекара няколко дни извън града. Да се установи някъде наблизо, откъдето да наблюдава и събира сведения. Да задейства връзките и източниците си и да приложи хакерските си умения, за да вникне по-дълбоко в живота и делата на Илейн О’Хара, или Лейн Тавиш.

Когато узнае повече, щеше да реши как да се държи с нея и да се върне. Дотогава бе най-добре да стои на разстояние. Никакви вечери за двама и посещения в дома й, никакъв физически контакт, който би довел само до още усложнения.

Щеше да напусне хотела сутринта, да й се обади, за да й каже, че са го повикали да се върне в Ню Йорк и че ще поддържа връзка. Без да се отказва от нея, щеше да бъде по-сдържан в личен план.

Човек не можеше да върши работата си ефективно, ако съзнанието му бе замъглено от сексуално влечение.

Доволен от плана, Макс се изправи. Щеше да опакова повечето си неща тази вечер, може би да слезе в бара за едно питие, а после да се наспи и да се освободи от чувствата, които твърде бързо и неуместно бяха пламнали у него.

Почукване на вратата отклони мислите му. Вече бяха сменили спалното бельо и донесли няколко опаковани шоколадови бонбона заедно с новите калъфки. Почти очакваше някой да пъхне плик под вратата му. Въпреки че предпочиташе да контактува по електронната поща, клиентите му често настояваха да пращат указанията си по факс.

Когато не се появи нищо, отиде до вратата, надникна през шпионката и така внезапно затаи дъх, че едва не си глътна езика.

Какво правеше тя пред прага му, по дяволите? И с какво бе облечена?

Господи!

Направи крачка назад, потърка чело и сложи ръка на сърцето си. Професионалният му инстинкт веднага заработи и го накара да изтича до бюрото, да затвори файловете и прибере документите, а след това бързо да огледа цялата стая за нещо, което можеше да го издаде.

Щеше да я заведе в бара, на обществено място, да пийнат и да й каже, че са го повикали да се върне.

А после да се раздели с нея. Да замине. Да изчезне оттук.

Прокара ръка през косите си няколко пъти, за да разсее напрежението. Придаде си израз на спокойствие, лека изненада и задоволство и отвори вратата.

През шпионката не бе успял да усети цялостното й въздействие. Езикът, който преди малко почти бе глътнал, сега едва не увисна до коленете му.

Не можа да се съсредоточи достатъчно, за да види ясно с какво е облечена. Забеляза единствено, че е черно и разкрива повече извивки от писта за Формула 1. Краката й бяха по-дълги, отколкото си бе представял, обути в сандали с висок ток и съвсем тънки каишки.

Огненочервените й коси бяха пригладени нагоре, а очите й изглеждаха по-яркосини от всякога. Бе сложила на устните си нещо тъмно, с неустоим блясък.

Бог да му е на помощ.

— Събудих се.

— Разбира се. Виждам.

— Може ли да вляза?

— А… хм, да.

Не бе в състояние да каже нищо по-смислено, затова просто се отдръпна да й стори път. Когато мина покрай него, уханието й го обгърна и дъхът му спря.

— Не успях да ти благодаря, затова реших да намина.

— Благодаря… че ми благодариш — запелтечи той и се почувства като пълен глупак.

Тя се усмихна, повдигна бутилката вино и леко я разклати.

— Какво ще кажеш за мерло?

— Одобрявам.

Лейн напрегна цялата си воля, за да сдържи смеха си. Нима имаше нещо, което можеше да накара една жена да осъзнае женствеността си по-добре от широко отворените очи на мъж, който я гледа като омагьосан? Пристъпи към него и се почувства още по-поласкана, когато той леко се отдръпна назад.

— Искаш ли да си го поделим?

— Кое?

— Виното.

— О!… — Два пъти бе получавал мозъчно сътресение. Тогава бе изпитвал същото усещане: че се носи извън тялото си, което изживяваше и сега. — Да. — Взе бутилката, която тя му подаде. — Разбира се.

— Добре тогава.

— Кое е добре? — Струваше му се, че връзката между мозъка и говорния му апарат е нарушена. — А, тирбушон.

Хвърли поглед към минибара, но тя пъхна ръка в дамската си чанта.

— Опитай с това.

Подаде му тирбушон, чиято дръжка бе с форма на гола жена с дълги крака.

— Интересно — промълви той.

— Кичозно — поправи го Лейн. — Имам малка колекция. Хубава стая — добави. — Голямо легло. — Бавно се приближи към прозореца и разтвори пердетата. — Сигурно и гледката е чудесна.

— О, да.

Усещайки, че той се взира в нея, остана с гръб към него и бавно свали ефирната си жилетка. Чу изтракването на бутилката върху дървена повърхност и изпита задоволство, че роклята бе изпълнила предназначението си. От мястото, където бе Макс, не се виждаше голяма част от нея, а само гол гръб с черни презрамки.

Премести се до леглото и взе един от бонбоните върху възглавницата.

— Ммм, шоколадови са. Нали не възразяваш?

Макс успя единствено да поклати глава. Тапата на бутилката изхвърча с внезапен пукот и в съзнанието му прозвучаха думите „боже мой“, когато Лейн разви хартийката и бавно захапа малкото шоколадово драже.

Издаде тих чувствен стон и облиза устни.

— Чух някъде, че парите отварят врати, а шоколадът направо ги изтръгва. Харесва ми тази мисъл. — Приближи се към него и поднесе другата половина от бонбона към устните му. — Ще споделя и това с теб.

— Ще ме убиеш.

— Тогава да пийнем вино, за да умреш щастлив. — Лейн седна на леглото и кръстоса крака. — Да не би да прекъснах работата ти?

— Отчети. Ще ги довърша.

„Когато възвърна разсъдъка си“, реши той. Наля вино и й подаде чашата. Срещна съсредоточения й поглед, докато отпиваше първата глътка.

— Доста спах, след като си ме завил. Не съм искала да заспя, Макс.

— Прекарала си тежка нощ. И денят бе тежък.

— Не толкова, колкото очаквах, благодарение на теб.

— Лейн…

— Нека ти се отблагодаря. Много ми помогна днес. Приятно ми е с теб. — Отпи по-голяма глътка. — Харесва ми това, че те желая. Както, струва ми се, и ти мен.

— Толкова силно, че се задушавам, притокът на кислород до мозъка ми спира. Това не влизаше в плановете ми.

— Не ти ли се иска да кажеш: „Плановете да вървят по дяволите“ — и да действаш импулсивно?

— Непрекъснато.

Този път Лейн се засмя, пресуши виното и стана да си налее отново. След още една глътка закрачи към вратата.

— А аз — никога. Или поне рядко. Но както знаеш, всяко правило има изключения. — Отвори вратата, закачи табелката „Не безпокойте“ от външната страна, заключи я и се облегна на нея. — Ако не ти харесва накъде вървят нещата, кажи ми.

Макс също отпи голяма глътка вино.

— Нямам възражения.

— Радвам се, защото дори и да имаше, не бих ги приела.

Навярно усмивката, която се появи на лицето му, бе глуповата, но му бе все едно.

— Наистина ли?

Тя тръгна обратно към него.

— Не зная дали мога да играя честно.

— Не е никак честно да бъдеш с тази рокля.

— Така ли? — Лейн отпи последна глътка вино и остави чашата. — Тогава просто ще я сваля.

— Нека ти помогна. Моля те! — Той прокара ръка по млечнобялата кожа на гърба й. — Позволи ми.

— Заповядай.

Напълно забрави за разума и професионализма. За емоционалната и физическата дистанция, която бе решил да спазва. Забрави всичко, освен осезаемата й близост, нежната й кожа, опияняващия й аромат и вкуса на горещите й устни, когато я сграбчи, притегли я към себе си и я целуна.

Бе обсебен от нея — от допира, уханието и вкуса й, които се сливаха във… всичко, за което можеше да мечтае.

Това бе грешка. Да се възползва от нея сега бе като да наруши изрична забрана. Но тази мисъл добавяше към изживяването и тръпката на риска.

Отмести едната й презрамка и докосна голата й плът със зъби, а когато тя наведе глава назад, ги плъзна по посока на тихото мъркане, което звучеше от гърлото й.

— Като стана дума за планове — прошепна Макс, докато оголваше и другото й рамо, — имам доста интересни за теб.

— Надявах се. — Лейн освободи ръката си и посегна към чантата си. — Ще ти трябва това — каза тя и извади презерватив.

— Ще настъпи момент, в който ще имам нужда и от дефибрилатор и пожарогасител.

— Стига обещания.

Макс се усмихна.

— Има опасност истински да ме подлудиш. — Отново докосна устните й със своите, леко ги потърка. — Еластична ли, е? Имам предвид роклята.

— Да.

— Дяволско изкушение.

Бавно започна да я смъква и в същото време устните им се сляха в страстна целувка, от която и двамата затрепериха. Отдръпна се за миг, докато роклята се свличаше в краката й, просто за да я погледа.

Остана по ефирно съчетание от коприна и дантела. Гърдите й издуваха деколтето, разкриващо част от тях. Черната коприна галеше тялото й, обгръщаше ханша й и достигаше до кокетните малки жартиери на черните й прозирни чорапи.

— Опитвам се да измисля някаква незабравима реплика, но е трудно, когато в главата ми не е останала и капка кръв.

— Кажи първото, което ти хрумне.

— Уау!

— Точно това очаквах. — Лейн протегна ръце и започна да разкопчава ризата му. — Харесва ми как ме гледаш. Още от първата ни среща. Особено погледът ти сега.

— Ти си пред очите ми, дори когато ги затворя. Не ми се бе случвало досега и е малко смущаващо.

— Може би е писано някои хора да се срещнат. Затова всичко става толкова бързо. Всъщност не ме интересува защо. — Разтвори предниците на ризата му, плъзна ръце по гърдите му и ги обви около врата му. — Не ме интересува — повтори тя и впи устни в неговите.

Знаеше, че иска да продължи да усеща вълните на възбуда, които разтърсваха тялото й. Да осъзнава, че напълно е завладяла ума на този мъж и е разпалила страстта му до полуда.

Искаше да бъде безразсъдна, да получи всичко, което желае, на жадни глътки, поне веднъж в живота си да мисли единствено за мига, насладата и страстта.

Завъртя я, а тя се изви към него, отново обгърна врата му и му позволи да обходи тялото й с длани. Да почувства допира на дантелата, коприната и плътта й. Да прокарва устни по шията и извивката на рамото й, докато ръцете му я докосват и възбуждат. Дъхът й секна, когато се плъзнаха между бедрата й. Притисна се към тялото му и раздвижи ханш, носейки се по горещите вълни на блаженството.

Макс си представи как я вдига на ръце и внимателно я оставя на леглото, за да пристъпи към следващия етап с известна романтика и финес. Но неусетно се озоваха върху идеално изпънатите чаршафи, безразсъдни и ненаситни.

Косите й се бяха разпилели и се открояваха като ярки пламъци върху бялата постеля. Ароматът, който струеше от тях и от кожата й, замъгли сетивата му и той се запита дали някога ще може отново да диша, без да го долавя.

— Оставям се в твоите ръце. — Устните й жадно всмукаха неговите. — Прави с мен каквото искаш.

Бе увлечен във водовъртеж от желания и потъна в него. С наслада черпеха един от друг. Усещаше чувствените й движения, сякаш плътта й го обгръщаше, и бе по-припрян, отколкото би искал, в отчаяната си жажда за още.

От гърдите й се изтръгваха стонове, сърцето й препускаше в неудържим галоп. Кожата й бе толкова гореща, че можеше да стопи костите му. Господи, бе вълшебно.

Ръцете му бяха толкова силни, а устните — така чувствени. Усещането да бъде покорена — с тялото, ума и съзнанието си — бе опияняващо. Посегна към ужасно малките кукички на сутиена й и проклятието, което изрече, защото не успя да ги разкопчае, я накара да се засмее. Тя издаде тих стон, когато почувства проникването му, и полетя към върха.

Отчаяно умоляваше да изживее цялата наслада сега, сега, сега! Надигна се и извика при първия тласък, с който той навлезе в плътта й. Погледът й се замъгли, препускащото й сърце замря. След миг всичко стана кристално ясно, учестеният й пулс се върна и цялата изтръпна при сливането на телата им.

Виждаше лицето му, скулите и хлътналите бузи, наболата брада, небръсната от сутринта, и очите му, тигровите очи, вперили поглед в нея. Леко ги присви, миг преди да зарови нос в косите й и да се предаде на блаженството.

 

 

Бе плувнала в пот, изтощена и спокойна като тихо езеро през лятото. Лежеше, чувствайки тежестта на тялото му, щастлива заради себе си и заради него. Чуваше учестеното му дишане и със задоволство си напомняше, че причината за него е тя. Заигра с косите му и затвори очи, готова да се унесе в сън.

— Добре ли си там долу? — промълви той.

— Чувствам се чудесно, благодаря. А ти там горе?

— Може би съм парализиран, но ми харесва. — Извърна глава и устните му докоснаха шията й. — Лейн.

С все още затворени очи, тя се усмихна.

— Макс.

— Трябва да ти кажа… трябва да ти кажа — повтори той, говорейки по-скоро на себе си, отколкото на нея. — Не очаквах това, когато поех… задачата.

— Обичам изненадите. Бях престанала да им се радвам, но сега си спомних защо винаги съм ги обичала. Защото те спохождат неочаквано.

— Обожавам тази, която ми поднесе ти, като се появи пред вратата ми със секси черна рокля.

— Ако го направя отново, ще стане банално, а няма да бъде изненада.

— Жалко. Къде е Хенри?

— Хенри ли?

Макс се подпря на лакти и се надвеси над нея.

— Нали не си го оставила сам у дома след онова, което се случи снощи?

Този път я изпълни не горещ порой, а спокойна, приятна топлина. Бе загрижен за кучето й. Мъж, способен да се тревожи за някакво куче, когато е в леглото с гола жена, бе номер едно в списъка й от герои. Приближи лицето му към своето, за да го обсипе с целувки.

— Не, не съм го оставила сам. Заведох го у Джени. Как е възможно да си толкова съвършен? Опитвам се да открия някакъв недостатък, но ти си просто… — Притисна устни към неговите в дълга, шумна целувка. — Абсолютно съвършен.

— Не съм.

Обзе го неприятно чувство за вина. Обикновено се стараеше да го преодолява или избягва. Но този път бе натрапчиво и дори примесено с тревога. Какво щеше да си помисли тя, как щеше да реагира, когато узнаеше истината за недостатъците му?

— Аз съм вироглав, себичен тип — сподели той — и…

— Себичните типове не влизат в магазини за антики да купуват подаръци за майките си просто ей така, без повод.

Чувството за вина стана още по-мъчително.

— Беше импулсивно.

— Виждаш ли, изненада. Нали ти казах, че обичам изненадите? Не се опитвай да ме убедиш, че не си съвършен. Точно сега съм твърде щастлива с теб, за да ти повярвам. Охоо, накарах те да се замислиш. — Плъзна ръце по гърба му и закачливо го потупа отзад. — „Какво си въобразява тази жена, да не би да иска нещо повече от мимолетно приключение?“

— Не си мислех това. Между нас вече има нещо повече.

— Аха. — Сърцето й подскочи, но клепките й не трепнаха, докато се взираше в него. — Така ли?

— Наистина не очаквах нещата да се развият по този начин, Лейн. — Макс наведе глава и докосна устните й със своите. — Положението става сложно.

— Нямам нищо против усложненията, Макс. — Тя обхвана лицето му с длани. — Нека оставим тревогите и последиците за утре, а сега да се насладим на нощта, която е пред нас. На това, което можем да си дарим един другиму. Когато се събудих у дома тази вечер, бях щастлива, защото знаех, че искам да бъда с теб. Отдавна не се бях чувствала така.

— Щастлива?

— Доволна, заредена с енергия и почти щастлива. Е, не толкова, че да затанцувам из къщата. Затова единственото, което може да усложни нещата за мен сега, е да кажеш, че имаш жена и две деца в Бруклин.

— Не. Живеят в Куинс.

Лейн го щипна, сборичка се с него и го повали по гръб.

— Ха-ха. Много смешно.

— В Бруклин живее бившата ми съпруга.

Възседна го и отметна коси.

— Явно не си губиш времето.

— Е, както ти колекционираш тирбушони, някои мъже колекционират бройки. Сегашната ми любовница е в Атланта, но съм решил да забърсвам по нещо във всеки щат. Ти можеш да бъдеш мерилендската ми бройка.

— Бройка? Една от най-големите ми амбиции винаги е била да бъда нечия бройка. Къде да се запиша?

Макс се надигна, обви я с ръце и я задържа в прегръдката си. „Усложнения“, помисли си той. Списъкът им нямаше край. Просто трябваше да се справи с тях. Както и тя. Но тази нощ щеше да се вслуша в думите й и просто да се наслаждава на близостта й.

— Ще останеш ли? Остани, Лейн!

— Мислех, че няма да ме помолиш.

— Не си тръгвай.

Миг след като изрече тези думи, Макс осъзна, че никога досега не ги е казвал на жена. Може би просто бе сънен и изтощен. Или тя го бе омагьосала.

— Минава три сутринта.

— Точно така. Върни се при мен в леглото. Ще подремнем няколко часа, а после ще поръчаме закуска.

— Звучи чудесно, но ще се наложи да взема още един ден отпуск.

Нахлузи роклята, без бельо, и това прогони всички мисли за сън от съзнанието му.

— Тогава остани поне още малко.

— Трябва да тръгвам — засмя се Лейн и с танцова стъпка се отдалечи, когато той протегна ръце към нея. — Ще се прибера да поспя два-три часа и да се преоблека, а после ще отскоча до града да взема Хенри и ще го откарам у дома, преди да отида в магазина.

— Ако останеш тук, можеш да вземеш Хенри на път за дома и да си спестиш едно разкарване.

— И ще осигуря на машината за клюки достатъчно материал, за да работи без прекъсване до Коледа. — Вече бе свикнала с атмосферата в малкия град и си бе изградила образ. Мнението на съгражданите й бе важно за нея. — Когато жена излезе от хотел сутринта, облечена с такава рокля, доста хора повдигат вежди. Особено в Геп.

— Ще ти дам назаем една от ризите си.

— Тръгвам. — Пъхна бельото в чантата си. — Но ако приемеш покана да вечеряме заедно…

— Назови часа и мястото.

— В осем, у дома. Аз ще готвя.

— Ще готвиш? — Макс бавно примигна два пъти и я изгледа учудено. — Вечеря?

— Не, заговор срещу правителството. Вечеря, разбира се. — Лейн застана срещу огледалото, извади от чантата си малка четка и разреса косите си. — Какво предпочиташ?

Остана загледан в нея.

— Ти ще готвиш?

— Ще измисля нещо. — Доволна от външността си, тя прибра четката, върна се при него, наведе се над леглото и леко го целуна. — Чао.

Остана неподвижен, след като вратата се затвори зад нея. Бе като вцепенен и все още усещаше вкуса на устните й.

Нищо не се връзваше. Нито това, което се бе случило помежду им, нито чувствата, които изпитваше към нея, нито нейната индивидуалност. Не бе възможно преценката му да е погрешна. Никога не се бе случвало така категорично да се отрече от собствените си предположения за някого. И това нямаше нищо общо с хормоните.

Ако Лейн Тавиш се окажеше замесена в заговор за милиони долари, би изял разрешителното си за частен детектив.

Но все още не бе намерил обяснение защо Уилям Йънг бе дошъл да се срещне с нея, както и защо бе умрял. Нямаше обяснение и за претършуването на къщата й.

Обаче обяснения съществуваха и той щеше да стигне до тях. Бе добър в професията си. Веднага щом успееше да докаже, че е невинна, да изпълни задачата си така, че клиентът му да остане доволен, щеше да й каже всичко. Може би щеше да бъде малко разстроена. „Слез на земята, Ганън — каза си Макс. — Ще бъде бясна“. Но щеше да я убеди да му прости. Бе добър и в убеждаването.

Най-добрият начин да се измъкне от кашата, в която се бе забъркал, бе да подходи логично. Логичният извод бе, че дъщерята на Джак О’Хара е прекъснала връзките си с него, загърбила е миналото си и е започнала нов живот. Всичко го караше да клони в тази посока, включително и инстинктът му. Това не означаваше, че Биг Джак, Уили и другите им съучастници не знаят къде се намира тя, че не са установявали контакт или не са правили опити за осъществяването му.

Да, финансовото й състояние му се струваше съмнително, но щеше да изясни и този въпрос. По няколко хиляди оттук-оттам бяха крайно недостатъчни за начална вноска за жилище и започване на бизнес. Бяха нищо в сравнение с дял от над двадесет и осем милиона долара.

Може би Уили я бе потърсил, за да помоли за помощ, да потърси убежище или да предаде послание от баща й. Каквато и да бе целта му, сега бе мъртъв и никой не можеше да го попита. „Вече не може да осребри дела си“, помисли си Макс.

Това определено вдигаше залога.

В дома на Лейн нямаше нищо, за което да си струва да се безпокои. Със сигурност. Дори ако онзи, който бе проникнал с взлом, бе пропуснал нещо, тя не би оставила къщата без надзор, за да дойде при него да полудуват между чаршафите.

Логически погледнато, нямаше никакви основания да бъде заподозряна. Беше се намирала в Ейнджълс Геп, когато бе извършена кражбата на бижутата. За бога, от десетгодишна не бе под настойничеството и влиянието на Биг Джак.

Все пак, за да се убеди, че е невинна, и да зачеркне името й от списъка на подозрителните лица, трябваше да провери всичко. Да огледа добре магазина й.

Колкото по-скоро го направеше, толкова по-бързо щяха да продължат напред. Погледна часовника си и видя, че разполага с три часа преди разсъмване. Пристъпи към действие.