Йън Колдуел, Дъстин Томасън
Криптата на флорентинеца (1)

На нашите родители

„Читателю любезни, чуй разказа на Полифил за сънища,

изпратени му в дар от небесата.

Не ще загубиш време всуе, не ще се и раздразниш,

понеже туй е разказ чуден за множество неща.

Ако суров, намръщен, презираш любовта,

знай, моля, че щастливо свършва всичко.

Отказваш? Е, поне стилът с език богат и нов,

с премъдрости и знания ума привлича.

Ако и туй отхвърлиш, виж геометрията чиста

и древните неща със нилски знаци изразени…

Ще видиш тук прекрасни владетелски дворци,

светилища на нимфи, фонтани, пиршества.

Пазачите танцуват със шутовски костюми

и мрачни лабиринти разкриват ни живота.“

Анонимна елегия към читателя

Из „Хипнеротомахия Полифили“.