Лусинда Едмъндс
Не съвсем ангел (49)

Четиридесет и девета глава

— Всичко ли взе, чичо Тафи? — запита Ческа, когато той се появи долу, понесъл куфарите си.

— Да, струва ми се.

— Добре. Таксито чака.

Той остави куфарите на земята.

— А сега, мила, искам да ми обещаеш, че ще продължиш доброто си дело. Сигурна ли си, че ще се справиш? Винаги бих могъл да остана за още няколко дни, ако…

— Млъквай, чичо Тафи! — Тя сложи пръст върху устните му. — Разбира се, че ще се справя. Бил вече ми е уговорил пробни снимки. Ще бъда доста заета. Кой знае? Може би напускането ми от „Петролните барони“ ще се окаже най-доброто нещо, което съм правила. Не се притеснявай за мен.

— Ще се притеснявам, разбира се. Обещай ми, че най-после ще се съгласиш да се консултираш с терапевт. Той ще се грижи за теб. Освен това, Ческа, на масата във всекидневната има един чек за теб. Сигурно ще ти стигне за няколко месеца.

— О, благодаря ти. Ще ти се издължа веднага щом мога. А сега тръгвай, защото иначе ще закъснееш за полета.

Ческа го придружи до таксито. Преди да се разделят, тя силно го прегърна.

— Много ти благодаря за всичко.

— Не ставай глупава. Просто се грижи за себе си.

— Кълна ти се.

Тафи се качи в таксито и надникна през прозореца.

— Желая ти всичко хубаво на сватбата.

— Бих искал да те взема със себе си, но след операцията на мама аз…

— О, тук има доста неща, които трябва да свърша. Ще си мисля за теб.

— Довиждане, Ческа.

Тафи продължи да маха през прозореца, докато я изгуби от погледа си.

По време на пътуването към Англия Тафи не можеше да се отпусне.

Беше ли Ческа наистина достатъчно добре, за да я остави сама? Не трябваше ли да отложи сватбата си и да постои при нея още известно време? Без съмнение промяната у нея беше забележима. Жената, с която прекара последните няколко дни, беше уравновесена и щастлива.

Но тази промяна не стана ли прекалено бързо, за да е истинска?

Тафи се надяваше, че тя ще посещава редовно терапевта и скоро ще си намери работа. Искаше му се да разкаже на Ел Джи за състоянието, в което я беше намерил, и да я помоли периодично да й се обажда. В крайна сметка, той щеше да пътува с Тор в продължение на цяла година и щеше да му бъде трудно да осъществява редовен контакт. Нали предприемаха това пътешествие, за да се откъснат от останалия свят?

Тафи знаеше, че не може да каже на Ел Джи. Това само щеше да я разстрои, а след тежката операция и напрежението от предстоящата сватба нямаше да бъде честно спрямо нея.

Беше благодарен, че Ческа не бе настояла да види Алекс. Намираше се на хиляди километри от Марчмънт, което беше доста успокоително.

Беше направил каквото можеше.

Сега идваше неговият ред да бъде щастлив.

Ческа наблюдаваше как таксито на Тафи се отдалечава едновременно с облекчение и тъга. Онази нощ, след като му бе казала как се чувства и му бе доверила за гласовете в главата си, тя бе отишла да си легне спокойна и облекчена. Но посред нощ гласовете я бяха разбудили и й бяха казали, че бе допуснала Тафи твърде близо до себе си и ако продължи да го прави, отново ще започнат да я измъчват.

Беше се събудила обляна в пот. Гласовете бяха прави. Беше допуснала грешка, като му се бе доверила. Затова трябваше да го накара да си замине. Беше й коствало неимоверно усилие да заглушава гласовете, които я зовяха, но бе успяла и той най-сетне си бе тръгнал.

Сега само трябваше да изчака няколко дни, за да е сигурна, че Тафи се намира далеч зад границата.

Нейният живот все още не беше свършил. Гласовете й казваха какво трябва да направи.

И Ческа знаеше къде точно ще отиде.

В Марчмънт, при дъщеря си.