Ангел Попов
Българиада

Измина доста време вече,

но пак сме в нашенския ад,

затуй — да тръгваме, човече,

напред, без връщане назад!

 

Назад — към вечната несгода,

без вяра в утрешния ден,

напред — към вота на народа,

но не продажно подменен.

 

Партийни чучела безродни

изпълват всеки парламент

и вместо болките народни

разбират само от процент.

 

Полята мутри контролират,

балкани чезнат зарад сеч,

от бедност старите умират

и бягат младите далеч.

 

Борци прибират милиони,

без милост банките дерат

и трябват Крумови закони

грабежи всякакви да спрат.

 

Хомотът страшно натежава,

не свършва преходът жесток

и шества в цялата държава

безсрамен алчният порок.

 

Върви, проклинайки човека,

роден сред рай-пропада в ад,

но следва стръмната пътека,

която дърпа го назад.