Ангел Попов
Любимата

Като виното опиваш —

силно и омайващо,

но макар сравнена с него,

еталонът всъщност ти си.

 

Слънцето копира тебе,

прасковата южна — също,

даже всеки съд краде те,

в който вино отлежава.

 

Гроздето тракийско аз съм,

слънчев сок, което сбира,

на, вземи ме и върни ми

рожба алено червена.