Ангел Попов
Мечта

Устата ти е езерна корала,

потънала в прозрачна глъбина,

без слънцето тя дълго би сияла,

докосната веднъж от светлина.

 

Очите ти са въглените ранни

от огъня вълшебен на нощта,

разискрени от устните уханни

на твоята и моята мечта.

 

Косата ти е бляскава коприна,

ухаеща на влюбени цветя,

но все така си тайна несравнима,

защото си самата красота.