Романите на Даниел Стийл са винаги разтърстващи,но този определено надминава всички. За сетен път се очудвам на глупостта на мъжете, за съжаление и в живота е така.Някои ще кажат,че и героинята има глупостта да прости накрая,но аз лично не съм съгласна. Може би защото изживях до някъде същото и простих. До някъде роля играе любовта,но и до ценностната система на човек. Въпреки,че е ужастно трудно, но си заслужава. След такива моменти хора стават по-мъдри,а живота по-хубав,по-ценностен,любовта обогатена.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.