Джеймс Хадли Чейс
Не я дразни (3)

Трета глава

Малко след 9.00 донесоха закуската в стаята на Хелга. На подноса имаше и един запечатан плик. Тя едва изчака излизането на келнера и разкъса хартията. Вътре имаше кратка бележка от Крис:

„ПОЗВОЛЕТЕ ДА ПОЧУКАМ НА ВРАТАТА ВИ В 20.30, ОСВЕН АКО НЕ ПРЕДЛАГАТЕ ДРУГО. ЛИПСВАШЕ МИ ВАШАТА КРАСОТА И ВАШАТА КОМПАНИЯ.

КРИС“

Хелга изпадна в радостна еуфория. Довечера!

Но този път инициативата ще поеме тя. Никакви разходки до малки кръчми и красиви места. Ще вечерят тук, в апартамента й, а после…

Разполагаше с целия ден за подготовка. Една великолепна вечеря, сервирана в апартамента. Никакви келнери, клюкарите да вървят по дяволите!… А после в леглото с Крис!

Телефонът иззвъня. Уинбърн съобщи, че двамата с Ломън се канят отново да вървят във Версай. Кога Хелга ще може да се приготви?

На кого му пука за някаква си строителна площадка във Версай, по дяволите? Та аз съм в Париж, а навън е пролет!

— Имам главоболие — отсече Хелга. — Оправяйте се двамата с Фред!

Прекъсна разговора и набра номера на фризьорския салон.

— Искам ви тук точно в 15.00, доведете със себе си и козметичка! — заповяда тя.

— Разбира се, мадам Ролф.

Напълни ваната, отпусна се в ароматизираната вода и се замисли за Гренвил. Довечера! Затвори очи и си представи голото му тяло, притиснато до нейното, почти почувства нежната му целувка. От устата й се откъсна възбудено стенание.

По-късно, облечена в бледосиньо костюмче от фина материя, тя позвъни на телефонистката и помоли да й изпратят метр д’отела.

— Искам да поръчам вечеря за двама тук, в апартамента си — посрещна го на вратата тя. — Какво можете да ми предложите?

— Зависи от вашия вкус, мадам — отвърна човекът. — Моля да ме ориентирате — риба, месо, пиле?…

— Искам да бъде нещо специално — нетърпеливо отвърна Хелга. — Без сервиране, но от високо качество…

— Разбирам, мадам. За предястие бих ви предложил лангуста на скара, а основното — телешко с орехи и специален сос, което може да бъде поднесено в затоплен съд и не се нуждае от специално сервиране. Това е нашият специалитет и мога да ви уверя, че го приготвяме изключително вкусно.

— Добре — кимна Хелга. — След като това е най-доброто, което можете да предложите…

— Уверявам ви, че ще бъдете доволна, мадам. Шампанско, без други вина, нали така?

— В осем часа.

— Ще бъде изпълнено, мадам.

Арчър и Гренвил се съвещаваха в едно бистро на левия бряг на Сена.

— Днес е решителният ден — каза Гренвил. — Довечера ще я вкарам в леглото. Успях да измъкна още пет хиляди франка от онова ужасно човече, мисля, че това ще ти дойде точно навреме — на масата се появи банкнота от хиляда франка и се плъзна по посока на Арчър.

Той веднага я прибра, отдавна разтревожен от стремителното стопяване на последните си пари.

— Прочетох всички глупости, които ми даде Патерсън — продължи Гренвил. — Няма съмнение, че човек с глава на място едва ли ще хвърли парите си в такова начинание…

— Така е — кимна Арчър. — В проекта има прекалено много рискове, които Хелга няма да поеме… Тя е твърде опитна, за да си позволи подобни експерименти. А сега слушай какво трябва да й кажеш…

В продължение на половин час Арчър говореше, а Гренвил слушаше и кимаше с глава.

— Добре, всичко това ми е ясно — рече накрая младежът. — Но какво ще стане после, след като тя отхвърли идеята ми? Имаш ли нещо в резерва, Джак?

— Нещо се оформя в главата ми, но още е рано да го обсъждаме. Вкарай я в леглото — сега това е най-важното. Там тя ще е твоя… — Арчър се усмихна и тихо добави: — А и моя…

Точно в осем вечерта на вратата на Хелга се почука. Появиха се двама келнери, които вкараха количка с нагревател за основното ястие, приготвиха масата и сложиха две никелирани кофички с лед, в които лежаха бутилки шампанско. Хелга изгаряше от нетърпение и час по час поглеждаше часовника си. Беше облечена в отлично скроено костюмче на „Диор“, изцяло от кремава на цвят и изключително фина вълна. Не беше прекалила с бижутата. Носеше само изящни златни обици и гривни от същия метал. Изглеждаше наистина великолепно.

Появи се метр д’отелът и внимателно огледа работата на подчинените си.

— Всичко е готово, мадам — обяви заключението си той. — Храната е отлична, сигурен съм, че ще останете доволна.

— Благодаря — рече Хелга и му подаде банкнота от сто франка. Човекът се оттегли с дълбоки поклони.

Тя закрачи напред-назад, очите й не слизаха от циферблата на часовника. Точно в осем и половина на вратата тихо се почука. Направи усилие да не се затича към нея, пристъпи бавно натам и натисна бравата.

Облечен в тъмен и безупречно ушит костюм, Гренвил се наведе и галантно докосна ръката й с устни.

— Господи, колко добре изглеждате! — възкликна той. — Струва ми се, че не сме се виждали цяло столетие! — пристъпи навътре и изведнъж се спря: — Хелга! Аз мислех да ви поканя на…

— Друга вечер — отвърна леко задъхано тя. — Сега е мой ред, елате да пийнем… — ръката й махна по посока на малката масичка в дъното, отрупана с бутилки. — Аз ще пия мартини с водка…

— Аз също — отвърна Гренвил, остави коженото си куфарче на стола и се зае да смесва напитките. — Успяхте ли да напазарувате? — усмихна се той. — Вероятно сте опразнили някой бутик на „Балмен“…

— Не — поклати глава тя. — Цял ден обикалях някаква ужасна строителна площадка в компанията на още по-ужасни колеги… А вие?

— И аз правих същото — засмя се Гренвил и занесе питиетата на масата. Изчака Хелга да седне, отпусна се на съседния стол и попита: — Какво ще ядем?

Тя отпи една глътка и одобрително кимна с глава.

— Питието е отлично, точно както го приготвя Хинкъл…

— Хинкъл ли?

— Моят стар и верен иконом, когото оставих да се оправя с жилището ми във Флорида — поясни Хелга. — Прави най-фантастичните омлети, които съм яла през живота си…

Гренвил не прояви интерес към стария и верен иконом.

— Не ми казахте какво ще ядем? — попита той с нотка на нетърпение в гласа.

— Май сте гладен…

— Като вълк — призна с очарователната си усмивка той. — Току-що пристигам от Ница. Не съм хапнал нищичко цял ден, а вероятно сама знаете какви боклуци предлагат в самолетите… Дори не ги и погледнах.

На практика беше спрял мазератито пред един крайпътен ресторант и си беше хапнал съвсем прилично. Но част от стила на Гренвил беше тактиката да предизвиква жалост у жените край себе си.

— Ница ли? — учуди се Хелга. — Обичам Южна Франция. Добре, допийте си мартинито и ще вечеряме…

Гренвил се зае да сервира лангустата, а Хелга внимателно го наблюдаваше. Наистина е чудесен, мислеше си тя. Излъчва нещо особено, нещо съвсем специфично. Рядко беше изпитвала такова силно физическо привличане.

— Разкажете ми за Ница — подкани го тя, когато започнаха да се хранят.

— На практика ще ми трябва вашият съвет, Хелга — погледна я със сериозно лице той. — Утре или вдругиден ще ми се наложи да замина за Саудитска Арабия, а на мен нещо не ми се ще…

— Саудитска Арабия ли? — замръзна на мястото си тя. — Но защо?

Господи, нима ще го загубя?!

— Дълга история — въздъхна Гренвил. — Не зная дали няма да ви отегча… — сложи нов къс лангуста в чинията си и подхвърли: — Това тук изглежда превъзходно. Да ви сипя ли още?

— Не — поклати глава тя. — Кажете какво ще правите в Саудитска Арабия.

— Всичко е заради този глупав проект — започна Гренвил. — Ще ви опиша накратко състоянието на нещата, просто за да разберете за какво става въпрос… В Англия получавам известна сума под формата на рента, оставена от баща ми (лъжа). До един момент тази сума беше съвсем приемлива, но вече не е така. Докато лирата беше силна валута, нямах никакви проблеми и спокойно водех живота, на който бях свикнал. Но след срива на валутните борси ми стана доста трудно да поддържам нивото си. И именно затова приех глупавата работа, предложена ми от един американски предприемач. Страхотен досадник! Обзет е от манията да залее Европа с проклетите си ваканционни селища. Трябват му инвестиции и реши, че именно аз съм човекът, който може да му ги осигури. Обърнах се към няколко високопоставени личности в деловите среди, но никой не прояви интерес. Сега онзи тип си е внушил, че арабите само него чакат, и постоянно ме кара да отида в Риад и да популяризирам проекта му. Убеден съм, че това е пълна глупост, но той настоява. Предлага да поеме разноските ми, плюс процент от евентуално сключените договори — отмести чинията си и леко сви рамене: — Май наистина ще трябва да замина…

После се изправи, отнесе празните чинии и се зае да сервира основното ястие.

— Това тук изглежда превъзходно — промърмори той и постави пълната чиния пред Хелга. — Идеята ви да се обслужваме сами ми се струва чудесна!

Умът на Хелга бясно препускаше. Разполагаше с още пет дни в Париж, после трябваше да се върне в Парадайс сити. Не можеше да се примири с мисълта, че Гренвил ще замине за Саудитска Арабия и ще я остави сама в този чудесен град.

— Надявам се да ви хареса — усмихна се насила тя. — Разкажете ми още за този ваш проект, Крис…

Захапва въдицата, помисли си доволно Гренвил, после размаха ръце.

— Няма нищо интересно — рече. — Особено пък за човек като вас — започна да се храни и доволно въздъхна: — Ах, това наистина е прекрасно…

— Искам да ми разкажете!

Острата нотка в гласа й го накара стреснато да вдигне глава.

— Добре, но по-късно — съгласи се той. — Всъщност всички документи са у мен… — кимна по посока на коженото куфарче и това беше първата му погрешна стъпка.

Арчър го беше предупредил да действа с изключително внимание, но Гренвил, видял неподправения интерес на Хелга, неволно си позволи излишна доза самоувереност.

Хелга забеляза добре тази самоувереност и внимателно го изгледа. В главата й светна червена лампичка. Арчър я познаваше отлично и именно затова постоянно повтаряше, че тази жена умее да надушва измамите от километри. Но Гренвил, свикнал да манипулира богати глупачки, не беше обърнал достатъчно внимание на неговите предупреждения.

Дали това не е първият ход на сложна игра, запита се Хелга. Наблюдаваше безгрижието, с което се хранеше Гренвил, и си казваше, че е прекалено подозрителна. Но червената лампичка продължаваше да свети. Тя искаше този мъж, мечтаеше за ласките му. Но ако се окаже, че всичко е добре замислена постановка?

— В Ница ли се намира този терен? — небрежно попита тя.

— Не — поклати глава той. — Във Валури. Чудесно място с наистина възхитителна гледка…

— Колко хектара?

Гренвил нямаше никаква представа и сви рамене.

— Не помня, пише го на чертежите. Нека се насладим храната, Хелга. Нямах представа, че тук имат такава добра кухня… Искате ли още мъничко?

— Благодаря, достатъчно — отвърна Хелга и го остави да допълни чашата й с шампанско.

Той усети, че студените й сини очи го наблюдават с напрегнато внимание.

— Не се дръжте толкова делово, Хелга — пусна в ход очарователната си усмивка Гренвил. — Вече ви казах, че този проект не представлява никакъв интерес за вас… Освен това съм убеден, че и проклетите арабски шейхове няма да вложат дори долар в него…

— Кой е този американски предприемач? — попита тя. — Как се казва?

Гренвил се поколеба за момент.

— Джо Патерсън — отвърна. — И той е тук, в този хотел…

— Нисък, дебел и с белези по лицето?

Гренвил замалко не изпусна вилицата си от смайване.

— Точно така — кимна след известно време той. — Най-големият досадник на света!

— Виждала съм го — рече Хелга. — Колко пари му трябват за тези ваканционни селища?

Гренвил изпита неприятното чувство, че инициативата вече не е на негова страна. Погледът на тази жена, закован директно в лицето му, започна да го безпокои.

— Два милиона долара — засмя се той. — Убеден е, че тази сума ще бъде достатъчна за закупуването на земята и строителството. Но кой би си вложил парите в подобен проект? — на лицето му се появи тъжно-шеговита гримаса: — Обещал ми е два процента, а това е една добра сума за мен…

Червената лампичка в главата на Хелга продължаваше да мига.

— Вече разбирам защо сте толкова заинтересован, Крис — рече тя и отпи глътка шампанско.

— Сигурен съм, че нищо няма да излезе, но защо пък да не се разходя до Саудитска Арабия? — усмихва се той. — Там положително ще ми бъде интересно!

— Разполагате ли с контакти в Риад? — изпитателната нотка в гласа й отново го разтревожи.

— Предполагам, че господин Патерсън се е погрижил за това — отвърна.

Хелга кимна и остави приборите си.

— Сипете си отново, Крис. Сигурна съм, че още сте гладен…

— Наистина, а това е толкова вкусно…

Той отиде до количката да напълни чинията си, а Хелга се облегна назад и запали цигара.

— Ваканционно селище, така ли? — проточи замислено тя. — Инвестицията в подобен проект изглежда привлекателна. Два милиона за терен във Валури. Какво предлага вашият господин Патерсън на евентуалния инвеститор?

Гренвил внимателно я погледна, после се върна на масата и остави пълната чиния пред себе си.

— Предлага двадесет и пет процента печалба.

— Това е щедро предложение — вдигна глава тя. — Банките биха се задоволили и с далеч по-нисък процент…

Гренвил сви рамене и изведнъж му се прииска да прекратят този разговор. Храната беше наистина отлична и привличаше цялото му внимание.

— Не мога да ви дам подробности, Хелга — рече той.

— А кой ще контролира инвестициите?

— Доколкото зная — той. Но какво ви интересува това?

Настъпи продължителна пауза. Гренвил отново започна да се храни, от време на време хвърляше, по някой поглед към домакинята си. Тя седеше напълно неподвижно, сините й очи бяха замислени, а лицето — напълно безизразно. Всичко това го разтревожи не на шега.

— Вижте, Хелга… — понечи да каже нещо той.

Тя повелително вдигна ръка.

— Хранете се спокойно, Крис… В момента мисля — заповедният й тон изведнъж пресече апетита му, той леко отблъсна чинията встрани.

— Стига ми толкова.

— Има сирена и леко газирано шампанско — осведоми го тя. — Вземете си…

— А вие?

— За мен само кафе.

Той се изправи, с нежелание се отказа от сиренето и напълни две големи чаши с кафе. Ясно усещаше промяната в поведението й, но не можеше да определи докъде ще ги отведе тя. Хелга Ролф изглеждаше някак далечна и доста въздържана.

— Дайте да видя тези книжа, Крис.

Преди някакви си четиридесет минути тялото й просто гореше от желание за ласка. Цял ден беше мечтала за този мъж, но сега желанието й отлетя. За сметка на това нарастваше увереността й, че отново се опитват да й пробутат гаден номер.

Арчър пак се бе оказал прав. „В МОМЕНТА, В КОЙТО УСЕТИ, ЧЕ ИСКАТ ДА Я ДОЯТ, СЕКСЪТ ЩЕ МИНЕ НА ВТОРО МЯСТО“, беше предупредил Гренвил той.

И сексът наистина мина на второ място.

— Сигурна ли сте, че искате да ги видите? — попита Гренвил с неприятното чувство, че тази жена окончателно е поела инициативата. Никога досега не му се беше случвало да играе ролята на статист.

— Помолих ви нещо, Крис! — металната нотка в гласа й беше подчертано ясна.

Смутен и леко ядосан, Гренвил извади брошурата и архитектурните планове от куфарчето си.

— Налейте си коняк — покани го Хелга, облегна се назад и се зае да изучава документите. Окончателно победен, Гренвил стана и бавно се насочи към масичката с напитките.

— Лесно ще видите, че… — започна той, но тя му махна с ръка да мълчи.

— Нека прочета какво пише тук!

Той си отряза парченце сирене и го хвърли в устата си. После взе чашата с коняк и пристъпи към прозореца. Дръпна завесата и насочи поглед към оживената улица зад стъклото. Тази жена няма да е лесна, помисли си той и започна да преценява шансовете си. Макар и с поразклатено самочувствие, той все още беше убеден, че всичко ще се оправи в момента, в който я вкара в леглото.

Тя най-сетне остави документите настрана. Бързият й ум схвана детайлите с поразителна яснота и тя веднага си даде сметка, че този проект е обречен на провал. Същевременно видя как може да манипулира и задържи този интересен мъж — нищо по-лесно от това…

— Идеята ми се струва интересна — каза на глас тя. — Можем да я обсъдим… — премести се на ниския диван, Гренвил побърза да се настани до нея. — Разполагам с достатъчно пари и винаги съм била сигурна, че парите трябва да работят… Ако господин Патерсън наистина е готов да предложи двадесет и пет процента от печалбата, аз бих се замислила.

Гренвил я погледна с недоумение.

— Хелга, скъпа! Нима наистина…

Тя му направи знак да мълчи.

— За мен два милиона долара не представляват нищо, но два процента от тях са добра сума за вас… Сега ме слушайте внимателно. Двамата с вас ще отидем да хвърлим едно око на този терен във Валури. Обичам южните райони на Франция, тъй че ще съчетаем полезното с приятното… Ще останем ден-два в Кан. В тамошния хотел „Карлтън“ винаги са ме посрещали добре. Няма да се безпокоите за разноските, всичко поемам аз. На вашия господин Патерсън можете да съобщите, че съм проявила интерес и искам да огледам мястото. Ако сделката стане, вие ще получите своите два процента… — потупа го по ръката и добави: — Ще хванем нощния самолет. Излита в 22.30. Как ви се струва?

Гренвил замаяно кимна с глава.

— Ще бъде чудесно. Господин Патерсън ще бъде много доволен.

— В това съм убедена — отвърна тя. Сините й очи бяха две късчета лед. — Добре, Крис, значи се разбрахме. Денят ми беше труден… Оставете резервациите на мен. Ще се срещнем утре във фоайето, точно в 19.00. А после ще отлетим за Ница.

Той не можеше да повярва на ушите си. Тази жена го отпращаше да си върви!

— Надявах се да… — започна той, но объркано замълча, тъй като Хелга вече се беше изправила.

— Утре, Крис…

Той понечи да прибере брошурата и чертежите, но тя го спря.

— Оставете ми ги, искам да ги поразгледам още малко. Лека нощ, Крис. Сигурна съм, че ще прекараме добре.

За пръв път в кариерата си на жиголо Гренвил трябваше да признае своето поражение. Наведе се да й целуне ръка и замаяно напусна апартамента. В коридора спря да се съвземе, после забърза към стаята си. Набра номера на Арчър и му разказа всичко.

Отсреща се разнесе дълбока и притеснена въздишка.

— Нали ти казах, че не е глупачка! — избухна по-възрастният мъж. — Всичко си провалил! Тя вече знае, че искаме да я измамим!

— Защо тогава ще ме води във Валури? — защити се Гренвил с изтънял от вълнение глас. — Защо ще си губи времето, ако наистина е надушила играта?

— Въпросът ти показва колко малко я познаваш — горчиво въздъхна Арчър. — Но ще я опознаеш, можеш да бъдеш сигурен в това! На нея й трябва твоето тяло и тя ще си го вземе. Слушай какво ще ти кажа — прави всичко, което тя ще поиска от теб. Не влизай в пререкания, приемай каквото ти каже, и си трай! Идеята ми започва да се оформя!

— Каква е тази идея, за Бога?

— Дай ми още няколко дни и ще ти я кажа — отвърна Арчър. — Сега най-важното е да запомниш едно, Крис — дори за миг не си въобразявай, че можеш да я НАДХИТРИШ! Тя е страхотно умна жена, единствено АЗ мога да се справя с нея. Тръгвай с нея, изпълнявай капризите й, и толкоз. Останалото остави на мен!

 

 

Изправен на балкона на хотелската си стая в Кан, Гренвил подложи лицето си на топлите слънчеви лъчи. Погледна, надолу към оживения площад „Кроазет“ и за пръв път в кариерата си на жиголо изпита несигурност в себе си.

Предния ден беше съобщил на Патерсън, че Хелга проявява интерес към проекта му и е изразила желание да види терена във Валури. Сипаничавият разцъфна в усмивка и стовари лапа на рамото му.

— Значи лапна въдицата, а? — ревна тържествуващо той. — Страхотен си, Гренвил! Види ли терена, няма начин да не се запали! Той е наистина бижу! Слушай сега какво ще направиш: като пристигнеш в Кан, ще се обадиш на Анри Леже — номерът му е в указателя. Той се занимава с продажбата на терена и ще ви заведе да го видите. А после положително ще се стигне и до договор!

Гренвил изпита желание да се види с Хелга, но от рецепцията му съобщиха, че мадам Ролф е извън хотела и не знаят кога ще се прибере.

Прекара деня си самотно, скитайки без цел из парижките улици. Около шест часа се прибра и малко по-късно му позвъни Хелга.

— След час ще се видим във фоайето, Крис — делово му съобщи тя. — Всичко е уредено, вземете си дрехи за около седмица.

Никога досега не беше получавал заповеди от жена. Може би затова направи опит да завърже разговор:

— Хелга, аз…

— По-късно, Крис — отряза го тя. — При мен има хора.

И тръшна слушалката.

Минути по-късно се обади Арчър.

— Как вървят нещата? — заинтересува се той.

— Един Господ знае! — избухна Гренвил. — Тая мадама почва да ми дотяга и не знам докога ще я издържа! Отнася се с мен като с някакъв презрян жиголо!

— Нали това ти е професията? — засмя се Арчър. — Запази спокойствие, моят мозък вече започна да ражда… Обади ми се веднага след като пристигнеш в „Карлтън“. И запомни, Крис — дръж се като жиголо, вкарай я в леглото си!

Гренвил ядосано затръшна слушалката.

Въпреки всичко се появи във фоайето с куфара си точно в 19.00. Настанил се в ъгъла с чаша уиски в ръка, Патерсън внимателно следеше развитието на събитията.

Хелга пристъпи във фоайето, следвана по петите от управителя на хотела. Започна дълга размяна на любезности, ръкостискания и раздаване на бакшиши. Гренвил стоеше и гледаше.

Най-сетне всичко приключи и Хелга се приближи към него.

— Да тръгваме, Крис — засмя се на обидената му физиономия тя. Изглеждаше невероятно млада и изпълнена с енергия.

Отвън ги чакаше кадилак с униформен шофьор зад волана. Докато пътуваха към летище Орли, Хелга шеговито му се оплакваше от досадните си колеги.

— Господи, колко шум се вдига за покупката на някакъв парцел! — вдигна ръце тя с престорено отчаяние. — Зарязвам всичко това с истинско удоволствие. А как мина вашият ден, Крис?

Как мина ли, запита се той. Никак… Но после бързо се овладя и започна да й разказва за въображаемото си посещение в някаква галерия на левия бряг на Сена. Млъкна, когато разбра, че тя изобщо не го слуша.

На летището ги посрещнаха двама носачи, униформена стюардеса ги поведе към залата на ВИП. С чувство на раздразнение Гренвил си даде сметка, че е изпаднал в ролята на обикновен придружител, за пръв път почувства смазващата сила на милионите, с които разполагаше Хелга Ролф. Две стюардеси бяха на тяхно разположение през цялото време на полета. От пилотската кабина излезе командирът на самолета, специално за да се здрависа с Хелга. На Гренвил не обърна никакво внимание. Тя вероятно го познаваше, тъй като го запита за здравето на децата му. Гренвил се затвори в себе си, душата му тръпнеше от обида. Но Хелга не забелязваше нищо. Тя бъбреше и се смееше, очевидно й беше много приятно.

На летището в Ница ги чакаше луксозен мерцедес. Възрастният шофьор почтително свали фуражката си при приближаването на Хелга. Тя стисна ръката му и го попита за здравето на жена му, докато Гренвил пристъпваше от крак на крак и се чувстваше като натрапник.

Пътуването до Кан им отне двадесетина минути. Управителят на хотел „Карлтън“ посрещна Хелга на стълбите. Тя му представи Гренвил, а онзи се задоволи високомерно да му кимне с глава.

— Ще се видим утре, Крис — успя да подхвърли тя, преди да бъде отвлечена от почетния си ескорт. — Тази вечер съм много уморена…

А сутринта му донесоха закуската със следната кратка бележка:

„ЗАЕТА СЪМ С ЕДНА ДОСАДНА РАБОТА. ЩЕ СЕ ВИДИМ ДОВЕЧЕРА В 21.00. ПРИЯТНИ ЗАБАВЛЕНИЯ.

ХЕЛГА“

Тази жена започваше да го плаши. Беше проявил глупостта да й каже, че вече е бил на терена във Валури и сега щеше да си тегли последиците. Утре тя ще го накара да я отведе там, а той и понятие си нямаше къде е това Валури! Ще трябва да се поразмърдам, рече си Гренвил и набра номера на Анри Леже.

— Мосю Леже отсъства — уведоми го приятен женски глас. — Ще се върне следобед.

— Аз съм представител на господин Джо Патерсън, който проявява интерес към един терен във Валури — представи се Гренвил. — Бихте ли ми обяснили къде точно се намира този терен?

— Господин Леже в момента е там — отвърна момичето. — С него е и някоя си мадам Ролф.

По гърба на Гренвил пробягаха студени тръпки.

— Добре, благодаря ви — рече той и затвори. В главата му се появиха думите на Арчър: „И ИЗОБЩО НЕ СИ ВЪОБРАЗЯВАЙ, ЧЕ МОЖЕШ ДА Я НАДХИТРИШ!“

Е, добре, въздъхна той. Ще играя по нейните правила. И ще си възвърна превъзходството. Но първо трябва да преспим в едно легло. За това настоява и Арчър. В крайна сметка съм добре прикрит, тъй като постоянно й повтарях, че сделката не е подходяща за нея.

Набра номера на Арчър.

— Всичко е наред — рече той, когато изслуша патилата на Гренвил. — Вече се е уверила, че проектът на Патерсън е кисела ябълка, но продължава да се интересува от теб. Направи се на невинен. Аз също пристигам там, довечера ще се настаня в хотел „Кларис“. Идеята ми е почти напълно избистрена. Можеш да бъдеш спокоен, Крис. Ще й измъкнем точно два милиона, долара! Тя е умна кучка, но аз съм по-умен от нея!

Гренвил отправи една искрена молитва до Бога това наистина да е така.

Точно в девет вечерта слезе във фоайето на хотела. Денят му мина в разходки из улиците на Кан и малко плуване, което обаче не му достави очакваното удоволствие.

След малко от асансьора се появи и Хелга, облечена в официална тъмносиня рокля от фина коприна, през рамото й беше преметната кожа от сребърна лисица.

— Умирам от глад, Крис — усмихна му се тя. — Отиваме в „Бул Д’ор“, и то веднага! Приятно ли прекарахте деня?

Не дочака отговор и се насочи към паркирания пред входа мерцедес.

Откараха ги в някакъв луксозен ресторант, кацнал високо над пристанището. Хелга отново бе посрещната като кралица, а Гренвил пристъпяше от крак на крак и се чувстваше все по-неудобно.

Настаниха ги на най-добрата маса на терасата и Хелга каза:

— Със съпруга ми винаги се хранехме тук. Луи е човек, на когото може да се разчита… — вдигна глава и се усмихна на метр д’отела, който бързаше към масата им: — Луи! Радвам се да те видя! Искаме да хапнем нещо добро и очакваме предложенията ти!

— Защо не хапнете това, което винаги сте харесвали, мадам? — попита любезно Луи. — Салата от скариди и риба тон, а след това патица по пекински?

— Наистина — рече Хелга и погледна въпросително Гренвил. — Това е много добро меню.

Гренвил се поколеба. Много му се искаше да прояви индивидуалност, но си спомни напътствията на Арчър и покорно кимна с глава.

— Нямам нищо против.

— Изборът на виното ще оставя на вас, Крис — усмихна му се Хелга. — Вие сте отличен познавач.

Гренвил се поободри, най-накрая получил възможност да си възвърне част от инициативата. Разтвори менюто и започна да чете дългия списък на отбрани: вина. Келнерът почтително чакаше до рамото му. Избра едно и вече се готвеше да поръча, когато Хелга изведнъж се обади:

— Жак, дали ви е останало от онова божествено „Марго“, реколта двадесет и девета, което мъжът ми толкова много харесваше?

— Само две бутилки, мадам — поклони се почтително келнерът.

— О, Крис, трябва непременно да опитате това вино! Направо е фантастично!

Окончателно посрамен и победен, Гренвил бавно затвори менюто.

— Както предпочитате, Хелга.

Вече му стана напълно ясно, че тази жена е успяла да го подчини на волята си. Бутилка „Марго“ от споменатата реколта ще струва най-малко петстотин франка, но той си спомни съвета на Арчър: „ИГРАЙ ПО НЕЙНИТЕ ПРАВИЛА!“

Тя го погледна, очите й възбудено блестяха.

— Страшно ми е приятно, Крис. А сега ми разкажете как си прекарахте деня…

— Съвсем нормално — сви рамене той. — Разхождах се, плувах и си мислех за вас…

— Аз също си мислех за вас — потупа го тя по ръката с доволна усмивка на уста. — Утре ще бъдем заедно и ще си прекараме чудесно. Направо умирам да се гмурна в морето!

— А вие как прекарахте? — попита той, макар да знаеше прекрасно какви са били нейните занимания.

— За това ще поговорим по-късно — отвърна тя и впи хладен поглед в лицето му. Той отново се почувства неудобно.

Вечерята пристигна, храната наистина се оказа превъзходна. Говореха за това и онова, Гренвил не изпитваше обичайната си словоохотливост и й спести блестящия монолог за Монте Карло и семейството на принц Рение. Разговорът поддържаше предимно Хелга, която се зае да му разказва за почивките си тук, заедно с Хърман Ролф.

Нахраниха се и тя кратко предложи:

— Да се връщаме в хотела.

За негово огромно облекчение сметката подписа тя, бакшишът, който остави, беше неприлично голям.

— Би трябвало аз да платя, Хелга — опита се да протестира той, но тя сякаш изобщо не го чу.

Откараха ги обратно в хотела и взеха асансьора към апартамента й. Хелга излезе на терасата, от която се разкриваше прекрасна панорама към морето и сияещия от неоновите реклами крайбрежен булевард, изключително оживен в този час на нощта.

— Обичам Кан — тихо каза тя, докато Гренвил бавно се приближаваше към нея.

— Много хубав град — кимна той.

Изправи се до нея, смутен и някак необичайно напрегнат.

— А сега да поговорим делово — въздъхна тя и се отпусна в един плетен стол.

Ех, защо не е тук Арчър, рече си Гренвил. Никога досега не беше срещал жена с толкова силен характер, никога не беше виждал толкова твърд поглед и непоколебим глас.

— Разбира се — рече на глас той и се настани до нея. — Имате предвид проекта на Патерсън, нали?

— Крис, вие имате много и разностранни таланти — усмихна му се Хелга. — Но сред тях едва ли фигурира оценката на терени за строителство…

Гренвил кръстоса дългите си крака и разтвори златната табакера. Хелга си взе цигара, той щраква запалката, после обслужи и себе си.

— Може би сте права — промърмори.

Тя отметна глава и се разсмя. Гледайки съвършената линия на шията й, Гренвил изведнъж си даде сметка, че Хелга Ролф е една наистина хубава жена.

— Реших да проверя истинското състояние на нещата с този ваш проект „Синьо небе“ — поясни тя. — Вчера наредих на хората си да проучат тоя Джо Патерсън, а сутринта направих посещение на прочутия ви терен във Валури. И ето какво открих. Първо: Джо Патерсън е прекарал пет години в американски затвор за измами. Разполага със съвсем ограничени средства, очевидно предназначени за външен блясък. Проектът „Синьо небе“ е поредният му опит за шашма. Сутринта разгледах кадастъра в общината на Валури и установих, че теренът не става за строителство по простата причина, че по средата му минава дълбоко дере. Посредникът на име Леже е обикновен дребен мошеник. Колкото и да ви е неприятно, Крис, ще трябва да приемете факта, че сте бил манипулиран от измамници…

Гренвил извади кърпичка и избърса внезапно овлажнелите си длани.

— Нали ви казах, че никой нормален човек не би…

— Да, казахте ми — прекъсна го тя с повелителен тон. — За съжаление ще трябва да забравите Патерсън и неговите фалшиви два процента.

— Такъв е животът — сви рамене Гренвил. — Всъщност, изобщо не съм разчитал да ги получа… — очите му се насочиха към тълпите хора, които бавно се разхождаха по крайбрежния булевард. — Може би ще трябва да изиграя докрай този фарс… Ако Патерсън наистина иска да замина за Саудитска Арабия, аз ще го сторя. Нали той поема разноските?

Това е мъдър ход, рече си той и извърна поглед към Хелга. Но тя го гледаше с такива очи, че погледът му веднага се заби в краката й, а на лицето му заигра крива усмивка.

— Забравете Саудитска Арабия! — кратко отсече Хелга. — Имам друго предложение за вас.

— Какво е то?

— Моята корпорация би могла да използва способностите ви. Искам да ви взема за служител в Управителния съвет.

Гренвил направи огромно усилие да запази безизразното изражение на лицето си.

— Но аз нищо не разбирам от електроника — възрази той.

— Не е нужно да разбирате, искам ви за свой личен сътрудник — ръката на Хелга покри неговата. — Нямате представа с колко много неща съм принудена да се занимавам. Влезете ли в екип с мен, ще ми бъде далеч по-лесно…

Ето каква била работата, въздъхна вътрешно Гренвил и самочувствието му започна да се възвръща. Пръстите му леко погалиха китката на Хелга.

— С удоволствие бих приел поканата ви — каза той. — Но първо ми кажете какво означава „личен сътрудник“? — в очите му се появи онова чувствено изражение, на което никоя от досегашните му жертви не бе устоявала. — Колко личен, Хелга?

— Много, Крис — прошепна тя. — Много, много личен! — после стана и тръгна към спалнята.

Гренвил я последва. Този път разиграх картите си без грешка, помисли си той. Почти чуваше аплодисментите на Арчър от галерията.

 

 

Хелга се събуди от топлите лъчи на слънцето, които проникваха през наполовина вдигнатите жалузи на широкия прозорец. Протегна се и бавно отвори очи. Часовникът до леглото показваше десет.

Отдавна не беше спала толкова добре. Извърна се и докосна възглавницата до себе си.

Гренвил си тръгна малко след три часа. Тя не искаше да го пусне, но и двамата съзнаваха, че трябва да спазват благоприличие.

Прокара пръсти през копринената си коса. Какъв мъж, Господи! От години не беше любена от такъв истински мъж!

Тялото й потръпна и се сгорещи, изведнъж й се прииска той да е тук, отново да я вземе в прегръдките си.

Великолепен любовник!

Остана неподвижна, в съзнанието й се пробудиха сцените от изминалата нощ. Всичко беше съвършено, всичко трябва да бъде повторено и потретено, трябва да продължава вечно! Този великолепен мъж трябва да й стане съпруг! Вече не можеше да си представи, че може да живее без него. Той притежаваше всичко: добър външен вид, ум, способности… И най-вече беше страхотен любовник!

„Май хлътна, а?“ — усмихна се на себе си тя. Защо пък не? Той я беше любил със същия плам, с който го беше любила тя. Личеше си по всичко, дори по най-дребните му движения. Естествено, трябва да бъде внимателна, да не насилва нещата. Той е англичанин, а всички англичани са малко резервирани. Особено когато става въпрос за брак с богата жена. Е, все някак ще съумее да се справи с това!

Не в хотел „Карлтън“, разбира се.

Обърна се по гръб и се замисли, после на лицето й се появи доволна усмивка. Вилата в Кастаньола! Съвършено любовно гнезденце, далеч от любопитните очи на репортерите… Тя и Крис, само двамата… Ще бъде фантастично!

Хърман Ролф винаги беше предпочитал Швейцария за своите годишни почивки. За тази цел беше купил една вила в околностите на Лугано, гледката към езерото беше великолепна. Построена беше от някакъв преуспяващ кинорежисьор, чието име вече никой не си спомняше. Именно в тази вила се беше опитал да я изнуди Джак Арчър, но това също беше погребано и забравено. Идеално място за дискретна любовна връзка.

Умът й включи на скорост, трябваше да се организират доста неща. Преди всичко ще й трябва дискретен човек, който да се грижи за домакинството. Местните жени положително щяха да се превърнат в източник на клюки. Усмивката й се разшири, ръцете й прегърнаха меката възглавница.

Хинкъл!

Възрастният мъж с безупречни обноски, който се беше грижил за Хърман Ролф в продължение на петнадесет години и който беше прехвърлил своята лоялност върху нея. Лоялност, дискретност и бащински грижи…

Хинкъл, разбира се!

Грабна телефонната слушалка и помоли администратора да й уреди самолетна връзка между Маями и Женева, а после и между Ница и Женева.

Натисна бутоните и набра номера на синьор Транзел, който се грижеше за поддръжката на вилата в Кастаньола. Нареди му да я почисти и проветри, всичко да бъде готово за пристигането й след два дни. Синьор Транзел обеща да се заеме веднага.

Едва след този разговор си поръча кафе.

Администраторът се обади след пет минути и й съобщи часовете на исканите полети. Тя му нареди да ангажира едно място от Маями и две от Ница.

Кафето пристигна.

Свърза се с телефонистката на хотела и помоли за разговор с Парадайс сити. Отсреща й обещаха да я свържат за минута-две.

Отпи глътка кафе, запали цигара и зачака. Мислеше си за Гренвил.

Телефонът иззвъня.

— Връзка с жилището ви, мадам — съобщи телефонистката.

— Хинкъл? — възбудено извика Хелга.

— На телефона, госпожо. Надявам се, че сте добре.

Тя с мъка потисна желанието си да се изкикоти, Хинкъл си беше Хинкъл!

— Чувствам се превъзходно! — извика тя. — И имам новини за вас!

— Така ли, госпожо? — плътният му бас на архиепископ изпълни слушалката. — По всичко личи, че тези новини са добри.

— Аз съм влюбена, Хинкъл!

Малка пауза, после:

— Това наистина е добра новина, госпожо.

— Открих човека, за когото искам да се омъжа!

Нова пауза.

— Надявам се, че този джентълмен е достоен за вас, госпожо — избоботи накрая Хинкъл.

— О, Хинкъл, не бъдете толкова хладен! — засмя се тя. — Той е прекрасен! А сега слушайте внимателно: наредих да ми подготвят вилата в Кастаньола. Искам да прекарам там седмица-две, просто за да се опознаем по-добре с господин Гренвил… Разбира те ли?

— Да, госпожо. И вероятно имате нужда от моето присъствие.

— Точно така. Зарежете всичко, вече съм ви ангажирала място в самолета… — вдигна листчето, на което си беше записала току-що получената информация, и започна да диктува номера на полета и времето за излитане.

— Няма проблеми, госпожо — отвърна с достойнство Хинкъл. — Вдругиден вечерта, в 22.30 ще бъда на летището в Женева.

— Ние с господин Гренвил ще пристигнем малко след вас — поясни Хелга и радостно въздъхна: — О, Хинкъл, ако знаете колко съм щастлива!

— И аз съм щастлив заради вас, госпожо.

Тя прекъсна разговора, но веднага вдигна слушалката. Трябва да уреди и кола.

Набра номера на представителството на „Ролс-Ройс“ в Лугано.

Представи се и кратко рече:

— Трябва ми един ролс.

— Имате късмет, госпожо Ролф — разтопи се човекът насреща. — Току-що получихме чисто нов автомобил, от модела „Камарг“. Една наистина внушителна кола в два цвята — черно и сребристосиво.

— Искам я! — отсече Хелга. — Пристигам вдругиден вечерта в Женева, около 22.30. Моля ви да влезете във връзка със синьор Транзел, той е моят агент в Лугано и ще уреди всички подробности.

— Колата ще ви чака на летището, госпожо.

Магическият ключ на Хърман Ролф!

Крис, миличък Крис, въздъхна тя и потръпна от желание. Къде си? След два дни ще бъдем съвсем сами, далеч от репортерите, щастливи и доволни! Само двамата! И Хинкъл, разбира се…

 

 

— Спокойно, Крис — рече Арчър. — Нещата се развиват благоприятно за нас.

Бяха седнали в някакво скапано бистро на Ру дьо Канада.

— Може би — разпалено отвърна Гренвил. — Но аз трябва да живея с нея, а не ти! Господи, ако знаеш каква е ненаситница! Имам чувството, че съм попаднал на женски паяк, който изяжда своя любим!

— Хайде стига! — повиши тон Арчър. — Забравяш, че всеки от нас ще отмъкне по един милион долара от този паяк! А такава сума трябва да се заработи. Дотук се справяш отлично, но ти предстои още доста работа. За да налапа въдицата окончателно, Хелга трябва да се убеди, че ти искаш да се ожениш за нея!

— Да се оженя за нея ли? — замръзна Гренвил.

— Оставям на теб начина, по който ще й внушиш, че искаш да й станеш съпруг — рече Арчър. — Познавам Хелга, зная как я разяжда самотата. Сега е луда по теб, но едва когато повярва, че искаш брак, въдицата ще бъде забита здраво!

Гренвил вече му беше съобщил, че Хелга ще го води за две седмици в Кастаньола и Арчър беше останал изключително доволен.

— Нещата се подреждат великолепно. Именно затова ти казвам, че шансовете ни са съвсем реални. Тази вила я познавам като петте си пръста! — очите му леко се присвиха: — Даде ли ти вече пари?

— Направо ми ги набута! — въздъхна Гренвил. — Каза да ида да си купя дрехи!

— Не виждам причина да се ядосваш — успокоително се усмихна Арчър. — Ти наистина се нуждаеш от подновяване на гардероба. Забрави ли, че си професионален жиголо? Я кажи каква е сумата…

— Сто хиляди франка!

Арчър кимна с глава.

— Хелга винаги е била щедра към своите любовници — промълви той. — Признавам, че тази сума надминава дори моите очаквания, но защо пък да не си я позволи? Та тя струва над сто милиона долара! — помълча малко, очите му станаха напрегнати. — Имам нужда от пари, Крис… Просто за да бъда в състояние да осъществя нашите планове. Какво ще кажеш, ако ми дадеш петдесет хиляди?

— А ти какво ще кажеш за своя тайнствен план? — засече го хладно Гренвил.

— Ще ти кажа всичко, разбира се — отвърна Арчър и се облегна на стола си. — Планът ми е съвсем прост, но всички гениални планове са такива… След три дни във вилата ти вече ще си успял да убедиш Хелга, че най-силното ти желание на този свят е да я направиш своя съпруга. Като предварително си я скъсал от чукане, разбира се… Ще ме простиш за израза. След което ще бъдеш отвлечен и за връщането ти ще бъде поискан откуп от два милиона долара.

— Да не си полудял?! — зяпна насреща му Гренвил. — Как така ще бъда отвлечен?

— Ей така! — тросна се нетърпеливо Арчър. — Отвличането ти, естествено, ще бъде фалшиво, но парите за откупа — съвсем истински! Познавам Хелга, повярвай ми. Убедиш ли я, че искаш да се ожениш за нея, проблеми няма да имаме. Огледай внимателно ситуацията и ще разбереш, че съм прав. За нея всичко се подрежда като в приказките — любов, щастлив брак, край на самотата… Тя е на седмото небе. И изведнъж теб те отвличат. Ако не плати два милиона долара, никога няма да те види! Има толкова пари на свое разположение, че няма да се поколебае дори за миг! А ние прибираме мангизите, едно милионче за теб, едно за мен… Какво ще кажеш?

— Господи! — зашеметено промълви Гренвил. — Ами ако се обърне към полицията?

— Няма — поклати глава Арчър. — Познавам си човека. Така ще я сплаша, че дори няма да се сети за полицията! И ще плати като поп!

— Добре. Тя плаща мангизите. А после?

— В момента, в който получа парите, ние двамата с теб моментално напускаме Швейцария. Отново повтарям, че познавам Хелга добре. В момента, в който разбере, че са я преметнали, ще започне да работи гордостта й. Никога няма да се развика: „Крадци! Обраха ме!“

— А как ще се осъществи плащането? — попита Гренвил.

— Добър въпрос — поклати глава Арчър и на лицето му се появи жестока усмивка. — Ние с нея сме стари врагове. Ще й звънна в момента, в който отвличането ти стане факт. И мога още отсега да те уверя, че ще го сторя с огромно удоволствие. Имам шифрована сметка в една от частните швейцарски банки. Тя ще преведе сумата по тази сметка, след което аз ще преведа половината на теб.

— А кой ще осъществи отвличането? — продължаваше да се притеснява Гренвил.

— Това остави на мен, имам необходимите връзки в Женева — усмихна се Арчър. — Ти няма да се безпокоиш за нищо — погледна часовника си и се изправи: — А сега ми дай петдесет хиляди франка, след един час има самолет за Женева…

Гренвил се поколеба, после измъкна от джоба си дебела пачка банкноти. Отдели половината и я подаде на Арчър.

— От Женева ще се прехвърля в Лугано — уведоми го по-възрастният мъж. — Ще отседна в хотел „Швайцерхоф“, ще ме търсиш там. Твоята задача е да я убедиш, че не можеш да дишаш без нея, всичко останало е моя работа — на лицето му се появи усмивка: — Напоследък отвличането е много модерно. Тя няма да бъде учудена. А ти не се прави на храбрец. Ще се поопънеш малко, разбира се, но не се увличай… Всичко ще стане внезапно, ще те вдигнат направо от вилата. И работата ти приключва. Ще стоиш при мен да ми правиш компания, докато пристигнат мангизите…

— Разтревожен съм — призна си неохотно Гренвил. — Понякога съм си позволявал известни волности, но нито веднъж не съм извършил престъпление…

— Това не е престъпление, Крис — приготви се да тръгва Арчър. — Полицията изобщо няма да бъде замесена. А ти си помисли какво можеш да направиш с един милион долара! С такава пачка бързо ще забравиш богатите бабички. Побъркай я от любов, Крис — това ти е задачата. Колкото повече се привърже към теб, толкова по-лесно ще получим парите!

— Добре — въздъхна дълбоко Гренвил. — Кога ще ме отвлечеш?

— Три дни, след като се настаните във вилата, но преди това пак ще се видим… Трябва да те запозная с всички подробности, които междувременно ще уредя — в очите на Арчър се появи опасен блясък: — Някога тя ме надхитри, сега е мой ред!