Даяна Палмър
Прокудена любов (7)

Седма глава

Прекосиха реката по моста, после отбиха по черен път и след няколко минути спряха под сянката на голям дъб.

— Къде сме? — попита Меридит.

— Ела да видиш! — Той хвана Сара за ръка и усмихнат ги поведе през гората към огромната сребриста лента на реката.

— Езерото Буревестник! — възкликна Меридит. — Но това не е пътят, който води към него.

— Ала мястото е прекрасно за излет! Сянката е чудесна! Цари мир и спокойствие!

— А чия е тази земя? — полюбопитства Меридит.

— Част от наследството на вуйчо. Само шейсет декара, но много ми харесва! Когато трябва да разреша важен въпрос, идвам тук. Предполагам, затова още не съм застроил мястото. Така ми харесва повече.

— Разбирам — съгласи се Меридит. Пееха птици, а вятърът тихо шепнеше в клоните. Тя притвори очи. Никога не се бе чувствала толкова щастлива, както тук, с Блейк и Сара.

— Сара, не отивай толкова близо до брега! — извика предупредително Блейк.

— Нали ми обеща да погазя във водата? — нацупи се малката.

— Точно така. Но не тук! Като се нахраним, ще идем малко по-надолу. Там има подходящо място. Ще газиш до насита. Става ли?

Няколко секунди желанията на баща и дъщеря се бориха.

— Става! — отстъпи накрая тя.

Блейк постла на тревата дебело одеяло и извади покупките от колата. Нахраниха се в мълчание. Меридит наблюдаваше Блейк и чувстваше как мъчителен копнеж разтърсва тялото й. Само той събуждаше у нея подобно желание. С усилие сведе очи.

Щом свършиха с обяда Блейк ги откара до малко бистро поточе. Сара нетърпеливо захвърли обувките и нагази в пенливата вода. Ефирни пеперуди кацаха от цвят на цвят, а въздухът ухаеше приятно на свежа зеленина. Босите детски нозе шляпаха радостно и устните на Блейк се разтегнаха в топла бащинска усмивка.

— Като малко момче и аз правех така — каза, загледан в дъщеря си.

— Аз също, макар и много рядко. От време на време, след дъжд, в старите петролни шахти се събираше вода. — Очите на Меридит изведнъж станаха тъжни и далечни. — Ние бяхме много бедни. Не го съзнавах, докато не отидох на рождения ден на моя съученичка и не видях как живеят другите деца. Никога не признах пред родителите си колко ме измъчваше бедността. Тогава разбрах, че парите могат да разделят хората.

— Парите не са те променили много, Меридит! — погледна я внимателно Блейк. — Сега си просто по-самоуверена!

— Благодаря ти! Все пак, не съм от твоята класа! Преживявам някак и това е всичко.

— За притежателка на открито порше си доста скромна, не мислиш ли?

— Не постъпих много разумно като го купих. Мислех за мига, в който ще се върна и ще се сблъскам с миналото — призна тя откровено. — Направих го за самочувствие.

— Всички от време на време искаме да засилим увереността си — отговори Блейк тихо, като не сваляше поглед от Сара. — Ето, тя бавно излиза от миналото. Искам да се смее. През първите дни не се усмихваше дори. Предполагам, че е била изплашена. Надявам се, че най-после се чувства сигурна. Ще се грижа за нея, докато съм жив!

Сила и гордост лъхаха от гласа му. Думите отекнаха в съзнанието на Меридит. Чудеше се какво би чувствала, ако каже същото за нея и страните й поруменяха. Блейк може да си позволи любвеобилност към малкото дете, но дали би го направил за жена? Раната от Нина още зееше.

Поседяха малко и Блейк обяви, че е време за истинска баня. Настани ги в колата и се отправиха към къщи. Беше привечер, когато пристигнаха. Меридит помогна на Сара да се изкъпе, след това приседна до детското креватче и започна да й разказва приказки. По средата на „Спящата красавица“ Блейк влезе да послуша. Седна на стола до прозореца. Постепенно клепачите на детето започнаха да натежават. Тъкмо започнаха „Снежанка“ и момиченцето заспа. Меридит стана, подпъхна завивките й и нежно я целуна по бузката.

— Целувките за лека нощ много са й липсвали! — Блейк се приближи до леглото, извади ръце от джобовете и се вторачи в дъщеря си. — На мен също. Вуйчо ми не обичаше нежностите!

— Да! — засмя се Меридит. — Спомням си.

— И аз съм същият — каза Блейк и очите му се плъзнаха по нежния овал на лицето й. — Когато се случваше да се нараня и ти беше наоколо, много се радвах, защото винаги се заемаше с раната. Обожавах докосването на ръцете ти — въздъхна той. — По-добре да излезем оттук, преди да сме я събудили.

Откровението му я изненада. Сега си обясни причината за безбройните дребни произшествия, които вечно му се случваха в нейно присъствие. Меридит се усмихна. Признанието му бе свидна тайна, полъх от отминалите години на детството.

— Защо се смееш? — попита той с любопитство.

— Мислех за играта на съдбата. Аз се радвах всеки път, щом с теб се случеше нещо и ти се нуждаеше от моята помощ. Така ми се удаваше възможност да бъда близо до теб. — Меридит смутено извърна очи. Излязоха и тя тихо затвори вратата. — Като си помисля само колко неопитни сме били и двамата?

— Наистина. А не бяхме деца!

— Не бяхме…

— Как си запомнила толкова много приказки? — опита се Блейк да разсее напрежението помежду им.

— Може би защото ги обичам. Блейк, трябва да й купиш детски книжки!

— Не искаш ли ти да й купиш? Нямам представа какво предпочитат децата на нейната възраст.

— Добре. Ще видя дали госпожа Доналдсън има в магазина.

— Безкрайно съм ти признателен за помощта. Някои родителски задължения са непосилни за мен.

Блейк не бързаше да слиза на долния етаж. Облегна се на стената и погледът му се плъзна по деликатната фигура на Меридит. Сините джинси плътно прилепваха към стройните й бедра, а бялата фланелка ясно очертаваше меките извивки на гърдите й.

— Ще бъдеш чудесна майка.

— Обичам децата. Няма ли да слизаме?

— Защо? Не ти ли минава през ум, че мога да те отвлека в моята спалня и да заключа вратата?

— Разбира се, че не! — отвърна припряно.

— Жалко! — отбеляза той уж нехайно и отлепи рамене от стената. — Защото точно това възнамерявам да сторя!

И го направи. Бързо, тихо и със завидно хладнокръвие преди Меридит да успее да каже нещо, бяха в неговата стая. Той спря за миг да заключи вратата, после нежно я повали върху огромното легло. Лежеше останала без дъх и не можеше да откъсне очи от него. Дланите му обхванаха лицето й.

— Не се ли боиш, Меридит? — попита тихо. — Няма ли да се бориш и да крещиш за помощ, ако започна да те любя?

Не, тя не се боеше от него. Времето, прекарано заедно днес, ги бе сближило. Сега знаеше за Блейк много повече от всякога и в съзнанието й се въртеше единствено мисълта, че го обича. Вгледа се в строгите му черти и почувства, че го желае. До болка!

— От какво да се страхувам? Зная, че не би ме принудил. Нали обеща?

— Така е, казах го… — Погледът му се плъзна по тялото й. Спря за миг на блузата, очертала гърдите й, после бавно продължи към дългите бедра. — Нямаш представа какво изпитвам, като те гледам. Толкова си привлекателна! Няма да те пусна да мръднеш оттук.

— Така ли? — попита задавено и тръпки на приятна възбуда преминаха по гърба й.

Блейк се наведе и гърдите му почти докоснаха нейните.

— Да! — задъха се той. — Точно така! — Почувства как ръцете й обвиха врата му и бавно се плъзнаха по стегнатите мускули на раменете му. — Отпусни се! — прошепна й. Устните им почти се докосваха. — Не се бой!

Тя зарови пръсти в косата му и тялото й сякаш се стопи в прегръдката му. Не се възпротиви, когато устните му жадно се впиха в нейните, разтвориха ги и проникнаха вътре. Тръпка разтърси тялото й и тя се отпусна безсилна. Отвърна на целувката и вкуси неговите горещи и страстни устни. Дланта му се плъзна по рамото й и обхвана нежната й гръд. Изненадана, Меридит отметна глава, но не отблъсна ръката му.

С прикован в очите й поглед той бавно започна да разкопчава блузата й, но не я разтвори. Остави краищата леко да покриват гърдите й. Усещаше как тялото й се извива, разкъсвано от неудържимо желание. Бавно плъзна пръсти и отстрани тънката материя, за да се наслади на тежките й налети гърди. Бяха така красиви, както преди пет години. Зърната бяха втвърдени като неразтворени розови пъпки.

— Меридит, прекрасна си! — прошепна и обхвана гърдите й. Чу как тя изстена и повдигна тръпнещото й тяло към своето. Устните му докоснаха втвърденото зърно. Чувстваше как тялото й конвулсивно се извива и страстта му се разгоря до лудост. Устните му се плъзнаха по горещата й кожа. Езикът му нежно си играеше със зърната й. За миг той спря и пое дълбоко въздух. За нея отдръпването му бе като наказание. Гледаше го умоляващо, а полуотворените й устни жадуваха за неговите. Всичко се сля в съзнанието му като стремителен водовъртеж и той се отпусна върху нея.

— Желаеш ли ме? — прошепна.

— Да!

— До край?

— Да!

— Не съм дори мечтал за жена, която да приема така ласките ми! Боже Господи! Не съм и сънувал за такъв страстен отклик.

Той се надигна и тя опита да прикрие гърдите си.

— Недей! Ти си най-красивото създание, което съм виждал в живота си!

— Просто… се чувствам неловко — промърмори изчервена.

— От какво? — попита я троснато. — За първи път някой откликва с взаимност на желанието ми! Надявам се, че и с теб е същото! Меридит, всяка нощ те виждам в сънищата си!

— Просто е съвсем ново за мен — опита да му обясни.

— Зная… — Погали отново гърдите й и се наслади на тръпките, предизвикани от докосването му. — Хубаво е! Прекрасно е!

— Блейк… — промълви тя. — Бих искала да докосна кожата ти.

Кръвта заигра във вените му. Той свали ризата си и видя как очите й възбудено заблестяха. Меридит протегна ръце и го привлече към себе си.

— Блейк! — Устните й сляпо затърсиха неговите. Когато най-сетне ги откри, жадни и треперещи, подари им целувка, в която бе стаена неутолената страст на цялото й същество.

Той плъзна длани по тялото й. Обхвана бедрата и ги повдигна. Възбудата му се предаде и на нея и тя почувства, че губи контрол над себе си.

— Не! — Изведнъж отсече той и се отдръпна.

Меридит опита да се надигне, но ръцете й трепереха. Не посмя да го докосне. Тялото му се разтърсваше в конвулсии. Разбра какви усилия му е струвало отдръпването. Искаше й се да изкрещи.

— Съжалявам… — проплака. — Аз съм виновна за всичко!

— Не! — процеди той през зъби и рязко пое въздух, за да дойде на себе си. Тялото му се отпусна, но вътрешната му борба продължаваше. Настъпи дълго напрегнато мълчание.

— Нямаше да те спра — въздъхна тя.

— Зная. — Той спря поглед на полуголото й тяло и изразът му се промени. Жадно изпиваше с очи едрите й гърди. — Закопчей се! — каза нежно. — Иначе ще полудея.

— Караш ме да се чувствам красива — прошепна и плахо се усмихна, докато закопчаваше блузата с треперещи пръсти.

— Боже Господи! Та ти си невероятно красива! — отвърна той и потъмнелите му очи потърсиха нейните. — Не мога да ти опиша какво изпитвам, когато те докосвам, когато чувам стенанията ти Меридит… — Думите с мъка излизаха от устата му. — Нина се усмихваше. През цялото време, докато я любех, тя се усмихваше.

Трябваше й известно време да проумее.

— О! — възкликна смутено.

— Когато се ожених за Нина — продължи той, — нямах никакъв опит. Тя остана единствената жена в живота ми.

— Толкова съм объркана — призна плахо Меридит. — Не съм мислила дори, че бих могла да изпитам такова удоволствие от ласките на мъж.

Той взе ръката й и притисна дланта й към устните си.

— Удоволствието беше взаимно! — Искрящите му зелени очи я пронизваха. — Не съм искал от живота нищо повече от това да почувствам допира на тялото ти, да целувам устните ти, да докосна нежната ти кожа, да проникна в теб! Искам да те любя! Сега! Тук! В моето легло!

— Не мога… — Тя притвори очи. — Моля те, не настоявай!

— Но ти ме желаеш! Какво тогава? Предразсъдъци?

— Знаеш как израснах — отвърна горчиво. — Трудно е да забравиш уроците на живота за една нощ. Дори когато желаеш някого така силно!

— Тогава се ожени за мен, Меридит!

— Какво? — Тя отвори широко очи.

— Познаваш ме от много време! Желаеш ме! Харесваш Сара! Имаш собствена кариера и не се нуждаеш от парите ми, нито пък аз от твоите. Можем да имаме добър семеен живот! — напрегнато се взираше в смаяното й лице. — Зная, че не съм мечтаният съпруг. Нетърпелив съм, лесно избухвам и мога да бъда груб. Но ти вече познаваш най-лошите ми страни. Не рискуваш след обещанията да има неприятности и изненади.

— Не зная… — опита се да го прекъсне.

— Ти искаш преливащо от обич сърце, цветя и фанфари! Но понякога трябва да се съобразяваш с действителността! Не можеш да отречеш, че искаш да живееш с мен, Меридит — рече с лека насмешка.

— Да, искам да живеем заедно! Сара Джейн много ми харесва и грижите за нея няма да ме затруднят. Но ти се стремиш да въведеш в брака същите правила като в бизнеса, нали, Блейк? Вярно, че ме желаеш, но това е всичко, което предлагаш!

— За мъжа разбирателството в секса е от голямо значение! — Той трудно подбираше думите си. — Не зная много за любовта. Никога не съм обичал. — Гледаше я право в очите. — Ако това е нещо, което може да се научи, защо не ми покажеш? Досега не съм се влюбвал и ето, пред теб е големият шанс!

Меридит въздъхна. Той си представяше всичко твърде просто. Болката й се усили при мисълта, че съществува нещо, което Блейк никога няма да й даде. Чувствата му бяха затворени зад желязна врата и ключът липсваше.

Изведнъж устните му се впиха в нейните, ръцете му се плъзнаха по нежната извивка на гърдите й. Кракът му леко раздели бедрата й.

— Не е честно… — промълви тя в изнемога.

— Зная! — Той посегна отново към блузата й и този път рязко я разтвори.

Тялото й сякаш изгаряше на клада. Желаеше го. Стоновете й издаваха, че се е предала. Чувстваше как ръцете и устните му неуморно галят пламналата й кожа и се отпусна безсилна.

— Този път… няма да спреш, нали? — промълви.

— Само от теб зависи… — Гласът му бе плътен и странно променен. — Не искам да те принуждавам за нищо.

Съзнанието й се мяташе като паднало в капан животно. Прокрадна се мисълта, че прави голяма грешка. Но бе изживяла толкова мъчителни години, през които единственото й желание бе да лежи в ръцете му и той да я люби.

Блейк бавно разкопча джинсите й. Повдигна глава и я изгледа.

— Решавай! Ще бъда внимателен и нежен. Ще сторя, каквото искаш. — Наведе се и докосна устните й. — Меридит, не искаш ли да разбереш всички тайни? Не желаеш ли взаимното удоволствие, което ще изпитаме? О, Боже, когато те галя, сякаш пламъци обхващат тялото ми!

Тя обви ръце около врата му и се отпусна в прегръдките му. Шепнеше му в отговор, че същият огън пламти и изгаря и нея.

Той плъзна ръка по бедрата й, а устните му жадно я изпиваха. Тя усети страстния му порив и потръпна.

— Блейк… Трябва да вземем предпазни мерки — изхлипа. — Аз… Аз не зная…

— Нали ще се женим! Но ако настояваш… — Той леко се отпусна върху нея.

Гореща вълна премина по тялото й. Пръстите й се впиха в гърба му. Изведнъж чу собствения си вик и тялото й стремително се изви към неговото.

За миг лицето му се вкамени, очите потъмняха. В съзнанието му се въртеше мисълта, че да имат бебе с Меридит е така естествено, както разходката в градския парк и газенето в потока. Затвори очи и потръпна от желание да се слее с нея в едно безкрайно удоволствие.