Дей Леклеър
Любовта на викинга (4)

Четвърта глава

По-късно същата нощ Андреа стоеше по средата на таванската си стая и мълчаливо негодуваше. Как можа дори за миг да забрави каква абсолютна гадинка е нейният бивш, пардон, настоящ годеник?

Мрачно сви вежди и нервно перна с ръка близкия грозд от огледални призми. Колко от нейните основни правила помете той? Според нея всички, освен едно. А и на него не посегна само защото бе решил да не оспорва нейното желание да живеят отделно. Засега. Щеше ли тя обаче да намери сили да се справи с него, ако той се заемеше и с това? Нали по всички останали въпроси Андреа беше отстъпила…

Тор безцеремонно бе отхвърлил предложението й да отложат сватбата с три месеца. Добре де, беше изтъкнал и основателна причина за това. И отгоре на всичко той бе продиктувал как ще се оженят, кога и дори къде!

Колкото и да не й се искаше да признае, от гледна точка на бизнеса, наистина беше по-разумно да направят една внушителна сватба. И щом трябва да се женят, колкото по-скоро, толкова по-добре. Що се отнасяше до приготовленията, Андреа нямаше нищо против той да се заеме с тях.

Но така безочливо да помете правилото й за докосването… Андреа потрепери. Бе я поставил на място със страстната си целувка, беше обърнал чувствата й с главата надолу, отвътре навън и оттам насам. Как бе позволила това да се случи? И как щеше да се отбранява от сега нататък?

Не биваше да му позволява да я докосва, ето как. И никакви целувки! Дори никакви приятелски потупвания. Преди той да каже „искам“, тя следваше да възрази с „няма“!

Успокоена, че сама определя собствената си съдба, легна и се сгуши под завивките. Един последен въпрос обаче не й даваше мира. Със смътна обида се питаше защо Тор не беше настоял да живеят заедно… И миг преди да заспи, Андреа разочаровано помисли, че не биваше да му поставя това условие…

 

 

Следващите две седмици отлетяха бързо, денят на сватбата наближаваше и Андреа все повече се притесняваше. За нейно облекчение Джо Милано не се обади нито веднъж. Или не беше разбрал за предстоящата сватба — макар че Тор публикува във вестника огромна обява за предстоящото събитие, или бе решил, че истинският джентълмен трябва да стои настрана.

Тя се усмихна, прелиствайки купчината документи. Може би причината беше друга и Цезар бе предупредил сина си да не се меси. Та нали тъкмо Джо беше главният виновник за разтрогването на годежа й миналия път!

Някъде наоколо звънеше телефонът. След четвъртото иззвъняване тя успя да го открие под купчината рекламни брошури.

— „Константин“ — бързо каза тя в слушалката.

— Андреа ли е? — изрече глас с лек акцент. — Обажда се Соня Торсен.

— Здравейте, госпожо Торсен. — Андреа се напрегна. Защо ли майката на Тор й се обаждаше?

— Моля те, наричай ме Соня. Ако ти е удобно, бих искала да обсъдя с теб плановете за сватбата…

Андреа с облекчение се отпусна на стола. Естествено. Как веднага не се сети?

— Планове ли? Да, разбира се. Бях забравила… — Беше готова да си прехапа езика. Така ли се говори с бъдеща, тоест с временно бъдеща, свекърва?

— Изненадана съм, че си толкова спокойна — засмя се Соня, — като се имат предвид плановете на Тор.

— Моля? — Андреа се надигна от стола. За какво говореше майка му?

— Приятно ми е, че ми се доверяваш във всичко. Но не съм сигурна за някои подробности. Ще имаш ли утре време да обядваме заедно? Разбирам колко си заета…

Утре… Утре… Къде ли се е дянал календарът? Май беше под баланса за миналото тримесечие…

— Няма да сме сами — добави Соня, която погрешно изтълкува мълчанието й. — Поканих и Джордан, като сметнах, че няма да имаш нищо против.

— Благодаря. Разбира се, че ще ми бъде много приятно. Ако ви се струвам малко несериозна, то е защото съм… малко разсеяна.

— Това е обичайно за всяка младоженка — засмя се Соня с видимо облекчение.

— Утре… — Най-после намери календара и бързо го прелисти. Нямаше ангажименти, които не би могла да отмени. С огромно задоволство зачерта срещата с Тор. — По кое време ви е най-удобно?

— Може би в един?

— Идеално.

Настъпи деликатна пауза.

— Приятно ми е, че отново се събрахте с Тор. Никога не съм срещала по-подходяща двойка — каза Соня.

— Аз… Вие… Той… — Браво, Андреа, много добре, смъмри се тя. О, господи, какво да й отговори? — Благодаря ви.

— Притесних ли те? Извинявай. Няма да ти преча повече. Очаквам утрешния ден. Ще си поговорим. Довиждане, дъще.

От неочакваното обръщение на Андреа й стана приятно.

— Чао! — смотолеви тя и затвори телефона.

За какво говореше обаче Соня? Какви са тези планове на Тор? Отново грабна слушалката.

— Какво става? — рязко попита тя годеника си, без да отвърне на поздрава му.

— Да не си останала без сутрешно кафе, любима?

— Не ме любимосвай! Току-що говорих с майка ти. Тя се държи така, сякаш бракът ни ще е истински или… нещо подобно.

— Той действително ще бъде истински. Съвсем истински.

— Знаеш какво имам предвид! Соня ме покани утре на обяд.

— Ами? Какво си позволява тя спрямо бъдещата си снаха!

— Престани да се занасяш! Предупреди ли я за развода?

— Казах й само за сватбата. Ще бъде малко тъпо да говорим за развод веднага след като сме обявили, че ще се женим.

— Искам да кажеш истината на семейството си.

— И каква е тя?

— Че вършим това, за да защитим нашите делови интереси.

— Не, ти го вършиш.

— Какво искаш да кажеш? — По гърба й полазиха тръпки на подозрение. — Ако не това е причината, защо тогава се жениш за мен?

— Още ли не си го изчислила?

— Явно не съм. Защо не ме осветлиш?

— Не искам! — Дочу се тих смях. — И нямам намерение да споменавам за развода пред роднините ми. Но ти свободно можеш да им кажеш каквото си искаш. Андреа?

— Какво?

— Да имаш нещо друго? Чака ме работа.

Тя се засегна от думите му и това не й хареса. Той твърде много й влияе, на това трябва да се сложи край.

— Не, друго няма — тросна се тя и затвори. След петнадесет секунди телефонът иззвъня.

— Тук е „Конст…“ — механично започна тя.

— Ти не ми каза „Довиждане“ — прогърмя в ухото й гласът на Тор. — Не съм чак толкова зает, че да не си кажем едно човешко „Довиждане“ с годеницата си.

— Довиждане, господин Торсен. — По устните й се плъзна лека усмивка. Идиотът му с идиот!

— Ако бях при теб, щях и да те докосна… Знаеш как. Довиждане, скъпа. — Той затвори, преди тя да се опомни.

Бузите й пламтяха. А, не! Това повече не можеше да се търпи! Нямаше да си позволи да я победят собствените й чувства към него. Те биха й донесли само болка. Андреа затвори очи и въздъхна. Бе взела това решение късно, твърде късно…

 

 

На следващия ден точно в един часа по обяд Андреа подкара към дома на Торсенови. В редките случаи, когато бе идвала тук по време на предишния си годеж с Тор, се бе възхищавала на обширното им имение, разпростряно високо върху хълма „Магнолия“, откъдето се разкриваше изумителната панорама на залива.

Андреа слезе от колата и се загледа във фериботите, порещи стоманеносивите вълни. Би могла цял ден да стои тук и да попива величествената красота на планините и свежото ухание на море. Само че беше невъзможно. Безсилна да отложи неизбежното, тя прекоси широката зелена поляна към къщата.

На предната веранда в люлеещ се стол седеше бившата госпожица Джордан Робъртс, сега — госпожа Джордан Торсен.

— Нямах търпение да те чакам вътре — призна си тя и се усмихна дяволито. — Толкова се радвам за вас с Тор! Не вярвах, че ще се сдобрите. Хайде, разправяй, но всичко!

Изведнъж Андреа изпита чувство на вина. Трябваше да й звънне и да обясни истинските обстоятелства около предстоящата сватба. Нали бяха първи приятелки през целия си живот, частично поради факта, че чичото на Джордан имаше магазин за плодове и зеленчуци. Откакто Андреа се помнеше, семействата Робъртс и Константин имаха делови връзки. Едва след като Торсенови закупиха „Корнкоп“ и Джордан се омъжи за брата на Тор, в отношенията им възникна известна резервираност. Бъди честна, каза си Андреа, резервите се появиха у теб, не у Джордан.

— Хм, как да ти кажа — започна блондинката, решена да си признае всичко, но Джордан скочи и поривисто я прегърна.

— Виждаш ли колко е едро бебето? — каза тя и се потупа по внушителния корем. — И вината е само в Райнър.

— Радвам се за теб — вдигна недоумяващо вежди Андреа.

— Искам да кажа — оплака се Джордан, — че Торсенови са едри мъже и правят едри бебета. Но ти сама ще се убедиш в това. — Тя лукаво се усмихна. — Охо, ти се изчерви!

— Тази сватба…

— За сватбата ще говорим, след като хапнем. — Джордан хвана приятелката си под ръка и я поведе към вратата. — Само да видиш как се е постарала Соня.

— Бих искала да поговорим сега, но щом…

— Аларик също те очаква с нетърпение. Винаги съм подозирала, че не е съвсем безразличен към теб.

— Той е много мил — съгласи се Андреа. Беше приятно изненадана, че ще се види и с бащата на Тор. Може би все пак не бива да обяснява за развода. Защо да разваля настроението на хората? По-добре да изчака.

Обядът протече много приятно. Беше позабравила колко много харесва майката на Тор. Високата слаба жена имаше чудесно чувство за хумор и в кафявите й очи играеха весели искрици. Аларик беше душата на компанията и с присъщото си остроумие предизвикваше смеха на всички. Докато пиеха кафето, Соня се изправи.

— Всичко бе чудесно — каза тя. — Моля да ме извините, но ще се заема със съдовете. Джордан, защо не ми помогнеш? Ти остани тук, Андреа. Ние ще се оправим.

— Значи Тор все пак те хвана в капана — каза Аларик, след като Соня и Джордан излязоха. — Пък аз не вярвах, че ще успее.

— Не се дадох лесно — усмихна му се Андреа.

— Това е добре. Ще те цени повече. — Потропа с пръсти по облегалките на инвалидната си количка. — Искаше ми се да го напердаша, когато те изгуби първия път.

— И какво щеше да стане? — весело попита тя.

— Нищо — отвърна й той и се усмихна съвсем като Тор, от което сърцето й се сви. — Нищо, защото е инат.

— Така ли? — учуди се престорено тя. — Аз пък да не забележа.

И двамата избухнаха в смях.

— Тор има нужда от жена с чувство за хумор.

— Прав си — съгласи се Соня, която тъкмо влизаше, следвана от Джордан. Тя спря до Аларик и нежно го стисна за рамото.

— Колкото по-скоро се оженят, толкоз по-добре. Андреа, ела, ако обичаш. Имам изненада за теб. Джордан, и ти ела да видиш.

Поведе двете по-млади жени нагоре по стълбата, после — по коридора, отвори стаята за гости и посочи с ръка. Върху леглото имаше оставена норвежка носия. Бродирана в червено, бяло, зелено и златно престилка бе оставена върху яркозелена пола. Същата бродерия украсяваше яката на бялата блуза и червеното елече. Андреа нежно погали красивите сребърни копчета

— Колко е красива! — възхити се тя.

— Това е „бунад“ — усмихна се Соня със замъглени от сълзи очи. — Три поколения жени от моя род са се венчавали с тези дрехи. За мен ще бъде чест, ако ги облечеш на твоята сватба.

— Не мога! — възкликна Андреа, но се усети навреме и погледна възрастната жена извинително. Щеше да бъде подигравка, ако облечеше нещо, символизиращо богатите семейни традиции на Торсенови. Но как да обясни това на майката на Тор? — Вие… Вие сте твърде великодушна. — Гласът й едва се чуваше.

— Това е чудесна идея — радостно се засмя Джордан. — Аз съм твърде дребна и не можах да я облека на моята сватба. Какво ли ще каже Тор, като те види! Ти си длъжна да си сложиш бунад. Щом правите традиционна сватба, трябва да си облечена с традиционната носия.

Андреа не разбираше нищо.

— Джордан е права. Ще бъде странно, ако младоженката облече друга рокля. Сигурна съм, че и Тор мисли така — съгласи се Соня. — А и за мен това има голямо значение.

Какво й оставаше, освен да се предаде?

— С удоволствие, благодаря ви — избъбри Андреа и прегърна бъдещата си свекърва. — С дрехите всичко е ясно. Друго има ли?

— Има. Например, уроци по езда. — В очите на чернокосата й приятелка искреше смях. — Можеш ли да яздиш в дамско седло?

— Защо в седло? — примигна Андреа.

— Тор не ти е казал, нали? — Соня въздъхна и измърмори нещо на норвежки по адрес на сина си.

— Какво не ми е казал? — Усети, че започва да се паникьосва.

Соня и Джордан си размениха многозначителни погледи.

— Ще направим традиционна норвежка сватба — обясни й Соня. — Тор настоя. С истински носии, тридневни празненства и процесия на коне до черквата.

— Е, явно е забравил да ме посвети в тази дреболия — призна Андреа Само да й паднеше, така щеше да го подреди, че да помни цял живот.

— Как е могъл? За какво е мислил тогава? — възмути се Соня.

— За това, че ако й каже, тя ще офейка — засмя се Джордан.

— Дълбоко съм ти признателна — просъска Андреа. — Ти си истинска приятелка.

— Слушай, та това ще бъде ужасно интересно! Никога преди не съм била на такава сватба, а Райнър разказва, че е невероятно зрелище.

— Сигурна съм, че Тор желае сватбата му да бъде събитие, което всички ще помнят до края на живота си — предположи Соня. — Нещо, за което ще говорят дори внуците ви.

— Но… Вие не разбирате. — Тъмните очи на Андреа се напълниха със сълзи. Защо Тор я нараняваше? Не разбираше ли в какво положение я поставяше? — Това няма да бъде истински брак. Това е само… делова връзка.

— Тези ги разправяй на друг! — сряза я Джордан, после я погледна внимателно и възкликна: — Но ти говориш сериозно!

— Просто е необходимо да направим такава сватба, че да се разчуе — почти проплака Андреа и осъзна, че обяснението й звучи странно, затова поясни: — Тогава конкурентите няма да пречат на „Константин“. Бракът ни е фиктивен, нима не разбирате? А не, защото се обичаме или… нещо такова.

— Предсватбена треска! — възкликнаха в един глас Соня и Джордан и се разсмяха едновременно.

— Нищо подобно! Това е сделка!

— Чудесно — одобрително каза Соня. — Любовта има неприятното свойство да отвлича вниманието от реалните проблеми. Но нищо чудно да намерите и… — тя се поколеба и продължи с усмивка — … практични причини да сте заедно.

— Ами да — бързо вметна Джордан. — Любовта е абсолютно непрактична и съвсем алогична.

Андреа се предаде. Какво да обяснява? Двете жени нямаше да й повярват. Е, нека засега живеят с илюзиите си, реши тя.

— Не се притеснявай. Всички ще ти помогнем. — Соня я прегърна през раменете. — Хайде да прегледаме какво сме планирали, за да знаеш точно как вървят нещата.

Андреа тръгна с тях, като се чувстваше най-голямата измамница на света. Защо Тор е вдигнал такава патаклама? Какъв бе смисълът?

 

 

Два дни преди сватбата при Андреа се появи Джо. Тя веднага разбра, че е той е бесен.

— Ти изпрати това на нас и аз връщам го — обяви той и хвърли върху бюрото й някакъв плик.

— Какво е това? — Андреа взе плика, за да не изчезне завинаги сред купищата книжа.

— Пари — заяви Джо с обиден глас. — Как правиш това?

— Кое? Нали съм ви длъжница за онази развалена стока.

— Знам, че не искаш обиждаш нас. Но го правиш. Да изпратиш тези пари, това не правилно. — Той седна в креслото пред бюрото и я изгледа убийствено.

— Защо да не е правилно? Това е обичайната практика.

— Моля, обясни. — Гледаше я подозрително.

— Виж какво, ти получи лоша стока и се обади на Тор да се оплачеш. Така ли беше?

— Честно казано, кара, оплакването предоставих на баща ми.

— Така ли? — Тя прехапа устни. — Е, значи Цезар се е обадил и се е оплакал. Тор се е почувствал по-нищожен и от червей и ви е върнал парите.

— Да, един или два пъти — съгласи се Джо.

— А защо Тор ви дава тези пари? Защото иска да сте доволни и в бъдеще да му носите добра печалба.

— Мисля, че разбирам. — Джо погледна плика с копнеж. — Но папа само малко се оплака на Тор. Ние повече се оплакваме на теб.

— Знам. Ако много се бяхте жалвали на Тор, той щеше да ми се обади и да крещи като… Хм, да… се оплаква твърде много. Щях да се почувствам като пиявица и да му платя, за да си затвори устата.

— Червеи и пиявици… Това не ли мръсно? — Джо я погледна с надежда. — Наистина ли практиката такава?

— Определено. Аз само отрязах посредниците. Всичките тези червеи и пиявици.

— Да, разбирам. Но…

Усети как той започва да омеква.

— Използвахте ли стоката, или я изхвърлихте?

— Съжалявам да кажа — сви рамене той, — но я хвърлихме.

— И защо?

— Стока лоша.

— Ако искаш, ще ти уредя да се обадиш и да покрещиш на Тор, за да ти поолекне. — Тя се опита да направи смирена физиономия. — Но тогава пък той ще трябва да се обади на мен и да се държи като с долен червей.

— Не като с пиявица?

— Ами… Може би и като с пиявица. Искаш ли това да стане? Нали след няколко дни ще бъде мой съпруг?

— Не, не! Ние вземем парите, за да не си пиявица в деня на сватба. — Джо грейна от радост и издърпа плика от ръката й. — Радвам много, че уредихме това. Ние сме добре заедно. Защо ти не иска омъжи мен, а омъжва Торсен?

— Ние с теб — язвително започна тя — щяхме да се хванем за гушите, преди да свърши медения месец.

— Но това би бил много хубав меден месец — въздъхна той замечтано и погледна към тавана, сякаш виждаше върху него мечтаното бъдеще.

— Да имаш нещо друго за обсъждане? — попита Андреа, за да го върне на земята.

— Ъ-хъ, съвсем мъничко нещичко — показа Джо с пръсти.

— Да? — Какво ли пък щеше да е това?

— Искам извиня се, че миналия път те накарах да скъсаш с Тор. Моите думи сторили разрив и аз чувства се много зле. — Той бързо се огледа и, очевидно успокоен, почти прошепна: — Той чул ли какво казах?

— Не и от мен.

— Добре. Защото ако узнае, с мен свършено завинаги! Нали обещаваш мен, че твоите уста са зашити? Никак не му казвай, че идвал съм тук.

— Обещавам. — Джо беше толкова притеснен, че тя не можеше да не се съгласи. — Устата ми е запечатана.

— Чувствам се много зле, кара. — Той поклати нещастно глава. — Торсен бъде твой съпруг, а жена не трябва има тайни от свой мъж. Но съм щастлив, че няма да му кажеш…

— Какво именно? — На прага стоеше Тор. Той ги прониза с гневен поглед и пристъпи в кабинета.

— Беше приятно поприказвам с теб, кара. — Джо бързо се смъкна от бюрото. — Желая щастлив брак. Скоро ще се видим. Искам кажа, не много скоро. Може би никога пак. Аз си тръгвам, добре, нали? — и се измъкна покрай Тор.

— Смятам, че ще е много добре! — Тор ритна вратата след него и тръгна към Андреа.

— Не си давай труд да викаш — изпревари го тя.

— Какво не би трябвало да ми казваш? — попита твърдо викингът, като се стараеше да не ръмжи.

Тя не можеше да му отговори, заради обещанието си пред Джо, но не искаше и да лъже. Презираше лъжата, а и истината винаги излиза наяве.

— Джо не искаше да разбереш за посещението му — опита да се измъкне тя. Дано успее да му каже някои неща, без да изкриви цялата истина. Това щеше да успокои съвестта й, макар и не напълно.

— Защо да не разбера?

Въпросът беше труден и тя нямаше предварително готов отговор. Опита се да печели време:

— А ти как мислиш?

— Защото веднъж вече той развали нашия годеж — бързо отвърна Тор — и знае, че ще го смачкам, ако посмее да повтори нещастния си опит!

Андреа премигна. Значи Тор е знаел. За нещастие на Джо и за нейна радост. За радост ли? Трябваше да му обясни.

— Когато Джо ми каза подробностите по сделката миналата година, той не знаеше, че това ще сложи край на годежа ни. Всъщност той искаше да се оженим.

Тор избълва мръсна дума и тя се изчерви.

— Единственото, което иска господин Милано, си ти!

— Не е вярно — възрази тя. — Той смяташе, че това ще бъде много практичен ход. И досега смята така. Но аз не желаех брак по сметка!

— Аха. А сега желаеш, така ли?

— Нали в края на краищата се омъжвам за теб? — възмути се Андреа. — А ти се правиш на потърпевш. Но пълната глупачка бях аз. Въобразявах си, че ме обичаш. Докато не разбрах, че единствената ти цел е била да накараш Ник да е отстъпчив по време на преговорите. Би ли го отрекъл?

— Да! Отрекох го миналата година, отричам го и сега! — Гласът му бе много сериозен. — Нима наистина мислиш, че се нуждаех от теб, за да получа най-добрите условия от Ник и „Милано“? Грешиш! Тъкмо Ник щеше да получи изгода от зет като мен. Не аз, а той постави условието да се оженим!

— Това е лъжа! — Скочи на крака. — Да не си посмял да обвиняваш баща ми! Той никога не би сторил това с мен!

— А аз бих ли?

— Ти ми направи предложение, нали? Ти искаше Милано да прекъснат договора си с „Константин“ и да работят направо с теб. Когато не успя, аз бях следващият ти ход. Стани годеник на дъщерята и бащата ще ти осигури изгодна сделка!

— Много си прозорлива. Всичко проумя, нали? — Мускулите на челюстите му нервно заиграха.

— Да! — Гордо вдигна глава. — Истината е, че и сега не би се оженил за мен, ако не беше сметката на Милано. Отречи и това, ако можеш!

— Не мога да отрека — рязко отвърна Тор. — Мога само да съжалявам, че е така.

— Бракът с мен е полезен за твоя бизнес. И ти ми направи предложение — продължи Андреа с дрезгав от вълнение глас. Много я заболя от думите на Тор и сега се мъчеше да не заплаче. — Аз бях средство за постигане целта на мъж, чийто живот е посветен само на бизнеса!

Тор протегна ръце и без да обръща внимание на съпротивата, обхвана с длани лицето й.

— Господи, колко много гняв и обида са се насъбрали в теб. И всичко това ти причинихме ние — баща ти и аз.

— Остави Ник! Само ти. — Тя поклати глава, като се стараеше да задържи напиращите издайнически сълзи.

— Мисли както искаш. — Пръстът му нежно погали клепачите и избърса сълзите й. — В едно обаче си права. Бизнесът беше най-важното в живота ми. За добро или за зло, но тогава действително смятах така.

— Ти не си се променил — настоя тя, притеснена от прегръдката му. — Сега сделката ти с Милано е под заплаха и си готов на всичко, за да я спасиш.

— Не ти ли се струва, че прибягвам към доста краен ход?

— Не ти е за първи път!

— Може би. — Ръцете му погалиха раменете й. — А какво ще кажеш за себе си? — Пръстите му леко докоснаха врата и се плъзнаха нагоре към косата й.

Дъхът й секна от топлото приятно чувство, разляло се по вените.

— Аз… Нямам избор. — Тя се задъха. — Ти няма да ми помогнеш, ако не се омъжа за теб.

Пръстите му се свиха в косите й.

— Което значи, че за теб бизнесът е над всичко, така ли?

Което значи, че бизнесът на нейния баща е над всичко! Имаше малка разлика, ала Тор надали щеше да я разбере. Ако бизнесът засягаше само нея, тя щеше да каже на всички — на Тор, на кредитори, доставчици и брокери — да си гледат работата. Но от нея зависеше бъдещето на завещаната от баща й фирма! Фирмата, за която и чрез която той бе живял! На нея сега се падаше честта да се пребори и да я спаси!

— Да. За мен „Константин“ е над всичко, както за теб „Торсен“ е над всичко.

— Очите ти пак те издават — каза тихо Тор. — Въпреки Ник, всичките Милано и договора, ти искаше мен. И само гордостта ти те спря.

— Но ти успя да ми я отнемеш — засегна се Андреа.

— Много гадна задача — искрено се засмя Тор, — но някой все следваше да я изпълни. — Той се наведе и я целуна. Много страстно.

Трябваше да се бори с него! Но ръцете й се обвиха около врата му. Трябваше да протестира! Пръстите й обаче потънаха в гъстите му коси. Поне да не изпитваше удоволствие! Това бе последната мисъл, която се мерна в съзнанието й, преди да се отпусне в прегръдките на своя „Бог на гръмотевиците“…

Тор прекъсна целувката с думите:

— Родителите ми са разтревожени, че утре вечерта ще бъдеш сама. Ще им е приятно, ако нощуваш у тях.

Спонтанният отказ замръзна върху устните й. Това бе много хубаво предложение и тя с удоволствие щеше да го приеме. Да прекара нощта преди сватбата си сама нямаше да й е никак приятно. Тя кимна.

— Благодаря. Предай им, че ще дойда с удоволствие. Между другото, Соня и Джордан ме посветиха в подробностите на церемонията…

— Така ли? — Очите леко се присвиха, а на устните му трепна усмивка.

— Да. Знаеш ли колко трудно ми беше да намеря време за уроци по езда? Защо го правиш? Кому е нужно всичко това?

— Нали вече обясних. Искам да впечатлим твоите доставчици и конкуренти. Колкото по-тържествена бъде церемонията, толкова по-убедително ще излезе.

— Но все пак… Толкова грижи, а за разходи да не говорим…

— Остави това на мен. Нали ти казах, че ще се погрижа за всичко? Ти гледай да свършиш своята работа.

— С други думи само да присъствам, а? — усмихна се Андреа.

— С други думи, да. Утре ще се видим на вечеря, а дотогава бъди добра и послушна.

— И стой настрана от Джо… — подсказа му Андреа с лукава усмивка.

— Разбира се. За малко да го пропусна. — Целуна полуотворените й устни. — Хм… Госпожа Андреа Торсен… Звучи идеално.

Лошото бе, че и на нея й звучеше добре! Направо страхотно!