Бети Нийлс
Пътят към любовта (7)

Седма глава

На следващата сутрин Юстейша се събуди потисната. Снощи се държа неоправдано грубо. Облече се, отиде да види децата и тримата слязоха на закуска. Сър Колин заедно с Моузес и котката бяха в малката градина зад къщата. Момчетата отвориха стъклената врата и хукнаха при него.

Юстейша искаше да ги последва, но й беше неудобно след снощното й поведение. От горе на всичко, целувката му я бе изненадала. Сега бе по-неуверена и по-влюбена от всякога. Роузи я изтръгна от мрачните мисли.

— Стоят да настиват там навън, а закуската им е на масата!

— Ще ги извикам — бързо отвърна Юстейша и отвори прозореца: — На закуска! Бързо идвайте!

Тя ги изчака да се приберат в трапезарията:

— Измихте ли си ръцете?

Те потвърдиха в хор, а сър Колин хрисимо додаде:

— И аз си ги измих. Добро утро, Юстейша.

След закуска решиха да отидат в катедралата „Свети Павел“. Просторът и величието на храма я поуспокоиха. Юстейша слушаше тънките гласчета на Теди и Оливър и дълбокия звучен бас на Колин. Отпусна се и присъедини собствения си звънък глас към техните.

Вечерта се прибраха в Турвил. Тя подбра специално за вечеря една нова елегантна рокля, която още не беше обличала. Дано този път Колин я забележи…

Изпиха по едно питие и седнаха да вечерят тримата с дядо й. Юстейша остана с впечатлението, че Колин нарочно окуражава господин Кръмп да разказва спомени, за да не се налага да разговаря с нея. Изпиха кафето си и той заяви, че трябва да се връща в Лондон. Тя отиде да го изпрати до фоайето.

— Имаме няколко покани за вечеря. Ще ти се обаждам всяка вечер и ще решим кога да отидем.

— Много добре. Ако има съобщения за теб?

— Предай ги на Гримстоун, той ще ми каже. — Колин замълча в мига, в който Самуейс влезе при тях. — Самуейс, кажи на госпожа Самуейс, че вечерята беше прекрасна. Лейди Криштън ще й извести кога ще вечерям тук отново. Вероятно след ден-два.

Самуейс се поклони с достойнство, пожела му лек път и дискретно се оттегли.

— Грижи се за момчетата — каза нежно Колин. — И се пази.

Тя кимна с надеждата, че ще получи още една целувка, но той само се усмихна и изчезна.

Скоро Юстейша се приготви да си легне, но мислите й кръжаха само около Колин — къде беше отишъл и какво правеше в момента. Въображението й непрекъснато рисуваше образа на Глория на фона на екзотични нощни барове и ресторанти. В крайна сметка, помисли си тя тревожно, Колин не беше казвал, че никога не е бил влюбен в Глория. Надяваше се, че след сватбата им ще се откаже от връзката си с нея, макар че в този модерен свят като нищо можеха да продължат да се срещат. Явно се познаваха от дълго време. Накрая Юстейша убеди себе си, че в този момент двамата седят заедно в някой отдалечен ресторант, гледат се в очите и мълчаливо се радват един на друг. „Мразя тази жена!“, изсъска тя яростно.

Късно през нощта заспа разстроена.

Следващият ден й се стори безкраен. Подреди цветята, прекара известно време с дядо си, обсъди менюто с госпожа Самуейс и отиде да прибере момчетата от училище. В осем вечерта вече беше загубила надежда, че Колин ще се обади. Той все пак позвъни, но чак към десет. Забравила за ролята си на благовъзпитана партньорка, Юстейша веднага изстреля:

— Почти десет е. Закъсня!

Сър Колин помисли за тежкия си ден, който още не беше приключил, но каза само:

— Тревожи ли те нещо?

— Не, но ти каза…

— Не мога винаги да бъда точен в личния си живот, Юстейша — отвърна той меко.

Живото й въображение обаче беше засенчило целия й здрав разум.

— Предполагам, че си водил на вечеря… някого — обвини го тя задъхано.

Сър Колин бе изкарал целия ден на един сандвич, кутия бира и чаша чай, които операционната сестра му донесе. Въпреки това отвърна все така невъзмутимо:

— Щом мислиш така, скъпа моя, аз не мога да ти противореча. — После изведнъж се засмя. — Глория ли имаш предвид?

Юстейша затвори телефона и избухна в сълзи.

На следващата сутрин се чувстваше ужасно — държа се като глупава ревнива гимназистка. Той сигурно никога вече нямаше да я погледне. Провали всичко — поведението й беше непростимо. Нямаше никакво основание да го ревнува. Макар че положи огромни усилия да се държи нормално пред момчетата и да изслушва търпеливо плановете им за великденската ваканция, мислите й се въртяха все около Колин.

Той се върна същата вечер някъде между чая и вечерята. В това време Юстейша седеше с децата в дневната. Помагаше на Оливър с урока по история и следеше как Теди пише домашното си. Тримата бяха погълнати от заниманията си и не го усетиха, когато влезе.

— Здравейте, вие там!

Момчетата скочиха да го посрещнат. Двамата говореха едновременно, а той търпеливо изслуша пороя от думи за училище, ваканцията и концерта, който се организираше в края на учебния срок. Оливър се похвали, че ще рецитира стихотворение, а Теди — че ще пее песен с още шест други момченца.

Докато стоеше наведен над момчетата, Юстейша успя да го огледа. Беше изморен, по лицето му се виждаха признаци на изтощение. Въпреки това отговори на всички детски въпроси. Мина да хвърли око на домашните им, като пътьом се наведе и я целуна небрежно по бузата.

— Нека децата да предупредят госпожа Самуейс, че ще има още един човек на вечеря — каза той. — Ще пътувам чак утре сутринта.

Момчетата хукнаха към кухнята, следвани от Моузес, а той седна на масата срещу Юстейша и каза тихо:

— Двамата с теб трябва да поговорим, но не сега. Нека междувременно да се държим, сякаш нищо не се е случило — заради момчетата.

Оливър и Теди се върнаха тичешком от кухнята и сър Колин се обърна към тях:

— Непременно ще дойда на концерта. Вчера се чух с мама — кани ви да прекарате няколко дни от ваканцията при нея. Аз също ще се освободя за четири-пет дена. Баба и дядо Кенеди също искат да им отидете на гости. Обещах да ви питам. Знам, че не ви се ходи много, но може пък да прекарате добре. Двамата с Юстейша ще ви закараме и после ще ви доведем обратно. Ще отидете ли?

Те погледнаха първо към него, после към Юстейша.

— Поне за една седмица? — примоли им се тя.

Децата кимнаха с нежелание и сър Колин ги похвали:

— Браво, момчета. А когато се върнете, ще измислим нещо страхотно. Вие ще си изберете какво.

След вечеря децата си легнаха и тримата с дядо й се оттеглиха в дневната. Тя подаде на Колин няколко плика:

— Виж тези покани — две от тях за вечеря, а третата за коктейл. Всичките са от Лондон. Какво би искал да отговоря?

— Е, ние ще приемем, нали? — Той ги прегледа една по една. — Датите не съвпадат с посещението ни в Касъл Кери. Докато момчетата са в Йоркшир, ще можем да поживеем в града. — Той погледна към господин Кръмп: — Ще имате ли нещо против, сър?

— Скъпи Колин, тук се чувствам прекрасно.

— Радвам се. — Той върна поканите на Юстейша. — Ще им отговориш ли? Предполагам, че ще дойдат и други. Докато момчетата са в Йоркшир, можем да дадем вечеря в града. Вие, разбира се, също се поканен, сър.

— Много мило от ваша страна, но не искам да се чувствате задължен да ме каните.

— Напразни тревоги. И без това не мога да ви виждам достатъчно и двамата.

Погледът му се спря на Юстейша, която го наблюдаваше, отпуснала плетивото в скута си. Двамата дълго се гледаха в очите, накрая тя вдигна куките и започна яростно да плете.

Той си тръгна на следващата сутрин и къщата отново потъна в спокойствие и тишина.

Юстейша с нетърпение очакваше момчетата да се върнат от училище, защото обсебваха цялото й внимание и не й оставяха време да се тревожи. Сър Колин се прибра вечерта преди обявения в училището концерт. Той продължаваше да се държи с Юстейша, сякаш нищо не се беше случило — спокойно и дружелюбно. Тя правеше всичко възможно да му отговаря по същия начин заради момчетата.

На сутринта всички тръгнаха заедно към училището — сър Колин беше с един от официалните си елегантни костюми, а Юстейша се беше докарала в нов сив костюм с копринена блуза и сива шапчица с малка периферия. Преди да излязат от къщи, тя отиде при момчетата, за да я огледат и те изразиха одобрението си.

— Ще бъдеш като всички останали майки — каза Теди и устничките му затрепериха.

Юстейша го прегърна през тесните раменца.

— Чудесно, мили мой. Чакай да видиш колко елегантен е чичо ти. Двамата няма да ви изложим и с търпение чакаме да те чуем как пееш.

— Обичам те — прошепна Теди и подсмръкна.

— И аз те обичам, Теди…

— Нали обичаш също Оливър и чичо Колин?

— Да. Семейството е за това — да живеем заедно и да се обичаме.

Тя целуна обърнатото към нея личице. Сър Колин, който беше влязъл след нея и чул всяка дума, тихо въздъхна.

Денят мина много успешно. Теди пя, Оливър рецитира стихотворението си и всички заедно изгледаха пиесата, поставена от по-големите ученици, след което отидоха да обядват. Когато се прибраха, Колин и Юстейша разгледаха свидетелствата им и момчетата бяха щедро възнаградени за добрия си успех от дълбокия портфейл на чичо им.

— Двамата с Юстейша много се гордеем с вас — каза той, а Оливър веднага запита:

— Колкото мама и татко ли?

— Точно толкова, нали, любима?

Той погледна Юстейша. Тя се изчерви на обръщението му, въпреки че сигурно не това бе имал предвид.

Пиха чай до огъня, защото времето беше все още хладно. След като момчетата отидоха да си легнат, двамата седнаха да обсъдят плановете за предстоящите седмици.

— Ще се върна в четвъртък — каза сър Колин. — В петък ще отидем у майка ми и ще останем до средата на следващата седмица или малко по-дълго. Семейство Кенеди ще ни очакват в неделя. След това ще се приберем обратно у дома. Предлагам да насрочим вечерята за понеделник. — Той извади списъка на гостите и го огледа още веднъж: — Осем души, ако си съгласна.

Колин изчете имената на поканените: негови колеги и съпругите им, както и старшата сестра, която би могла да прави компания на дядо й. Юстейша не чу името на Глория и въздъхна с облекчение.

Неделята бързо изтече и тя изпрати с поглед ролс-ройса, докато зави зад ъгъла. Чувстваше се нещастна. Трябваше обаче да бъде весела пред децата. Те самите имаха достатъчно голяма своя болка, за да могат да понесат и нейната мъка.

За нейна изненада дните се изнизаха бързо и сър Колин отново си дойде, този път най-малко за една седмица. Тя весело събра багажа, сбогува се с дядо си и се настани в колата заедно с момчетата. В тяхно присъствие й беше по-лесно да се държи приятелски с Колин. По пътя всички бърбориха и се смяха много. Спряха да обядват и да се поразтъпчат и след още половин час пристигнаха в Касъл Кери. Икономката Марта ги очакваше с нетърпение. Щом съзря колата, изтича и им отвори вратата, преди да са успели да позвънят. Госпожа Криштън ги посрещна радостно.

Следващите няколко дни бяха самата прелест. Госпожа Криштън бе най-чудесната баба на света. Тя умело съчетаваше строгост по важните въпроси и позволеното за една баба глезене. Четиримата излизаха на разходки всеки ден и обиколиха всички забележителности в околността. Следобед Марта ги чакаше с превъзходен чай. Добре похапнали, те се оттегляха в дневната и играеха на бикове и крави, Черен Петър, филми и всякакви други игри. Сър Колин винаги печелеше — за разлика от Юстейша, която не успяваше да се съсредоточи нито за миг. Мислеше само за Колин и се вълнуваше от близостта му.

В последния ден от ваканцията те купиха подаръци за семейство Самуейс и камериерките, както и за Гримстоун и Роузи. Поднесоха на госпожа Криштън огромен букет от рози, а на Марта — кутия шоколадови бонбони. Разходиха се за последен път по улицата и се качиха в колата с обещанието, че ще дойдат пак при първа възможност.

Върнаха се в Турвил за чая и Юстейша веднага отиде при госпожа Самуейс, за да уговори с нея кои дрехи на момчетата трябва да бъдат изпрани и изгладени за посещението им при семейство Кенеди след три дни. Така можа малко да се отдалечи от Колин.

Той замина за града на следващата сутрин и обеща да се върне за вечеря. Часовете обаче минаваха, а него го нямаше. Юстейша тъкмо приготвяше момчетата за лягане, когато телефонът иззвъня. Наложило му се да се забави и затова ще остане да преспи в Лондон.

— Много добре — отвърна Юстейша сухо, като едва успя да прикрие разочарованието си. — Ще обясня на момчетата.

— А на теб? — запита кротко сър Колин. — Да ти обясня ли защо оставам тук?

— Убедена съм, че имаш сериозни причини да останеш — каза тя студено. — Не е необходимо да ме държиш в течение, ако не желаеш.

След което ледено му пожела лека нощ и затвори. Омразният образ на Глория отново се появи в съзнанието й и дълго не й позволи да заспи. На сутринта положи доста усилия, за да се държи весело, както обикновено.

Най-после дойде денят, когато трябваше да закарат момчетата в Йоркшир и да се върнат в Лондон за няколко дни. Децата бяха доста умърлушени. Предстоящата раздяла и визитата при семейство Кенеди ги притесняваха. Колин и Юстейша се стараеха да говорят главно за веселбата, която щяха да си устроят след завръщането им. От време на време тактично споменаваха, че баба им и дядо им сигурно също са им приготвили някои приятни занимания…

Момчетата бяха ходили в дома на семейство Кенеди с родителите си за по ден-два, но нямаха ярки спомени.

— А дали има някъде в околността порутен замък? — запита Юстейша.

— Да, има. Ходили сме два пъти — кимна Оливър. — Хареса ми…

— И на мен — додаде Теди. — Двамата с мама намерихме малка дупка като пещера и се скрихме вътре.

— Звучи чудесно — отвърна весело тя. — Ще ни изпратите ли картичка? Ще пристигне точно преди да тръгнем обратно, за да ви приберем. Баба ви ще ви помогне да напишете адреса. Сигурна съм, че ви е приготвила куп приятни изненади.

Семейство Кенеди обитаваше червена тухлена постройка във викториански стил с висока ограда от ковано желязо и къса алея пред входната врата. Всички пердета бяха ушити от една и съща тежка материя в бежово. Вратата им отвори кльощава жена с кисела физиономия, която ги поздрави сопнато и ги поведе през мрачното кафяво антре. Семейство Кенеди ги очакваше в огромна стая с високи тавани, кафява като антрето и претъпкана с мебели. Юстейша бързо се огледа. Мебелировката беше скъпа и от най-високо качество. Двамата възрастни ги поздравиха с високомерна учтивост, след което госпожа Кенеди се хвърли да прегръща и целува момчетата и, разбира се, избухна в сълзи. Сър Колин явно се ядоса, но не каза нищо. Издебна удобен момент и предложи да заведе децата до стаята им, преди да е дошло време за чай.

— Юстейша ще им помогне да си разопаковат багажа — добави той. — Сигурен съм, че сте много заета, госпожо Кенеди.

Госпожата изтри очи с кърпичка и жално заобяснява:

— О, наистина — нямате представа колко време ми отне да пазарувам, да се притеснявам… Момчетата ще бъдат настанени в пристройката към къщата. Можете да ги придружите.

Кльощавата жена изникна отново и ги поведе. Щом стигна до тяхната спалня, тя отвори вратата, без да каже дума.

— О, погледнете каква красива гледка към града. А онова там в далечината сигурно е замъкът! И колко голяма е стаята ви! — Това бе единственото по-весело нещо, което Юстейша успя да измисли. Преструваше се на възхитена, но сърцето й се сви, като видя двете обърнати към нея личица. Тя приседна на едно от леглата и силно ги прегърна.

— Милички мои, следващата седмица по това време, четиримата ще седим в колата и чичо Колин ще ни вози към дома. Не забравяйте да ни пишете. Бихте ли пратили една картичка и на дядо Кръмп? — Тя отвори чантата си. — Ето ви още малко джобни пари. Знам, че чичо ви ви е дал, но сигурно ще искате да купите подаръци — не забравяйте господин и госпожа Самуейс, Роузи и Гримстоун.

Те й помогнаха в разопаковането и скоро след това тримата заедно слязоха долу.

Чаят и закуските вече бяха сервирани на масата, а семейство Кенеди и Колин седяха и чакаха. Щом Юстейша влезе с децата, Колин се изправи на крака, а госпожа Кенеди се засмя притеснено:

— О, не очаквах, че Оливър и Теди ще пият чай с нас, но щом имат желание… Не съм свикнала да се занимавам с малки деца. Елате и седнете, милички. — Тя погледна към Юстейша: — Бихте ли позвънили на звънеца до камината, за да ни донесат още чаши и чинии?

Момчетата се свиха от двете страни на Юстейша. Като видя мизерната закуска, тя мислено благодари, че децата поне са обядвали добре.

— Оливър и Теди ще вечерят преди лягане — забеляза госпожа Кенеди. — Нашата готвачка доста се е погрижила да им угоди.

Юстейша се помоли това наистина да е така. Скоро след това двамата с Колин се сбогуваха с децата. Тя насила се правеше на весела, а момчетата едва сдържаха сълзите си.

— Грижете се един за друг — поръча им сър Колин като ги прегърна през раменете. — И мислете за всички хубави неща, които ще правим заедно, след като се приберете.

Разделиха се учтиво с домакините и търпеливо изслушаха хвалбите на госпожа Кенеди за изненадите, които е приготвила за внуците си.

— Ще видите, че няма да искат да си тръгнат оттук — възкликна тя палаво и кимна студено на Юстейша. Съпругът й изобщо не си отвори устата. Дано поне той се поотпусне, като остане насаме с момчетата.

Ролс-ройсът бавно потегли по алеята. Тя седеше мълчаливо до сър Колин. Сълзите напираха в очите й.

— Няма да им хареса тук — каза най-накрая разтреперано. — Дано баба им не плаче през цялото време. А и къщата е толкова кафява…

Сър Колин стисна за секунда ръката й в своята широка длан:

— Знам. И на мен ми е неприятно, че ги оставяме, но нямаме право да ги държим настрани от баба им и дядо им. Трябва да ги опознаят толкова добре, колкото познават майка ми.

— Да, но тя ги обича и те я обичат.

Тя подсмръкна жално, а той се опита да я успокои:

— Скъпа, седмицата ще мине, преди да усетим.

По пътя спряха да вечерят. По магистралата почти нямаше движение и те пристигнаха у дома доста преди полунощ. Самуейс ги чакаше — той тихо отвори вратата и им предложи топли напитки и сандвичи.

— Колко мило, че си ни изчакал, Самуейс — каза Колин и хвърли поглед на Юстейша. — Донеси ни чай и няколко сандвича. Ще бъдем в дневната.

Госпожа Самуейс също бе будна и чакаше мъжа си в кухнята, облечена по нощница и червен вълнен пеньоар.

— Чай, моля ти се — сподели Самуейс с жена си. — Запомни ми думата, Беси, сър Колин е влюбен до уши, макар и да не си признава. Чай! Питам те, кога е пил чай по това време на нощта?

— Много добре — тросна се госпожа Самуейс и подреди сандвичите в чинията. — Време му е — той е женен човек.

В това време сър Колин прегърна Юстейша през раменете:

— Изморена ли си? Денят беше тежък.

— Прекарах чудесно, макар че ми е мъчно за момчетата. Дали ще се оправят?

— Дано госпожа Кенеди престане да ридае над главите им. Знам, че страда за дъщеря си, но никак не е почтено да си изкарва мъката на две малки деца.

Изпиха си чая почти в мълчание и Юстейша пожела лека нощ.

— Беше прекрасен ден! — Искаше й се да каже много повече, но хладното му изражение я спря навреме.

На следващия ден двамата, придружени този път от господин Кръмп, потеглиха за града веднага след обяд. Преди това обаче се обадиха на семейство Кенеди. Съобщиха им, че момчетата са на разходка и че се чувстват много добре.

— Добре ли спаха? — запита Юстейша.

— Разбира се, че са спали добре — сопна се госпожа Кенеди и Юстейша извинително измънка. Това бе цялата информация, която успя да получи.

В Лондон подготовката за вечерята течеше с пълна сила. Гримстоун заведе господин Кръмп до стаята му, сър Колин изчезна в кабинета си, а Юстейша отиде да говори с Роузи в кухнята. Двете подробно обсъдиха менюто и младата господарка се увери, че всичко върви добре.

Гостите бяха поканени за осем часа. Специално за случая, Юстейша беше купила нова рокля от синьо-зелена мека коприна. След като се облече, тя слезе да провери как е подредена масата и отиде при мъжете в дневната.

— Притеснена ли си? — запита сър Колин. — Не бива. Изглеждаш фантастично.

Забележката му като че ли й помогна за цялата вечер.

Тази нощ Юстейша най-после си легна напълно доволна от себе си. Вечерята мина с голям успех. Разговорите на масата не секнаха нито за миг и всички гости й бяха симпатични. Нещо повече — тя усети, че Колин й се радва, а дядо й се гордее с нея. След като гостите се разотидоха, Колин замина с дядо й за Турвил. Щеше да се върне още същата вечер. Тя седна да го изчака. Небрежното „Още ли си будна?“, с което я поздрави на влизане, помрачи отчасти доброто й настроение, но тя успя да се сдържи и кротко отвърна:

— Тъкмо си лягах. Утре цял ден ли ще бъдеш в болницата?

— Да, имам доста тежка програма.

Тя се усмихна и кимна, както според нея се очакваше от една съпруга. Надяваше се, че е запомнил молбата й да я разведе из болницата, но явно това нямаше да стане утре. Пожела му лека нощ и учтиво се съгласи да вечеря сама, ако му се наложи да закъснее.

— Няма ли да ти е неприятно?

— На мен? Неприятно? Ни най-малко. — Тя се усмихна очарователно и бързо побягна нагоре по стълбите. Но той долови острите нотки в гласа й.

На сутринта младата жена отиде да пазарува и се върна късно за обяд. Тъкмо остави покупките си настрани, когато телефонът иззвъня. Разтрепераният глас на госпожа Кенеди прониза ухото й:

— Той избяга! Какво глупаво дете! Трябваше да оставите гувернантка или някой друг с тях. Никога досега не съм…

Юстейша я прекъсна, изтръпнала от страх:

— Теди или Оливър? Кога? Съвземете се, госпожо Кенеди, и ми обяснете какво се е случило.

— Не можете да ми държите такъв тон… Теди, разбира се… По някое време преди обяд. Държа се грубо и аз го наказах. — Гласът й се извиси до писък. — А Оливър ме удари и го затворих в стаята му. Толкова е невъзпитан!

— Кой отиде да търси Теди?

— Съпругът ми обикаля улиците. Детето, разбира се, не може да е стигнало далеч. Вероятно се крие някъде.

Юстейша едва преглътна гнева си.

— Веднага ще отключите Оливър, госпожо Кенеди. Кажете му, че съм тръгнала за вас и че чичо му също скоро ще пристигне.

Тя хлопна слушалката. Нямаше повече време за губене. Веднага позвъни в „Свети Бидолф“. Казаха й, че сър Колин е влязъл да оперира, но послушно я свързаха с операционната. Там й се обади срамежлив глас. Тя се представи и младежът отсреща обясни, че сър Колин току-що е започнал операцията, която вероятно ще продължи поне три часа.

— Не искате ли да извикам някой друг, лейди Криштън. Аз съм само първа година студент, нали разбирате…

— Не го безпокойте, но когато свърши, му кажете да се обади веднага вкъщи. Кажете му, че е спешно. Няма да забравите, нали?

Тя отиде да намери Гримстоун. Верният иконом веднага я разбра.

— Трябва ми кола. Когато сър Колин се обади, му предайте всичко, което ви казах. Ако сметне за редно, нека се обади в полицията.

— Минито е в гаража, милейди. Ще го докарам до входната алея, докато вие се приготвите за тръгване.

Тя хукна към стаята си, грабна палтото си и чантата с останалите от пазаруването пари и слезе във фоайето, където я очакваше Роузи с един термос чай и пакет кифлички.

— Нямах време за сандвичи — обясни тя. Юстейша бързо седна в колата и погледна часовника си. В момента мислеше само за едно — да стигне по-бързо до Йоркшир.