Бети Нийлс
Пътят към любовта (2)

Втора глава

Лабораторията работеше и на Коледа. Катастрофите и болестите нямаха почивка. На Юстейша се падна да дежури сутринта на самия празник и следобеда на следващия ден. На Бъдни вечер се прибра у дома в приповдигнато настроение от разменените поздравления и чашата шери, с която я почерпиха лаборантите в края на работно време. У дома побърза да отвори бутилката червено вино, запазена специално за празника и двамата с дядо й вдигнаха наздравица, преди да седнат да вечерят. Беше купила пиле за тържествената трапеза, а преди да си легне, приготви всичко за утрешния обяд, така че, когато се върне от работа, да й остане само да пъхне тавата в печката. Сутринта стана по-рано, нареди скромните подаръци под малкото коледно дръвче, занесе закуската на дядо си и се упъти към болницата.

Дежурството мина леко. Тъкмо когато си тръгваше на обяд, я застигна портиерът с пакет в ръка.

— Госпожица Кръмп? — осведоми се той. — Трябва да ви предам това, преди да си тръгнете.

— На мен? — усмихна се Юстейша. — Сигурен ли сте?

— Името ви е Кръмп, нали?

Той бързо изчезна, а тя стисна опакованата кутия под мишница и се отправи към къщи, като се опитваше да отгатне от кого е подаръкът.

Но първо трябваше да отвори подаръка от дядо си — топли червени чехли. Каза му, че точно от такива има нужда за студените месеци. Той също се зарадва на сакото и ръкавиците си. Най-после Юстейша можа да разкъса красивата опаковка на тайнствения подарък и радостно извика. Вътре имаше огромна, покрита с брокат и омотана с още панделки кутия домашно приготвени шоколадови бонбони. Подаръкът бе придружен с картичка, на която пишеше с детски почерк: „От Оливър и Теди с любов“.

— Ама че работа! — възкликна смаяно Юстейша. — Но ние сме се виждали само веднъж. Помниш ли дядо, когато ходихме до парка…

— Децата обичат да правят подаръци на хората, които харесват.

— Трябва да им пиша, за да им благодаря, но не знам къде живеят.

— Живеят с чичо си, нали? Все ще намериш в болницата някой, който знае адреса му.

— Да, разбира се. Каква прекрасна изненада. Почерпи се, докато приготвя вечерята. — Тя направи крачка към кухнята, но се спря. — Това сигурно струва страшно скъпо, а те са само деца.

— Предполагам, че са спестявали от джобните си пари — нали знаеш какви са децата. — Дядо й си избра един бонбон. — Превъзходни са.

Беше средата на януари, когато една вечер Юстейша се прибра вкъщи и смаяно видя, че сър Колин Криштън седи удобно разположен срещу дядо й до запалената камина. Той се изправи на крака и я поздрави учтиво. Тя отвърна кисело. Младото момиче се смути, защото не изглеждаше добре. През целия ден беше тичала да изпълнява поръчки, чувстваше се уморена. Беше без грим, а косата й беше разрошена. Той посрещна с лека усмивка сърдитата й гримаса.

— Дойдох да говоря с вас, но ако сте много уморена…

— Ни най-малко не съм уморена — тръсна предизвикателно глава, но внезапно се стресна. — Да не е нещо във връзка с работата ми?

Сър Колин отново седна и Юстейша хвърли поглед към дядо си, който мълчеше.

— Да… в известен смисъл.

Тя пое въздух и погледна възмутено. Беше вършила усърдно нещо, което изобщо не й допадаше, а сега се готвеха да я уволнят. Но защо трябва да изпращат толкова високопоставен човек?

— Не е това, което мислите, госпожице Кръмп — каза той със спокойния си овладян глас, — но аз много ще се радвам, ако напуснете работата си в лабораторията, и дойдете да работите за мен.

— Да дойда да работя за вас? — извиси в изненада глас тя и веднага добави: — Защо?

— Заради племенниците ми. И двамата изкараха грип, ангина и белодробни усложнения. Климатът на Лондон не им понася, още не са се възстановили. Чувствам се отговорен за тях, докато родителите им ги няма. Аз рядко се задържам за дълго вкъщи. От друга страна, и дума не може да става да ги пратя обратно на училище в близките няколко седмици. Имам къща в Турвил, на север от Хенли. Това е едно малко и спокойно селце, което, за съжаление, не посещавам често. Искам момчетата да заминат там и много ще се радвам, ако ги придружите. Те много ви харесаха. — Той се усмихна очарователно. — Имам икономка, която се грижи за къщата, а съпругът й поддържа градината, но и двамата са доста възрастни. Момчетата се нуждаят от присъствието на млад човек — на нещо като по-голяма сестра. Мисля, че сте напълно подходяща…

Юстейша отвори уста, за да каже нещо, но той спокойно продължи:

— Не, не ме прекъсвайте. Нека да довърша… Брат ми ще се върне най-малко след два месеца. За това време вие ще можете да натрупате достатъчно опит, а после да си намерите друга подобна работа. В къщата има достатъчно място за всички. Семейство Самуейс живеят на приземния етаж в задната част. Там има и спалня, в която би могъл да се настани дядо ви. Вие, госпожице Кръмп, ще вземете спалнята до детската стая на първия етаж. А сега за заплатата… — Той назова една сума, която я накара да зяпне.

— Но това е два пъти повече, отколкото получавам сега!

— Скъпо момиче, не ви правя благодеяние. Ако приемете, момчетата ще ви извадят душата. Искате ли да ви оставя да обмислите?

Юстейша забеляза горещото желание, изписано на лицето на дядо си.

— Не, сър, благодаря. Приемам с удоволствие. Трябва да уведомя в лабораторията, че напускам. Не знам в какъв срок…

— Подайте си оставката, другото оставете на мен. И не ме наричайте сър. Карате ме да се чувствам стар. — Той се изправи. — Благодаря ви, че проявихте разбиране. Ще ви се обадя веднага щом уредя подробностите.

Юстейша го изпрати до врата.

— Сигурен ли сте… — подхвана тя на прага.

— Напълно. Момчетата ще останат очаровани.

Когато колата му потегли, Юстейша се върна при дядо си. Той бързо разсея обхваналите я съмнения.

— По-добре не можеше и да бъде. Това се нарича чудесно начало. Когато напуснеш момчетата, ще имаш отлични препоръки и голям опит. Можеш да си намериш още по-хубава работа.

Щеше да бъде грубо от нейна страна да го обезкуражава. Остави възрастният човек да си помечтае. Надяваше се, че е взела най-правилното решение. Досегашната й работа, макар и не особено приятна, беше сигурна и сравнително добре платена. От друга страна, през следващите два месеца нямаше да им се налага да харчат пари за храна и щяха да спестят голяма част от заплатата й.

На другата сутрин получи писмо. Сър Колин питаше дали тя и дядо й ще имат възможност да тръгнат в неделя рано следобед, за да прати кола, която да ги закара до Турвил. Юстейша седна и написа учтив отговор, че в неделя ще бъдат готови и изтича при дядо си да му съобщи новината.

Тя опакова багажа в събота вечерта. В неделя сутринта стана рано, за да доизглади някои неща, затвори куфарите и провери дали жилището е в идеален ред. Не остана време да сготви обяд, затова отвори една консерва супа и изпържи яйца. Бяха напълно готови за тръгване, когато на вратата се позвъни. Тя изтича да отвори. На прага стоеше самият сър Колин. Той я поздрави с обичайния си спокоен тон, размени няколко думи с дядо й, помогна му да се настани на мястото до шофьора, сложи куфарите им в багажника, покани я да седне отзад и потегли.

Шосето за Турвил не беше оживено. Пътуването мина леко. Малко преди Хенли сър Колин отби по тесен път с високи храсти жив плет от двете му страни. Пред очите им се разкри възхитителен пейзаж. Най-после колата направи остър завой, мина през едни широко разтворени порти и по къса обиколна алея стигна до дълга ниска постройка с ромбовидни стъкла на прозорците и тежка дървена врата. Цялата къща беше оплетена от потънал в зимен сън бръшлян. Гледката сигурно беше божествена през лятото. Но дори и в този сезон, варосаните стени и наклоненият керемиден покрив разкриваха красива картина. Сър Колин спря колата пред прага и в този миг вратата широко се разтвори. Отвътре изскочиха двете момчета и се развикаха от радост.

Сър Колин отиде да помогне на Юстейша да слезе. После я остави сред шумните поздрави на децата и се върна при дядо й. От къщата излезе побелял мъж.

— А, Самуейс, запознай се с господин и госпожица Кръмп. — Прислужникът се усмихна и леко се поклони, а сър Колин продължи: — Хей, вие двамата, успокойте се и елате да ми помогнете с багажа.

Той говореше тихо и спокойно, но децата веднага му се подчиниха. Най-после всички влязоха в просторния хол. Стените бяха боядисани в светли тонове, а подът — застлан с дебел килим. Срещу тях изящно вито дървено стълбище водеше към втория етаж. От едната му страна имаше тапицирана със зелено сукно врата, а от другата френски прозорец, който гледаше към задната градина. Вътре бе приятно затоплено, а въздухът се изпълваше с аромата на стръкче зюмбюл, потопено в изящна вазичка.

— Самуейс, би ли завел господин Кръмп до стаята му? — каза сър Колин с обичайния си кротък глас. Тапицираната врата се отвори и насреща им изскочи дребна набита жена. — А, госпожо Самуейс, ще заведете ли госпожица Кръмп до нейната стая? Ще се срещнем отново тук след десетина минути, за да пием чай.

Юстейша изпроводи с поглед дядо си, който тръгна след Самуейс и после се качи по стълбата заедно с госпожа Самуейс и децата. На просторната площадка горе жената тръгна наляво и стигна до вратата в дъното на коридора.

— Момчетата са в съседната стая — обясни тя. — Имат си собствена баня от другата страна.

Тя прекоси широка стая с нисък таван и отвори една врата в дъното й.

— А това е вашата баня, госпожице Кръмп.

Всичко беше прелестно — стаята с мебели от тисово дърво, кремави стени и килими, кретонени завеси и покривка на леглото в пастелни тонове. Вероятно щеше да спи добре в това красиво легло, а мисълта, че ще се събужда всяка сутрин с изключителната гледка под прозорците, я възхити.

— Фантастично е — прошепна тя и надзърна в банята, която също бе очарователна с бледорозовия си фаянс и подредените дебели хавлиени кърпи. Тя въздъхна от удоволствие и се обърна към момчетата. — Радвам се, че сте в съседната стая. Рано ли ставате?

— Да — отвърна Оливър. — Ще ни водиш ли на разходка преди закуска?

— Чуйте ги само! — възкликна весело госпожа Самуейс. — Луди са за ранни разходки. Не че имам нещо против, но ако изляза с тях, кой ще приготви храната? От работа не ми остава време да ги погледна…

Тя побутна момчетата и най-после Юстейша остана сама. Цели пет минути оглежда стаята. Наслади се на всичките й дребни удобства — рафт с книги, списания на нощното шкафче, кутия с бисквити и гарафа с вода, просторни вградени гардероби, огромни за малкото й дрехи, тапициран в кадифе стол до прозореца и масичка с букет от пролетни цветя до него. Тя седна пред тройното огледало на тоалетката и оправи грима и косата си. После се сети, че вероятно останалите вече я чакат и хукна надолу по стълбите. Чу гласовете на момчетата и се упъти към една врата, водеща към хола. Действително, всички вече се бяха събрали около бумтящия огън, а Моузес се изтягаше в краката на господаря си. До него лежеше едра рижа котка.

Щом влезе, сър Колин и момчетата скочиха на крака и я поканиха да се настани в едно кресло до дядо си.

— Удобна ли ви е стаята? — попита сър Колин.

— О, да, това е една от най-хубавите стаи, които съм виждала — усмихна се тя. — А гледката от прозореца…

— Прекрасна е, нали? Бихте ли налели чая? Мога ли да ни наричам просто Юстейша? Ако нямате нищо против, момчетата ще се обръщат към вас по същия начин.

— Разбира се!

Тя отиде до масата, където беше подреден чаеният сервиз, а дядо й каза:

— Всичко това е прекрасно, но аз се чувствам като натрапник. Наистина нямам право да бъда тук.

— Грешите — отбеляза сър Колин. — Исках да ви питам, ще се съгласите ли да занимавате момчетата по един час всяка сутрин. Не става дума за преподаване на уроци. Можете да ти карате да ви четат и да ги запознавате най-общо със състоянието на нещата в света. Освен това, убеден съм, че в живота ви е имало събития, които ще им бъдат интересни.

По лицето на господин Кръмп се изписа удоволствие.

— На младини водих доста бурен живот — призна той. — Когато бях в Индия…

— Слонове, раджи! — възкликнаха момчетата в един глас.

— Ето, виждате ли? Жадни са за приключения. Ще опитате ли?

— О, с огромно удоволствие. — Той пое чашата с чай. Изглеждаше подмладен с десет години. — Ще се радвам да имам внимателни слушатели.

Юстейша хвърли изпълнен с благодарност поглед към сър Колин. Той се беше държал великолепно и по случайност беше уцелил слабостта на дядо й. Господин Кръмп бе служил в Индия и Бирма по време на Втората световна война и бе преживял приключения, достатъчни за цял живот спомени.

— Задължен съм ви. Момчетата няма да тръгнат на училище още седмица-две. Надявам се, че ще успеете да се справяте с тях. За мен е голямо облекчение да ги оставя тук на чист въздух.

Допиха чая си в приятен разговор и след като прислужниците разчистиха масата, играха заедно на кръстословици. Накрая сър Колин меко отбеляза, че е време момчетата да вечерят и да се качват в спалнята си. Това бе също знак за Юстейша да ги придружи до една малка уютна трапезария в задната част на къщата и да им прави компания, докато се нахранят. Знаеше, че трябва веднага да се заеме със задълженията си. Затова се качи с тях до спалнята им, но преди това ги заведе да пожелаят лека нощ на дядо й и сър Колин. Подготовката за сън се оказа сложна работа, свързана с тичане между банята и спалнята, с много смях и закачки. Най-после двамата бяха в леглата си. Юстейша ги зави добре, целуна ги за лека нощ и загаси всички лампи, с изключение на малката нощна лампичка над камината.

— Радваме се, че си тук с нас — каза Оливър, когато тя се упъти към вратата. — Бихме искали да останеш с нас завинаги.

— И аз се радвам, че съм с вас — увери ги тя.

Искаше и тя да може да каже „завинаги“. Но родителите на децата щяха скоро да се приберат и тя трябваше да си търси нова работа. Среши си косата и напудри зачервеното си лице. Не бива да се привързва твърде много към тях. Най-добре беше да не прави далечни планове и да се порадва на следващите седмици.

Когато се върна в гостната, сър Колин беше сам. Юстейша се поколеба на вратата:

— Ще отида да помогна на дядо да си разопакова багажа…

— Може ли да го отложиш? Аз тръгвам утре рано сутринта и затова е добре да поприказваме сега.

Тя послушно седна, а той се изправи и отиде до малката масичка с напитките.

— Ще пиеш ли чаша шери? — Не изчака отговора й и наля по една чашка за двамата. — Смятам, че си разумна млада жена. Наблюдавай децата и ако кашлицата им не се изчисти, веднага ми се обади. Грижи се да се наспиват добре и да не тичат прекалено много, за да не се изпотяват. Може би прекалявам, но двамата имаха сериозни проблеми с дробовете, а и в момента аз нося отговорност за тях. Винаги можеш да разчиташ на семейство Самуейс. Но те са възрастни и не могат да следят за здравето на децата. Ще правя всичко възможно да се връщам тук през почивните дни, а през останалото време можеш да ми се обаждаш по телефона.

Той й се усмихна, а тя почувства, че е готова да се нагърби с всичко, само да му бъде приятно.

В това време дядо й дойде и малко по-късно тримата се преместиха в трапезарията, където се настаниха около махагоновата маса. Докато вечеряха, Юстейша мълчаливо слушаше разговора на двамата мъже. Госпожа Самуейс се оказа фантастична готвачка. Утринта я събуди пълничко весело девойче. То остави поднос с чай до леглото й и си каза името — Поли. Отбеляза, че денят ще бъде прекрасен и изхвърча от стаята. Юстейша изпи чая си с насладата на човек, несвикнал с подобен лукс, загърна се в халата си и отиде да провери дали момчетата са будни.

Те седяха в леглата си и макар че беше студено, играеха някаква странна игра с пластмасови кукли на извънземни. Поканиха я да се присъедини и скоро я възнаградиха с похвалата, че е доста умна за момиче. Юстейша прие скромно комплимента като подхвърли, че няма да е лошо да закусят заедно. Провери дали дрехите им са под ръка и отиде да се облече. След това се върна при децата, погледна дали са се измили и сресали, завърза им обувките. Двамата изглеждаха добре, въпреки че продължаваха да кашлят.

— Много искам да се поразходя след закуска — спомена тя уж случайно. — Имам предвид истинска разходка, а не по шосето.

Закуската мина чудесно. Госпожа Самуейс поднесе овесена каша, бекон и бъркани яйца. Дядо й, ободрен от здравия сън, с удоволствие разказа няколко младежки приключения. Юстейша ги остави сами, качи се на горния стаж, оправи леглата и подреди всичко, после слезе до стаята на дядо си и чак тогава се върна в трапезарията. Напомни на момчетата, че са й обещали да я заведат на разходка.

— По пътя за насам видях една мелница. Изглежда не е далеч. Ще ми се да я разгледам.

Уцели точно темата, която ги вълнуваше. Заразпитваха я дали е гледала филма „Чити-Чити и Банг-Банг“. В него била снимана точно тази мелница. Тръгнаха натам и се върнаха у дома час преди обяда. Изпиха по чаша горещо какао и се занимаха с уроците си. Следобед децата прекараха с дядо й и Юстейша остана за малко сама. По-късно госпожа Самуейс я разведе из къщата. Сградата се оказа твърде голяма.

— Доста работа имате тук — забеляза Юстейша, докато разглеждаше семейните портрети, окачени в библиотеката.

— Да, но има две добри момичета от селото, които всеки ден идват. Сър Колин се прибира само през почивните дни, и то невинаги… Понякога води гости и, разбира се, кара Коледа тук. Той не харесва много Лондон. Но сър Колин е умен човек и там е работата му. Ако един ден се ожени — а аз всеки ден се моля за това, защото няма на света по-добър човек от него — ще дойде да живее тук по-голямата част от годината. Лондон не е място за отглеждане на деца.

Юстейша промърмори нещо учтиво. Госпожа Самуейс й оказа голяма чест, като обсъждаше с нея работодателят й. Стана й приятно, че икономката я харесва. Разбира се, не се досети, че причината бяха оправените легла в детската стая, подредена сутринта. „Каква мила млада дама“, беше казала тя на съпруга си по този повод. „Момчетата я слушат повече, отколкото някога са слушали мен.“

Същата вечер тъкмо се готвеше да се качи горе, когато телефонът иззвъня. Тя неуверено вдигна слушалката. Не знаеше дали не трябваше някой от семейството да отговори. Действително, точно в този миг вратата се отвори и Самуейс се появи.

— Съжалявам — трябваше да оставя на вас.

Той й се усмихна бащински.

— Няма нищо, госпожице, предполагам, че е сър Колин. — Той взе слушалката от ръката й и каза: — Домът на сър Колин Криштън. Добър вечер, сър. Да, госпожица Кръмп е тук.

Отново й се усмихна и й подаде слушалката. Гласът на сър Колин се чуваше съвсем ясно:

— Юстейша? Нали нямаш нищо против да ти звъня? Как мина денят?

— Добре, благодаря ви, сър. Децата се държаха много добре и заспаха веднага, щом си легнаха. — Тя описа накратко какво са правили през деня. — И двамата кашлят доста…

— Не се притеснявай, кашлицата ще се изчисти, щом вече не са в Лондон. Ще ги прегледам, когато се прибера. Започнахте ли да свиквате с дядо си?

— Да, благодаря ви. Дядо току-що отиде в стаята си. Той е много щастлив тук, сър…

— А ти, Юстейша?

— И аз съм щастлива, благодаря ви, сър.

— Чудесно и, моля те, не ме наричай „сър“ винаги, щом си отвориш устата.

— О, много добре, сър Колин. Ще се опитам.

Той като че ли се разсмя, пожела й лека нощ и затвори.

 

 

Седмицата се изниза неусетно, приятните дни бяха изпълнени с разходки, обиколки из магазинчетата в селото, час и половина учебни занимания с момчетата. Следобед Юстейша обикновено помагаше на госпожа Самуейс да подрежда цветята, да нагъва бельото и други подобни дребни задължения, които икономката не искаше да повери на прислужничките. В това време момчетата седяха при дядо й и слушаха разкази за приключения. Всичко това е прекалено хубаво, за да е истина, мислеше си Юстейша. И се оказа права.

Една събота сутрин сър Колин се обади да предупреди, че има ангажимент за вечерта, и че ще се прибере чак на другия ден сутринта.

— Сигурно ще води Глория на вечеря — обясни й Оливър. — Тя си пада по него…

Юстейша потисна желанието си да научи нещо повече за тази Глория и каза спокойно:

— Не мисля, че е редно да обсъждаме приятелите на чичо ти, миличък. Тази вечер можете да си легнете един час по-късно, защото е събота. Предполагам, че чичо ви ще се прибере след закуската.

Момчетата се опитаха да възразят, но тя ги поведе нагоре към стаите им и обеща, че ще ги събуди рано, ако чичо им се прибере за закуска. Децата бързо заспаха. Дядо й също се оттегли в стаята си. Юстейша остана сама. Семейство Самуейс бяха излезли да прекарат съботната вечер навън. Тя заключи внимателно и също се качи да спи. Постоя по-дълго време в банята, после взе една от книгите на масичката и си легна. Искаше да почете малко преди сън. Книгата се оказа интересна. Още не беше заспала, когато телефонът иззвъня. Беше почти полунощ, а семейството още не се беше прибрало. Тя се загърна в халата си и тихо се спусна по стълбите.

— От леглото ли те вдигнах? — запита сър Колин. — На път съм към Турвил, Юстейша. Пристигам след около половин час. Семейство Самуейс върнаха ли се? — Гласът му звучеше необичайно.

— Не. Какво се е случило? Нещо не е наред ли?

— Случи се нещо ужасно. Ще ти кажа, като се прибера. Ако е заключено, ще мина през градинската врата.

Той затвори, преди да успее да му каже нещо.

Юстейша остави в хола да свети и отиде до кухнята, за да включи машината за кафе. Подреждаше чинийка, чашка, захар и сметана върху подноса и се питаше какво може да се случило. Катастрофа? Лоши резултати от медицинските изследвания на момчетата? Обиколи кухнята и надникна по шкафовете за бисквити — той сигурно щеше да е гладен. Тъкмо ги откри и колата му спря пред къщата. След минутка в коридора се чуха тихите му стъпки.

Колин влезе и хвърли палтото си върху един от столове. Беше облечен в смокинг. Кимна, без да каже дума, и отиде да стопли ръцете си над кафемашината. Юстейша го запита дали иска кафе. Той рязко отвърна, че ще пие кафе по-късно и се обърна към нея.

Трябва да се е случило нещо наистина ужасно, помисли тя, когато видя суровото му и сдържано лице, зад което се криеше страшна болка.

— Искате ли да седнете и да ми разкажете? — попита тя кротко. — Ще се почувствате по-добре, ако поговорите с някого.

Подобие на усмивка пробяга по устните му, но не седна.

— Тази вечер, точно когато се канех да изляза от къщи, ми се обадиха по телефона. Брат ми и жена му са загинали при катастрофа.