Джудит Гулд
Сърце и душа (1)

1.

Валери погледна през застланата със сив камък тераса към хълмовете в далечината, загледана в последните сребристи отблясъци на кърваво оранжевото лятно слънце, което бавно се скри зад планината. Премести поглед към облаците, обагрени с красиви виолетови и розови краски, примесени с бледомораво и наситено оранжево. Валери се усмихна. Гледани от Епъл Хил залезите винаги изглеждаха грандиозни и драматично красиви и днешният не беше изключение.

Тя се размърда леко върху потъмнелия от времето шезлонг от тиково дърво и нехайно протегна ръка към Елвис, нейното куче, което дремеше до нея на терасата. Широкият му бял нашийник, украсен с яркочервени изкуствени камъни, подарък от секретарката й Тами, блестеше, уловил последните слънчеви лъчи. Валери погали черната му козина, която все още не бе изсъхнала след къпането в басейна. Кучето помаха с опашка и отново се отпусна мързеливо на мястото си.

— Здравей, красавице! — Дълбок мъжки баритон долетя иззад гърба й. — За какво си се замислила?

Валери почувства ръцете на Теди върху голите си рамене, но не отмести поглед от далечните хълмове.

— За нищо — отвърна тя. — Просто наблюдавах залеза. Беше толкова красив…

Той леко стисна раменете й, а след това се наведе и я целуна по бузата.

— Също като теб. Всъщност, аз го поръчах специално за теб. — Гласът му беше гальовен, пълен с обещания и възможности за предстоящата нощ.

— Изобщо не се съмнявам в това — промърмори Валери. И това е самата истина, помисли си тя. Понякога наистина вярваше, че Теди де Морни е способен на всичко. Освен че беше неописуемо красив и неприлично богат, той беше още представителен, очарователен и изключително популярен. Всички мъже и жени в района преливаха от възхищение към Теди де Морни.

Тя се обърна и го погледна.

— Къде беше? — попита, забелязала, че, макар и изсъхнал, той все още бе по бански, който подчертаваше голото му мускулесто и стройно тяло. Косата му, изсветляла на места почти до бяло от слънцето, изглеждаше по-руса от обикновено, а светлосините му очи се открояваха върху силно загарялото му лице.

— В кухнята — отвърна той. — Приготвих по едно питие. А Хети е почти готова с вечерята.

— В такъв случай май ще трябва да отида да се преоблека — неохотно отбеляза Валери, отпуснала се в удобния шезлонг.

— Освен ако не искаш да вечеряш по бански — отвърна Теди. Усмихна се похотливо, разкривайки съвършените си бели зъби.

— Аз все пак мисля да похапна нещо — възрази тя и закачливо го плесна по крака. — Пък и май наистина е по-разумно да си облека още нещо. Времето започна да захладнява. — Тя се поизправи на стола и го погледна. — И къде отнесе питиетата, които си ни приготвил?

— В зимната градина — отвърна той и коленичи до нея.

Наведе се напред и целуна върха на носа й. — Напълно са готови и ни очакват.

— Ами да вървим да се обличаме тогава. Ще са ми нужни само няколко минути, за да взема един душ и да облека нещо.

Теди се изправи и й протегна ръка. Тя я хвана и му позволи да я издърпа от шезлонга. После взе гумените чехли и хавлията си.

Елвис мигновено наостри уши, изправи се бавно, а след това енергично изтръска мократа си козина.

— Ще стигна преди теб до съблекалнята — заяви Валери. И преди Теди да успее да отговори каквото и да било, тя се отскубна от ръцете му и хукна по каменната тераса по посока на отрупаната с рози пергола^[1], която красеше фасадата на съблекалнята. Елвис радостно излая и се понесе след нея, тичайки, доколкото го държаха старите му крака.

Теди тръгна след тях, приковал поглед върху босите й изящни нозе. Тя е като красива газела от някакъв рядък вид, със задоволство си помисли той. Не бих могъл да направя по-добър избор.

Когато влезе в съблекалнята, видя, че Валери вече е заела една от баните. Вратата зееше широко отворена, смарагдово зеленият й бански бе небрежно захвърлен в мивката, а хавлията й се търкаляше по застлания с плочки под. От душкабината се носеше някаква песен. Извисила глас почти във фалцет, Валери с цяло гърло припяваше Ти не си нищо повече от едно ловно куче. Елвис седеше на задницата си непосредствено пред кабината и, вирнал глава към тавана, виеше в един глас със стопанката си.

Теди се поспря, заслушан в какофонията от звуци. Докато вървеше към съблекалнята му хрумна, че би могъл да се присъедини към нея под душа и да се позабавлява малко преди вечеря, но сега се отказа от тази идея.

Тя и Елвис се забавляват толкова добре, помисли си той. А и, освен това, искам предстоящата нощ да бъде изключително специална за нея. Нощ, която никога да не забрави. Обърна се и тръгна към банята в другия край на съблекалнята. Затова ще се въздържа за момента.

Събу банския си, изпълнен с глупава гордост от самия себе си заради така нетипичното въздържание, което бе успял да си наложи.

Това изобщо не ми е присъщо, помисли си той. Никак даже. Защото когато Теди иска нещо, той го иска веднага. На часа. А щом желае нещо, Теди обикновено го получава.

С тази мисъл той влезе в застланата с мексикански плочки душкабина, затвори вратата от дебело стъкло, пусна водата и се насапуниса, изпълнен с нетърпеливо вълнение и очакване на предстоящата нощ.

 

 

Валери си сипа мартини от запотения сребърен шейкър за коктейли, поставен върху мраморния плот на масата в зимната градина. Пусна четири маслинки в чашата си, поколеба се за миг и прибави още една. В мартинито най-много обичаше маслините, пропити с аромата на джин. Вдигна кристалната чаша към светлината, с удоволствие се загледа в многоцветните искрящи светлинки, а след това предпазливо отпи.

— Манна небесна — тихичко промълви тя.

Приближи се до едно от големите, удобни канапета и с удоволствие се отпусна върху пухкавите му възглавници, пълни с бял гъши пух. През тънката коприна на панталона и блузата си усети ласкавия допир на разкошната дамаска.

Работната й седмица във ветеринарната клиника беше дълга и уморителна, но в момента, благодарение на магическото въздействие на плуването в топлия късен следобед, на слънчевите лъчи и освежаващия душ, се чувстваше отново спокойна, разтоварена и отпусната. И макар че през уикенда беше дежурна на повикване, тя не очакваше никакви проблеми. Преди да си тръгне по-рано през деня беше разгледала дневника на пациентите и бе заключила, че лекуваните в клиниката животни едва ли ще й отворят работа през почивните дни.

Човек обаче никога не знае, напомни си Валери, протегна ръка и вае чашата с питието си. През годините беше научила, че колкото и да се старае и да планира внимателно всеки свой ход, човек никога не би могъл да предвиди евентуалните проблеми. Защото точно когото е решил, че се е погрижил за всичко, върху главата му се стоварва поредният спешен случай.

Е, тази вечер обаче няма да мисля за работа, каза си тя. Смятам да се отпусна и да се позабавлявам.

— Аха! — възкликна Теди, който точно в този момент влезе в стаята. — Виждам, че си постъпила като непослушно момиче и си започнала без мен.

Валери се изправи и забеляза искрящо белия му, безупречно изгладен панталон и поизбелелия син пуловер, който напълно подхождаше на цвета на очите му. Теди неизменно успяваше да поддържа съвършен външен вид. Твърде съвършен на моменти.

— Започнах, и още как! — отвърна Валери. — Шейкърът ми се стори толкова самотен… и съблазнителен. — Вдигна очи към него и се усмихна. — Освен това знаех, че ще останеш цяла вечност под душа. Винаги го правиш.

Теди се наведе и я целуна по върха на главата.

— Познаваш ме твърде добре — отбеляза той. После се насочи право към масата с напитките, сипа си мартини и добави една маслинка в чашата.

Върна се и се настани на канапето, прегърна Валери през раменете и я притисна към себе си. Извърна глава и нежно докосна бузата й с устни.

— Толкова се радвам, че ще прекараш уикенда с мен — прошепна той. — Цял един уикенд. Само за нас двамата.

— Не забравяй за Елвис — предупреди тя и се намръщи закачливо.

— О, да! И Елвис. — Теди огледа стаята. — И къде е в момента старият грозник?

— Изобщо не е грозен — сопна се Валери. — Е, със сигурност не би спечелил някой конкурс за красота, но притежава вътрешна красота.

Теди целуна върха на носа й и се усмихна.

— Сигурен съм, че е така — съгласи се той. — Радвам се, че ми го каза, но, все пак, къде е в момента това вътрешно красиво животно?

Преди Валери да успее да отговори, той вдигна пръст да я накара да замълчи.

— Не, чакай… нека да отгатна — възкликна той и драматично постави ръка на челото си. — Ето че започнах да получавам някакви вибрации… Възможно ли е… Той е в кухнята при Хети.

Валери се разсмя.

— Разбира се, че е в кухнята при Хети, недосетливко такъв! Елвис прекрасно знае къде в тази къща се намират вкусните неща.

Теди отново обви ръка около раменете й, наведе се и целуна шията й.

— Хммм…… Ухаеш толкова прекрасно — промълви той. Бих могъл да те схрускам.

Валери го погледна.

— Защо все пак не вечеряме първо?

— Налага ли се? — възрази той и жадно близна шията и ухото й. После изведнъж рязко спря, поизправи се на мястото си и протегна ръка към питието си.

Не прибързвай, Тед, рече си. Забрави ли вече, че искаш тази вечер да е много специална за Вал? Изпи мартинито си на един дъх и върна чашата си на масата. Разтърка ръце и енергично се изправи.

— Готова ли си за още едно? — попита я.

— Не още, Теди — отвърна Валери, изненада от скоростта, с която бе пресушил чашата си.

Теди взе празната чаша, извади маслинката, пъхна я в устата си и се насочи към масата с напитките, за да си сипе още едно питие.

Валери замислено го проследи с поглед. Изненадана съм, че Теди така се отдръпна и се отказа от намеренията си, озадачено си помисли тя. Това изобщо не е в негов стил. Питам се какво ли е намислил.

Нервно оправи с ръка дългата си руса коса. Макар че стана готова много преди Теди, тази вечер и тя бе отделила специално внимание на външния си вид. Беше изсушила косата си и я бе разпуснала свободно по раменете си, вместо да я връзва на конска опашка или да я сплита на плитка, както правеше всеки ден. След това се бе гримирала внимателно — очна линия, спирала, малко руж и червило. Най-накрая бе облякла кремава копринена блуза и панталон в същия цвят, които чудесно се връзваха със скъпите й кожени сандали. Златни обеци, златно плетено колие и златна гривна довършваха тоалета. И всичко това, за да му достави удоволствие.

Ако трябваше да бъде напълно откровена, Валери трябваше да признае, че с много по-голямо удоволствие би навлякла чифт стари дъвки и тениска без изобщо да си прави труда да се занимава с косата и грима си. Но Теди, независимо от случая, държеше тя да изглежда съвършено — елегантно облечена и с перфектно положен грим. Обичаше превъплъщенията и маниерите й на истинска дама. А тя, на свой ред мразеше неодобрителните погледи, които й хвърляше всеки път, щом се окажеше, че тоалетът й не отговаря на високите му стандарти. Смръщеното чело, изразително вдигнатите вежди и тънките, сърдито стиснати устни твърде много й напомняха за неодобрителните погледи на майка й, Маргьорит. Погледи, съпътствали живота й години наред и станали причина за пониженото й самочувствие и самооценка. Когато в колежа започна да излиза с Теди, тя с изненада бе установила, че реакцията му по отношение на небрежното й облекло е същата като на майка й. Беше положила огромни усилия, за да задоволи изискванията му и продължаваше да се старае, но напоследък като че ли все по-често й се случваше да се облича според собствения си вкус и предпочитания.

Теди я изгледа замислено, разклати питието в кристалната чаша и бавно отпи.

— Тази вечер изглеждаш прекрасно — отбеляза той, след като преглътна. — Съвършена си.

Всичките съмнения и тревоги на Валери изчезнаха като с магическа пръчка.

— Благодаря ти, Теди — искрено отвърна тя. — А ти си красив, както винаги.

Хети, следвана по петите от Елвис, който бясно въртеше опашка и я наблюдаваше с неподправено обожание, влезе в зимната градина.

— Вечерята е готова — обяви тя. — Мога да сервирам, когато пожелаете, Теди.

— Благодаря, Хети. Веднага идваме.

Хети излезе от стаята заедно с Елвис, който продължаваше да маха с опашка и да подскача край нея.

— Тази вечер Хети си има сериозен обожател — отбеляза Валери. — Питам се какви ли прекрасни вкуснотии му е дала, за да спечели тази искрена привързаност.

— Сигурен съм, че е било нещо наистина специално — отвърна Теди. — Зная, защото аз лично съставих менюто.

Валери го погледна.

— Така ли? — възкликна тя. — И какъв е специалният случай?

— Ти — рече той и вдигна чашата си за тост. — Аз. — Отпи малка глътка мартини. — Ние.

— Толкова си мил, Теди…

— Радвам се, че мислиш така. — Приближи се до нея, наведе се и отново я целуна по челото. — Готова ли си за вечеря? — попита и я погледна право в очите.

Тя отвърна на погледа му и кимна утвърдително. Тази вечер Теди й се струваше някак си нервен… Не, това не беше точна дума. А коя е, тогава? — запита се тя. Предполагам, че е просто малко неспокоен. Като че ли… като че ли крие нещо. Но какво?

— Умирам от глад — весело възкликна тя, изтласквайки всички тревожни мисли от главата си. — След плуване винаги огладнявам.

— Е, значи се намираш на най-подходящото място. — Теди и предложи свободната си ръка. — И ние с радост ще направим всичко възможно, за да утолим глада ти.

Валери пое ръката му и се изправи.

Теди допи мартинито, остави чашата върху масичката за кафе и двамата заедно тръгнаха към трапезарията.

 

 

Свещите, подредени в сребърния свещник от епохата на крал Джордж, хвърляха дълги сенки по стените на трапезарията. Елегантните фигури, изобразени по античните китайски стенописи, сякаш изведнъж оживяха, събудени от меката танцуваща светлина на свещите, за да станат свидетели на предстоящото специално събитие.

Валери въздъхна с удоволствие и вдиша свежия въздух, пропит с омайния аромат на рози. В средата на масата Хети бе поставила красива сребърна купа на Тифани от началото на века, пълна с разцъфнали яркочервени, розови, жълти и кремави рози.

— Изглеждаш доволна — отбеляза Теди, седнал в другия край на масата.

Валери го погледна. Очите му блестяха закачливо на светлината на свещите. На устните му играеше усмивка.

— Наистина съм доволна — съгласи се тя и отвърна на усмивката му. — Неописуемо доволна. Не си спомням кога за последен път съм яла толкова много вкуснотии. Ами десертът!

— Потупа корема си с жест, какъвто никоя истинска дама не би използвала, и погледна към празната десертна чиния с марката на Флора Даника. — Не мога да повярвам, че го изядох целия.

— Това е един от специалитетите на Хети — обясни Теди.

— Boca negra. Убийствено вкусен шоколадов кейк, залят със сироп от бял шоколад.

— Това беше най-вкусният шоколадов кейк, който съм яла някога — увери го Валери.

— Зная — с усмивка отвърна Теди. — Според мен всичко идва от бърбъна, който се използва в рецептата. Този кейк е Картие на шоколадовите сладкиши. Аз обаче не й позволявам да го прави твърде често. Толкова е вкусен, че човек лесно би могъл да се пристрасти към него.

— Бях забравила каква страхотна готвачка е Хети — отбеляза Валери. — А и трапезарията изглежда великолепно. С всичките тези цветя, свещите и всичко останало. — Махна с ръка и обходи стаята с поглед. — Струва ми се, че, като се изключат няколкото вечери с някои от най-важните ти клиенти, двамата с теб никога не сме вечеряли тук сами. — Замълча за момент и го погледна. — В момента ми липсва единствено Елвис.

Теди отвърна на погледа й.

— Безпокоиш се загдето го изпратихме в къщичката на Хети, нали?

— Не-е, Теди — отвърна тя и поклати глава. — Но се надявам, че тя няма да го прехрани с нейните вкуснотии.

— Нищо няма да му стане — увери я той. — Просто исках тази вечер да бъдем само двамата. Освен това Хети е луда по него. — За миг се вгледа в очите й. — Както е луда и по теб.

— Аз също я харесвам — отвърна Валери. — И обожавам готвенето й. — Разсмя се, но изведнъж рязко замълча, забелязала сериозното изражение на Теди.

— В такъв случай не би трябвало да ни посещаваш толкова рядко, Вал. Би могла по всяко време да се радваш на кулинарните изпълнения на Хети.

— О, Теди, прекрасно знаеш колко съм заета. Всеки ден работя в клиниката, грижа се сама за собствения си дом и… ами, почти не ми остава свободно време, за да ходя, където и да било. При теб нещата стоят по иначе — продължи тя. — Прекарваш по-голямата част от седмицата в града, а след това се прибираш тук, за да отдъхнеш или отпрашваш в планината на лов или пък за риба. Докато аз или съм дежурна на повикване през уикендите, или трябва да се занимавам с къщата, градината и поне хиляда други неща.

Теди се изправи, заобиколи масата, придърпа един стол и се настани до нея. Тя се обърна да го погледне и той взе ръцете й в своите.

— Бих могъл да направя живота ти много по-лесен — искрено заяви той.

От очите му, блеснали от напрежение, струеше светлина, каквато рядко бе виждала преди. Всъщност, тя много напомняше на ужасните мълнии, които мятаха очите му всеки път, когато беше силно ядосан за нещо. Валери изведнъж почувства леко притеснение.

— Какво… какво се опитваш да кажеш, Теди? — попита тя.

— Мисля, че знаеш — отвърна й.

— Аз… не съм съвсем сигурна — избъбра тя.

Теди пусна ръцете й и се изправи. На лицето му се изписа тържествено изражение. Той се обърна към махагоновия шкаф до него и взе нещо от огромната купа на Имари, поставена отгоре му.

Валери го наблюдаваше мълчаливо. Теди често се държеше твърде официално, но тази вечер поведението му беше неописуемо тържествено. Някак си церемониално. Какво става? — позачуди се тя. Защото той определено е намислил нещо.

Теди седна отново на мястото си, след което много нежно и почтително взе едната й ръка. Погледна я право в очите и леко се изкашля, за да прочисти гърлото си.

— Аз… аз имам тук нещо за теб.

— За мен? — тихичко попита тя. Чувстваше, че всяка проява на вълнение от нейна страна щеше по някакъв начин да внесе смут в церемонията, или каквото там беше онова, което се случваше в момента.

Теди кимна и протегна напред едната си ръка.

Валери сведе поглед и видя малката черна кадифена кутийка. Дори и на слабата светлина на свещите успя да разчете единствената думи, изписана на капака: Bvlgari. Бижутерите, които изписваха името си с римската буква u. Въздухът изведнъж сякаш заседна в гърлото й и тя замря, като не се осмеляваше да диша дори. Безброй разбъркани мисли нахлуха в главата й. Беше толкова развълнувана от жеста му, че не можеше да осъзнае нито трескавите мисли, нито бурните емоции, сграбчили душата й.

— Теди… Теди…… — най-накрая задъхано прошепна тя. — Аз… аз…

— Шшт — промълви той и стисна ръката й. — Просто я вземи, Вал. — Пусна дългата й, елегантна ръка и постави кутийката в дланта й.

Валери я задържа в ръката си, все още неспособна да проговори. Пое си дълбоко въздух и за миг се вгледа в сериозното лице на Теди. После, с разтреперани пръсти, отвори кутийката. Очакваше да види някакво скъпо и бляскаво бижу, по под капака видя още една кутийка. Беше от черна кожа и също носеше името на Bvlgari.

Неспособна да издържа повече на напрежението, Валери бързо отвори кожената кутийка. Ахна от изненада, когато видя пръстена, положен върху мекия светлобежов велур. Той блестеше като жив, осветен от светлината на свещите, която се отразяваше от гладката му, яркожълта повърхност.

— О… боже — задъхано промълви тя. — О… Теди… не зная какво… — Очите й изведнъж се напълниха със сълзи, които, също като пръстена, заблестяха на светлината на свещите.

Теди я наблюдаваше напрегнато и очите му нито за миг не се отделяха от нейните.

— Трябва да кажеш само една думичка, Вал — рече й той.

— Една-единствена, кратка думичка.

Валери го погледна. Искаше да му достави удоволствие, но изведнъж установи, че е загубила дар слово и просто не можеше да произнесе думичката, която Теди очакваше да чуе.

Той я прегърна и я привлече към себе си.

— Хайде, Вал — подкани я той. — Кажи да. Просто кажи да.

В главата й цареше пълна каша и тя изобщо не беше сигурна как трябва да реагира на предложението му.

Теди се отдръпна назад и се вгледа в очите й.

— Можеш да го направиш — увери я той и кимна с глава.

— Не е нужно да казваш: Да, Теди, ще се омъжа за теб. — Разсмя се и я погъделичка под брадичката. — Достатъчно е да кажеш само да!

Валери се почувства странно превъзбудена, но едновременно с това и, кой знае защо, победена. Беше преизпълнена с въодушевление от мисълта, че съществува мъж, който я желае толкова силно, и й беше трудно да повярва, че този мъж е не кой да е, а така популярния и преследван от жените Теди де Морни. От години се чувстваше искрено озадачена от влечението му към нея. Как така се бе оказала такава късметлийка? В същото време, обаче, дълбоко в душата си си даваше сметка, че ще направи лоша услуга и на двамата, ако приеме да се омъжи за него. Някакъв инстинкт й подсказваше, че ще допусне грешка. Нищо че харесваше Теди и може би дори го обичаше. Или поне го бе обичала на времето.

О, господи, помогни ми — помисли си тя. Какво да правя?

Теди я наблюдаваше умолително. Валери разпозна искрената любов, изписала се в очите му. Заприлича й на малко, беззащитно кученце и сърцето й се сви от болка.

О, боже. Какво да му кажа?

— Кажи го, Вал — нетърпеливо повтори той. — Или просто кимни. Да. Това е всичко, което трябва да направиш. Само кимни!

И тя го направи.

Почувства как главата й, като подчинявайки се на своя собствена воля, почти неволно започна движението, за което Теди я умоляваше. Едно да, което може би беше лъжа. Да, което символизираше поражението на духа й.

Погледна го с мокри от сълзите очи. Искаше да каже на Теди, че го обича, но просто не беше сигурна дали това отговаря на истината. А и все не успяваше да изтръгне тези две думички от измъчената си душа.

Теди обви ръце около нея, страстно я привлече към себе си и започна да я целува по шията, ушите, челото, очите, носа, бузите, устата. После внимателно пое с език сълзите, намокрили лицето й.

— Обичам те. Вал — промърмори той. — О, толкова много те обичам! И искам да те направя най-щастливата жена на света. Искам да те направя моя.

Валери вътрешно изстина, чула последната дума, но остана безмълвна с надеждата, че мълчанието нито ще го обиди, нито ще изрази съгласие с желанията му.

Теди се отдръпна назад и я дари със сияйната си усмивка.

— Ти току-що ме направи най-щастливия мъж на света.

Валери се улови, че просто не може да устои на вълнението, което струеше от очите му.

— Аз съм… Радвам се, Теди — рече тя и отвърна на усмивката му.

— Харесва ли ти? — попита той.

— Дали ми харесва? — Валери сведе поглед към пръстена. — Теди, това е най-красивият пръстен, който съм виждала някога.

— Сложи го — подкани я той. — Да видим как ще изглежда на ръката ти.

Валери извади пръстена от мекото му гнездо и го стисна с два пръста. Ръката й леко трепереше.

— Ето, позволи ми да го сложа на пръста ти — рече Теди. Взе пръстена, а Валери му подаде ръката си, опитвайки се да овладее треперенето.

Теди плъзна пръстена на пръста й. Валери протегна ръката си напред, загледана в проблясващия диамант, уловил светлината на свещите. Въпреки тревогата, сграбчила душата й, тя просто не можеше да откъсне поглед от прекрасния диамант. Беше като хипнотизирана от красотата му. Великолепен е, мислеше си тя. По-красив е от всичко, за което съм мечтала… или искала някога.

Раздвижи ръката си, загледана в отблясъците на скъпоценния камък. Типично в негов стил, помисли си тя. Теди непременно трябва да направи нещо изключително, нещо надминаващо и най-смелите очаквания.

Вдигна очи и го погледна.

— Накара ме да изгубя ума и дума, Теди — промърмори тя. — Това наистина е най-прекрасният пръстен, който съм виждала някога.

Теди се ухили като преливащо от гордост малко момче.

— Не смяташ, че е прекалено вулгарен, нали? — попита той, след което избухна в смях.

— Вярно, че е малко големичък — съгласи се тя и се присъедини към смеха му.

— Ако питаш мен, само хората, които не могат да си позволят диаманти, ги смятат за вулгарни — заяви Теди. Изправи се, надвеси се над нея и я целуна по челото. — Защо не се върнем в зимната градина, за да пийнем малко кафе и бренди?

Тя кимна в знак на съгласие.

— Чудесна идея.

Теди я хвана за ръка и й помогна да се изправи. После я прегърна през раменете и я поведе обратно към зимната градина.

— Ще отида да взема кафето — каза й той. — А ти се настани удобно.

— Много ме глезиш, Теди.

— Искам да го правя — увери я той.

Валери се отпусна върху пухкавия разкош на огромното канапе и изпрати Теди с поглед. Не можа да сдържи усмивката си. В пружиниращата му походка имаше нещо, което тя разпозна мигновено. Самонадеяно перчене, което говореше, че в момента той е изключително доволен от себе си.

Наведе очи към пръстена и отново остана омагьосана от приказните му отблясъци. Мили боже, помисли си тя, този пръстен сигурно струва цяло състояние. Чудя се дали Теди наистина може да си го позволи.

Тази мисъл отново я изпълни с безпокойство. Теди категорично отказваше да обсъжда с нея финансовото си състояние и я държеше в неведение по отношение на загадъчните сделки, които все сключваше. Валери знаеше, че той бе наследил доста пари и получаваше стабилен доход от наеми тук, в провинцията, но не бе запозната с никакви подробности за работата му в Ню Йорк — търговия с акции и инвестиране парите на негови приятели.

Теди отхвърляше всичките й въпроси по отношение на работата му с небрежно свиване на рамене и с обяснението, че ще остане ужасно отегчена от скучните подробности. В същото време, обаче, никога не пропускаше да се похвали с огромните печалби, които успявал да реализира в работата си.

В началото цялата тази потайност й се струваше интригуваща — още едно от многото неща, които трябваше да научи за него, но напоследък бе започнала да се отнася с известно подозрение към нежеланието му да бъде по-откровен с нея.

Валери въздъхна. Точно в този момент никак не ми се ще да мисля за това, каза си тя.

Изрита сандалите от краката си, приближи се до прозорците и се загледа към терасата и плувния басейн. Почувства вятъра, който разлюля щорите. Задава се буря, помисли си.

Мина през френските прозорци, стъпи на терасата и вдигна очи към небето. Загледа се в огромните, непрекъснато движещи се облаци, които скриваха от време на време ярката луна. Погледна към плувния басейн. Водната повърхност ту блестеше, осветена от сребристата лунна светлина, ту тъмнееше, черна като катран.

От стаята зад нея се разнесе музика — тихо и сластно джазово парче, което тя не познаваше. После почувства силните ръце на Теди, които я обгърнаха, а устните му докоснаха косата й.

— Хммм — промърмори той. — Изглеждаш толкова красива, окъпана от лунните лъчи.

Валери почувства, че откликна на чувствените му ласки. Усещането, макар и все още лишено от страст, беше изключително приятно. Обърна се с лице към него и, затворила очи, мигновено почувства устните му, които се впиха в нейните с трескава настоятелност. Вдигна ръце и го прегърна, отдала се на момента. Отвърна на целувките му, възбудена от стремежа му да я притежава и опиянена от съзнанието, че този мъж я желае толкова силно.

Теди силно я привлече към себе си и бавно плъзна ръце по гърба й. Стигна до красивия й, заоблен задник, стисна го лекичко и я притисна към възбудения си пенис.

Валери тихичко изстена и, притиснала се към него, подпря глава на рамото му.

— Това май ти харесва — промърмори Теди.

Тя кимна, без да вдига глава от рамото му.

— Нощта едва сега започва — тихо прошепна той. Можем първо да си изпием кафето, а след това да се качим горе. Няма да се бавим.

Валери отново кимна в знак на съгласие, но истината бе, че изпитваше неподправена наслада от допира на силното му тяло и в този момент изобщо не й се пиеше кафе. Не, точно в този момент предпочиташе да се качи направо в стаята му, да се сгуши заедно с него под завивките и да се остави на удоволствието на възбудените им тела.

Теди се отдръпна, хвана я за ръка и мълчаливо я заведе обратно в зимната градина. Валери видя големия сребърен поднос, отрупан с порцеланови чашки и чинийки. Редом с него стояха две кристални чаши с бренди.

Настаниха се на канапето и Теди й подаде чаша кафе.

— Сложил съм сметана и захар. Точно както го обичаш.

— Благодаря, Теди. — Тя се усмихна и отпи. Кафето беше направено точно по вкуса й. Сладко и гъсто. Много по-хубаво от онова, което тя самата си приготвяше у дома. Погледна го и забеляза, че той гледа пръстена на ръката й.

— Толкова е красив — рече тя. — Нали?

— Наистина е красив съгласи се Теди. Остави чашата си на масата, прегърна я през раменете и я погледна в очите.

— Как смяташ, коя дата да определим? — попита той.

В главата на Валери отново се завихри истинска буря. О, не. Какво да му кажа сега?

Сведе очи към чашата с кафе, сякаш там се криеше отговорът на въпроса му. Не бе очаквала подобно развитие на нещата и изобщо не се бе замисляла по въпроса. Винаги бе знаела, че Теди, рано или късно, ще се ожени и ще създаде семейство, но, кой знае защо, така и не се бе замисляла върху възможността да се омъжи за него. Или за когото и да било друг.

— О, Теди — започна тя, опитвайки се да прикрие треперенето на гласа си. — Тази вечер беше толкова… ами изненадите ми дойдоха твърде много. Не може ли малко да отложим този разговор? — Усмихна се и очите й потърсиха неговите. — Моля те! — умолително додаде тя.

— Разбира се, скъпа — веднага се съгласи той и леко стисна рамото й. После се усмихна лъчезарно. — Разбира се, че ще го отложим. За теб съм готов на всичко — Целуна я по устните. — Само че не искам да го отлагаме твърде дълго. — Нали?

Тя кимна покорно.

— Обещавам. Няма да е дълго.

— Добре — възкликна Теди. Свали ръка от раменете й, присегна се и взе едната чаша. — Готова ли си за глътка бренди?

— Ти какво? Да не се опитваш да ме напиеш? — пошегува се Валери.

— Кой? Аз? Ама разбира се! Как иначе?

— В такъв случай нямам нищо против — заяви тя. — И ми се струва, че това питие ще ми дойде много добре. — И това си беше самата истина.

Теди й подаде чашата. После взе и своята и вдигна тост.

— За нас!

— За… нас — колебливо отвърна Валери и побърза да отпие голяма глътка. За миг задържа огнената течност в устата си, за да се наслади на богатия аромат и вкуса на питието. После преглътна и само миг по-късно по цялото й тяло се разля приятна топлина, помогна й да се отпусне и да забрави тревожните мисли, които не й даваха мира.

Забеляза, че Теди почти пресуши чашата си само на една глътка. Той я остави на масата и насочи цялото си внимание към Валери. Вгледа се продължително в очите й, а на устните му заигра слаба усмивка.

— Какво? — попита го тя.

— Нищо — отвърна той и бавно поклати глава. — Просто обичам да те наблюдавам, когато изглеждаш като тази вечер. Толкова… жизнена. Така сияйна. И невинна.

Теди винаги успява да каже най-подходящото нещо, помисли си тя. А аз неизменно откликвам на комплиментите му.

Той взе чашата от ръката й и я остави на масата. После я придърпа към себе си, бавно плъзна устни по шията й, а след това потърси устните й и я целуна страстно и продължително.

Тялото на Валери веднага откликна на ласките му. Отдаде се изцяло на мига, възпламенена от еротичния заряд, който се усещаше във въздуха. Отвърна на целувката, плъзна ръце по мускулестите рамене и силния му гръб, а езикът й затанцува в сластен танц с неговия.

Теди се размърда върху канапето и в следващия миг Валери почувства ръката му върху едната си гърда. Погали я нежно, а след това я стисна пламенно. Плъзна глава надолу към гърдите й и пое с устни възбуденото й зърно през тънката тъкан на копринената блуза.

— Хмммм… — простена Валери. — О-о-о, Теди! — Продължи да движи ръцете си по гърба му, опиянена от силните мускули на гърба му, които потрепваха под тънката материя на ризата му. Вече едва се сдържаше. Искаше й се час по-скоро да стигнат до опияняващия миг, в който той ще проникне в тялото й, ще я обгърне със своята мъжественост и ще я накара да забрави напълно за света около тях.

Той вдигна глава и я погледна. Лицето му беше зачервено, дишането — тежко и накъсано.

— О, Вал — дрезгаво промълви той. — Толкова е хубаво. Хайде да се качим в спалнята. Искаш ли?

— Добре — съгласи се тя и кимна с глава.

Той мигновено скочи от канапето и й протегна ръка. Тя я хвана, прегърна го през кръста и положи глава на рамото му. Теди я притисна към себе си и двамата заедно излязоха от зимната градина.

 

 

Теди застана на колене между широко разтворените й крака. Валери отвори очи и дори на слабата светлина на свещите забеляза влажните му устни, почервенели и подпухнали от насладата, която черпеше от най-интимните кътчета на тялото й. Видя още и силно възбудения му член, готов да проникне в тялото й, и потрепери от нетърпение, предвкусвайки сладкото удоволствие.

Неочаквано над главите им се разнесе оглушителна гръмотевица — толкова силна, че сякаш разлюля цялата къща. Те обаче не и обърнаха никакво внимание, неспособни да се откъснат един от друг. Теди рязко проникна в тялото й и Валери не можа да свърже вика, изплъзнал се между устните й. Страстните й стенания бяха заглушени от силния дъжд, който забарабани по френските прозорци, които ограждаха стаята от трите й страни. Завесите се разлюляха на вятъра, а няколко от свещите угаснаха от силното течение. Те двамата, обаче, изцяло погълнати от удоволствието и страстта, продължиха да не забелязват нищо около себе си.

Теди я облада с неудържима страст. Проникваше дълбоко в утробата й, отдръпваше се назад и след моментно колебание, я пронизваше отново и отново. Все по-силно и все по-настойчиво, разпалвайки до безумие силното й желание да го притежава. Да го чувства дълбоко в себе си. После изведнъж цялата потрепери и извика невъздържано.

Тялото й се сгърчи, обхванато от силните вълни на оргазъма, а Теди я притисна към себе си и, като обсебен от зъл демон, проникна чак до дълбините на женствеността й и след още няколко безжалостно силни тласъка изръмжа, вените на шията му изпъкнаха, тялото му се разтресе неудържимо и огнената му течност изригна в утробата й, изпълвайки я цялата.

Той се отпусна изтощен отгоре й, обви ръце около тялото й и обсипа с целувки челото, бузите, носа, очите й устните й. Дишаше тежко, неспособен да си поеме дъх, притиснал към гърдите й силното си и мускулесто тяло. Валери го притискаше към себе си, погълната изцяло от сладостната нега на момента.

Най-накрая Теди се претърколи на леглото и двамата се обърнаха един към друг. Телата им лъщяха от пот. Той все още бе в тялото й и Валери се наслаждаваше на удоволствието да го чувства дълбоко в себе си.

Целунаха се нежно, а след това леко се отдръпнаха назад и се вгледаха в очите си.

— Беше прекрасно — прошепна Теди. — Просто съвършено.

Вал кимна утвърдително.

— О, да — съгласи се тя. — Беше просто божествено, Теди. — Въздъхна доволно, а той отново я притисна към себе си.

Проливният дъжд продължаваше да барабани по прозорците и вратите. Теди вдигна глава и за пръв път забеляза, че дългите копринени завеси се ветреят като корабни платна на силния вятър.

— Май ще се наложи да стана и да затворя прозорците — рече Теди. — Само че изобщо не ми се мърда.

Тя го притисна към себе си.

— Ами недей тогава. Остани си тук, до мен. Чувствам се прекрасно, когато усещам тялото ти толкова близо до моето.

Той я целуна с подновена страст, плъзна ръка по гърба й, нежно погали заобления и задник и нежно я придърпа към себе си.

Валери почувства как пенисът му отново набъбва в тялото й и я изпълва с мощта си. От гърлото й се изтръгна задавено стенание. Теди бавно се задвижи вътре в нея, приковал поглед върху очите й. Беше опиянен от удоволствието, изписало се на лицето й, и превъзбуден от властта, която имаше върху нея. Продължи да се движи все така бавно, докато не долови още едно накъсано, породено от страст и желание, стенание. После изведнъж рязко се претърколи отгоре й и продължи да я дразни и възбужда, прониквайки все по-дълбоко в тялото й.

И тогава изведнъж очарованието на мига бе нарушено от остър и пронизителен звън.

Валери подскочи и рязко седна в леглото. Теди се опита да я накара да се отпусне отново по гръб, но тя беше непреклонна.

— Не, Теди. Това е моят пейджър. Трябва да…

Той притисна устни към нейните, твърде решен да я накара да замълчи, но Валери рязко поклати глава.

— Не — задавено прошепна тя. Размърда се, опитвайки се да се измъкне изпод тялото му. — Пусни ме, Теди! — извика тя. — Остави ме да стана, по дяволите! Веднага.

Той неохотно се отдръпна, а тя скочи от леглото и грабна пейджъра си. Очевидно се налагаше да се обади в службата за телефонни услуги и да прослуша оставеното за нея съобщение. Грабна клетъчния си телефон от нощното шкафче и го отвори.

— Доктор Рошел — с овладян и професионален глас изрече тя.

Теди, излегнал се в единия край на разхвърляното легло, слушаше разговора и я наблюдаваше със смесица от разочарование и негодувание. С всяка изминала минута раздразнението му нарастваше. Накрая удари с юмрук по възглавницата, скочи от леглото, ядосано прекоси стаята и с тропане се зае да затваря френските прозорци. Когато свърши, подпря ръце на кръста си и, леко разкрачил крака, се извърна към нея и я изгледа с блеснали от ярост очи. След това се обърна кръгом, влезе в банята и затръшна вратата след себе си.

Валери свърши разговора със службата за телефонни услуги и веднага избра номера, който й бяха продиктували. Отсреща отговориха още на първото позвъняване.

— Доктор Рошел — представи се тя.

— Доктор Рошел, обажда се Санто Дучи от Стоунлеър. Един от конете ни е болен и се питахме дали не можете да дойдете да го прегледате.

— Ще бъда при вас след петнадесет до двадесет минути.

— Много ви благодаря — рече мъжът.

Валери прекъсна разговора и прибра телефона в голямата медицинска чанта, която носеше навсякъде със себе си. После се приближи до вратата на банята. Поколеба се за миг преди да почука.

Отвътре не последва отговор и тя почука още веднъж. Малко по-силно този път.

— Теди? — повика го Валери. — Ужасно съжалявам, но… е, и сам знаеш, че това е част от работата ми. — Отново не последва отговор и тя почука отново. — Теди?

Тъкмо посягаше към бравата, когато вратата на банята рязко се отвори.

Теди, все още напълно гол, застана пред нея. Толкова е красив, помисли си Валери. На устните му играеше усмивка, която разкриваше съвършено белите му зъби.

— Ела тук — рече той и протегна ръце. Преди Валери да успее да се помръдне, той пристъпи към нея и я притисна към себе си.

— Аз съм този, който съжалява — прошепна той. — Аз… не трябваше да реагирам по този начин, но толкова исках двамата с теб да прекараме един неповторим уикенд. — Отдръпна се леко и я погледна право в очите. — Ще ми простиш ли? — попита той, преструвайки се на разкаяно малко момче. — Моля те!

Валери не можа да сдържи усмивката си, макар дълбоко в душата си да намираше поведението му за незряло и егоистично. С течение на времето бе започнала да привиква с малките гневни изблици на Теди. Той беше едно разглезено богато момче, което се ядосваше всеки път щом не успееше да наложи собствените си изисквания и предпочитания.

Валери бързо го целуна по устните.

— Вече забравих за това — увери го тя и леко разроши косата му с пръсти. — Аз също ужасно съжалявам, но наистина трябва да тръгвам.

Бързо се приближи до гардероба, откъдето измъкна чифт дънки, тениска и бяла лекарска престилка. Хвърли ги върху един стол и отвори едно чекмедже, откъдето измъкна сутиен, пликчета и чорапи. Бързо започна да се облича под напрегнатия поглед на Теди, който не сваляше очи от нея.

— Какво се е случило? — попита я той. — Някое куче е пометнало или какво?

Стори й се, че долавя сарказъм в гласа му, но предпочете да не му обръща внимание.

— В Стоунлеър има спешен случай — информира го тя.

— В Стоунлеър? — възкликна Теди и очите му се разшириха от изумление. — Нямаш намерение да ходиш там, нали?

— Напротив, отивам — възрази тя и извади чифт маратонки от шкафа.

— И откога си започнала да работиш за онзи долен наркобарон?

— Отсега — заяви Валери и се зае да обува чорапите си.

— За бога, Вал! — гневно се провикна Теди. — Не ти ли се струва, че поведението ти в случая е малко глупаво? Че дори и опасно, а? — Стоеше и се взираше в нея с напрегнато тяло и блеснали от гняв очи.

Валери завърза маратонките си, изправи се, грабна чантата си и с лекота я преметна през рамо.

— Виж, Теди — решително изрече тя. — Не зная нищо за хората, които живеят в Стоунлеър. Същото се отнася и за теб. Единственото, което ме интересува, е, че там има кон, изпаднал в беда, и че аз трябва да се погрижа за него. Това е мой дълг като ветеринарен лекар.

— Но, но…… Ти дори не знаеш какво, но дяволите, става там, Вал — запелтечи той. — Искам да кажа, че онези типове може би са създали там лаборатория за производство на наркотици или пък…

— Изобщо не ме интересува какво става там — ядосано го прекъсна тя. — Там има болен кон, който се нуждае от мен. Затова тръгвам веднага.

Обърна се и тръгна към вратата на спалнята. Теди се спусна към нея и я обгърна с дългите си, мускулести ръце.

— Само една бърза целувчица — изрече той. Поредното рязко превъплъщение и той отново се превърна в нежен и влюбен мъж.

Валери се обърна към него и му позволи да я целуне, но веднага след това се отдръпна.

— Бързам, Теди.

— Зная, зная — сговорчиво кимна той. — Ами тръгвай тогава. Върви. — Отстъпи назад и закачливо я плесна по дупето.

Валери излезе от спалнята и бързо тръгна по коридора към стълбището.

Беше на най-горното стъпало, когато Теди се провикна след нея.

— Вал?

Тя бързо погледна през рамо към спалнята и го видя да стои там, изпълнил с високото си и силно тяло цялата врата.

— Ще бъда тук и ще те чакам — рече той, хвана пениса си с ръка и лекичко го разклати.

Валери безпомощно се разсмя.

— О, ама и ти си един! — Продължи да се смее докато бързо слизаше надолу по стълбите, за да излезе навън в тъмната и бурна нощ.