Барбара Бозуел
Сватбен откуп (6)

Шеста глава

Той я занесе в спалнята, изправи я на пода и започна да разкопчава ризата си с непринудеността на човек, който не се притеснява да се съблича в чуждо присъствие.

В присъствието на други жени, добави наум Карлинг. Облакът от опияняваща страст, който я бе погълнал, се разсея и тя се сблъска със студената действителност. Кейн Маклелан бе опитен мъж, спокоен и уверен. Нямаше нищо общо с несръчния селяндур, който тя си бе представяла и който й се искаше да бъде. Изпитваше остра нужда да чувства, че го превъзхожда…

Но тук в спалнята, Карлинг тъжно си призна, че тя е подчинената. Бе неопитна и уплашена. Светското лустро, умението да води разговори и хладната елегантност бяха безполезни в подобно интимно положение.

Тя пое дълбоко дъх и преглътна нервния си хленч. Трябваше да направи нещо, но какво? Умът й работеше трескаво, с изненадваща острота. Физическите схватки само повишаваха решимостта му. Също и го възбуждаха. Трябваше да използва похват, който да го отчая, не да го предизвика.

Пасивно поведение? Какво ще стане, ако лежи в леглото, неподвижна като труп, студена и неотзивчива? Вероятно всеки мъж с гореща кръв, особено страстен и взискателен като Кейн, ще се откаже при подобен безчувствен отговор.

Устните й се извиха в безрадостна усмивка. Мъж, чиято увереност граничи с арогантност, не би търпял жена, която не се топи в ръцете му. Трябваше да бъде сигурна, че той ще й даде компрометиращите финансови документи, преди да й посочи вратата.

— Усмихваш се като котка, която току-що е забелязала, че клетката на канарчето е отворена.

Гласът на Кейн я изтръгна от сладката спасителна фантазия. Той стоеше пред нея, достатъчно близо, за да я докосне и не само това. Беше без риза, а копчетата на джинсите му едва прикриваха възбудата му.

Очите й се разшириха. Искаше да не гледа в него, да избяга, но остана прикована от вида и мъжката му сила. Кожата му бе гладка и загоряла от часовете, прекарани под слънцето. Гърдите и раменете му бяха широки и мускулести.

Погледът на Кейн следваше нейния.

— Какви големи уплашени очи — нежно промърмори той — като на треперещо малко зайче.

— Не ми се подигравай! — Трябваше да бъде заповед, но тонът й не бе достатъчно категоричен. За неин ужас, гласът й звучеше умолително.

Кейн си помисли същото.

— Не, скъпа. Няма да те нараня. Ти си моята съпруга. Никога няма да бъда груб с теб.

Той се приближи и хвана ръката й, поставяйки я върху пламналата си възбудена плът. Карлинг инстинктивно я отдръпна.

— Почувствай колко много те желая. — Гласът му бе плътен и с почти хипнотична наситеност. — Така се чувствам винаги, когато те погледна, докосна или целуна. Желая те, Карли.

Докосна устните й със своите, нежно, предизвикателно, закачливо и чувствено, но не със страстния глад на предишните целувки.

— Желая те!

Смесица от любопитство, объркване и желание, така преплетени, че да не може да ги различи, се разгоря в нея. Страхът й изчезна.

Чувстваше колко е напрегнат той, така странен, така мъжествен. Неуверено и несъзнателно тя позволи на пръстите си да се плъзнат по слабините му.

Дълбоко от гърдите на Кейн се изтръгна стон.

— Не още, скъпа — дрезгаво промълви той. — Не сега. Този път ще го направим бавно. — Внимателно отмести ръката й и я постави на гърдите си.

Костваше му невероятни усилия да се възпре, но той го направи, без да се двоуми. Тя бе признала сексуалната си неопитност и предизвика инстинкта му на покровител. Сега Карлинг му принадлежеше. Бе негова съпруга и имаше нужда да бъде успокоена и обладана бавно, независимо от силата на собствената му нужда. Годините, прекарани в сексуално бездействие, я правеха по-неопитна, отколкото възрастта й предполагаше.

— Няма от какво да се страхуваш — задъхано каза той. — Аз ще се грижа за теб. Ще ти дам всичко, от които се нуждаеш. Обещавам, ще ти бъде приятно. — Наведе глава и целуна младата жена.

Устните й се отвориха несъзнателно. Езикът му бавно и с наслада се впусна да изследва устата й. Ръцете му погалиха гърба й и се промъкнаха под жилетката й. Той я смъкна от раменете й и я остави да падне на пода. Карлинг дори не забеляза. Топлината, която се разливаше по тялото й бе погълнала цялото й внимание. Кожата й пламна, когато ръцете му докоснаха гърдите й през коприната.

Смътно си спомни, че бе решила да не се поддава, но нито буйното, нито пасивното противопоставяне й се струваха привлекателни в момента. Растящото желание да усети ръцете му върху голите си гърди заглушаваше всичките й мисли. Преградата на дрехите й бе непоносима. Зърната й бяха напрегнати и твърди, копнееха за докосването му.

Когато пръстите му се заеха с копчетата на блузата й, тя издаде задъхан, подканващ вик на нетърпение.

— Не още, скъпа — прошепна той, допрял устни до нейните. — Няма да те събличам, докато не си готова. Няма да бързаме.

Ръцете му подновиха сладостното мъчение, опитвайки се да оставят облеклото й на място, докато устните му превзеха нейните в дълбока, разтърсваща целувка.

Карлинг неспокойно го притисна и обгърна врата му с ръце, зарови пръсти в гъстата му коса. Действаше напълно инстинктивно в опитите си плътно да се приближи до него, изгаряна от желание и празнота, които не познаваше.

Кейн почувства рухването на съпротивата й и устните му останаха извити в усмивка, когато ги отдели от нейните, за да обсипе с целувки шията й. Умишлено бе пренебрегнал дивия й вик. Искаше да изгаря за него. И ако тя се чувстваше разочарована, че той не продължава, то Кейн мислеше, че главата му всеки момент ще избухне от горещите им целувки. Всъщност цялото му тяло пулсираше от възбуждащата сила на ласките.

Не бе се впускал в доброто старомодно флиртуване от тийнейджърска възраст и сега разбираше защо. Бе убийствено за нервите и изискваше огромна издръжливост. Всеки благоразумен зрял мъж би предпочел да пропусне това и да стигне директно до заключителната фаза. Но той не се чувстваше особено благоразумен в момента. Всъщност никога не е бил благоразумен по отношение на Карлинг Темпълтън, като се започне от непреодолимия му интерес към нея, породен от една снимка и се стигне до поемането на огромния дълг на баща й, първата недоходоносна финансова стъпка в живота му.

Но всичко ще бъде наред, увери себе си Кейн. Можеше да покрие дълговете на сенатора без финансови затруднения, както можеше да контролира и необикновените неудобни чувства, които Карлинг предизвикваше у него. Бе сигурен, че щом веднъж се потопи в кадифената й мекота, разяждащата треска в кръвта му ще се охлади. Възнамеряваше да намери сексуално удовлетворение в брака, но не и да бъде нелепо обсебен от съпругата си.

Засега обаче му бе трудно да се контролира. Костваше му невероятни усилия бавно да разтвори първите три копчета на блузата й. Искаше му се да я разкъса, но си спомни, че не бива да плаши младата жена. Спря за миг, за да се овладее. С треперещи пръсти Карлинг разкопча блузата.

Очите им се срещнаха за един дълъг разтърсващ момент.

— Свали ги! — нежно заповяда Кейн. — Блузата и полата. Сега!

Част от разсъдъка й веднага реши да се противопостави. Не беше ли достатъчно, че я изнуди да се омъжи за него, а сега настояваше да упражни пълните си съпружески права, въпреки нежеланието й. Как можеше да очаква, че тя ще участва в собственото си прелъстяване.

Всичко бе така пресметливо, така деспотично, помисли си тя ядно. Гневното отчаяние нарастваше в нея. Той взе всичко — свободата й, тялото й, самоконтрола й, но това не му беше достатъчно. Очакваше тя да му предаде разума и волята си.

И тя почти го бе направила. Разкопча блузата си пред него. Лицето й почервеня и Карлинг придърпа краищата на блузата, за да прикрие гърдите си от пронизващия му поглед. В нея се разразяваше война. На едната страна стояха волята и гордостта й, на другата — желанието и нуждата.

— Не! — поклати глава тя.

— Ще закопчая блузата ти и ще подновя целувките и ласките си през дрехите ти, докато не се разхленчиш от отчаяние. Тогава ще се съблечеш за мен без думи на протест. — Твърдостта на гласа му и гладът в очите му бяха еднакво силни.

Знаеше, че това е крайна демонстрация на сила, както знаеше, че не ще успее да издържи. С въздействието, което тя упражняваше върху него, бе възможно той да се окаже в ролята на хленчещия от отчаяние, много преди нея.

— Но сега не е нито времето, нито мястото да си играем. Ако ти не искаш или не можеш да свалиш дрехите си, аз ще го направя вместо теб. — Той свали блузата й, после разкопча и смъкна и полата й. Карлинг се озова пред него в тъмнорозово боди, ефирни чорапи и високи обувки.

Бе скована от обзелите я чувства — смесица от ужас, гняв и объркване. Към тях се прибавяше и потиснатата възбуда, толкова силна, че бе по-лесно да й се отдаде, отколкото да се бори с нея.

Вътрешният конфликт я остави замаяна. Какво й стори? Какво правеше самата тя със себе си?

— Ще съжаляваш за това — каза тя и с мъка потисна стона си. Тя, Карлинг Темпълтън, известна с бързите си точни отговори, използваше клише от евтин холивудски филм.

— Не, няма. — На устните му разцъфна дръзка усмивка, а очите му проблеснаха. — И ти също няма да съжаляваш. Настоявам да се убедим в това.

Карлинг не бе готова да му се отдаде. Осъзна, че няма достатъчно време, за да побегне покрай леглото, затова реши да се изкатери на него. Дали бягаше от мъжа, или го приканваше да я последва? Бе твърде объркана, за да си отговори.

Голямото легло изглеждаше огромно като футболно игрище и всичките й надежди, че ще успее да стигне до другия край бяха потушени от пръстите му, които здраво обхванаха глезена й. Тя се просна по корем с разперени ръце и крака. Преди да успее да си поеме дъх, той я обърна на гръб и я притисна с тяло.

Карлинг впи в него блестящите си сини очи, докато се бореше за въздух.

— Спри да се бориш с мен! — нежно заповяда Кейн.

— Не мога! — Тя се изви под него.

— Можеш. И ще го направиш. — Той се пресегна и покри гърдите й с големите си ръце.

Ласкавите му пръсти бяха умели и силни, и зърната й набъбнаха, станаха толкова чувствителни, че тя простена. Искаше й се той да спре, но се молеше да не го направи. Несъзнателно бе сгънала коленете си и усети, че той повдига бедрото й и го нагласява удобно върху кръста си. Инстинктивно, без да мисли, тя обви и другия си крак около него. Силата и напрежението, които вибрираха в твърдото му мъжествено тяло й подействаха опияняващо като контрабанден алкохол.

Ръцете му се спуснаха по дългите й стройни бедра.

Карлинг дишаше учестено, сърцето й биеше толкова лудо, че ударите му отекваха в главата й. Чувстваше как горещата топка на желанието нараства, пулсира и гори в утробата й.

Осъзна, че е загубила желанието си да избяга и е започнала да приема съдбата си. Дали причината бе, че е двайсет и осем годишна и уморена от въздържание? Или защото бе нормална жена и накрая бе престанала да потиска естествените си нужди?

Теорията бе добра, но Карлинг бе достатъчно честна, за да признае, че не бе напълно вярна. Кейн Маклелан бе определящият фактор за нейното мълчаливо съгласие. Въпреки че бе опитала да се бори, от самото начало му отговаряше. Всичките й протести се бяха оказали неуместни, след като тя полудяваше от страст в обятията му. Той бе достатъчно опитен и уверен, за да разграничи словесната й враждебност от физическата отзивчивост, оставайки верен на старата аксиома „Действията говорят по-ясно от думите“.

Тази мисъл я разтревожи. Защо? Как? Можеше ли мъж, когото не обича, да я кара да се чувства по този начин, да я кара да желае…

— Не е редно, не е честно — избъбри тя.

— В любовта и на война всичко е честно — възрази Кейн.

Любов! Самата дума, изречена от неговите устни, предизвика невероятен прилив на неопределимо чувство в тялото й. Това е гняв, реши непоколебимо Карлинг. Трябваше да бъде.

— Добре, значи е война — отряза тя, опитвайки се да седне. Бе невъзможно да го направи, тъй като бе притисната от тежестта на тялото му, но тя продължаваше да се бори. — Защото думата любов никога няма да бъде използвана между нас.

Той постави ръце на раменете й и я притисна върху леглото.

— Ще го имам предвид — обеща и се наведе над нея.

Устните му завладяваха нейните, дразнейки и увещавайки, докато ги разтвориха. Езикът му докосна нейния и тя изстена от удоволствие. Чувстваше съблазнителното докосване на косата му, възбуждащия допир на мускулестото му тяло. Ръцете й инстинктивно го обвиха и тя го привлече още по-близо до себе си.

Разменяха бавни, пламенни, жадни целувки, които ставаха все по-страстни и интимни. Той отдели устни от нейните и пое твърдото напрегнато зърно на гърдата й. Засмука го и звуците на възбуда и удоволствие, които Карлинг издаваше, изпълниха стаята. Тя бе изгубена в свят, изпълнен с чувственост, чиито удоволствия дори не бе си и представяла.

И тогава той се отдели от нея, седна и я остави да лежи самотна напряко леглото. Без да мисли или да я е грижа какво жертва или на какво се отдава, тя отрони отчаян стон и протегна ръка към мъжа.

— Не ме оставяй! — помоли, изричайки думи, които никога не бе използвала с тон, с какъвто никога не се бе чувала да говори.

— Няма — развеселено обеща Кейн.

Очите й леко се отвориха и тя го видя как сваля джинсите и слипа си. Напълно гол, отново се приближи до нея. Очите на Карлинг се отвориха широко. При единствения й досега сексуален опит беше тъмно. За първи път виждаше гол и напълно възбуден зрял мъж.

Устата й пресъхна и когато той легна до нея, тялото й се скова. Бе толкова едър, толкова силен и толкова изнервящо мъжествен. Заля я вълна на паника. Какво правеше тук? И как щеше да се измъкне? Кейн се повдигна на хълбок и настойчиво я погледна.

— Уплашена ли си? — нежно погали бузата й той.

— Аз… — преглътна Карлинг — предполагам, че е твърде късно да извикам „изнасилване“.

— Права си, наистина е късно — усмихна се той и без да откъсва поглед от очите й, нежно плъзна ръка между бедрата й.

— А какво ще кажеш за „помощ“? — задъхано попита тя, опитвайки се да препречи пътя на дългите му пръсти.

Усилията й бяха напразни. Карлинг се изчерви, когато Кейн посегна към скритите копчета на коприненото й боди.

— Защо не опиташ да произнесеш „желая те“ — предложи Кейн, докато бързо и ловко разкопчаваше бельото. Освободи я от бодито, а очите му се наслаждаваха на голотата й. — Красива си, Карли — прошепна той. — Толкова мека и женствена. Толкова красива — повтори с дрезгав глас.

И тя бе негова. Негова жена, негова съпруга. Почувства се горд и доволен.

Изпълни го силна, неочаквана нежност, която го изненада. Всичко това му бе така чуждо. Познаваше се като отговорен и уравновесен, приемаше, че е властен и агресивен, и страстен също, когато обстоятелствата го изискаха. Но нежен? Бе замаян от чувствата, които го заливаха. Внезапно му се прииска…

Вече не бе важно само да я има в леглото си, готова да го приеме в себе си. Той искаше повече. Искаше тя да изрече думите. Нуждаеше се от тези думи, осъзна той и учудването му нарасна.

Карлинг чувстваше, че тялото й гори. Погледът на мъжа я пареше като пламък. Това, че той притежаваше такъв богат интимен опит бе едновременно плашещо и вълнуващо. Тя не можеше да разбере как бе възможно да се чувства толкова слаба и отмаляла и едновременно с това толкова гъвкава и жива.

— Кажи го, Карли. Кажи, че ме желаеш. — Бе заповед и Карлинг веднага й се противопостави. Той се извисяваше над нея и я наблюдаваше с притворени очи.

— Не! — С кого се бориш? С него или със себе си, попита я предателски вътрешен глас. Нямаше тайни от Кейн Маклелан, поне в момента. Бе я видял, бе я докоснал. Знаеше колко възбудена бе и колко много го желаеше. Но, по дяволите, тя нямаше да му го каже. Не можеше всичко да става както на него му харесва. — Не — упорито повтори тя.

Неочаквано Кейн се разсмя.

— Ти си упорито малко зайче. Тялото ти вече се предаде и двамата го знаем. Ти си готова за мен. Защо не го признаеш? — Гласът му бе ласкав и съблазнителен. — Кажи, че ме желаеш.

Гласът на змията, която предлага на Ева да си отхапе от блесналата червена ябълка, тъжно си помисли Карлинг.

— Никога няма да го кажа.

— Ще го кажеш — заяви той с обичайната си увереност и неочаквано погали женствената мекота между бедрата й. Тялото й се изви конвулсивно срещу ръката му и той се усмихна с мъжко задоволство. Тя го желаеше, въпреки че все още не искаше да го каже.

Той продължи да гали меката сърцевина, да потъва по-дълбоко и да се движи ритмично, изучавайки тайните й извивки.

Горещи вълни на удоволствие заляха тялото на младата жена. Карлинг вкопчи ръце в раменете му и впи ноктите си в мускулестата му плът. Стенеше от удоволствие, докато се наслаждаваше на острата възхитителна нужда. Очите й бяха затворени, устните — разделени, дъхът й — рязък и насечен.

Разумът й явно я напускаше, едновременно с прииждането на непоносимите чудесни чувства, пулсиращи в нея. Тялото й тръпнеше от наслада.

— Желаеш ме. Кажи го, Карли!

Гласът на Кейн проникна в кадифената мъгла, която я заобикаляше. Отново бе изискване, не молба, но този път не я предизвикваше. Сега й се искаше да дава, да му доставя удоволствие. Всичко бе толкова ново за нея — извиращата страст, зависимостта, нуждата да се отдаде. Тя отстъпи и изпълни желанието му.

— Да — прошепна и се притисна към него. — Да, желая те.

Карлинг не можеше да владее тялото си и това бе възбуждащо и въодушевяващо като бягство от затвор. Тя се напрегна и остана неподвижна, когато в тялото й експлодира горещ сноп от искри. Стоновете й се превръщаха във викове на екстаз и тя се гърчеше безпомощно около пръстите му.

Сълзи на облекчение се стекоха по лицето й. Карлинг бе почти в несвяст от блаженство и искаше единствено да лежи сама в мълчание и да се наслаждава на утихващата топлина в тялото си.

Гласът на Кейн някъде над нея бе нежелано нашествие в състоянието й на еротичен транс.

— Отвори очи, Карли.

Тя се подчини неохотно. Мъжът бе приведен над нея и се усмихваше.

— Ще трябва да почакаш с дрямката, любима. Нощта не е свършила.

Карлинг почувства допира на възбудената му плът. Не можеше да го погледне.

— Страх ме е — прошепна, но не му попречи, нито опита да се измъкне.

— Знам, скъпа. — Усети безпокойството й, но не й предложи изход. А и тя като че ли не желаеше. Време беше. Неизбежното бе дошло и тя бе изпълнена от облекчение, когато го опозна.

Мъжът проникна в нея нежно. Тя се изви напред в очакване на болката, но такава не последва. Почувства мъжката му сила и мощ да я изпълват. Тялото й се притискаше към неговото, а болката не идваше.

Той се раздвижи в нея, отначало бавно, докато тя привикне и го приеме, после по-дълбоко и по-бързо, по-силно, като тялото й повтаряше собствения му ритъм. Всеки път, когато се изтегляше от нея, в тялото й зейваше празнота, която само той можеше да запълни. Невероятното удоволствие отново лумна в нея.

Обви бедра около мъжа и се притисна в него, викайки името му. Нямаше представа какво, как и защо й се случва. Знаеше единствено, че го иска в себе си отново и отново, по-дълбоко и по-силно, повече, целия. Дива, жестока страст се надигна в нея и се разля в горещи ритмични вълни, понасяйки и двамата в бурните води на екстаза…