Барбара Бозуел
Сватбен откуп (11)

Единадесета глава

Тя бе присъствала на първото си парти на крехката възраст от две седмици и бе ходила на безброй други до двайсет и осмата си година, но никое от тях не можеше да се сравни с тържеството у семейство Уейн. То бе най-травмиращото, нещастно и неприятно събитие в живота й, почти достатъчно, за да я накара да намрази партитата така искрено, както Кейн ги мразеше.

Денят бе започнал твърде зле. Тя се събуди сама в леглото и разбра, че Кейн е отлетял за Далас. Бе тръгнал, без да я предупреди, че ще излиза и без да й каже кога ще се върне, въпреки че бе споменал на готвачката Хуанита, че Карлинг трябва да отиде на вечерята у семейство Уейн, заедно с Холи и момчетата, а той ще се присъедини по-късно.

Когато Кейн пристигна, партито бе в разгара си. Дълги редици от коли обграждаха входа и той незабавно разбра, че това е обществено събиране, а не тихата семейна вечеря, която очакваше. Не бе виждал Карлинг цял ден и едва успя да й кимне, преди да бъде погълнат от весела група доброжелатели, оставяйки я да води безсмислени разговори с новите си съседи.

Те бяха добронамерени и приятелски настроени, както и жадни да запознаят новата съпруга на Кейн с подробностите от миналото му.

— Не мога да повярвам, че Кейн най-накрая се ожени — недоверчиво възкликна негов връстник. — Мислех, че никога няма да се ожени, след като не го направи с Миси Хаусър. Беше пламенен и тежък романс. Никой в окръга не ги изпускаше от поглед — засмя се той и обърна очи. — Разказвал ли ви е Кейн как веднъж, за да му отмъсти, тя пристигна на едно парти, облечена в прозрачна рокля на волани без никакво бельо и взе участие в танците? — Боби Килийн широко се ухили.

— Не — пресилено се усмихна Карлинг. — Никога не е споделял с мен.

— Боби, млъкни! — Съпругата на Боби го изгледа сърдито. — Всички сме уморени до смърт от тази история, а и Карлинг не се интересува от нещо, което отдавна е минало.

Карлинг успя да наподоби весел смях. Не беше ли Миси старата приятелка на Кейн, която непрекъснато е слушала любимата досега песен на Карлинг?

— Каква бе Миси като човек? — попита тя любопитно.

— Ожени се, после се разведе и в началото на тази година се върна в Стантън — отговори Боби. — Ето я там, в другия край на стаята. Страхотната брюнетка в тясната черна рокля. О, изглежда, че току-що е забелязала Кейн и отива да говори с него.

Карлинг се обърна навреме, за да види сластолюбива тъмна красавица да се приближава до Кейн и да го гледа с обожаващи черни очи. От начина, по който тясната рокля бе обвила тялото на жената, бе очевидно, че и тази вечер е забравила бельото си.

Карлинг погледна собствената си яркочервена рокля на големи бели точки, с прилепнала горна част и широка пола. Не смееше да сравнява себе си и облеклото си със сексапилната, знойна Миси. Самочувствието не й стигаше за подобно предизвикателство.

Тя се отдалечи от шумния Боби и съпругата му и се присъедини към по-големия брат на Джоузеф и жена му Джени, който бяха жадни за разговор. Не казаха нищо за Миси, освен:

— Знаехме, че Кейн никога няма да се ожени за тази малка уличница.

Но си спомниха за Робин Сю Тейлър, с която изглежда Кейн бе споделил друг „пламенен и тежък романс“.

— Кейн и Робин Сю се разделиха, защото тя отказа да го дели с децата, а разбира се, Кейн не искаше и да си помисли, че може да ги изостави или да ги изпрати някъде — заяви Джени с въздишка. — Мислех, че след този случай няма да се ожени. Оттогава просто си прекарваше времето с различни момичета.

— Робин Сю тук ли е тази вечер? — примирено попита Карлинг. Без дори за миг да се съмнява, че е тук и изглежда зашеметяващо сексапилна. Каква нощ, какво парти. Сякаш пратено от ада.

— Сигурно е тук — сърдечно отвърна мъжът. — Ето я Робин Сю, в другия край на стаята. Червенокосата.

— Тази, която се приближава към Кейн — отбеляза Карлинг. Почувства се ревнива и потисната. В миналото й нямаше никой, когото да може да набеди за голяма любов. Кейн бе единствената й истинска любов.

Стоеше и наблюдаваше как две от бившите приятелки на Кейн се борят за вниманието му. Трябваше да направи нещо. Отчаяно огледа стаята и проследи управителя на ранчото Уеб Ашър, който флиртуваше с пияна млада блондинка.

Карлинг премести поглед към Холи, която седеше на канапето в ъгъла заедно с Джоузеф. Очите на Холи не се отделяха от Уеб, който парадираше с хубавата си, млада компаньонка.

Карлинг присви очи и стисна устни. Чудеше се какво да направи и неверният Уеб Ашър й се стори подходящ за случая.

— Искам да говоря с теб — повелително му заяви тя, после се обърна към блондинката и с груб, нелюбезен тон, който не бе използвала никога, й каза: — Разкарай се.

Блондинката спря да се хили и покорно се отдалечи към ъгъла. Уеб Ашър се усмихна нагло.

— Та какво мога да направя за теб, Карли? Да ти донеса питие? Кажи си мъката, скъпа?

Насекомото си мислеше, че тя идва при него. Карлинг го погледна с отвращение.

— Първо, ще се обръщаш към мен винаги с „госпожо Маклелан“. И второ, ако не възнамеряваш да се ожениш за сестрата на съпруга ми, ще престанеш незабавно да се виждаш с нея.

Ашър зяпна от учудване.

— Вие… вие знаете за Холи и мен? — Той изглеждаше напълно объркан.

Бе го изненадала и побърза да се възползва от предимството си.

— Знам всичко. И единственото, което ме възпира да не кажа на Кейн още сега, е, че ще ми отнеме около две седмици да намеря нов управител. Веднага щом…

— Госпожо Маклелан, не искам да напусна ранчото. — Уеб Ашър се потеше и бе побелял като тебешир. — Това е най-добрата работа, която съм имал и е най-близо до дома ми.

— Тогава знаеш какво трябва да направиш. — Карлинг не бе трогната.

— Не мога да се оженя. Аз не съм подходящ за съпруг! — възкликна той, паникьосан от самата мисъл.

— Тогава прекъсни връзката си с Холи — студено отряза Карлинг. — Ще те наблюдавам внимателно и ако се осмелиш да продължиш да я използваш за собствено удоволствие, ще те уволня незабавно. — Тя замълча, за да види ефекта от думите си. — След това ще разкажа на Кейн и той ще направи всичко възможно никога повече да не си намериш работа в което и да било ранчо.

Не бе сигурна дали Кейн може да го направи, но явно Уеб Ашър го смяташе за възможно. Той сведе поглед и раменете му увиснаха примирено.

— Да, госпожо — измърмори той без следа от предишното самочувствие.

Карлинг го наблюдаваше как се отдалечава и знаеше, че Холи ще бъде наранена от отказа му, но бе убедена, че е постъпила правилно. Тъй като обичаше Холи, не можеше да стои безучастно и да я остави да бъде използвана от този безчувствен женкар.

Усети как някой я хваща за ръката и нададе уплашен вик. Бе толкова заета с успешния развой на събитията с Уеб Ашър, че не бе забелязала кога Кейн е напуснал клуба на привърженичките си и се е приближил до нея.

— Тръгваме си — изръмжа той — веднага щом се сбогуваме със Сам и Еди.

— Сигурно не си свършил с Миси и Робин Сю?

— Имам страхотни приятели, но говорят твърде много — изстена Кейн.

— След като си им осигурил толкова теми за разговор — подхвърли тя. — Репутацията ти на затворен фермер е доста подвеждаща, ти си фермер-женкар. Колко още твои любими се разхождат из окръга? Всички ли са тук тази вечер?

Той се намръщи и сивите му очи потъмняха от едва сдържан гняв.

— Ако се опитваш да бъдеш духовита, трябва да отбележиш, че не се смея.

— Започвам да разбирам защо не харесваш тържествата — продължи невъзмутимо Карлинг. — Трябва да е изключително неудобно да срещаш старите си приятелки да се разхождат наоколо с…

— Забрави Сам и Еди. Тръгваме си веднага. — Той я изведе през тълпата, без да разхлабва хватката си.

Добрите маниери на Карлинг я накараха да се усмихва и сбогува с всички, покрай които минаваха. Явно на никого не правеше впечатление, че почетните гости си тръгват. Всички се шегуваха и смееха, като че го бяха очаквали.

Стигнаха до ранчото в мълчание. Карлинг тайно наблюдаваше Кейн и се опитваше да отгатне настроението му. Колко ядосан бе? Опитваше се да подражава на хладното му държание, но не успя. Нервите й бяха силно изопнати. Трябваше да се грижи за себе си и бебето, а гневната атака, която бе решила да предприеме, едва ли бе препоръчителна.

— Кейн, това ме подлудява — изрече тя, когато влязоха във фоайето. — Не искам да прекарам друга нощ като снощната.

— Миналата нощ спа като бебе — отвърна Кейн. — Знам го, защото десет минути след като излязох, дойдох да проверя. Бе сериозен удар върху моето самоуважение да те намеря заспала, а не терзаеща се от напускането ми.

— О-хо! — Тя го погледна с широко отворени сини очи.

— А-ха. — Той сви рамене и пое по коридора. — Ела в офиса ми. — Бе заповед, но Карли бе твърде объркана, за да възрази.

Когато влязоха в офиса, той й подаде дебела папка.

— Всичко е тук — заяви с хладен рязък тон. — Всички документи от финансовата трансакция между мен и баща ти. Има само едно копие и когато го унищожиш, няма да има доказателство за финансовите сделки на сенатор Клейтън Темпълтън.

Тя местеше поглед от дебелата папка в ръката й към упорития профил на Кейн. Какво означаваше това? Разумът й се замъгли. Опита се да мисли, но не можеше.

— Свободна си, Карлинг — каза той в отговор на неизречения й въпрос. И я бе нарекъл Карлинг.

— Защо? — прошепна тя. — Защо правиш това? — Ръцете й покриха стомаха, малко над мястото, където растеше детето й. Унищожаването на тези документи бе мечта и успех за нея, но сега, когато бяха в ръцете й, не можеше да реши дали ги иска, или не. Всичко зависеше от мотивите на Кейн да й ги даде.

Прониза я остра болка, когато ужасяващата мисъл стигна до разума й. Какво, ако предложението му за свобода бе опит да се отърве от нея?

— Срещата с Миси и Робин Сю има ли нещо общо с това…

— О, недей! — отсече той и я изгледа гневно. — Летях до Далас днес, за да взема тези документи. Възнамерявах да ти ги дам, преди да видя Миси или Робин Сю на проклетото парти. Невъзможно е да вярваш, че аз съм дори слабо привлечен от която и да е от двете. Можех да ги имам още преди години, ако ги исках. Те искаха да се омъжат за мен, но аз не съм желал за съпруга нито една от двете — добави той с характерната за Кейн Маклелан откровеност. — Не съм искал да се оженя за Миси, нито за Робин Сю, нито за която и да било друга жена, Карли. — Гласът му притихна. — Само за теб. Единствено за теб. Винаги си била и ще бъдеш само ти. Но няма да те насилвам да оставаш повече с мен. Политическата кариера на баща ти не зависи от това дали ще останеш, или ще си тръгнеш. Свободна си да избираш.

Тя стисна папката. Разумът й се избистри. И това, което видя, накара сърцето й да подскочи от радост. Силен прилив на обич стопли тялото й.

— Казваш, че съм свободна да си тръгна, ако желая. Ти няма да заставаш на пътя ми и няма да влияеш на решението ми по никакъв начин. — Устните й се извиха в порочна, съблазнителна усмивка и сините й очи заблестяха като звезди. — Няма да направиш или кажеш нещо, за да ме задържиш.

— За бога, не прави тръгването си толкова трудно.

Карлинг го погледна изненадано. Тя се шегуваше, а той говореше сериозно. Учуди се, че Кейн не разбра намека й. Обикновено схващаше бързо. Но болката, която помрачаваше лицето му, очевидно бе притъпила възприятията му.

— Това, което направих, бе грешка. Да използвам информацията за баща ти, за да те накарам да се омъжиш за мен бе грешка, Карли. — Гласът му бе тих и изпълнен с разкаяние.

Карлинг се хвана за облегалката на стола. Бе смаяна. Кейн Маклелан признаваше, че е сгрешил? Тя се върна към сватбения си ден, когато той й съобщи — с обичайната смесица от непоклатима увереност и влудяваща арогантност — че да се ожени за нея против волята й е напълно приемливо за него, тъй като двамата бяха родени един за друг.

Имаше време, когато би била раздразнена да признае, че е бил прав. Те бяха идеални един за друг. Също така имаше и време, когато би се наслаждавала на признанието му, но това време беше минало. Бяха извървели дълъг път за относително кратък период. Любовта ги бе променила и освободила.

— Казваш ми, че съжаляваш за женитбата с мен? — тихо попита тя, въпреки че знаеше отговора.

— Не! — гневно възкликна той. — Женитбата с теб бе най-хубавото нещо в живота ми. Аз те обичам, Карли. Обичам те толкова много, че… — Гласът му заглъхна и той се втренчи мрачно в пространството. — Искам ти да ме обичаш, да останеш с мен като моя съпруга по свое желание, а не защото си…

— Купена? — допълни Карлинг, опитвайки се да прикрие веселата си усмивка.

Той изпитателно се вгледа в нея. Тя почти виждаше как мислите му се проясняват. Можеше да долови облекчението и щастието, които той почувства, когато разбра истината. Тя бе свободна да избира и бе избрала него.

Той я притегли в обятията си за дълга жадна целувка. Прегръщаше я, обичаше я със страст, която никога не можеше да бъде потушена.

— Обичам те! — прошепна Карлинг, когато той отдели устни от нейните. — О, Кейн, толкова те обичам. — Сълзите започнаха да се стичат по страните й и тя ги изтри с извинителна усмивка. — Съжалявам. Напоследък плача непрекъснато, независимо дали съм тъжна, или щастлива.

— И на какво се дължи това? Как мислиш? — усмихна се той.

Тя се отдръпна от него и се взря в сивите му очи. Мъжът погали талията й, после корема в знак на любящо притежание.

— Ти знаеш за бебето! — възкликна тя.

— Не бях сигурен. Чаках ти да ми кажеш.

Тя щастливо въздъхна и се притисна към него. Това трябва да е най-щастливият миг в живота ми, помисли си и не се изненада, когато очите й отново се напълниха със сълзи.

— Бременна съм, Кейн. Купих си два теста за бременност, за да съм напълно уверена. Не казвай нищо за периодите на размножаване — добави тя и го погледна влюбено.

— Нито дума, обещавам. — Той се наведе да я целуне отново, после сериозно попита: — Щастлива ли си с бебето, Карли? Аз исках дете веднага, но не те попитах дали ти искаш. Трябваше да го обсъдим, преди да се постарая да забременееш, сега го осъзнавам.

— Следващия път ще го обсъдим — реши тя. — Изпълнена съм с трепет за бебето, но има нещо, което искам да ми обещаеш.

— Каквото и да е, скъпа. Просто го назови.

— Искам да ми помогнеш да бъдем такива родители, каквито мечтая да сме. Да даваме на децата си много любов, но също така и свобода, за да станат личности. Ако някога се опитам да превърна децата ни в прекрасни малки защитници на Гранада, моля те, напомни ми за този разговор. Също така, ако те не успеят да се справят с нещо и ги е страх да опитат отново, помогни ми да ги убедя, че повторният опит може да не е толкова лоша идея.

— Ще бъдеш прекрасна майка, Карли, най-добрата. А аз обещавам да бъда най-добрият баща.

— Баща, който ще ги поддържа и няма да се гневи, ако имаме музикално надарен син, който иска да бъде рокзвезда, вместо да работи в банка?

— Хм. — Кейн се замисли. — Ако вече е завършил образованието си и няма жена или семейство, които да издържа, предполагам, че може. — Той се покашля. — Ще приключим с въпроса, без да бъдем потресени.

— И ако имаме дъщеря, която обича неподходящ мъж, няма да я укоряваш, а ще направиш всичко възможно да облекчиш болката й?

— Всъщност доколко хипотетични са тези версии и деца? — свъси вежди той.

Но тя му се усмихна и вече нищо нямаше значение, освен любовта й към него, желанието да остане негова съпруга и да отгледа детето им.

— Какво пък, двамата заедно можем да се справим с всичко — с весел, доста различен от обичайния му сериозен и отговорен тон, изрече той. — Ето, отвори подаръка, който ти донесох от Далас. — Кейн й подаде голяма кутия, която тя бързо отвори.

— Зайци! — доволно възкликна тя и внимателно разопакова отделните парчета порцелан. — Заешка сватба. — Карлинг обви ръце около врата му. — О, Кейн, прекрасни са. Никога не съм виждала такива.

— Повярвай ми и аз не бях виждал — каза той. — Зърнах ги на витрината на един магазин днес в Далас. Обикновено избягвам магазините, както ти избягваш конете, но не можах да устоя и ги купих. — Очите му закачливо блестяха. — Комплектът със заешката сватба ми се стори някак символичен.

— Прав си — изрече тя, останала без дъх. Пръстите му вече сваляха ципа на роклята й.

— Разбира се. Аз винаги съм прав. — Той я взе на ръце.

— Освен, когато грешиш — подразни го тя и го целуна. — Но не се безпокой. Аз съм тук и ще ти казвам кога не си прав. Щастлива съм, че съм твоя съпруга и ще се радвам да създадем голямо семейство.

— Бях прав за това — заяви той със задоволство. — Ние си принадлежим, Карли. Знаех, че ще се получи.

— Ще ме отнесеш ли в леглото, или ще продължаваме да стоим тук и да се изпиваме с поглед? — попита тя и започна да разкопчава ризата му.

Само след секунди бяха в спалнята.