Уилям Дийл
Владетелят на Ада (36)

36.

Уинстън, Монтана, събота, 3 часът и 47 минути следобед, монтанско стандартно време

Имението се намираше близо до градчето Уинстън, на двадесет мили източно от Хелена. Двуетажната сграда беше издигната върху едно хълмче над езерото Каньон Фери в подножието на планините Биг Белт. Беше оградено с висока тухлена стена. На входа имаше метална врата с две видеокамери.

— Предполагам, че не ни очакват — каза Шана Парвър.

— Надявам се — каза Вейл. — Обожавам изненадите.

— Искаш да кажеш, когато започнат да се потят и адамовата им ябълка почва да подскача.

— Точно.

— И когато си нямат и представа за кое престъпление си ги настъпил?

— Аха.

Вейл спря пред вратата и един мрачен здравеняк в камуфлажен костюм се приближи до колата. Вейл му показа документа си за самоличност.

— Казвам се Вейл, заместник генерален прокурор на САЩ. Това е моята служителка Шана Парвър. На задната седалка е Сам Файърстоун, съдия-изпълнител от САЩ, а в колата зад нас се намират четирима агенти на ФБР. Отворете, моля.

Мрачният здравеняк ги огледа и каза:

— Ще позвъня в къщата.

Вейл му подаде заповедта за обиск, която Майер бе успял да издейства само преди час.

— Не е необходимо. Просто отвори вратата, приятел. Не ни карай да трошим бравите с изстрели — не съм любител на историите в стил Дивия запад.

Пазачът подъвка за момент долната си устна, после задейства бравата дистанционно.

— Благодаря — каза Вейл.

Минаха през вратата и поеха по алеята към къщата, следвани от колата на ФБР.

— Веднага ли ще го арестувате? — попита Херълд Елингтън, шефът на екипа на ФБР, когато спряха.

— Надявам се първо да си поприказваме малко. Вие заемете позиции.

Елингтън свали от колана си чифт белезници и каза:

— Ще ви потрябват. Това е стандартна оперативна процедура.

— Благодаря — каза Вейл. — Сам ще има честта да го направи. — И тръгна към вратата, последван от Парвър и Файърстоун.

— Само ме слушайте — каза Вейл. — Някои неща ще ги импровизирам на момента, така че не се стряскайте, не се чудете.

— Никога не се стряскаме — каза Парвър.

Натиснаха звънеца и друг здравеняк в защитен костюм отвори вратата.

— Господин Грейнджър, моля? — каза Вейл.

— За кого да доложа?

Вейл му показа удостоверението си за самоличност.

— Мартин Вейл, заместник генерален прокурор на САЩ.

— Ще видя дали е тук.

— Просто ни отведи при него, иначе ще го открием сами — каза Файърстоун.

Влязоха във фоайето, изтиквайки здравеняка от пътя си.

Грейнджър бе във всекидневната. Беше висок и червендалест, с оредяваща кестенява коса и корем, който вече започваше да свидетелства за хубавия живот на собственика си. На млади години сигурно беше бил хубавец, но лекият живот бе изгладил чертите му и бе прогонил блясъка от очите му. Носеше джинси, карирана вълнена риза и каубойски ботуши.

— Господин Грейнджър? — попита Шана Парвър.

— Да, какво обичате?

— Луис Грейнджър, аз съм Мартин Вейл, от кабинета на генералния прокурор на САЩ — каза Вейл, прекосявайки стаята. — Това са Шана Парвър, обвинител от кабинета ни, и съдия-изпълнителят Файърстоун.

Грейнджър погледна удостоверението му за самоличност и се усмихна.

— Значи така изглеждали тия неща. Какво ще кажете за едно питие? — И без да дочака отговор, отиде до бара в ъгъла, наля си два пръста „Уайлд Търки“, пусна една бучка лед и го разбърка с пръст, който след тона облиза.

— Не, благодаря отвърна Вейл.

— И така, за какво става дума? Да не би Федералната комисия по комуникациите нещо да ми е сърдита?

— Това си е грижа на Комисията — отговори Вейл, докато Грейнджър ги въвеждаше в кабинета си, който гледаше към езерото и планините. Под широките прозорци се виждаше басейн. Грейнджър седна зад махагоновото си бюро и им махна да се разполагат по столовете.

— Сигурно е особено приятно да пътувате с такава прекрасна млада дама като госпожица… как беше, Парлър?

— Парвър — каза Шана. — Шана Парвър.

— Що за име е това? — попита той с усмивка, граничеща с подигравателно ухилване.

— Моето име — отвърна студено тя. — Вашето е Луис Грейнджър, нали?

— О, мисля, че това вече го минахме — каза той и се изсмя.

— Добре… — каза тя и извади от чантата си един лист.

— Това е за вас.

И му връчи заповедта. Той й хвърли поглед и захиленото му изражение в миг изчезна, заместено от студен, съсредоточен поглед. После показната му смелост и подигравателното му изражение се завърнаха.

— Убийство, конспирация, кражба на държавно имущество, пране на пари. Брей, брей, забравили сте само превишената скорост и неправилното паркиране. — Той смачка заповедта и я хвърли в кошчето за отпадъци. — Мисля, че трябва да извикам адвоката си. — И посегна към телефона.

Вейл сложи ръката си върху неговата и го спря.

— Първо на първо, ние само доставяме заповедта — каза той. — Второ на второ, не сме ви прочели още правата. Трето, докато не сте формално арестуван, вие все още не сте обвинен в нищо. Бихте ли желали да си поговорим за това преди минем процедурата, или ще се обадите на адвоката си от ареста, където с вас ще се отнасят като с всички останали затворници, докато не ви изправят пред съда?

Шана Парвър избра този момент, за да се намеси.

— В този момент можете да получите разрешение за пускане под гаранция, макар и сериозно да се съмнявам, че ще се намери федерален съдия, който да се съгласи дори само да разгледа този вариант, като се имат предвид отправените ви обвинения. Ние, разбира се, ще се противим с всички сили на всякакъв опит да бъде наложено пускането ви под гаранция. Така че ще си изкарате в килията, докато бъдете осъден.

— Което може да се проточи и година или повече, ако гледаме как тукашните съдилища разглеждат делата — добави Вейл.

Файърстоун извади от кошчето смачканата заповед, разглади я с длан и я сложи на бюрото. После извади друга заповед от джоба си и я сложи до първата.

— Това е заповед за обиск на дома ви, кантората ви, банковите ви сметки, колите, всичко — каза Парвър. — Всичко, което още не сме проверили законно например телефонните ви разговори, данните в компютрите и така нататък. Ще претърсим дори училищното гардеробче на сина ви.

— О, той ще стане героят на училището — изсмя се Грейнджър.

— Добре, дръжте се като наперен петел, но поне се опитайте да ме разберете — каза Вейл. — Точно сега, в този момент, имате последния шанс да сключите сделка. Това е мое дело, господин Грейнджър, и аз работя така. Искате да сключите сделка, дърпате си ръката от телефона. Искате да се пишете герой, на когото не му пука от нищо… — Той пусна ръката на Грейнджър. — Изборът е ваш.

Вейл се отпусна на стола си и зачака. Грейнджър вдигна слушалката и се втренчи в шайбата. Загледа се във Вейл, после в Парвър, после пак в шайбата. Върху горната му устна изби пот. Той отпи от уискито, после бавно протегна ръка и започна да избира с показалеца. Парвър се изправи, протегна се над бюрото и натисна вилката.

— Вие, изглежда, не слушате какво ви се говори — каза тя. — Нещата стоят така. Ние официално ви арестуваме. Прочитаме ви правата. Щракваме ви белезниците и ви откарваме в центъра на града, където ще ви вземат отпечатъци и официално ще ви бъдат представени обвиненията, и едва тогава ще имате правото да се обадите по телефона. — Тя внимателно издърпа телефона под ръката му и го сложи в скута си. През това време Файърстоун извади чифт белезници и ги сложи на края на бюрото.

— Тези обвинения са просто нелепи — нервно каза Грейнджър.

— Познавате ли Дуайт Улф?

— Името ми звучи познато.

— Естествено. Нали разговаряхте с него преди три часа. Той ви се обади от Хелена.

— Просто грешка.

— Не, вие разговаряхте пет минути. Защо ви се обажда?

— Нямам представа.

— Той работи за вас, господин Грейнджър. Той е главен счетоводител в банката, която контролирате. Всъщност кантората ви е в една и съща сграда с неговата.

— Не мога да познавам лично всеки, който работи за мен…

— Двама от нашите сътрудници разговаряха много ползотворно с него този следобед.

Грейнджър гледа няколко секунди Вейл, довърши питието си, изправи се и си наля още едно.

— Улф е най-обикновен счетоводител, той не може да знае всичко.

— Вие сте банката, господин Грейнджър. Вие сте банката и двигателят на пропагандата, и перачът на пари за награбеното от банковите обири, включително тройния обир в Монтана и обира на бронираната кола в Сиатъл, при който четирима пазачи са били убити абсолютно хладнокръвно. Вие също така сте действали като агент по продажбите на оръжия и друго държавно имущество, откраднато при въоръжени грабежи на територията на щата.

Грейнджър се изкикоти, но показната му смелост започваше да се пропуква.

— Глупости — каза той. Вие сте се побъркали.

— Няма мърдане, Грейнджър — каза Вейл. — Замислянето на конспирация води до същата присъда, както и физическото й осъществяване. Вие сте онова, което наричаме свързващото звено. Вие свързвате четири църковни бригади с Форт Яхве. Те са четири самостоятелни единици под чадъра на Светилището, а това автоматично препраща случая към РИКО, което означава, че можем да арестуваме всеки замесен в случая, всеки, който е знаел, че тези събития ще се случат, и е извлякъл от това някаква печалба.

— Вие сте запознати със спецификата на РИКО, нали, господин Грейнджър? — каза Парвър. — Това значи да изгубите всичко това — тя направи широк жест из стаята — и да свършите в Койот Флатс с присъда, чийто брой години е двуцифрено число.

— Или?

— Или можете да потвърдите това, което ни каза този следобед господин Улф — каза Вейл. — Той казва, че вие сте измислили пирамидалната схема за пране на пари. Също така казва, че идеята да скриете парите от тройния обир в депозитните сейфове е била ваша.

— Ако мислите, че това е вярно, тогава за какво съм ви?

— За потвърждение. Двамата с Улф можете да дадете показания, за да подпомогнете делото. Без вас ще се налага да разчитаме на Улф и мога да ви уверя, че Гроба ви е сигурен.

— Мислите, че ще живея достатъчно дълго, за да се озова в съда?

— Ще имаме грижата за това.

— Както я имахте за Джордж Уолър ли? Защо ми е да си напъхвам сам главата в торбата?

— Защото в такъв случай няма да се озовете в Гроба, а ще попаднете в съвсем поносим затвор. Няма да лежите доживотна присъда без право на помилване, а ще получите от пет до десет години, което означава, че ако имате добро поведение, ще излезете след най-много четири години. И тогава ще ви включим в програмата за защита на особено важни свидетели. Помислете си за това. Кое ще изберете? Дупката? Или шанса да възобновите живота си след по-малко от четири години?

— Защо ми предлагате тази сделка?

— Защото така ще улесните и себе си, и нас. Все пак, ако желаете, мога да оттегля предложението си. Вие сте изпрали няколко милиона долара, като лично сте гушнали двадесет процента от общата сума. Прецакали сте собствените си хора и сте натрупали цяло състояние, експлоатирайки посланието на приятелите си по вашите радиостанции. В действителност вие сте авторът на цялата схема — изпращането на групи по Западното крайбрежие да ограбват банки и бронирани коли, изпращането на специалисти по „мокри“ дела да избиват враговете ви. Това са факти, които можем да докажем. От всичко това аз мога да направя голям удар, господин Грейнджър. Голям бизнесмен, банкер, граждански лидер, виновен в конспирация за извършване на убийства, грабежи и така нататък. Това ще накърни много силно обществения имидж на Светилището и останалите групи като него.

— Това ли била цялата работа? Обществените връзки?

— Обществената информация. Вие няма да се превърнете в легендарни герои като Дилинджър или Вони и Клайд — вие сте гангстери и защитни костюми. Важно е това да стигне до съзнанието на хората.

— Значи аз съм жертвеният агнец.

— Вие, изглежда, не искате да разберете, нали? — въздъхна Вейл. — Аз ви предлагам спасение. Искате ли да сключите сделка, или не? Кажете ми го, но веднага.

— Какво ще стане след това?

— Ако се съгласите, ние ви арестуваме, прочитаме ви правата, откарваме ви в Мисула и там вземаме показанията ви, включително и декларация, че го правите напълно доброволно, без принуждение, че сте се отказали от правото си да запазите мълчание и правите честно и истинско признание напълно доброволно.

— И после какво?

— Ще ви задържим под стража за ваша лична безопасност и ще ви изкараме пред съда.

— За какво?

— Още не съм решил точно за какво. Вероятно ще се огранича с финансовата страна на въпроса — пране на пари от обири, търговия с крадени оръжия. В каквото и да ви обвиним, ще ви освободим от съпричастност към всички други углавни престъпления до тази дата. Ще включим всичко, което притежавате, в сделката, така че ще изгубят интерес. След като няма какво да измъкнат от вас, ще изгубят интерес.

Грейнджър извади пура, подуши я, притваряйки очи, после внимателно отряза връхчето й с малки ножички и я запали. Отпусна се назад, пое дълбоко дима и го издуха към тавана.

— Кубински пури — каза в унес, почти на себе си. — Петнадесет долара парчето. Като дете в Южна Каролина, докато берях тютюн, дори не съм си мечтал, че някой ден ще пуша пури за по петнадесет долара, ще живея в къща като тази и ще излитам със собствения си самолет от задния си двор. И ето ме пак без бъдеще, от която и страна да го погледна.

— О, не съм сигурен в това — възрази Вейл. — Мисля, че можете да изкарате три години в някой затвор с най-либерален режим. Иначе в Гроба няма да изкарате и месец. Виждал съм го отвътре.

— Явно имате много ниско мнение за способностите ми за оцеляване.

— Грейнджър, вие сте бизнесмен, а не фанатик. Вие не сте дори и добър християнин. Преди петнадесет години, когато сте дошли тук, сте видели шанс да забогатеете и не сте го пропуснали. Сега е дошло времето за плащане. И така… правим ли сделка, или искате да платите цялата сметка?

— Ха. Чудесна метафора. Свежда всичко до най-прости термини.

— Да — каза Вейл. — Живот или жива смърт в Гроба. Неслучайно са го кръстили така.