Уилям Дийл
Владетелят на Ада (20)

20.

Подвижният оперативен център се откъсна от пистата, издигна се на девет хиляди метра и се устреми на северозапад. Вейл седеше спокойно в ъгъла на салона и мислено се подготвяше за срещата си с окръжния съдия в Линкълн, Небраска.

Щеше да иска федерално разрешение за подслушване на телефоните на Светилището, клетъчните телефони, модемите и факс машините, също както и разрешения за претърсване и задържане на щаба на Светилището, банковите им сметки и финансови регистри. За да получи тези разрешения, трябваше да убеди съдийката, че Светилището е замесено в престъпна дейност.

Беше загрижен и за друго — в случай че Енгстрьом и хората му окажеха въоръжена съпротива, Вейл беше решен да предотврати сблъсъка между правителството и Светилището. Ставаше дума за така наречените „правила за ангажиране“, установявани, когато съществуваше потенциална опасност от въоръжен конфликт. Изработваха се с цел ограничаване използването на груба сила от правителствените части, обикновено от командира и на място. В този случай обаче Вейл беше сигурен, че отговорен за изработването им ще е Хардистан.

Вейл беше особено загрижен, защото се бе запознал с правилата, изработени по време на обсадата на Ранди Уивър в Руби Ридж, щата Айдахо, които определяха, че „всеки възрастен човек с оръжие, забелязан в близост до вилата на Уивър или в областта на гасене на пожара би могъл да е обект на смъртоносно въздействие“.

Вейл особено се заинтригува от една клауза, която бе съветвала агентите, че „смъртоносно въздействие може и трябва да се прилага, ако изстрелът може да се произведе, без да се застрашават деца“. Петнадесетгодишният син на Уивър, Самюел, тежал само четиридесет килограма, беше един от първите застреляни в Руби Ридж. Не само че беше прострелян в гърба, но и ръката му буквално беше изтръгната от изстрела. Макар историите как е станало всичко през онази нощ да си противоречаха, Вейл беше дълбоко разтревожен от доклада, също както и от факта, че съпругата на Уивър също е била застреляна, докато е държала бебето си. Загрижеността му се усилваше и от смъртта на седемдесет и двете деца в Уейко няколко месеца след съдебния процес над Уивър.

Вейл беше решен на всяка цена да избегне силовия сблъсък с групата на Енгстрьом. Цялата работа беше как да го направи.

В комуникационния център Майер седеше до Джими Хайнс и гледаше как електронният магьосник сканира мрежата на Министерството на правосъдието. От лявата му страна две ролки се въртяха и записваха всичко. Пъргавите пръсти на Хайнс подскочиха по клавиатурата на главния компютър. На съседния монитор изплава снимката на Форт Яхве, направена от хеликоптер.

— Това е Яхве, щабът на Генерала — каза Хайнс. — Федитата го облитат по два-три пъти на ден, за да видят дали не става нещо интересно. Можем също така да го погледнем и от спътника.

— Яхве? — каза Майер. — Това е тетраграматон.

— Тетра какво?

— Тетраграматон. В първоначалния текст на еврейската версия на Ветхия завет буквите YHWH са били използвани на мястото на думите Бог или Господ, защото Бог никога не се самоидентифицира с думата Бог. Така е в Изход: „И рече Мойсей Богу: ето, аз ще отида при синовете Израилеви и ще кажа: Бог на вашите отци ме изпрати при вас. А те ще ме питат: как Му е името? Какво да им кажа? Бог отговори на Мойсея: Аз съм вечно Съществуващият. И рече: тъй кажи на синовете Израилеви: вечно Съществуващият (Йехова) ме прати при вас.“ Оттогава е станало еврейска традиция да се използва тетраграматонът YHWH. Християните са го променили в Йехова, за да могат да го произнасят. Или в Яхве.

— Значи Форт Яхве означава Форт Господ?

— Е, може и така да се каже — отвърна Майер. — Освен това може да бъде преведено и като „Аз съм този, Който съм“ или просто „Съм“.

— Наистина познаваш Библията — похвали го Хайнс.

— Е, през първите петнадесет години от живота си четях само Ветхия завет и Кабалата.

— Не ти е било лесно.

— Не и докато не открих Фицджералд и Дикенс и не разбрах какво ми е липсвало — отвърна с усмивка Майер.

Хайнс се изсмя.

— Като си спомня само какви мъки бяха, защото бях длъжен да чета Дикенс и Фицджералд.

— Нали знаеш, доброто за едни е лошо за други — вдигна рамене Майер.

— И това ли е от Библията?

— Доколкото си спомням, не.

— Федитата държат под око и Лудия Авраам — каза Хайнс. — Знам проповедите му наизуст. Чакай само да приключа със записа и почвам.

— Лудия Авраам?

— Така се е нарекъл. Води едно радиошоу, „Гневът Авраамов“. Кучият му син, неуморен е. Половин час всяка вечер.

— За какво проповядва?

— За какво ли не — от контрола върху огнестрелните оръжия през Службата по данъчен контрол до революцията. Абсолютна откачалка.

— Сигурен съм, че Марти не би имал нищо против да чуе някой бисер — каза Майер.

— Почти приключих — каза Хайнс, вече проверяваше записа. — Ще го пусна по вътрешната уредба.

— Добре. Ще им кажа. Ще отида да си взема кафе. Ти искаш ли?

— О, благодаря, стига ми толкова. Още една чаша и ще се разбъбря като тютюнев аукционер.

— Това е записано снощи в седем. — Хайнс се обърна към Вейл, Хардистан, Файърстоун и Майер, настанили се удобно в салона с кафета в ръцете. — Ще прескоча началото. Това е обикновено някой местен свещеник, който го представя, после идва Божественият хор и лудата реакция на публиката.

— Къде проповядва този Авраам? — попита Вейл.

— Никъде — отвърна Хардистан. — Записва посланието си и после го излъчват на пълна мощност.

Изпълненият с чувство глас беше дълбок и дрезгав, почти ръмжене, освен когато наблягаше на думите и когато шепнеше. Трепереше така, сякаш проповедникът се намираше навън на студа. Често биваше прекъсван от тълпата, чиито гласове се наслагваха върху записа. Майсторска работа.

— Благословен да е Иисус!

— Амин!

— БЛАГОСЛОВЕН да е Иисус ХРИСТОС!

— Амин!

— Благословен да е ГОСПОД!

— Амин!

— Благословен да е ЯХВЕ и неговите АНГЕЛИ, и ДЕЦАТА му!

— Амин!

— А-мин… а-мин, сладки Иисусе! АМИН… Той е тук с нас тази вечер, деца… Чувствам присъствието му.

— ДА!

— Божият Агнец е тук…

— ДА…

— … в сърцата и душите ни.

— ДА!

— Тази вечер ще ви говоря за отмъщението Божие, деца мои. Защото Господ не забравя!

— Амин!

— След няколко седмици ще дойде деветнадесети април. Един свещен ден, деца, защото на този ден през 1776 година дедите ни са воювали за независимост в Лексингтън. Това е денят през 1992 година, когато ДЕМОНСКИТЕ ОРДИ от Вашингтон връхлетяха върху Уейко, Тексас, изгориха седемдесет и две невинни деца и убиха свети Дейвид Кореш и неговите последователи, и знаете ли защо?

— Кажи ни, братко!

— Защото те се страхуват от ВСЕКИ човек, който има Завет от нашия Иисус Христос.

— Амин!

— Това ни напомня за деня, когато убийците, изпратени от правителството, убиха съпругата на Ранди Уивър с бебе в прегръдката… застреляха нейния млад син… убиха дори безпомощното им кученце. Яхве в своя гняв зове за ОТМЪЩЕНИЕ… той СЪБОРИ безпътния Храм в Оклахома Сити… той СЪКРУШИ онези, които обърнаха гръб на Христос и които маршируват под командата на дявола.

— Проклет да е — изсъска Хардистан. — Чуйте го само това копеле как говори за Оклахома Сити. Това мръсно…

— Първата поправка, Били — произнесе Вейл, втренчен във високоговорителя, от който се разнасяше гневът Авраамов.

— Армия се събира…

— Да, Господи…

— Свята армия… подготвена да освободи децата Божии в Апокалипсиса, когато Господ в Своята слава ще ОТВОРИ портите Небесни за всички онези, които вярват в Неговия свети дух и са готови да тръгнат на война и да прочистят земята от изчадията адови. Истина ви казвам, идва този ден и дошъл е вече. АМИН.

— Амин, братко!

— Предсказано е в Откровението, глава десета: „И видях друг, силен Ангел да слиза от небето, обгърнат от облак, над главата му дъга и лицето му като слънце, а нозете му като огнени стълбове; в ръката си държеше разгърната книжка; и тури десния си крак на морето, а левия — на земята; и извика с висок глас, както лъв вика, а когато извика, седемте гръма проговориха със своите гласове.“

— Самият ГОСПОД ни е обучил да бъдем ХРИСТИЯНСКА армия, готова да воюва заедно с нашия Спасител. Като истински християни, ние вече нямаме друг избор, освен ПОДЧИНЕНИЕ на Божия Агнец, който загина за нашите грехове. И когато Той се завърне, Той ще го стори като Лъва от племето Иудино и армиите небесни ще маршируват след него и ще вдигнат война в името на праведните, и портите Адови ще паднат пред тази свята армия и НИКАКЪВ враг, нито ЦАРСТВО ще й надделеят, и ние ЩЕ УПРАВЛЯВАМЕ ТАЗИ НАЦИЯ с кръста на СТОМАНАТА.

— Да… амин… амин…

— Какво е направило за нас ционисткото правителство във Вашингтон? Какво е направило еврейското правителство в Содом за децата Божии? НИЩО! Те ни отнемат оръжията, за да бъдем безпомощни срещу тях. Дадохме страната си на чифутите. На Е-В-Р-Е-И-Т-Е, които контролират всеки долар, който идва от труда ни. Спомнете си какво казва пророкът за сатанинското сборище. И тази проклета Служба по контрола върху данъците, която отнема домовете ви, колите ви, банковите ви сметки, унижава ви, тази банда психопати в костюми, които управляват от името на Конституцията, така че да могат да си пълнят гушките. ПЕТ МИЛИОНА незаконни отнемания на имущество само за една година! Но ако ние тръгнем, един милион от нас към Вашингтон, ще се вслуша ли някой в гласа ни?

— НЕ!

— Това е така, деца… защото дяволът управлява онзи профански Ад на река Потомак. Нашите политици са крадци, развратници, алкохолизирани курви…

— АМИН…

Тази вечер ще ви говоря и за предателството. За предателите от нашите редици. Докато ние маршируваме заедно с ИИСУС ХРИСТОС и се приближаваме повече от всякога до НАЙ-СВЯТОТО царство, ние знаем, че мнозина ще ГУБЯТ вярата си, ЩЕ СЕ ВЪРНАТ КЪМ ГРЕХА, ЩЕ ЗАГУБЯТ кураж и ще се уплашат, ще загубят ДУХОВНОТО СИ ЗРЕНИЕ. Някои вече са загубили вярата си и сега маршируват в редиците на ДЯВОЛСКИТЕ орди. Те са обърнали гръб на нашата Свещена мисия, точно както Петър се отрече от Христа в последния му час… В „Дневника на Търнър“ онези, които най-силно са крещели: „Ще ми отнемете оръжието само ако отрежете изстиналите ми, ледени пръсти от него“, първи предават оръжията си на оръжейния контрол. Те са жертви на СТУДЕНИЯ СТРАХ, също като децата на Израил, които плачели в пустинята: „Защо ни доведе тук да умрем?“

— Предателите от нашите редици ни напуснаха и полетяха в прегръдките на нашия враг, на ционисткото правителство във Вашингтон. Те трябва да умрат, трябва да отидат на заколение, трябва да бъдат УНИЩОЖЕНИ също както изчадията на Ада ще бъдат унищожени при Второто пришествие. Тяхната КРЪВ ще потече с кръвта на всички, отрекли се от Христос. Ние от Светилището на Бога и Божия гняв обявяваме себе си за Нация в нацията, чието гражданство е това на Божието царство и на нашия Спасител Иисус Христос, а не това на ИЗВРАТЕНОТО и КОРУМПИРАНО правителство. Както е предсказано в Посланието до Евреите, глави дванайсета и тринайсета, ние ще пътуваме с вярата си до една обетована земя, до една нова страна. Ние открихме това място и то има своята основа в Господ. Ние желаем една по-добра страна, едно райско кътче, където Господ не се срамува да се нарече Господ. Господ ни е осигурил този град и той е наречен Яхве, и Яхве ще хвърли отмъщението Божие връз тази грешна земя, и ние ще се НАДИГНЕМ от голямата планина в деня на Армагедон и ще слезем в равнината, както казва ТОЙ чрез устата на пророка… И ще тръгнем по цялата земя и нашият Господ от небесата ще ни построи царство, което никога не ще бъде разрушено и ще остане вовеки.

— Аз ви призовавам да се надигнете с нас срещу нечестивото правителство. Проливайте кръвта на тираните. Убивайте предателите. Създайте хаос в гранитните дворци на Сатанистите. Съсичайте всички, които ни заплашват. Разрушавайте храмовете им, низвергвайте водачите им и техните подмазвачи. Пригответе се за Апокалипсиса. Часът на изкуплението и спасението е ударил. Изпратете посланието, че онези, които посягат на Бог, ще ИЗЧЕЗНАТ от лицето на земята и ще бъдат прокълнати вовеки веков в МРАК и МЪКИ в пещите адови.

— Ние се молим за това в името Божие, в името на ЯХВЕ и Иисус Христос, амин. Амин! Сладки Иисусе.

— АМИН!

— Изключи това проклето нещо! — каза с отвращение Хардистан.

— Малко радикално, а? — обади се Флахърти.

— Малко ли, по дяволите! Фитилът е пламнал и гори — каза Майер.

— Мислите ли, че нормални хора ще се заслушат в такива лайна? — попита Флахърти.

— Онези, които го слушат, ще продължават да го правят — отвърна Хардистан. — От месеци ги бълва все такива. Предполагам, че дори и рационални хора могат евентуално да му нададат ухо.

— Порядъчните хора в Монтана, които са преобладаващата част там, са изплашени до смърт от Енгстрьом — каза Сам Файърстоун. — Шест хиляди побъркани не са никак малко.

— Той проповядва антиправителствени бунтове и анархия — каза Хардистан.

— Това се нарича свобода на словото, господин Хардистан — обади се Майер. — Той може да говори каквото му щукне, освен ако не можем да докажем, че е отговорен за даден акт на насилие.

— Той е рупорът на движението — каза Вейл. — По кое време излъчват проповедите му?

— В седем, половин час — каза Хайнс.

— Цялата тая реч за предателите се отнасяше за Джордж Уолър — гневно заяви Хардистан. — Авраам проповядва по радиото за убийството на Уолър половин час след като то се е случило, още преди никой освен съпругата на Уолър и убиецът му да знаят, че е мъртъв.

— Не — възрази Майер, — има разлика във времето. Един час.

— Точно така — потвърди Вейл. — Той проповядва убийство половин час преди Уолър да бъде убит.

— Той е знаел, че убийството предстои — каза Хайнс. — Това шоу е било записано два или три дни преди излъчването му и респективно преди убийството.

— Мисля, че е крайно време да доведем тоя Авраам на малка раздумка — каза Вейл.

— Опитваме се — каза Хардистан. — От месеци се мъчим да проследим тоя кучи син.

— Как изглежда? — попита Майер.

— Никой не знае, по дяволите! — отвърна Файърстоун.

— Той е най-добре пазената тайна от времето на атомната бомба.

— Тоя тип говори по радиото пет дни в седмицата и никой още не го е виждал?

— Досега не сме имали удобен случай да го мернем — Каза Хардистан. — Изпраща записите до една радиостанция близо до Хелена — собственост е на един бизнесмен на име Луис Грейнджър. Грейнджър има верига от радиостанции, но се кълне, че никога не е виждал Авраам, а само е разговарял няколко пъти по телефона с него, като Авраам му звъни. Понякога пакетът с касетите е с пощенското клеймо на Сейнт Луис, друг път — Атланта, изобщо, цялата страна. Анализирали сме оригиналите, пакетите, с които пристигат, проследяваме ги обратно по пощенската станция, от която са били изпратени. Нищо и нищо.

— Че защо ли е такъв срамежлив? — попита Флахърти.

— Може би го е загазил. Възможно е да се крие от полицията.

— Може да си има някаква странична дейност. Търговски пътник например.

— Може би, може би, може би. Нека го сложим в списъка с най-належащите задачи и също и този… как му беше името на бизнесмена?

— Луис Грейнджър. Живее до Хелена, на езерото.

— Какво езеро?

— Каньон Фери. В планините Блак Белт. Има къща и земя за един милион долара.

— Свързан ли е? — попита Вейл.

— Със Светилището ли? Това не можем да определим — отвърна Хардистан. — Беше много услужлив, позволи ни да погледнем регистрите на телефонните му разговори, информацията за радиошоуто, договорите за радиоразпръскване, всичко, което поискахме. Каза, че понякога разговарял с Енгстрьом за спонсорството, но не го познавал добре. Има девет радиостанции, повечето със среден обсег. Една станция определено е консервативна. Има две други радиошоута с дясна насоченост, но единствената радикална програма е тази на Авраам. Нашите хора са разпитвали няколко пъти Грейнджър в главната му радиостанция в Хелена и в къщата му край езерото.

— Пъхнете го под микроскоп — каза Вейл. И ето новия ни девиз от този момент: „Вяра никому“.